Определение по дело №275/2016 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 8
Дата: 6 януари 2017 г.
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20162150100275
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

Гр.Несебър, 06.01.2017г.

 

               Несебърският районен съд, трети състав, в закрито съдебно заседание на шести януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                          Председател : Петър П.

 

Като се запозна с докладваното гр.д.№ 275/2016г. по описа на Несебърски районен съд, за да се произнесе съобрази следното:

              В проведеното на 07.12.2016г. съдебно заседание по делото е изслушано вещото лице М.П.М. по изготвената от него съдебно техническа експертиза. Съдът е дал възможност на страните като им е указал, че могат да вземат становище по предложените от вещото лице два варианта за разпределение ползването на незастроената част от процесния имот, кои от повдигнатите от страните спорни въпроси по делото са относими към бъдещото разпределение на ползването, с които съдът следва да се съобрази, предвид необходимостта от назначаване на допълнителна експертиза по делото.

              Ищцата В.Д.Р., чрез процесуалния си представител, е изразила становище, като продължава да настоява, че при разпределението на ползването съдът следва да се съобрази не само с фактическото състояние на имота, но и с фактическото ползване на частта от имота от ищцата понастоящем, с оглед извършените от ищцата действия по заграждане на част от имота с телена ограда, поставения от нея павилион, намиращите се в оградената част от имота нейни строителни материали. Поддържа искането си за допускане до разпит на двама свидетели.

              От името на ответницата Р.П.А., упълномощения от нея адвокат е изразил писмено становище, според което площта на имота според кадастралната карта не съответства на площта според различните действали регулационни планове, а оттам и полагащите й се квадратни метра от имота не съответстват на идеалните части от правото й на собственост. Освен това счита, че следва да се изясни идентичността на имота според предходните планове. Следва да се вземе предвид застроената част от имота и собствеността на всяка от страните върху построените в имота сгради, като при разпределението на ползването следва да се предвиди достъп на всеки от тях до сградите. Счита, че не е от значение начина на ползването на имота до момента, предвид, че то спорно, въз основа на който спор е предявен иска по чл.32, ал.2 от ЗС, и предвид, че досегашното ползване на претендираната от ищцата реална част не е в резултат на споразумение между съсобствениците. Разполагането според ищцата на строителни материали, според ответницата Р.А. представляват действия по замърсяване и неподдържане на имота, и не представляват основание за претендиране право на ползване върху съответната част от имота, още повече, че същите свободно могат да бъдат преместени, при условие, че тази част от имота, върху който се намират, бъде предоставена за ползване на друг съсобственик. Ответницата претендира да й бъде предоставена за ползване североизточната част от имота, която граничи с ПИ 61056.501.332, на който тя също е собственик.

              Ответниците Б.П.Г. и В.П.Г. също са изразили становище, също чрез упълномощения от тях адвокат, и също заявяват, че не желаят съобразяване с досегашния начин на ползване на имота. Твърдят, че намиращият се в имота павилион е незаконно поставен, а масивната сграда не се ползва от никой от съсобствениците, но следва да се осигури достъп до нея. Считат, че всеки от съсобствениците следва да има излаз откъм улица Несебър в село Равда, а двете ответници не се противопоставят да им бъде предоставен общ дял на ползване пак с излаз към лицевата част на имота, но също желаят да граничат с ПИ 61056.501.332. Затова приемлив за тях е вторият предложен от вещото лице вариант.

              Съсобствениците Д.Д.Г., Д.К.Г. и Л.Д.Ф., чрез процесуалния си представител, също твърдят за разлика не само между квадратурата на имотите според кадастралната карта и регулационния план, но и по отношение на идентичността на имотите. Това следва да бъде предмет на изследване с допълнителна експертиза.

              І. Съдът в съдебно заседание прие, че се налага извършването на допълнителна експертиза и доколкото е въведено от страните твърдение, че имотът според действащата кадастрална карта не е идентичен с никой от имотите, описани в документите, с които страните се легитимират за собственици, според действалите по време на издаването им регулационни планове, и предвид, че кадастърът отразява правото на собственост и не може да го променя, защото не му придава вещно отчуждително действие (Р.№ 161/20.06.2016г. по гр.д.№ 1253/2016г. на ВКС, І г.о.), се налага част от задачите на вещото лице да са свързани с изясняването на въпроса дали регулационната линия на имота съвпада с имотната граница според действащата кадастрална карта. Ако е налице разминаване, на какво се дължи тя, и в частност дали е налице непълнота и/или грешка в кадастралната карта. Предвид възражението на страните за идентичността на имота според различните регулационни планове, действали по време на разпореждане на идеални части от него, се налага да се изследват въпросите какви регулационни планове са действали за имота, как се е индивидуализирал той според действалите планове, дали двата имота, описани в съдебния протокол, с който е одобрено споразумението за делбата от 1967г., са образували един имот според последващ регулационен план; имало ли е придаваеми места към и от имота, приложена ли е дворищната регулация и отчуждителното действие на регулацията.

              Така действията на вещото лице и задачите на които следва то да отговора при изготвянето на допълнителната съдебно техническа експертиза, следва да бъдат:

              Вещото лице след като се запознае с материалите по делото, извърши оглед и измервания на място, извърши справки в Община Несебър и Службата по кадастъра, а по необходимост и преценка и в други институции, да даде заключение като отговори на следните задачи: 1) Какви регулационни и кадастрални планове са действали за имота понастоящем с идентификатор 61056.501.331, да посочи неговите планоснимачни номера по всеки един от действалите планове; 2) Кога са били одобрявани и влезли в сила тези планове и какви са били предвижданията и отрежданията за имота; 3) Идентичен ли е имота с идентификатор 61056.501.331 с тези или някои от описаните в Протокола от с.з. на 08.06.1967г. по гр.д.№ 156/1967г. по описа на РС-Поморие (двата делбени имота, поставени в дял на Д.Г.Г.), и Нотариален акт № 223, том І, дело № 390/1990г. на съдия при РС-Несебър; 4) Какви са били предвижданията и отрежданията за имота, има ли придаваеми части от и към имота, приложена ли е регулацията, което да е обусловило трансформиране на регулационни граници в имотни; налице ли са други обстоятелства, водещи до промяна на имота и неговите граници; 4) Налице ли са непълноти и грешки на основни данни в кадастралната карта и кадастралния регистър, касаещи поземлен имот с идентификатор 61056.501.331; 5) Да изготви скица на имота (или комбинирана скица) според действалите планове за него, като посочи и очертае границите според тези планове; 6) Налице ли са подобрения в имота, в какво се изразяват те, от кого са извършени; 7) премахвани ли са постройки от имота, какъв е бил техния статут, кога са премахвани и на какво основание; 8) има ли поставени преместваеми обекти в незастроената част от имота, и в частност ако има разположени павилони, дали те са били предмет на административен и съдебен спор, има ли издадени влезли в сила заповеди за премахването им (представените по делото съдебни решения касаят ли тези павилиони); 9) какво представлява сграда № 3, разположена в североизточната част на имота според действащата кадастрална карта, какъв е нейния статут; 10) да предложи варианти за разпределяне на ползването на съсобствения между страните имот, като се съобрази с квотите от правото на собственост на всеки от съсобствениците и отговарящите на тях площи в квадратни метри, идеалните части от сградите, които всеки един от участниците по делото е придобил по наследство от общия им наследодател Д.Г.Г. при спазване разпоредбите на Закона за наследството относно правилата за наследяване, необходимост от осигуряване на всеки от тях достъп до сградите, като предвиди и варианти, съобразени с желанията на В.Д.Р., Р.П.А., В.И.Г. и Б.П.Г., да ползват определени части от поземления имот, респ. на последните двама съделители да им бъде предоставен за ползване общ дял, както и такъв вариант, при който всеки от съсобствениците ползва част от имота, която да обхваща северната му граница (осигурен достъп до улица Несебър).

 

              ІІ. Съдът следва да уважи искането на ищцовата страна за допускане до разпит на двама свидетели, но не за установяване на обстоятелството, за което са поискани – съществуващото ползване на незастроената част от поземления имот. Допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС е свързана с несъгласие на един или повече съсобственици с установения до момента начин на ползване на общия имот, което обуславя необходимост от намеса на съда за разрешаване на възникнал спор. Следва обаче, и е допустимо, да се установят с гласни доказателства обстоятелствата, свързани единствено с фактическото състояние на имота, а именно дали твърдяното от ищцата фактическо ползване на част от имота и действията по заграждане, поставяне на преместваеми обекти и на движими вещи е в резултат на решение на мнозинството от съсобствениците или на постигнато между тях споразумение, или в резултат на еднолично решение на ищцата; какво включват разположените в имота строителни материали, каква площ от него заемат и дали същите са от разрушена постройка в имота, съществуват ли следи от разрушена постройка; съществуват ли подобрения и насаждения в имота и от кого са направени; за какво се е ползвал досега поземления имот; какво се намира в оградената вътрешна част от имота.

              Предвид на това, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

              ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на довеждане от ищцовата страна на двама свидетели, като задължава ищеца да осигури присъствието им в съдебно заседание.

              Дава възможност на страните в срок най-късно до с.з. на 17.02.2017г. да вземат становище относно задачите, предложени да се поставят на вещото лице по допълнителната експертиза, като в този срок могат да поискат поставяне на други задачи, да възразят срещу някои от предложените въпроси, както и да направят други доказателства, включително и да предложат вещо лице, което да извърши експертизата.

              Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото.

              Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: