№ 636
гр. Русе, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20224520201074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-1085-000069/25.02.2022г., издадено
от ВПД Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, против С. Х. К., с ЕГН-
**********, за нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекс за застраховането
/КЗ/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лв., на
основание чл.638, ал.3, вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
Срещу постановлението е подадена жалба от С. Х. К., чрез адв.И.И. -
упълномощен. Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок. В нея се твърди, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се процесуалния му
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща
представител и релевира становище съдът да потвърди НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 14.02.2022г., около 09,10 часа., жалб.К. управлявал лек автомобил,
марка „АУДИ А 3“, с рег. № NVZG873 /германска регистрация и собственост
на лицето К.Д./, като движейки се по ул.“Добрич“ /до бл.“Шабла“/ в гр.Русе,
бил спрян от контролни органи на Сектор „ПП“ – ОДМВР – Русе, които след
извършване проверка на водача и автомобила констатирали, че
жалбоподателят управлява автомобила от трета страна на територията на Р
България, като няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – към момента на
проверката. За констатираното е съставен АУАН бл.№ 042029/14.02.2022г., а
в последствие и обжалваното наказателно постановление.
По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е
разпитан актос. Ц.П., който свидетелства за релевантни на предмета на делото
факти и обстоятелства.
1
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Съдът приема, че АУАН и НП не са съставени съгласно изискванията на
ЗАНН. В тях е посочено, че водача е нарушил разпоредбата на чл.483, ал.1,
т.2 от КЗ, според която който управлява моторно превозно средство от трета
държава при влизане на територията на Република България, когато няма
валидна за територията на Република България застраховка ГО, се наказва за
това извършено нарушение. В настоящия случай, видно от събраните
писмени доказателства, собственика на автомобила е имал валидно сключена
и действаща задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
/представена по делото полица от ФРГ, валидна за територията на Р България,
съответно не е издадена от трета държава по смисъла на горната разпоредба/
към момента на извършване на проверката от контролните органи и това води
до извода, че не е нарушена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ. Този
извод съда извежда от представената по делото полица за ГО от ФРГ /на л.12-
13 от делото – валидна до 05.11.2024г./. Поради това не е налице извършено
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
Въз основа на гореизложените мотиви, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което и следва да се
отмени.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на изцяло заплатената сума от 400 лв.,
видно от приложения договор за правна помощ, съобразно чл.143 от АПК,
във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, т.к. независимо, че минималноустановеното
възнаграждение за адвокатско възнаграждение съгласно чл.18, ал.4 от
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 300 лв., то процесуалния представител на жалбоподателя е
участвал активно в това си качество още на първоинстанционното
производство подавайки възражение в законов срок пред АНО, а освен това
участва активно и във въззивното производство по делото.
По гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1085-000069/25.02.2022г.,
издадено от ВПД Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, против С. Х.
К., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекс за
застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 400 лв., на основание чл.638, ал.3, вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати на С. Х. К., с ЕГН-**********,
сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК,
във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2