Номер 138611.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501825 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД, срещу Решение № 123 от 06.04.2020г., постановено по
гр.д.№ 1583 по описа за 2019г. на Районен съд - Девня, с което на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Х. К. М. не дължи на „
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР„ АД, с ЕИК ********* сумата от 2075,65 лв. по
фактура от 20.09.2019г., представляваща начислена без правно основание стойност на
електроенергия за периода от 18.05.2017г. до 13.06.2019г., за обект находящ се в гр.Варна,
ул.“Дрин“ № 31, вх.б, ап.1, като въззивното дружество е осъдено да заплати на Х. К. М.
459лв, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са
доводи, че е налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството
доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия,
дължима на основание чл. 55 от ПИКЕЕ във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи
заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание
договорното правоотношение между страните. Вземането на „Електроразпределение север“
АД е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било
отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било
фактурирано. Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на
дружеството, а именно – цена на реално потребено в обекта количество ел. енергия,
дължима на основание чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Към датата на проверката
действат ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019г.; безспорно страните са били обвързани по
силата на договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи
1
на „ЕРП Север“ АД; дружеството е било изправно по задължението си да пренася и
снабдява с ел. енергия обекта на клиента; електромерът е демонтиран, подменен с нов и
предоставен за метрологична експертиза в БИМ; от заключението на метрологичната
експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала енергия по тарифа 3, която не е визуализирана на
дисплея. При наличие на всички предпоставки и законосъобразно извършено преизчисление
на количеството ел. енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната
ел. енергия в обекта, поради което предявеният иск за недължимост е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Излага също, че дори да се приеме, че чл.55 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се
дължи на основание чл.200 ЗЗД, доколкото се касае за установено точно количество реално
потребена електроенергия, чието плащане се дължи от абоната по силата на установеното
между страните облигационна връзка. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното
решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен
като неоснователен.
Насрещната страна е депозирала отговор на жалбата, с която оспорва същата като
неоснователна. Моли решението да се потвърди, като се присъдят разноските.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност
или недопустимост.
Производството пред ДРС е образувано по предявен от Х. К. М. срещу
„Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на дружеството ответник сумата от 2076,65 лева, начислена по партидата му в
резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищецът е
потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна. Уведомен е за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения
му обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира
исковата сума. Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание,
което да обоснове вземане на дружеството, както и на нормативна възможност за
едностранно коригиране на сметката на потребителя. Оспорва също доказателствената
стойност на съставения КП, както и законосъобразността на предписаната процедура.
Отправил в тази връзка искане за постановяване на положително решение по спора.
2
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на начисление на
измерено след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран регистър по
смисъла на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./. Страните са обвързани от договор за
пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, по който дружеството е изправно по задължението си да
пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца. При техническа проверка на
измервателната система в последния, обективирана в съставен констативен протокол е
констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната.
Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в
БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на
преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На това основание е
съставено становище за начисление на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума в
хипотеза на чл. 55 от ПИКЕЕ. Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за
отхвърлянето му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 1226891 от 17.05.2017г. съставен от служители на
въззивното дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 7054200, при
посочените в същия показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за показанията,
респ. липсата на такива във върхова тарифа.
На 13.06.2019г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е
съставен Констативен протокол № 110572, в присъствие на един свидетел. При проверката
електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507376. Протоколът е подписан
от представители на „Електроразпределение Север“ АД и от свидетеля.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1807/16.09.2019г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа
1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Даденото заключение е, че електромерът не
съответства на технически характеристики.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 19.09.2019г. в размер на 10964 кWh за периода 18.05.2017г. – 13.06.2019г. на
3
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
Пред РС Девня е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото
лице се установява следното: процесният електромер е произведен през 2007г., като същата
година е минал задължителна метрологична проверка за годност в БИМ. Метрологичната му
годност е 6 години. Към 17.05.2017г. е бил монтиран наново в обекта на потребление в гр.
Варна, с отчети на тарифи Т1 и Т. Към момента на проверката, уредът е бил годно
техническо средство за измерване на ел. енергия. Не е констатирана намеса или промяна в
схемата за присъединяване; Отчетените в тарифа 1.8.3 количества електроенергия реално са
доставени, преминали през СТИ и регистрирани, но в тарифа, която не се визуализира на
дисплея; по заводска настройка на дисплея се визуализират само Т1 и Т2 Констатираната от
БИМ външна намеса в тарифната схема на електромера е софтуерна и се изразява във
въвеждане на още една тарифа към вече въведените от производителя две тарифи, в която се
отчита част от потребяваната електроенергия; процесът се осъществява с помощта на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво.; електромерът има сумарен
регистър, но в протокола от проверката и експертизата от БИМ не са посочени показанията
в този сумарен регистър.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в
отричания от ищеца размер.
Правилно първоинстонционният съд е приел, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение, към което са приложими общите условия на
ответника. Въведеното от ответника основание за възникване на вземането му в исковия
размер е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка
законосъобразността на извършената корекция на сметка, за да се произнесе съдът съобрази
следното:
По силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила, по
силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази
електрическа енергия ще се коригира. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г. съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.
2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на приети от КЕВР и
действащи правила за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите
4
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия, какъвто
ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на
„Енерго-Про Продажби“ АД.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
13.06.2019г., за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия, е осъществена
при действието на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./.
Следователно, към момента на проверката съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел. енергия.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от цитираните ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Съгласно ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ преизчисляването по този ред се извършва въз
основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Т.е.
съгласно действащите Правила, правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от
ПИКЕЕ хипотези е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа, като
страна по сделка с ел. енергия по смисъла на чл. 92 от ЗЕ.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, извършено при действащи Правила е обусловена от изпълнение на
предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи,
предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай
констатацията за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта
на въззиваемия е обективирана в констативен протокол, съставен и удовлетворяващ
изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ. Несъстоятелни поради това са доводите в
отговора на въззивната жалба за неспазване изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ.
От друга страна от съвкупността на доказателствата по делото, както и от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните, не се установява, че към датата на монтажа през 2017г., уредът,
отчитащ потреблението в обекта на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на
ел. Енергия. В обекта е монтиран употребяван, и включван към електропреносната мрежа в
предходен период електромер. В протокола за монтаж за записани показанията само в
дневна и нощна тарифа, без да е посочено, че в Т3 има натрупани показания или липсват
такива, поради което не е изключено показанията във незаявените за отчет и невидимите
регистри на електромера да са били различни от нулевите. Следователно, от доказателствата
по делото не се установява, че към момента на монтажа на електромера в обекта на
5
потребление, същият е бил в метрологична годност и показанията му по тарифа 1.8.3 са
били нулеви. Предвид изложеното, не може да се приеме за установено, че процесните
количества ел. енергия, предмет на извършеното преизчисление са доставени, реално
потребени от клиента и отчетени в скрит за ежемесечен отчет регистър 1.8.3, и исковата
сума е начисление на измерено именно след монтажа на СТИ количество ел. енергия в този
регистър.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая не са налице елементите от
фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление. Не се
установява, че исковата сума е цена, на количества доставена и потребена в обекта на ищеца
ел. енергия измерени след монтажа на СТИ в невизуализирани регистри на средството за
измерване поради което същата е недължима.
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи.
Обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски. Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски под
формата на платено възнаграждение на адвокат е 375 лв. В този размер разноските следва
да се възложат на въззивника.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123 от 06.04.2020г., постановено по гр.д.№ 1583 по
описа за 2019г. на Районен съд - Девня .
ОСЪЖДА „ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР„ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258, Варна
тауърс - Г да заплати на Х. К. М. ЕГН **********, сумата от 375 лева, представляваща
сторени в производството пред въззивната инстанция разноски, на основание член 78 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6