Р Е Ш Е Н И Е
№………./……… 04.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА
Д. –МЛ.С.
при секретар Галина Славова ,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 1451 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива след Решение
№ 62/23.06.2020г. по гр.дело № 3302/2019г. на ВКС 3г.о. , с което е отменено Решение № 483/16.04.2019г.
по в.гр.дело № 2813/2018г. по описа на ВОС , с което е отменено Решение № 4023/09.10.2018г. по гр.дело №
6207/2017г. по описа на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, друг състав.
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. №70590/29.10.2018г. на Х.К.М. срещу Решение №4023/09.10.2018
год., постановено по гр. дело №6207/2017 год. по описа на ВРС, в частта, с
която съдът е унищожил на осн. чл. 31, ал.1 ЗЗД сключения на
17.10.2016г. между Й.С.Й. като продавач и Х.К.М. и И.Н.М. като купувачи,
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 33 в
гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл. 155, ет. 6 - самостоятелен обект с идентификатор
10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК, обективиран в нотариален акт № 142,
том ІІІ, рег. № 7705, н.д. № 495/2016г., поради невъзможността на продавача да
разбира и ръководи действията си към момента на сключване на договора, като е
осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3151.46 лв. – разноски по
делото.
В
жалбата са развити аргументи за незаконосъобразност на обжалваното решение,
като постановено при допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Изложени са твърдения, че още в доклада си, съдът се е отклонил
от основното твърдение на ищеца, че в деня на процесната сделка - 17.10.2016 г.
същият е бил в нетрезво състояние и, че зависимостта му от алкохола е
потвърдена с диагноза поставена от психиатър едва на 18.11.2016 г. твърдят, че по този начин
била изместена тежестта на доказване по отношение на твърдението, че ищецът в
деня на сделката е бил в нетрезво състояние, което обстоятелство до края на
процеса остава недоказано. Твърди се,че е бил нарушен принципа на
равнопоставеност между страните в процеса и те са били лишени от възможността за
адекватна защита. Излага, че първоинстанционният съд е достигнал до поредица от
грешни фактически изводи довели до постановяване на незаконосъобразното
решение. Твърдят, че неправилно съдът не им допуснал приобщаването като
доказателство по делото на ЧНД №4271 от 2012г. по описа на ВРС -Наказателна
колегия 38 състав от материалите по което ще се установи историята на синдрома
на алкохолната зависимост, отношението на ищеца към него, и вероятността той да
е довел до състояние на неразбиране на смисъла на процесната сделка от
17.10.2016г. Неправилно съдът не им
допуснал и провеждане на графологичната експертиза, поискана от ответниците в
последното по делото заседание. Претендират отмяна на решението, отхвърляне на
иска и присъждане на сторените поделото
разноски.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 70590/29.10.2018г. от Х.К.М. и И.Н.М., чрез адв. Р.Ч., с която се
претендира отмяна на първоинстанционното
решение, като постановено при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и постановяване
на друго, с което предявени иск да бъде отхвърлен като недоказан.
Жалбоподателите считат, че поради допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, не са били събрани допустими и относими доказателства,
предвид което правят пред настоящата инстанция искане за допускане на
съдебно-графологична експертиза със задача, посочена в жалбата.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалните си представители поддържат
въззивните жалби с посочените в тях аргументи.Претендират уважаването им. Правят
възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия. Представят подробни писмени бележки.
В писмен отговор в срок – Й.С.Й.,чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба, като счита, че
решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд
всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в
тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото, имащи значение за правния спор
са точно установени, като от тях са
изведени правилни фактически и
правни изводи за основателност на предявения иск. Изразява становище за
недопустимост на доказателствените
искания, като моли същите да бъдат оставени без уважение като
преклудирани. Твърди, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените процесуални
нарушения. В заключение, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано -
потвърдено.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на жалбата,
претендира отхвърлянето й и присъждане на сторените по делото разноски. Представя
писмени бележки.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по предявен от Й.С.Й.
срещу Х.К.М. и И.Н.М. иск с правно основание чл.31 от ЗЗД,за
унищожаване на сключения на 17.10.2016г. между него като продавач и ответниците
като купувачи, договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
апартамент № 33 в гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл. 155, ет. 6 - самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. Варна, одобрени със
заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК, обективиран в нотариален
акт № 142, том ІІІ, рег. № 7705, н.д. № 495/2016г. поради невъзможността на
продавача да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на
договора.
В исковата молба ищецът твърди, че на
17.10.2016г. продал собствения си
апартамент № 33 в гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл. 155, ет. 6 -
самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. Варна на
Х.К.М., която се намирала в брак с другия ответник И.Н.М. за сумата от 43560.00
лева. В момента на сделката той бил в
нетрезво състояние и не разбирал свойството и значението на постъпките си.
Алкохолната му зависимост била установена на 18.11.2016г. с поставена диагноза
от психиатър. За извършената продажба разбрал по-късно, след като бил подложен
на лечение. Твърди, че цената посочена в нотариалния акт никога не е била
получавана от продавача, т.к. същата била платена в деня на продажбата на равни
вноски , като веднага след превеждането на всяка тя била теглена, което е видно
от наличността му по сметка.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
са депозирали отговор на исковата молба , в които оспорват иска като
неоснователен. Твърдят, че към момента на извършване на сделката продавачът не
е бил алкохолно повлиян и е разбирал свойството и значението на постъпките си.
Излагат, че ищецът е имал трайно намерение да получи пари срещу своя имот, като
в тази насока на 10.10.2016г. е сключил писмен предварителен договор с трето
лице за замяната му, но впоследствие се е отказал от него на 12.10.2016г.
Считат, че продавачът – ищец не е боледувал от психически заболявания, като в
тази връзка сочи ЧНД 4271/2012г. на ВРС за налагане спрямо него на ПММ, което
впоследствие е било прекратено. Твърдят, че сумата посочена в нотариалния акт е
била изцяло платена на продавача. Претендират се разноски.
В съдебно заседание
страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбите инициирали настоящото въззивно
произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа и
въззивна инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, а и е установено
от приетите писмени доказателства, относно
фактите: Ответниците са съпрузи от
02.12.1973г. и към дата на сделката –
17.10.2016г. /удостоверение рег. №
АУ047833ВН от 31.05.2017г. за семейно положение /.
Ищецът се легитимира като собственик
на процесния имот - апартамент № 33 в
гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл. 155, ет. 6 - самостоятелен обект с идентификатор
10135.3512.178.2.36 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008г. на Изп. Дир. на АГКК по силата на наследствено
правоприемство от своята майка Д. А. /поч. на 23.10.2014г./ / копие на договор
№15043 от 15.08.1990 г. за продажба на недвижим държавен имот по реда на
Наредбата за държавните имоти;
удостоверение за наследници на Д. Р. А./.
С договор за покупко-продажба от
17.10.2016г., обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142, том 3, рег. № 7705, дело № 495
от 2016г. ищецът Й. продал на ответницата Х.М. собствения си апартамент № 33,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл. 155, ет. 6 за сумата от 43 560
лв.
Спорно по делото е към дата на
продажбата ищецът бидейки дееспособен, бил
ли е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си и в тази връзка
получил ли е цената по сделката или „плащането „ е извършено по твърдения от
него начин - формално, а именно чрез „превъртане „ на една и съща сума.
За да уважи предявения иск ВРС е
изложил мотиви в основата на които е поставил заключението на приетата по дело
СПхЕ, както и останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Настоящия съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд.
Неоснователно е възражението на
въззивниците , че съда неправилно е кредитирал
заключението на вещото лице по СПхЕ, доколкото същото е излязло извън
поставената му задача, извършвайки интервю на ищеца.
От заключението на СПЕ, което съда
кредитира, безспорно се установява, че
макар и по делото няма данни за патологично
алкохолно опиване, Й.С.Й. страда от хроничен алкохолизъм, синдром на алкохолно
опиване, неусложнена абстиненция, личностна промяна в алкохолен тип. Същия е
лесно манипулируем с недооценъчно поведение, свързано с вземане решения, може
да попадне лесно под въздействието на хора от близкото обкръжение и да им се
доверява безрезервно. При неупотреба
на алкохол се стига до „абстиненция“ - треперене на части от тялото,
непрекъснато желание да употребява алкохол. Пие алкохол, за да овладее тези
неприятни болестни симптоми. Към момента на сделката е страдал от синдром на алкохолна зависимост.
При установения хроничен алкохолизъм и алкохолна промяна на личността, ако се приеме, че не е пил алкохол по време и
скоро преди извършване на сделката, може да се направи извода, че е бил в
абстинентно състояние. Има запазен
непълен спомен за поведението и действията си в този период. Ситуативните
емоции са тези, които го мотивират да действа, както и изпитваното вътрешно
напрежение и безпокойство. По-трудно осъществява самоконтрол над импулсите си.
Контролът над поведението му е неефективен. Самоконтролът е дефицитарен, като
не го защитава успешно в социума. Прави го лесно манипулируем с недооценъчно
поведение. Решенията, които взема са повече спонтанни и импулсивни. Според в.л.
с този механизъм на действие – спонтанност, импулсивност, с поведение
манипулируемо, недооценъчно и неефективно, и не защитаващо го в социума, може
да се приеме, че Й. осъзнава, че извършва правна сделка, но не и компетентно да
защитава своите права.
Видно от амбулаторен лист №000502/18.11.2016г., на
18.11.2016г. Й.С.Й. бил прегледан от психиатър д-р Катя Арачева, който му
поставил диагноза „синдром на зависимост“, при възприето обективно състояние на
алкохолен фациес, тремор на ръцете, очертана психо-физическа зависимост към
алкохола, абстиненции, промяна на личността в алкохолен тип.
Посоченото писмено доказателство подкрепя
заключението на вещото лице,че при неупотреба на алкохол се стига до
„абстиненция“ - треперене на части от тялото, непрекъснато желание да
употребява алкохол.
Събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите
Н. М. и Х. Г., че напълно осъзнато е взел решението за продажба
на апартамента и след сделката е съзнавал станалото, както и, че към дата на
продажбата ищеца е бил спретнат, не миришел на алкохол и не треперил - не оборват, а са в подкрепа на заключението
на вещото лице, а именно , че възможните състояния на боледуващите от хроничен
алкохолизъм са две - употребил алкохол
/когато външно изглежда в по-добра физическа кондиция – не трепери, не е
изнервен, напрегнат и т.н./ или абстиненция
/когато са налице горните външни проявления/. При преценка показанията
на двете свидетелки следва да се има предвид, че първата е живяла с ищеца на семейни начала, като е „ искала къде да
има да живее с детето си“, както и , че го е свързала с купувача: “Не мога да
обясня защо го свързах с купувач пък след това го напуснах, защото остана без
жилище…“ Показанията на свидетелката са и вътрешно противоречиви – живеела е
с ищеца в жилището му , свързала го с
купувач , притеснявала се къде ще живее с детето си като продаде, разбрала за
продажбата м.октомври, а след това останала в апартамента до м.април следващата
година. Втората свидетелка от своя страна не дава логично обяснение на
присъствието си по време на извършване на самото плащане при инспекторката в банката
в продължение на два часа/да се запише за кръщене, от любопитство/.Знае , че са
платени 50 000 лева , но не знае какви суми са теглени , ищеца искал
парите да му се дават на ръка, Х. започнала да вади парите, за да му плати пред
инспекторката……./
Съда кредира показанията на св. А. М.,
като безпристрастни, базиращи се на лични впечатления и в унисон със събраните по делото писмени
доказателства. От същите се установява, че Й. *** не разполага с друго жилище. Не знае да
е искал да го продава. Й. работел по един-два дни в месеца, когато е в
състояние, останалото време пиел с
приятели в апартамента. Не работел, защото не му се работи, и злоупотребява с
алкохол, откакто свидетелят го познава. Имало обостряне, още майка му го карала
да се лекува няколко пъти, но без ефект, изпадал в абстиненция. Лекувал се е в
психиатрията. След като майка му починала, не се е лекувал, тъй като няма кой
да го подтиква да се лекува. Ходят при него жени, които няма къде да живеят, но
като видят състоянието му, си заминават. Не е споменавал да иска да продава
жилището, тъй като няма къде да живее. Свидетелят си спомня, че в началото на
октомври 2016 г. ходил да види Й. защото разбрал, че е зле здравословно вкл.
психически. В дома му заварил Николай /сочи присъстващо в съдебната зала лице –
Н. И. М./ и Н., с която живеел. Според свидетелят Й. бил в неговото неадекватно
състояние, говорили за анулиране на пълномощни и прехвърляне на апартаменти, но
не обърнал внимание, постоял малко и си заминал. След известно време, 5-6 дни
когато отишъл отново заварил Й. сам и пиян, на масата видял листи като
най-горния бил нотариален акт с посочено име Х.. Й. му казал: „Нищо не съм
направил, не познавам Х., апартамента е моя“ и тупнал по масата. Според
свидетеля такива ситуации при него са редовни, той се напивал и нямал спомен на
другия ден, какво е направил. Като се напие не залитал и
говорел разбираемо, но не можел да разсъждава. Употребявал всичко, което
може да се пие, ако няма пари, купува спирт, разрежда с вода и пие. Ако не пие от сутринта, изпада в абстиненция.
След смъртта на майка му, свидетелят го е виждал в такива състояния. Когато не
е пил изглеждал още по-зле, трепери целия и пак му личи, че злоупотребява. След
извършената сделка съвсем обеднял, токът му е спрян, В и К го съди, няма
средства да живее. Ако е имал пари, щяло да проличи. Рядко се случва да има
периоди да не пие.
Възраженията на въззивниците, че
продажната цена от 43 560лева е заплатена от тях на ищеца на равни
траншове, като последния по негово желание, непосредствено след превеждането и
по сметка я е теглил т.к. нямал вяра в институциите, са неоснователни по
следните съображения.
По делото няма спор/извлечение от
движение по сметка на Х.К.М. за период 01.03.2016г. до 23.03.2018г./, че на 17.10.2016г.
Й.С.Й. получил от Х.К.М. чрез вътрешнобанкови преводи шест вноски по 7000 лв. и
една от 1560 лв. с посочено основание „покупка на апартамент“ на обща стойност
от 43560 лв. Веднага след получаване на всяка отделна сума от 7000 лв. и 1560
лв. същата била изтегляна от него
в брой на касата в същата банка,
по която получил сумите. След това
отново касово бил внасян еквивалентния им размер в брой /шест вноски по
7000 лв. и една от 1560 лв./, с посочено основание „захранване на сметка“. Спорно
е предвид механизма на плащането, за една и съща сума ли става дума или
купувачите са изплатили на ищеца действителната цена по сделката.
Съгласно указанията на ВКС по делото е
назначена ССЕ, със задача: Вещото лице като се запознае с материалите по делото
и направи допълнителни справки по необходимост да даде заключение за механизма
на извършеното на 17.10.2016г. от Х.К.М. плащане на сумата от 43560.00лева, за
закупуване на недвижим имот собственост на Й.С.Й. съгласно договор за покупко –
продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 142, там.3, рег. № 7705,
дело № 495 от 2016г. на нотариус О. С. ,рег. № 196 в НК.Вещото лице следва да
даде заключение за хронологията на извършените банкови операции, както и дали
те са извършени касово или безкасово. От коя сметка на платеца са изтеглени , в
каква хронология и какъв е баланса по същата сметка преди плащането и след
това.От приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице безспорно се установява, че началното салдо
/баланса по сметка/ към началото на банков ден 17.10.2016г. и преди извършване
на плащания в размер на 43560.00 лева за закупуването на процесния недвижим
имот е било 0.00 лева, а крайното салдо в края на банковия ден
17.10.2016г. е било 11.60 лева, като
вещото лице посочва , че освен касовите операции по захранване на ликвидност в общ размер на 43560лева и безкасовите издадени преводи към сметка на
сметката на бенифициента по повод изплащане
на сумата от 43560лева по сделката има и касово захранване на сметка
на платеца по сделката в размер на 20.00 лева , като след приспадане на
комисионна е получен остатъка от 11.60 лева. Настоящия състав не кредитира
заключението на вещото лице в т.4.2.2.1.2,
че според него касовите операции –касови тегления , нямат пряко отношение в
промяна на собствеността върху паричните средства, а са извършени във връзка с
желанието на продавача на имота за кешова разполагаемост на цялата сума, което
може би е дължимо на липсата на доверие към банката или др.лични причини, доколкото
се касае за неподкрепено с доказателства лично съждение на вещото лице.
Безспорно от заключението се
установява, че през малък, равен интервал от време/около 10 минути/
купувача е извършвал последователни
вътрешнобанкови преводи към продавача на сума от по 7000 лв. и веднъж от 1560
лв., като след всеки превод продавачът го е теглил от касата /заплащайки съответните
такси от 27.00 лева за всяка/, а купувача е внасял идентичната му стойност на
каса, за да захрани сметката си преди да извърши следващия междубанков превод. Посоченото
от вещото лице , разгледано през призмата на
установеното по делото, чрез анализа на приетите доказателства води до
извод , че на 17.10.2016 г. Й.Й. не е получил сумата от 43560 лв. за
продажба на процесния апартамент.
Факта , че недвижимия имот, обективиран в нот.акт № 142,
там.3, рег. № 7705, дело № 495 от 2016г. на нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196
в НК е единствено жилище на ищеца, обстоятелствата около намирането на купувачи
/с оглед гласните доказателства/ начина на плащане, липсата на средства
непосредствено след сделката / показанията на св. Македонски и
нулево салдо по сметка/, т.е. неполучаване на цената по сделката водят
до извод , че към дата 17.10.2016 г.
ищецът е сключил обективирания в
нот.акт № 142, там.3, рег. № 7705, дело № 495 от 2016г. на нотариус Орлин
Стефанов ,рег. № 196 в НК договор,в качеството си на дееспособно лице,което при сключването на
този договор не е могло да разбира или да ръководи действията си ,като съда
намира за установени по делото както медицинския така и житейския и юридически
критерий на фактическия състав на чл.31 ал.1 от ЗЗД за унищожаване на сделката.
Предвид
изложените мотиви, поради съвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното
решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора на въззиваемия
следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство за адвокатско
възнаграждение – в размер на 2802.00
лева, като направеното от въззивниците възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК съда
счита за неоснователно с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност
на делото и обема на извършеното процесуално представителство.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4023/09.10.2018г. по
гр.дело № 6207/2017г. по описа на ВРС, 40 св.
ОСЪЖДА Х.К.М. ЕГН ********** и И.Н.М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛЯТ
на Й.С.Й. ЕГН **********
сумата 2802.00/две хиляди осемстотин и
два / лева – разноски за въззивното
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: