Присъда по дело №3652/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 151
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Биляна Марин Вранчева
Дело: 20221100603652
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 151
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева

Мирослав Г. Георгиев
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
и прокурора М. Б. Д.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100603652 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 334 т. 2 вр. чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК присъда от
08,02,2022г. по НОХД 16059 по описа за 2020г. на Софийски районен съд,
наказателно отделение, 134 състав, в частта, с която подсъдимият В. Й. Х. е
признат за виновен за престъпление по чл.270 ал. 1 от НК, както и в частта, с
която на основание чл. 23 ал. 1 от НК му е определено едно общо най-тежко
наказание, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия В. Й. Х., роден на ******* в гр. Ихтиман,
живущ в гр. София българин, български гражданин, женен, неосъждан, със
средно специално образование, ЕГН: **********, за НЕВИНЕН в това на
19.04.2020 г. около 09:30 на контролно-пропускателен пункт № 20, находящ
се на територията на област София град, бул.Ботевградско шосе
(продължаващ след Околовръстното шосе на град София в републикански
1
път 1-6, известен като Подбалкански път), местност „Хан Богров“, посока
вход към град София, противозаконно да е пречил на орган на властта, да
изпълни задълженията си, а именно противозаконно да е пречил на
полицейски служител И.Я.А. на длъжност разузнавач 05 сектор при ОИП-
СДВР, да изпълни задълженията си, уредени в разпоредбите графа II на
заповед № РД-01-224/16.04.2020 г. на министъра на здравеопазването
„Заповедта да се съобщи на Регионална здравна инспекция — София град,
съответната областна дирекция на Министерство на вътрешните работи,
кмета на Столична община за изпълнение и осъществяване на контрол върху
изпълнението на разпоредените мерки“ и в разпоредбите на чл.64, ал.1
„Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се
издават писмено, ал.2 При невъзможност да се издадат писмено
разпорежданията могат да се издават устно, или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. ал.З При изпълнение на
функциите по контрол на правилата за движение по пътищата
разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или
ръцете, действия или знаци, посочени в закон ал. 4 Разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
застрашават живота или здравето му“ и чл.67 „Полицейските органи
предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления“ от
Закона на министерство на вътрешните работи - подс. Х. противно на
издадените му устни разпореждания не променил посока си на движение и
след като се обърнал към св.Ангелов и неговите колеги с думите „Кви сте вие
бе, че да ми казвате кво да прая!“ преминал с висока скорост покрай него,
като по този начин е създал предпоставки да го нарани и отказал да
преустанови движението си въпреки предприето от полицейските служители
преследване със служебен автомобил и подадените му звукови и светлинни
сигнали, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА
изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 270 ал. 1 от НК.


ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
2

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъда по ВНОХД 3652/2022г. по описа на СГС, НО, 14 въззивен
състав.
С присъда от 08.02.2022г., постановена по НОХД № 16059/2020г. по описа на СРС, НО, 134
състав, съдът е признал за виновен подсъдимия В. Й. Х. за извършено престъпление по чл.
270 ал.1 от НК като му е наложил наказание при условията на чл. 54 от НК – три месеца
лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и за
извършено престъпление по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК като му е наложено наказание при
условията на чл. 54 от НК – шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лв.
Със същата присъда на основание чл. 23 ал. 1 от НК му е определил едно общо най-тежко
наказание - шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три
години при условията на чл. 66 ал. 1 от НК, както и ГЛОБА в размер на 1 000 лв., а е
постановено вещественото доказателство л.а марка „Волво“, модел С 40 с per. № **, ведно с
контактен ключ и талон за регистрация да бъде върнат на правоимащото лице - поде. В. Й.
Х., доколкото не подлежи на отнемане.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба от адв. Т., защитник на
подсъдимия. В същата се иска отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна, а
също и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.
В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба до
даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.
В закрито заседание, проведено на 02.10.2022 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе проведено.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия, адв. Пенев поддържа депозираната
жалба от адв. Т. като отправи молба до съда да бъде оправдан подсъдимия и по двете
престъпления, за извършването на които му е повдигнато обвинение.
Прокурорът оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Изрази
становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, постановена след
извършен анализ от страна на първоинстанционния съд.
В правото на лична защита и предоставената му последна дума, подсъдимият Х. заяви, че
поддържа казаното от адвоката му и моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозираната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери
за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания
по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото.
След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд
приема за установена следната фактическа обстановка, сходна е тази, приета от
първоинстанционния съд.
Подсъдимият В. Й. Х. е роден на ******* в гр. Ихтиман, живее в гр. София. Българин е и
български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование. ЕГН:
**********.
С Решение на 44-то Народно събрание от 13.03.2020г., обн. в ДВ бр. 22/13.03.2020г. на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България бе обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13
април 2020 г., което бе удължено до 13.05.2020г. с Решение на 44-то Народно събрание от
1
03.04.2020г. , обн. в ДВ бр. 33/07.04.2020г.
В тази връзка със Заповед № Р-37/26.02.2020г. на министър председателя на Република
България бе създаден Национален оперативен щаб. А със Заповед № РД-01-
224/16.04.2020г., издадена от министъра на здравеопазването бяха въведени
противоепидемични мерки на територията на гр. София, считано от 17.04.2020г. до второ
нареждане. С посочената заповед се въвеждаха ограничения при влизането и излизането на
територията на гр. София на автомобили, с конкретно посочени в т. 1 изключения. В т. 2 на
цитираната заповед бяха посочени изискванията, при които граждани отиващи или
връщащи се от работа могат да влизат или излизат в града, а именно „за гражданите, които
отиват и се връщат от работа с личен автомобил се допуска влизане и излизане от
територията на град София в интервалите от 06:00 часа до 08:00 часа и от 18:00 часа до 20:00
часа. В декларацията на пътуващите се посочва, работното място и телефона на
работодателя“ и „Заповедта да се съобщи на Регионална здравна инспекция — София град,
съответната областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, кмета на Столична
община за изпълнение и осъществяване на контрол върху изпълнението на разпоредените
мерки “
В изпълнение на посочената заповед бяха изградени КПП на входовете и изходите на гр.
София. А контролът по изпълнението на същата заповед бе възложен на полицейски
служители като за целта такива бяха разположени на различните КПП.
Един от тези контролно-пропускателни пунктове, а именно № 20, бил изграден на
територията на област София град, бул.Ботевградско шосе (продължаващ след
Околовръстното шосе на град София в републикански път 1-6, известен като Подбалкански
път), местност „Хан Богров“, посока вход към град София.
Да следят изпълнението на горепосочената Заповед № РД-01-224/16.04.2020г., издадена от
министъра на здравеопазването, за времето от 07:00 часа до 19:00 часа на 19,04,2020г. били
разположени полицейските служители, свидетелите И.Я.А. и И.Н.С.. И двамата заемали
длъжността „разузнавач в 05 сектор към ОИП-СДВР“ и били облечени със служебни
светлоотразителни жилетки с надписи отпред и отзад „Полиция“ и „Police”. В тяхна помощ
и за съдействие при изпълнение на служебните им задължения били разположени и
полицейските служители, заемащи длъжността „младши автоконтрольор в ОПП-СДВР“,
свидетелите П.Б.С. и Н.Л.. Последните двама били облечени с униформени облекла.
Около 09:30 часа на същата дата, 19.04.2020г., поде. В. Й. Х. се движил със собствения си
лек автомобил марка „Волво”, модел „В40“ с ДК №** по републикански път 1-6, известен
като Подбалкански път, в посока към град София. Наближавайки град София, подсъдимият
стигнал до контролно-пропускателен пункт № 20. Там той бил спрян за проверка от св.
И.Я.А., който поискал от подсъдимия да му предостави декларация по образец и служебна
бележка от работодател. Именно тези документи се изисквали като разрешение за
преминаване на КПП съгласно посочената вече Заповед № РД-01-224/16.04.2020г.,
издадена от министъра на здравеопазването, доколкото влизането и излизането на
територията на област София град съгласно същата било разрешено единствено и само във
връзка с отИ.е и връщане от работа.
Подсъдимият В. Х. предоставил на полицейския служител декларация, в която бил записал:
„пътувам до село Веринско карам лекарства на болен родител“. Същият обяснил, че се
прибира към дома си в град София.
Свидетелят А. на свой ред обяснил на подсъдимия текста на заповедта, съгласно който
влизането и излизането на територията на област София град било разрешено само във
връзка с отИ.е и връщане от работа. И след като подсъдимият не му предоставил нужната
служебна бележка от работодател, устно му разпоредил да обърне посоката си на движение
и да се върне обратно. Подсъдимият В. Х. отговорил ,Добре“ и предприел извършването на
2
обратен завой. Само че преди да завърши предприетата маневра рязко променил посоката си
на движение и потеглил към гр. София. Преминавайки с автомобила си в непосредствена
близост до св. А., извикал към полицейските служители „Кви сте вие бе, че да ми казвате
кво да прая“ и продължил движението си към град София и преминал през КПП с висока
скорост. В това време свидетелите А. и С. се качили в служебния си автомобил снабден със
звукова и светлинна сигнализация и потеглили след автомобила на подеъдимия. По пътя от
страна на полицейския автомобил многократно били подадени звукови и светлинни сигнали,
но подсъдимият В. Х. не се съобразил с тях и продължил движението си с висока скорост
като едновременно с това преминавал от една в друга пътна лента.
На място при КПП № 20 останали свидетелите П.Б.С. и Н.Л., които продължили да
контролират преминаването на автомобилите от и към територията на град София.
След няколко километра подсъдимият В. Х. спрял автомобила си на светофарната уредбата
в с. Долни Богров, област София град. Там бил настигнат от полицейския автомобил. На
място били изпратени св. К.Б. и М.П. - полицейски служители при 05 РУ-СДВР, които след
като установили самоличността на поде. Х. го задържали и отвели в 05 РУ-СДВР.
По-късно св. Клочков заявил пред полицейските служители, че подсъдимият В. Х. бил
служител на представляваното от него дружество, но осъщественото на 19.04.2020г.
пътуване не е било свързано с изпълнение на служебните му задължения.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните в хода на делото
доказателствени материали: показанията на свидетелите: И.Я.А., И.Н.С., П.Б.С., К.Ю.Б.,
М.Т.П. и А.В.К., от прочетените в съдебно заседание и надлежно приобщените по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. Ал. 1 т. 2 от НПК показания на свидетелите М.П., И. А. и И. С., както и от
приложените по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства - протоколи за доброволно предаване (л.68, л.69, л.106),
декларация за пътуване (л. 70), справка за собственост на МПС (л.89) ; заповед № ,РД-01-
224/16.04.2020 г. на министъра на здравеопазването (л.77-78), акт за встъпване в длъжност
(л.82-83), график за работа (л.85), седмична разстановка (л.86), трудов договор (л. 107-109),
длъжностна характеристика (л. 110-111).
Посочените показания на всички свидетели напълно кореспондират помежду си досежно
изнесените в тях факти, поради което и настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло като
достоверни. Единствено датата на разказаните от свидетелите събития е останала неизяснена
в показанията на свидетелите М.П., И. А. и И. С., но този пропуск е бил отстранен чрез
приобщаване на показанията им, дадени в хода на досъдебното производство. И макар че
същото е било сторено при условията на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК, в тази им част
същите намират пълна подкрепа в свидетелските показания на останалите, разпитани по
делото свидетели, поради което и настоящият съдебен състав прие за несъмнено установена
за инкриминирана датата 19,04,2020г.
А фактите, изнесени в показанията на разпитаните свидетели напълно се подкрепят от
данните, съдържащи се в приложените по делото писмени доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА.
При така установената фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране
на нови доказателства настоящият въззивен състав прие, че по делото не бяха събрани
доказателства относно това подсъдимият да е извършил престъплението по чл. 270 ал. 1 от
НК. В тази връзка намира направените изводи от първоинстанционния съд в обратен смисъл
за неправилни.
От обективна страна по делото не бяха събрани доказателства подсъдимият Х. на
19.04.2020 г. около 09:30 на контролно-пропускателен пункт № 20, находящ се на
3
територията на област София град, бул .Ботевградско шосе (продължаващ след
Околовръстното шосе на град София в републикански път 1-6, известен като Подбалкански
път), местност „Хан Богров“, посока вход към град София, противозаконно да е пречил на
орган на властта, да изпълни задълженията си, а именно противозаконно да е пречил на
полицейски служител И.Я.А. на длъжност разузнавач 05 сектор при ОИП-СДВР, да изпълни
задълженията си, уредени в разпоредбите графа II на заповед № РД-01-224/16.04,2020 г. на
министъра на здравеопазването „Заповедта да се съобщи на Регионална здравна инспекция -
София град, съответната областна дирекция на Министерство на вътрешните работи,
кмета на Столична община за изпълнение и осъществяване на контрол върху изпълнението
на разпоредените мерки“ и в разпоредбите на чл.64, ал.1 „Полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се
издават писмено, ал.2 При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат
да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
отнасят. ал.З При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по
пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или
ръцете, действия или знаци, посочени в закон ал. 4 Разпорежданията на полицейския орган
са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му“ и чл.67
„Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления“
от Закона на министерство на вътрешните работи - подс. Х. противно на издадените му
устни разпореждания не променил посока си на движение и след като се обърнал към св.А.
и неговите колеги с думите „Кви сте вие бе, че да ми казвате кво да прая!“ преминал с
висока скорост покрай него, като по този начин е създал предпоставки да го нарани и
отказал да преустанови движението си въпреки предприето от полицейските служители
преследване със служебен автомобил и подадените му звукови и светлинни сигнал.

По делото бе несъмнено установено как на 19,04,2020г. около 09,30 ч. подс. Х. е приближил
с автомобила си КПП № 20, на който са се намирали полицейските служители, свидетелите
И.Я.А. и И.Н.С.. И въпреки че не носил необходимата му за влизане в град София служебна
бележка от работодател и след издадените му устни разпореждания от страна на св. А. да се
върне, без да влиза в гр. София, не изпълнил същите. Не променил посока си на движение
съобразно издадените му полицейски нареждания. А вместо това продължил движението си
в посока гр. София, а минавайки покрай св.А. и неговите колеги се обърнал към тях с
думите „Кви сте вие бе, че да ми казвате кво да прая!“. След това преминал с висока скорост
покрай св. А.. Отново несъмнено бе установено как подсъдимият продължил да не
преустановява движението си дори въпреки предприето от полицейските служители –
свидетелите И.Я.А. и И.Н.С. преследване със служебен автомобил и подадените му звукови
и светлинни сигнал.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР „Полицейските органи могат да
издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се
издават писмено, ал.2 При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат
да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
отнасят. ал.З При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по
пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или
ръцете, действия или знаци, посочени в закон. ал. 4 Разпорежданията на полицейския орган
са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му“ и чл.67
„Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления“.
4
Отделно от това, несъмнено бе установена причината за поставяне на КПП, както и
необходимостта от притежаване на съответните декларации и служебна бележка от
работодател за разрешаване на влизането в гр.София, а също и липсата на служебна бележка
у подсъдимия.
Само че в конкретния случай не се установи подсъдимият с предприетите от него действия
да е попречил на органите на властта – някой от свидетелите – полицейски служители да
изпълнят задълженията си. Напротив, по несъмнен начин от доказателствата по делото се
установи не само че не е попречил, а че свидетелите И.Я.А. и И.Н.С. са ги изпълнили в
пълнота като предприемайки преследване на автомобила на подсъдимия, са го спрели при
светофарна уредба. А малко по-късно, въз основа на изпратен от тях сигнал, на място
пристигнали свидетели К.Б. и М.П., които и задържали подсъдимия.
Тоест, задължението на органите на властта-полицейските служители, възникнали в
следствие на цитираните в обвинението заповеди и разпоредби на закона са били изпълнени
в пълнота. И не само подсъдимият не е попречил за това, но не е попречило и никое трето
лице. А от доказателствата по делото не се установи подсъдимият с каквито и да било свои
действия да е попречил за изпълнението на каквото и да било друго задължение на
полицейските служители.
С оглед на изложеното настоящият въззивен състав намери, че обсъжданото престъпление
не е изпълнено от страна на подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го призна за невинен в извършването му като
го оправда изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 270 ал. 1 от НК.
А поради горното отмени присъдата на СРС, постановена на 08,02,2022г. по НОХД
16059/2020г. по описа на СРС, НО, 134 състав в тази й част, а именно относно осъждането
на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 270 ал.1 от НПК.
Поради същите обстоятелства въззивният състав отмени същата присъда и в частта й, с
която на подсъдимия е определено на основание чл. 23 ал. 1 от НК едно общо най-тежко
наказание.

Относно останалата част на обжалваната присъда, а именно относно осъждането на
подсъдимия за извършено престъпление по чл. 355 ал. 2 вр.ал.1 от НК настоящата въззивна
съдебна инстанция е съгласна е изводите на районния съд, че доказателствата по делото
изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил
съответен доказателствен анализ.
При така установеното при анализа на доказателствената съвкупност, първоинстанционният
съд е достигнал до верен и законосъобразен извод, че подсъдимият В. Х. е осъществил
състава на престъпление по чл. 355 ал. 2 вр.ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият В. Х. на 19.04.2020 г. около 09:30 на контролно-
пропускателен пункт № 20, находящ се на територията на област София, бул.Ботевградско
шосе (продължаващ след Околовръстното шосе на град София в републикански път 1-6,
известен като Подбалкански път), местност „Хан Богров“, посока вход към град София,
нарушил правила и мерки, установени в разпоредбите на заповед № РД-01-224/16.04.2020 г.
на министъра на здравеопазването, издадени против разпространяването и появяването на
заразителна /заразна/ болест по хората - тежък остър респираторен синдром коронавирус 2
SARS-CoV- 2 /2019-nCoV/, като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, като извънредното положение е обявено с
Решение от дата 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България, а именно:
при липса на неотложна
5
причина навлязъл, управлявайки личния си автомобил марка „Волво”, модел „В40“ с ДК
№СВ ****ВК, на територията на област София град, без да са налице изрично допустимите
изключения за това, с което нарушил разпоредбата на 1.1 и II.2 на заповед № РД-01-
224/16.04.2020 г. на министъра на здравеопазването: „Въвеждам следните
противоепидемични мерки на територията на София град, считано от 17.04.2020 г. до
второ нареждане. 1. Забранявам влизането и излизането от територията на София град
на всички автомобили... За гражданите, които отиват и се връщат от работа с личен
автомобил се допуска влизане и излизане от територията на град София в интервалите
от 6.00 до 8.00 часа и от 18.00 до 20.00 часа. В декларацията на пътуващите се посочва
работното място и телефона на работодателя“
Налице е изискваното от състава на престъплението по чл. 355, ал. 1 от НК активно
поведение на подсъдимия В. Х., с което не е спазил и е нарушил наредба, правила или
мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората.
Налице са и описаните Заповеди, с които са въведени правила или мерки със специално
предназначение - против разпространението или появяването на заразна болест по хората,
към които препраща бланкетната разпоредба на основния състав на престъплението по чл.
355, ал. 1 от НК.
Безсъмнено от доказателствата по делото в настоящия случай се установи, че на
инкриминираната 19.04.2020 г. по отношение на поде. обв. Х. не са били налице
посочените в 1.1 на цитираната заповед на министъра на здравеопазването изключения, а
именно същият не е предприел пътуването си въз основа на действащото си трудово
правоотношение с работодател - „Д.Е.В.“ ЕООД, съответно не е носил със себе си
предвидената в цитираната заповед декларация от работодател.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, със съзнанието на
общественоопасния характер на извършеното и целейки настъпването на
общественоопасните му последици. В представното съдържание на умисъла у подсъдимия е
присъствало знанието, че същият не притежава изискуемата от заповед № РД-01-
224/16.04.2020 г. на министъра на здравеопазването декларация от работодател. Същата
заповед е била публикувана в ДВ и подсъдимият е бил длъжен да се запознае със
съдържанието й. Отделно от това, именно за това съдържание и за необходимостта от
притежание на декларация от работодател е бил уведомен от св. А. непосредствено преди
извършване на обсъжданото престъпление. Тоест, установено бе от доказателствата по
делото и наличието на това знание в съзнанието на подсъдимия.

При проверка на правилността и справедливостта на наложеното на подсъдимия
наказание въззивният състав прие, че правилно първоинстанционният съд е преценил
индивидуализиращите вината на подсъдимия обстоятелства и е определил размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ близък до минималния, а именно шест месеца
лишаване от свобода, като е определил минималния, предвиден размер на наказанието
„глоба“, а именно 1 000 лв., и двете при условията на чл. 54 от НК.

Настоящият съдебен състав е съгласен и с изводите на първоинстанционният съд относно
произнасянето му досежно приобщения по делото като веществено доказателство л.а марка
„Волво“, модел С 40 с per. № **, ведно с контактен ключ и талон за регистрация да бъде
върнат на правоимащото лице - поде. В. Й. Х., доколкото не подлежи на отнемане.
А с оглед на изложеното потвърди обжалваната присъда в тази й част – относно осъждането
на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 355 ал. 2 вр.ал.1 от НК, както и досежно
постановеното връщане на вещественото доказателство по делото.
6

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Председател:


Членове:
1.


2.

7