Р Е Ш
Е Н И Е №15
гр.В**, 30.06. 2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети април,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: АН** П**
при секретаря Н** К** и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия АН** П**
гражданско дело № 34 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД
Делото е образувано по искова молба от Ю.К.Д., с ЕГН **********,*** чрез адв. М.В.Г.,*** срещу „Д.З.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С**, район О**,
бул. „К** А** Д**" № 68, размер на иска:
29 000 лв. (двадесет и девет хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди
) – от настъпило ПТП на 24.01.2019г.
Подържа се в исковата молба, че на 24.01.2019
г. в гр.Видин, настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „Д** Л**“ с рег.№ВН 7988
ВА М** В** Д**, който се движил по
бул.“А** С** М**“ към ул.“Х** Б**“ при извършване на маневра „завой надясно“ в
посока ДКЦ-1, на кръстовището не пропуснал движещата се направо по пешеходната
пътека на ул.“Хр.Б**“ в направление Общински пазар-В** към магазин Л** Ю.К.Д.,
блъснал я с предна броня на автомобила и по непредпазливост й причинилсредна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясна колянна става.
С влязло в сила Решение № 378 от
22.10.2019 г. по АНД № 1256/2019 г. на РС Видин обвиняемият М** В**Д** с ЕГН **********
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343,б.“б“, предложение
второ, във връзка с чл.342,ал.1 НК във вр. с чл.5,ал.2,т.1, чл.20,ал.1 и ал.2 и
чл.119,ал.1 и ал.4 ЗДвП като е освободен от наказателна отговорност на
основание чл.78а, ал.4 от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева.
Причина за настъпилото произшествие ,
както се твърди в исковата молба са допуснатите от водача на лекия автомобил
нарушения на правилата за движение по пътищата. Поддържа се, че в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на водача М** Д** и настъпилите
общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на Я** К.Д. .
Излага се в исковата молба , че за
л.а. „Д** Л**“ с рег.№ВН 7988 ВА, управляван от водача М** В** Д**, има
сключена застраховка “Гражданска отговорност” със „Д.З.“, със срок на валидност
една година, считано от 26.01.2018 г. до 25.01.2019 г. Поддържа се в исковата
молба, че относно това обстоятелство е налице признание от страна на ответника,
видно от водената кореспонденция по образуваната писмена застрахователна
претенция. Излага се , че гражданската отговорност на виновното лице М** В** Д**
покрива отговорността за причинените от него неимуществени и имуществени вреди
на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
„Д.З." АД направил предложение за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и изплащане на имуществените вреди, като ищцата изразила
несъгласие с така определеното от ответника обезщетение в размер на 21000 лева
за неимуществените вреди и на 03.01.2020 г. и били изплатени 21158,38, от които
21000 лева за неимуществени вреди и 158,38 лева за имуществени.
Иска се
от Съда да осъди „Д.З." АД да заплати на Ю.К.Д.
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП, в размер на сумата от още 29 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2019г.-
датата на която е настъпило ПТП , при което са причинени на ищцата процесните
вреди. Претендират се разноски по произвноството.
Постъпил е писмен отговор от „Д.З." АД, с
който се оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се наличието на
причинно следствена връзка между всички претендирани вреди и процесното ПТП и
травмите от него, като считат, че представените по делото доказателства освен
травмите от ПТП –то касаят и придружаващи заболявания на ищцата и дългогодишни нейни оплаквания. Сочи се, че иска
за неимуществени вреди е силно завишен по размер и неотговарящ на реално
претърпените болки и страдания. Подчертава
се, че ищцата не е била на болнично лечение, като след извършване на
необходимите прегледи и изследвания , както и гипсова имобилизация ищцата е
била освободена за домашно лечение за един месец, след което гипсът е свален.
Считат , че с изплащане на ищцата на сумата от 21 000 лева коректно и в
цялост са изпълнили задължението се като застраховател по застраховка „ГО“ на
деликвента и не са дали повод за образуване на настоящото производство. Оспорва
се и претенцията за лихва и началния момент, от който се претендира. Моли съдът
да отхвърли изцяло предявените искове.
Видинският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на
ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното: По делото не се спори относно факта на
настъпило ПТП. По делото е представено влязло в сила Решение № 378 от 22.10.2019 г. по АНД №
1256/2019 г. на РС В** обвиняемият М* В* Д* с ЕГН ********** е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343,б.“б“, предложение второ, във
връзка с чл.342,ал.1 НК във вр. с чл.5,ал.2,т.1, чл.20,ал.1 и ал.2 и
чл.119,ал.1 и ал.4 ЗДвП блъснал с предната броня на автомобила и причинил на
ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясна колянна става
със счупване на горния край на малкия пищял и счупване на външния кондил,
израстък на големия пищял, довела до трайно затруднение на движението на долен
десен крайник, като е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а,
ал.4 от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лева.
Не се спори,
че виновният за настъпилото ПТП водач М* В* Димитров попада в кръга на лицата,
чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност", сключена със ЗД „Д.З." АД по
застрахователна полица № BG/08/518000347399, валидна до 25.01.2019
г.
Претенцията на Ю.К.Д. е надлежно заведена пред „Д.З." АД на основание
чл. 380, ал. 1 от КЗ видно от приложената по делото молба, за което
застрахователят образува преписка по щета № ********* - ПТП видно от писмо с изх. № ********* и направил
предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и изплащане на
имуществените вреди, като ищцата изразила несъгласие с така определеното от
ответника обезщетение в размер на 21000 лева за неимуществените вреди и се
съгласила за изплащане на имуществените вреди и на 03.01.2020 г. и били
изплатени 21158,38, от които 21000 лева за неимуществени вреди и 158,38 лева за
имуществени.
За изясняване обстоятелствата по делото са
допуснати съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, чиито
заключения съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани.
Във връзка с установяване на претърпените от
пострадалата телесни увреждания в хода на делото е допусната и приета СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р К., която съдът възприема като обективна и компетентно
изготвена.
Видно
от заключението на СМЕ на д-р К. и от приложените с ИМ писмени доказателства, е
че вследствие на инцидента пострадалата Я* Ж* е получила следните телесни
увреждания : счупване на две от костите образуващи дясна колянна става/голям и
малък пищял/. Счупването е вътреставно, проведено е адекватно лечение,
включващо имобилизация за определен срок и рехабилитация и физиотерапия. В
допълнителното заключение вещото лице посочва , че е налице валгусна деформация
на лява колянна става, като съдовите изменения флебит и тромбофлебит нямат
отношение към протичането и изхода от лечението на травмата.
След
инцидента на 24.01.2019г.ищцата Ю.Д. била откарана с линейка в ЦСМП-гр.Видин
при МБАЛ“Св.П*“АД, където била приведена за лечение в Отделение по
Травматология и Ортопедия към болницата по повод оплаквания от и остри болки и немощ в областта на дясна колянна
става, болки в дясната ръка и главата. В лечебното заведение пострадалата е
била консултирана със специалисти-интернист, анестезиолог, кардиолог,
ендокринолог и ортопед, направени са й клинични и образни изследвания и е била
поставена гипсова имобилизация на десния крак. След това е била насочена към
домашно лечение, като са й дадени указания за домашно амбулаторно лечение и е
назначено медикаментозно лечение.
След
извършен контролен преглед от специалист-ортопед по повод продължаващи
оплаквания от болки и оток в областта на дясната колянна става. При прегледа са
установени болезнени и ограничения в дясна колянна става, оток, са назначени физиотерапия
и рехабилитация- 5 курса.
По делото са
приложени и приети писмени доказателства-амб.листове- 10 на брой , рецепти и
листове за изследвания, както и резултат от рентгеново изследване от които е
видно, че към момента на прегледа, извършен от вещото лице д-р К., пострадалата не е възстановена напълно, тъй
като обема на движение на увреденият крайник е намален с 20%, това състояние е
стабилизирано и не се очаква подобрение , като вследствие на претърпяното
увреждане е получила като остатъчно явление „валгусна деформация“ на крайника.
В експертизата си д-р
К. е описал наличието на обем на движение на крайника намален с 20. Вещото лице
е посочило, че срока на възстановяване при пострадалата е бил продължителен,
около 6 месеца, като в резултат на получената травма на пострадалата е
причинено трайно ограничение на движенията на десния долен крайник, причинени
са също болки и страдания.
Видно от заключението
на СПЕ и от приложените с ИМ писмени доказателства, е че пострадалата Ю.К.Д. вследствие
настъпилото ПТП на 24.01.2019 г. е получила психична/емоционална травма и за
около месец след това, е изпаднала в стресирано състояние- остра реакция на
стрес. В последвалите месеци, до около година стресовото й състояние прараснало
в протрахирана реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията-Смесена
тревожно-депресивна реакция. Според вещото лице Н.Н. по повод причинената й
вследствие ПТП психична травма от 28.05.до 24.07.2019 г. е консултирана,
лекувана и проследявана амбулаторно по повод тревожно-депресивен епизод с добър
ефект. Към момента на прегледа не били налични клиничните признаци за значими
нарушения на емоции и поведение, изискващи лечение. Съгласно заключението на
СПЕ вследствие на настъпилото ПТП и получените телесни увреждания е налична
трайна негативна промяна в личностовите й параметри и социално функциониране.
За установяване на причинените неимуществени вреди в хода на делото са
разпитани свидетелите Ст* , Д* и Стефанов.
Свидетелката
С*, която е зълва на пострадалата я взела с колата от Спешна помощ непосредствено
след инцидента. След поставянето на гипсова имобилизация продължила да се
лекува в домашни условия. След болницата пострадалата останала да се
възстановява в дома на своите близки в гр.В*, докато се върне съпругът й от А*,
тъй като била на легло и имала нужда от чужда помощ. Свидетелката установява също,
че през цялото време на ищцата й било много трудно да се обслужва, тъй като
крака й бил обездвижен и по лекарски съвет не трябвало да стъпва на него.
Пострадалата постоянно лежала на легло, а свидетелката помагала през първите
дни , а след това свид.С*- нейн съпруг я подпомагал, за тоалет, за къпане, а
след известно време, когато започнала да се раздвижва и те я подкрепяли и
водели до тоалетна. Свидетелката установявва, че преди инцидента Ю. била
активна жена, грижела за себе си, имала градина, която обработвала имала много
приятели. След инцидента обаче, живота й се променил. Изпитвала силни болки в
крака, изпитва трудности при клякане, при ходене, крака е видимо изкривен. От показанията на свидетелката
се установява, че след инцидента Ю. била стресирана и нервна, наложило се да й
се прелива кръв, да приема болкоуспокояващи лекарства. Започнала да се
раздвижва с помощта на две патерици, като към момента се движела с едно помощно
средство.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното : С влязло
в сила Решение № 378 от 22.10.2019 г. по АНД № 1256/2019 г. на РС Видин
обвиняемият М* В* Д* с ЕГН ********** е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343,б.“б“, предложение второ, във връзка с чл.342,ал.1 НК
във вр. с чл.5,ал.2,т.1, чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.119,ал.1 и ал.4 ЗДвП като е
освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.4 от НК му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Причина за настъпилото произшествие ,
както е прието в решението на
наказателния съд, са допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на
правилата за движение по пътищата. В случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на водача М* Д* и настъпилите общественоопасни последици -
телесните повреди, причинени на Я* К.Д. .
Съгласно чл. 413, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и
решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
С влязло в сила Решение № 378 от
22.10.2019 г. по АНД № 1256/2019 г. на РС В* обвиняемият М* В* Д* с ЕГН **********
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343,б.“б“, предложение
второ, във връзка с чл.342,ал.1 НК във вр. с чл.5,ал.2,т.1, чл.20,ал.1 и ал.2 и
чл.119,ал.1 и ал.4 ЗДвП като е освободен от наказателна отговорност на
основание чл.78а, ал.4 от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева.
Съгласно т.15 от Тълкувателно решение
№6/2012 г.от 06.11.2013 г. на ВКС ОСГТК, решението по чл.78а НК , с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на одобреното
споразумение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на
пресъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите
три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД,
а именно, че М* В* Д* е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е
извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в
описаните в решението на наказателния съд увреждания. Доколкото тези увреждания
са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то
силата на присъдено нещо на Решението по чл.78а НК обхваща и установяването на
техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното
противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение
№ 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от
05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът
приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач, на горепосочената дата, на
ищеца са причинени описаните травматични увреждания.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД /деяние,
вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените
вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника
при условията на обратно пълно доказване.
По делото не е спорно, че към датата на
събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна-
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, и че виновният за настъпилото ПТП водач М* В* Д* попада в
кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена със ЗД „Д.З."
АД по застрахователна полица № BG/08/518000347399, валидна до 25.01.2019
г. и предоставящо
покритието по чл. 493 от КЗ.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Водачът М* В* Д* е действал
противоправно, което е установено от влязлото в сила решение на наказателния
съд по чл.78аНК. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ответникът
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява ищецът (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
По
делото безспорно се доказа от приетата АТЕ и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, че причина
за настъпване на ПТП са действията на водача на л.а.“Д* Л*“ М* Д*, който при
извършване на маневра „завой на дясно“ по ул.“Х* Б*“ в посока ДКЦ-1, на
кръстовище с налична вертикална пътна маркировка- знак Б2 и хоризонтална пътна
маркировка-пешеходна пътека тип“зебра“ в нарушение на правилата за движение по
пътищата , установени в ЗДвП: чл.5,ал.2 , т.1, чл.20,ал.1 и ал.2, чл.119,ал.1 и
ал.4, като не е пропуснал ищцата Ю.К.Д. като пешеходец, движеща се направо по
пешеходната пътека на ул.“Христо Ботев“ в направление Общински пазар-В* към
магазин „Л*“я блъснал с предната броня на автомобила и й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясна колянна
става със счупване на горния край на малкия пищял и счупване на външния кондил,
„израстък“ на големия пищял, довела до трайно затруднение на движението на
долен десен крайник.
По делото не се
събраха доказателства за извършени от пострадалата нарушения на правилата за
движение по пътищата. Ответникът не е и въвел възражение за съпричиняване. Неоснователно
е възражението за липса на причинно следствена връзка между всички
претендирани вреди и процесното ПТП и травмите от него. За наличието на такава
връзка е изслушана съдебно медицинска експертиза, която дава заключение, че пострадалата
не е възстановена напълно, тъй като обема на движение на увреденият крайник е
намален с 20%, това състояние е стабилизирано и не се очаква подобрение, като
вследствие на претърпяното увреждане е получила като остатъчно явление „валгусна
деформация“ на крайника.
Съгласно
съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла
начл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при
телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Определеното
от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде съобразено с
икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза на
пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в страната,
обезценяването на лева и нарастването на цените. Това становище е застъпено в
редица актове на ВКС, като например Решение № 749/05.12.2008 г.. постановено
по т. д. № 387/2008 г„ ВКС, II ТО.
Спорен
в случая е единствено въпросът какъв е размерът на неимуществените вреди,
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г.,
при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид
всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им,
но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите.
По
делото не се установи наличието на съпричиняване от пострадалия на вредоносния
резултат от деянието на водача на лек автомобил .
В
резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата Ю.К.Д. търпи болки
и много страдания. Възстановяването на пострадалата от получените при
процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства
добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента е получила следните
телесни увреждания : счупване на две от костите образуващи дясна колянна
става/голям и малък пищял/. Счупването е вътреставно, проведено е адекватно
лечение, включващо имобилизация за определен срок и рехабилитация и
физиотерапия. Въпреки това е налице деформация на лява колянна става, като
съдовите изменения флебит и тромбофлебит нямат отношение към протичането и
изхода от лечението на травмата.
За
времето на възстановяване си пострадалата е трябвало да спазва определен режим
на покой, имала е затруднени движения на десния долен крайник, не е можела да
се придвижва, като за този период в ежедневното си обслужване не е можел да
извършва обичайните си дейности и е е разчитала единствено на помощ от своите
близки. Преди процесното ПТП ищцата е била активна жена, която сама се е
справяла с всичките си задължения в семейството, обработвала е градинка, но
след инцидента за дълго време е била лишена от обичайния си начин на живот.
Понастоящем Ю.К.Д. не е възстановена и не може да използва пълноценно десния си
долен крайник в ежедневието си, движението й е затруднено, не може да извършва
тежка физическа дейност, бързо се уморява при движение и има затруднения в
обслужването си. Ищцата е изживяла и изключителен психически стрес при
инцидента, като вследствие настъпилото ПТП на 24.01.2019 г. е получила
психична/емоционална травма и за около месец след това, е изпаднала в
стресирано състояние- остра реакция на стрес. В последвалите месеци, до около
година стресовото й състояние прераснало в протрахирана реакция на тежък стрес
и разстройство в адаптацията-Смесена тревожно-депресивна реакция. Към настоящия
момент продължава да изпитва болки и затруднение при движение.
С
оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищцата следва да бъдат
компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални
блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинените телесни
увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо
нематериалните последици от извършеното деяние. Предвид изложеното предявеният
иск за неимуществени вреди следва да се уважи в размер на 19 000 лева,
като в останалия размер до предявените 29 000 лева искът следва да се
отхвърли.
Относно
предявения от ищцата иск за дължима лихва, начислена върху претенцията за
неимуществени вреди и тази за имуществени.
Ищцата претендира лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Правото
на увреденото лице да претендира обезщетение от застрахователя възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от
него. Лихвата за забава при непозволеното увреждане започва да тече от датата
на увреждането и се дължи без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Застрахователят
отговаря при същите условия както застрахования, т.е. както деликвента. Иначе
казано - правилата и практиката по отношение на непозволеното увреждане следва
да се прилагат и при преките искове срещу застрахователите за присъждане за
застрахователни обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, която отговорност възниква по силата на закона и е деликтна по
своя характер.
В исковата
молба се претендира лихвата да бъде присъдена от датата на завеждане на
претенцията на пострадалите пред ответното дружество, подробно описана в
депозираната искова молба, до окончателното плащане на дължимата сума.
Ответното дружество оспорва това обстоятелство, а от своя страна то е изплатило
частично на пострадалата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по
заведената пред него като отговорен застраховател претенция, поради което съдът
приема , че е доказано изпълнението на процедурата на рекламационно
производство по КЗ и претенцията за лихва следва да бъде уважена, тъй като
Длъжникът - застраховател е в забава.
Относно законната лихва.
Съгласно чл.
497 КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от
по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В
конкретния случай законна лихва се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника
–29,07,2019г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 16.12.2019
г. Съдът приема , че началният момент на броене на 15 –дневния срок за
произнасяне от ответника е започнал да тече от 27.11.2019 г.-датата на
депозиране на последното заявление с приложени документи от ищцата до
ответника.
Върху уважения размер от 19 000 лв. следва да бъде
присъдена законна лихва, считано от 16.12.2019г.
По разноските Ищцата е освободена от д.т., поради което ответникът
по иска следва да бъде осъден да заплати
по сметката на ВОС сумата 760 лева , д.т. върху размера на обезщетението,
както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
и депозит за ВЛ в размер на 250 лева , заплатени от бюджета на съда.
Ответникът следва да заплати на ищцата
сумата от 920 лева адв. възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената
част от иска.
Ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска и са претендирани такива за юрисконсулсско
възнаграждение, поради което следва да се присъди сумата от 100 лева.
Водим от
горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Д.З.“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С**, район О**е, бул. „К** А** Д**"
№ 68 ДА ЗАПЛАТИ НА Ю.К.Д.,
с ЕГН **********,*** обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на
получените телесни увреждания при процесното ПТП, в размер на сумата от 19 000/деветнадесет
хиляди/лв.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2019
г.до окончателното издължаване на сумата, която сума представлява обезщетение
за причинените й неимуществени вреди, като в останалата част до пълния предявен
размер от 29 000лева ,/над заплатените от застрахователя 21 000лева./
искът ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, с ЕИК
**, със седалище и адрес на управление гр. С**, район О**, бул. „К** А** Д**"
**
да заплати по сметката на ВОС сумата 760 лева , д.т.
върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист и депозит за ВЛ в размер на 250
лева , заплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. С*, район О*, бул. „К* А* Д*" № *да заплати на Ю.К.Д., с ЕГН **********,*** от 920 лева разноски
за адв. възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ю.К.Д., с ЕГН **********,***
да заплати на „Д.З.“ АД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. С**, район О*, бул. „К** А** Д**" № * сумата от 100
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: