Присъда по дело №203/2019 на Окръжен съд - Русе

ПРИСЪДА №

гр..........Русе, 22.10...............................2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

..............................Русенският............окръжен съд.................................................наказателна............колегия в.......открито............

заседание на..................двадесет и втори октомври…………………………........................................................................................................................................

през две хиляди и деветнадесета........................................................................година в състав:

Председател:....................Свилен Сирманов.......................................

^{Съдебни заседатели:}.........Й.П.……….................................

..........С.Т.…....................................................

при секретаря........Маня Пейнова.....................................................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..........................Радослав Градев...................................................................................като разгледа докладваното от

...........................................................................Свилен Сирманов..........................................................................................н.о.х.дело № 203 по описа

за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:.......................................................................................

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Р.Г., бъл­­­гар­­ски граж­­данин, роден на ***г***, с по­сто­янен и на­стоящ ад­рес в с.гр., със средно об­разование, разведен, неосъждан, не работи, ЕГН **********, за

ВИНОВЕН в това, че в периода от януари 2011г. до 30.04.2013г., в Русе, при условията на продължавано престъпление, на двадесет и шест пъти, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, по ЗДДС на двадесет и четири пъти и по ЗДДФЛ - на два пъти, дължими от ЕТ „К. Т.Г.“***, като

- затаил истина в подадени справки-декларации по ЗДДС и не декларирал в тях доходи за периода от януари 2011г. до декември 2011г., в размер 44 558,30 лв., както и доходи за периода от януари 2012г. до декември 2012г., в размер на 30 000 лв., двата дохода платени на ЕТ „К. Т.Г.“***, от „Т.“ ЕООД - Русе, по договор за отдаване под наем, като по този начин избегнал плащането на ДДС в размер на 8 911,66 лв. за 2011г. и 6 000 лв. за 2012г., общо 14 911, 66 лв.;

- като затаил истина в подадена пред ТД на НАП - Варна, годишна данъчна декларация, вх.№ 70001020/02.05.2012г. по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011г., която се изисква по силата на Закона за деклариране на доходите на физическите лица, като не декларирал действителния размер на доходи в размер 31 109,99 лв., получени от наеми и други източници и действителния размер на дължимият данък върху доходите на физическите лица в общ размер 3 427,49 лв., а декларирал доходи в размер 0,02 лв. и дължим данък върху доходите на физическите лица в размер 0,00 лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение в размер 3 427,49 лв. за 2011г. и като не подал пред ТД на НАП - Варна, годишна данъчна декларация, по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г., която се изисква по силата на Закона за деклариране на доходите на физическите лица, в която е следвало да декларира действителният размер на доходите, в размер на 30 000 лв., получени от наеми и други източници, действителният размер на дължимият данък върху доходите на физическите лица в общ размер на 3 339 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение за 2012г. в размер 3 339 лв., като общо дължимите от ЕТ „К. Т.Г.“*** данъци по двата закона - ЗДДС и ЗДДФЛ са в размер на 21 678,15лв., особено големи размери, като не издал фактури за тези плащания и не ги отразил в счетоводните си регистри и осъществил счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, поради кое­то и на основание чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.1 т.2 пр.2 т.3 т.5 пр.1, вр. чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК, го

ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ЕДНА ГОДИНА, както и на КОНФИСКАЦИЯ на 1/10 идеална част от принадлежащите на подсъдиимия и ЕТ„К. Т.Г.“*** идеални части от: дворно място с идентификатор 63427.2.3741, ведно с част от жилищни сгради с идент.№№ 63427.2.3741.1, 63427.2.3741.2 и 63427.2.3741.3, находящи се в гр.Р., , поземлен имот с идентификатор 63427.2.5075, ведно с 1/2 ид.част от магазин и сграда с идентификатор 63427.2.5075.1, находящи се в Русе, ***, поземлен имот с идентификатор 63427.2.3741, находящ се в Русе, ведно със сграда за обитаване с идентификатор 63427.2.3741.2, заедно с еднофамилна сграда с идентификатор 63427.2.3741.1, заедно с 1/6 ид.част от сграда за обитаване с идентификатор 63427.2.3741.3, всички находящи се в Русе, на ул.****.

ОТЛАГА на основание чл.66 от НК, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за ЕДНА ГОДИНА, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, през който подсъдимият Т.Р.Г. е длъжен да работи или учи, освен ако е задължен да се лекува.

ВЪЗЛАГА възпитателната работа по отношение на условно осъдения на районния инспектор по местоживеене на подсъдимия.

ОСЪЖДА подсъдимия Т.Р.Г., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на държавата, представлявана от министъра на финансите, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 13676,33 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2013г. до окончателното ѝ изплащане, като в останалата част, до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА подсъдимия Т.Р.Г., със снета по-горе самоличност, да заплати в пол­за на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжна прокуратура - Русе, сумата 1309,62 лв., представляващи разноски, от досъдебното производство; по сметката на Окръжен съд - Русе 271,40 лв, представляващи разноски от съдебното производство; 547,05 лв., държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и на основание чл.190 ал.2 от НПК, още 5 лв., представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Русенски окръжен съд.

Присъдата под­ле­жи на апе­ла­тив­но об­жал­ва­не и про­тест пред Ве­­­­­­­ликотърновския апе­ла­ти­вен съд в петнаде­сет­д­не­вен срок от днес.

Председател:

Съдебни заседатели: 1.

2.

Ру­сен­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мия Т.Р.Г., ЕГН **********, български гражданин, с постоянен адрес в Ру­се, със средно образование, разведен, неосъждан, не работи, в това, че през периода от януари 2011г. до 30.04.2013г., в Русе, при условията на продължавано престъпление, на двадесет и шест пъти, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по ЗДДС - на двадесет и четири пъти и по ЗДДФЛ на два пъти, дължими от ЕТ „К Т.Г.“***, като

- затаил истина в подадени справки-декларации по ЗДДС и на двадесет и четири пъти не декларирал доходи: за периода от януари 2011г. до декември 2011г., в размер на 44558,30 лв., както и доходи за периода от януари 2012г. до декември 2012г., в размер 30000 лв. и получени от ЕТ „К - Т.Г.“***, от „Т.“ЕООД - Русе, по договор за от­да­ване под наем, като по този начин избегнал плащането на ДДС за 2011 год. в размер 8911,66 лв. и за 2012г. в размер 6000лв., или общо 14911, 66 лв., като

- затаил истина в подадена пред ТД на НАП - Варна, годишна данъчна декларация вх.№70001020/02.05.2012г. по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011г., ко­ято се изисква по силата на ЗДДФЛ, като не декларирал действителният размер на доходите в размер 31109,99 лв., получени от наеми и други източници, действителният размер на дължимият данък върху доходите на физическите лица в общ размер 3427,49 лв., а декларирал доходи в раз­мер 0,02 лв. и дължим данък върху доходите на физическите лица в раз­мер 0,00 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на да­нъчно задължение за 2011г. в размер 3427,49 лв. и като

- не подал пред ТД на НАП - Варна, годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г., която се изисква по силата на ЗДДФЛ, в която е следвало да декларира действителният размер на доходите, в размер 30000лв., получени от наеми и други източници, действителният размер на дължимият данък върху доходите на физическите лица в общ размер 3339 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение за 2012г. в размер 3339 лв., като общо дължимите от ЕТ „К Т.Г.“*** данъци по ЗДДС и ЗДДФЛ са в размер 21678,15 лв., особено големи размери, като не издал фактури за тези плащания и не ги отразил в счетоводните си регистри, осъществил счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 т.2 пр.2 т.3 т.5 пр.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от държавата, представлявана от министъра на финансите, на стойност на 21678,15 (двадесет и една хиляди шестстотин седемде­сет и осем лв.), ведно със законната лихва считано от 30.04.2013г. до окончателното ѝ изплащане.

В съдебно заседание представителят на Окръжна про­­­куратура - Русе, поддържа обвинението. Счита го за доказано и предлага на подсъдимия Т.Г. да се определи наказание по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.1 т.2 пр.2 т.3 т.5 пр.1, вр. чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК от вида лишаване от свобода, в минимален размер, като изтърпяването му бъде отложено за изпитателен срок от четири години. По гражданския иск не взема становище.

Пред­ставителят на държавата поддържа гражданския иск частично, като предлага да бъде отхвърлен за сумата, междувременно платена от подсъдимия в хода на съдебното производство.

Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението е доказано, но само частично, за периода януари - февруари 2011г. С представените в съдебно заседание писмени доказателства се установило внасянето на дължимият ДДС и ДДФЛ, ведно с лихвите за този период. Като заявява, че в останалата част обвинението не е доказано, предлага подсъдимия Т.Г. да бъде осъден само за тази част от обвинение­то и след приложение на чл.255 ал.4 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78„а” от НК, с налагане на административно наказание.

В последната си дума, подсъдимият Т.Г. се признава за виновен съобразно становището на защитника си, а за останалата част на обвинението моли да бъде оправдан.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подсъдимият Т.Р.Г. *** на ***г., има постоянен и настоящ адрес в с.гр., Завършил е средно-специално образование. В хода на настоящото производство е прекратил бра­ка си с Г. Г.. Двамата имат родени три деца, едно от които – Л. Р. не е навършило пълнолетие. Не е осъждан. Има при­зната 70% инвалидност, с право на инвалидна пенсия.

Подсъдимият регистрирал ЕТ„К - Т.Г.“***027750. Основен предмет на дейност на търговеца бил - xo­тe­лиepcтвo, ресторантьорство, оркестрови, дискотечни и вариатетни про­гра­ми, комисионна търговия, оказион, автомобилни превози на пътници и товари, а допълнителен - вътрешна и външна търговия с хранителни и не­хранителни продукти, посредническа и разносна търговия и др. Едноличният търговец бил регистриран по ЗДДС и бил представляван от подсъ­димия.

Счетоводното обслужване на едноличния търговец се осъществявало от свид.С.А., счетоводител на свободна практика. Оперативен счетоводител била свид.С.В.. В края на всеки месец послед­ната събирала издадените фактури, приходни касови ордери, месечни от­чети на касов апарат, ведомости за заплати и др. и ги предавала в кантората на свид.С.А.. Тя ги осчетоводявала и отразявала съответните стойности в справката-декларация по ЗДДС за съответния месец. Предавала я на свид.С.В., която отнасяла документите на подсъдимия. След като ги прегледал, той ги подписвал, а свид.С.В. отново ги връщала на свид.С.А.. По електронен път, използвайки собствения си квалифициран електронен подпис, тя подавала справките-декларации в НАП.

На 31.07.2007г. подсъдимият, като собственик и представляващ ЕТ„К - Т.Г.” сключил с Г. м. - С., договор за наем на целия партерен етаж на комплекс „Б.“, състоящ се от заведение със светла площ 155,51 кв.м. и игрална зала със светла площ 194,03 кв.м. Местонахождението на имота било в Р., *** Договорът бил подписан за наемодател от покойния вече свид.М.М., като председател на „М.н.” - Русе, но условията били уговорени между подсъдимия и Г. М. - С.. ЕТ„К - Т.Г.“, като наемател, се задължил да заплаща по банкова сметка ***р 6500 лв. без ДДС. Според чл.5 от договора за наем, наемателят нямал право да преотдава имота без изрично писмено съгласие на наемодателя и нямал право да сключва договори за съвместна дейност с трети лица, във връзка с имота, предмет на договора за наем, освен с изрично писмено уведомление от страна на Главното мюфтийство. Договорът бил сключен за срок от седем години, считано от 01.08.2007г.

Към 2008г. подсъдимият Т.Г. не използвал наетите помещения и въпреки уговорената забрана, решил да ги преотдаде под наем на В. Т. К., едноличен собственик на капитала и представител на „Т.“ЕООД - Русе. Без знанието на Г. м., на 24.03.2008г., двамата сключили договор за наем, по силата на който „Т.”ЕООД наела игралната зала с площ 194,03 кв.м., находяща се на партерния етаж в комплекс „Б.“ срещу месечен наем от 5500 евро без ДДС или левовата равностойност на тази сума според фиксинга на БНБ за деня. С друг договор от 18.04.2008г. подсъдимият отдал под наем, за 4500 евро без ДДС или левовата равностойност по фиксинга на БНБ за деня и заведението със светла площ 110 кв.м., находящо се на партерния етаж на комплекс „Б.“. Двата договора били сключени за срок от шест години.

Междувременно, с анекс от 10.12.2009г. подписан от подсъди­мия и новият председател на М.н. - Русе, свид.С.С. срокът на договора за наем от 31.07.2007г. бил продъл­жен с три години. По-късно, през октомври 2010г., като се позовал на спор за собственост и водени съдебни дела, между Г. м. и О. у., подсъдимият въобще преустановил плащането на наемната цена.

През 2009г. наемателят В. К. починал. Собствеността върху „Т.”ЕООД, преминала по наследство върху съпругата му - свид.Т.К., която продължила да стопанисва наетите в комплекс „Б.” помещения. Наемната цена по двата договора била превеждана на ЕТ„К - Т.Г.” по банков път. За платените суми били издавани фактури и касови ордери, които били включвани в справките-декларации по ДДС и в дневниците за покупки и продажби както на „Т.“ЕООД, така и на ЕТ„К - Т.Г.“, включително до месец декември 2010г. Тогава свид.Т.К. решила да се от­ка­же от ползването на наетите помещения и с предизвестие от 01.12.2010 год. уведомила подсъдимия, че считано от 01.03.2011г. „Т.“ЕООД счита до­говорът за наем на партерното помещение с площ 110 кв.м. за прекратен. Двамата постигнали съгласие и считано от 01.03.2011г. договорът за наем да бъде прекратен. Тъй като свидетелката съхранявала имущество в помещенията, което нямала къде да премести, се договорила устно с подсъдимия, че и след тази дата „Т.“ ЕООД ще продължи да ползва едно от помещенията срещу по-малък наем от три хиляди лв., месечно.

Последните две вноски на „Т.“ЕООД за януари и февруари 2011г., били изплатени на ЕТ„К - Т.Г.“ по банков път. Всяка от тях била на стойност 11734,98 лв., от които данъчна основа – 9779,15 лв. и 1955,83 лв. ДДС. Тъй като подсъдимият имал намерение да ком­пенсира намаляването на приходите си от наем, разпоредил за двете внос­ки да не се издават фактури. Съответно полученият приход не бил отразен в дневниците за продажби на ЕТ„К - Т.Г.“ и не бил включен като стойност в справките-декларации за януари (подадена на 04.02.2011г.) и за февруари 2011г. (подадена на 13.03.2011г.). По този начин за всеки от двата месеца не бил начислен и съответно заплатен ДДС в размер 1955,83 лв.

След прекратяване действието на договора за наем, според устната договореност с подсъдимия Т.Г., свид.Т.К. дължала за ползване на помещенията месечен наем от три хиляди лв., платими в брой. Според указанията на подсъдимия, свид.С.В., оперативен счетоводител на ЕТ„К - Т.Г.“, ежемесечно посещавала офиса на „Т.“ ЕООД в Русе. От свид.Г.Р., счетоводител на дружеството тя получавала в брой по три хиляди лв. В сче­товодството на „Т.“ ЕООД, за това били съставяни разходни касови ор­дери с дати съответно: 11.03.2011г., 01.04.2011г., 29.04.2011г., 02.06.2011г., 01.07.2011г., 01.08.2011г., 02.09.2011г., 03.10.2011г., 04.11.2011г., 02.12.2011г., 03.01.2012г., 01.02.2012г., 05.03.2012г., 02.04.2012г., 02.05.2012г., 04.06.2012г., 02.07.2012г., 06.08.2012г., 04.09.2012г., 03.10.2012г., 05.11.2012г. и  03.12.2012г. Въпреки, че ги подпис­вала като получател за ЕТ„К - Т.Г.“, по устно указание на подсъдимия, свид.С.В., не съставяла за получаването им първични счетоводни документи. С получените в брой пари заплащала раз­лични разходи на търговеца, а остатъка предавала лично на подсъдимия. При липсата на каквито и да било счетоводни документи, получените су­ми от наеми не били включени в дневниците за продажби и не били от­ра­зени като стойност в подаваните ежемесечно справки-декларации по ЗДДС от ЕТ„К - Т.Г.“. За периода от март 2011г. до декем­ври 2012г., това били следните справки-декларации по ЗДДС: вх.№№ 18001162735 от 13.04.2011г., 18001165677 от 11.05.2011г., 18001173877 от 14.06.2011г., 18001174703 от 06.07.2011г., 18001179858 от 03.08.2011г., 18001185211 от 05.09.2011г., 18001195398 от 14.10.2011г., 18001197622 от 10.11.2011г., 18001206059 от 14.12.2011г., 18001210495 от 13.01.2012г., 18001216256 от 13.02.2012г., 18001220923 от 12.03.2012г., 18001227312 от 11.04.2012г., 18001235814 от 14.05.2012г., 18001238669 от 11.06.2012г., 18001244000 от 06.07.2012г., 18001250360 от 07.08.2012г., 18001256599 от 07.09.2012г., 18001262709 от 05.10.2012г., 18001274268 от 14.11.2012г., 18001275963 от 07.12.2012г. и 18001283611 от 10.01.2013г. За всяка от тях (за съответния период), върху прихода от три хиляди лв., подсъдимият бил длъжен да начисли и съответно заплати в размер по петстотин лв. месечно, което не направил.

Общият размер на данъчното задължение, резултат от наем­ните отношения на ЕТ„К - Т.Г.“ с „Т.”ЕООД, чието ус­та­новяване подсъдимият избегнал по описания начин, възлиза на 44558,30 лв. Дължимият ДДС, чието плащане избегнал бил 8911,66 лв. за 2011г. и 6000 лв. за 2012г., или всичко 14911,66 лв.

Разпоредбата на чл.50 от ЗДДФЛ задължавала подсъдимия Т.Г. ежегодно, в срок до 30.04., да подава декларация и за получените приходи и направените разходи. Съобразно декларирания резултат се изчислявал и дължимият данък върху дохода. Както вече бе посочено по-горе, за процесния период били фактурирани само наемите за месеците януари и февруари 2011г., които получил по банков път. Под­съ­димият решил да се възползва от липсата на счетоводно отразяване на повечето от получените като наем суми и като не ги декларира, да избегне установяването и плащането на данък. В изпълнение на това му на­ме­рение, получените наеми от „Т.”ЕООД, за имотите в комплекс „Б.”, не били включени в годишните данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2011г. и за 2012г. Чрез неустановено по делото лице, подсъдимият декларирал за финансовата 2011г. общо приходи в размер на 0,02 лв. и общо разходи в размер 13448,33 лв. Върху декларацията положил печат с надпис „Фирма К гр.Русе“, който наподобявал оригиналния печат на търговеца, но не бил идентичен с него. Така съставената декларация, подал в НАП чрез „Б. п.”ЕАД, където получила вх.№ 70001020 от 02.05.2012г. По този начин подсъдимият не декларирал действително получения доход в размер 31109,99 лв. и избегнал установяването и заплащането на дължимия данък върху доходите на физическите лица в размер 3427,49 лв. За финансовата 2012г., подсъдимият въобще не подал годишна данъчна декларация, както в срока до 30.2013г., така и до на­стоящия момент. По този начин не декларирал получените от „Т.„ЕООД доходи под формата на наем в размер 30000 лв. и дължимият данък върху доходите на физическите лица в размер 3339 лв., останал неустановен и съответно невнесен от ЕГ „Т.Г.”.

На досъдебното производство е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета без възражения от страните, според заключението на която в периода 01.01.2011г. - 31.12.2012г. ЕТ „К - Т.Г.” укрил данък добавена стойност в общ размер 14911,66 лв. , от които 3911,66 лв. за месеците януари и февруари и 11000 лв. за перио­да от март 2011г. до декември 2012г.

Според заключението на допълнителната съдебно-сче­то­вод­на експертиза размерът на дължимия от ЕТ„К - Т. Г.“ да­нък върху доходите на физическите лица за получените от него реални до­ходи през 2011г. и 2012г. които не е деклариран и платен, възлиза на 6766,49 лв., а общият размер на данъчните задължения на търговеца е равен на 21678,15 лв.

В хода на съдебно следствие, по искане на защитника, е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, според чието заклю­чение дължимият от ЕТ„Т.К.” ДДС за януари и февруари 2011г. възлиза съответно на 1777,75 лв. и 1592р49 лв., а данъкът върху до­ходите на физическите лица за същия период се равнява общо на 4631,58 лв.

Непосредствено преди приключване на съдебното следствие, подсъдимият Т.Г. е заплатил доброволно част от дължимите данъчни задължения, относими към наемите за януари и февруари 2011г. (преведени по банков път) ведно със законната лихва, както следва: ДДС в размер в общ размер 3370,24 лв. и данък върху доходите за същия период в размер 4631,58 лв., ведно със законната лихва върху двата, в размер 7051,60 лв.

Тези фактически положения съдът приема за доказани според показанията на свидетелите: П.Н., С.С., С.Б., М.М. (поч.), Г.Р., Т.К., С.В., С.А. и А.Х., частично обясненията на подсъдимия, изготвените съдебно-счетоводна и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, техническа и почеркова експертизи, от приложените фактури, разходни касови ордери, дневници за покупки и продажби, справки декларации, годишна данъчна декларация вх.№ 70001020/02.05.2012г., данъчни и банкови документи, договори за наем, справка от имотен регистър, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

В разпита си, подсъдимият Т.Г. заявява, че е биз­несмен, който не разбира от счетоводство. За това разчитал на обслуж­ващите счетоводители. Допуска, че може да е получил наемите за ме­се­ците януари и февруари 2011г. (преведени по банков път), но не може да обясни защо не ги е декларирал. Ако знаел, че дължи данък е щял да го внесе. Отрича да е имал договорни отношения с „Т.”ЕООД след края на февруари 2011г. и да е получавал от свид.С.В. някакви пари. След като нямал договор и не е получавал наем, счита, че не е имал приходи за деклариране и съответно дължими данъци.

Като анализира установените по-горе фактически положения, Окръжният съд преценява, че подсъдимият Т. Г. е осъществил от обективна страна признаците на състава по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.1 т.2 пр.2 т.3 т.5 пр.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от януари 2011г. до 30.04.2013г., в Русе, при условията на продължавано пре­стъпление, на двадесет и шест пъти двадесет и четири пъти по ЗДДС и два пъти по ЗДДФЛ), избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като

- затаил истина в подадени справки-декларации по ЗДДС и не декларирал в тях доходи за периода от януари 2011г. до декември 2011г., в размер 44 558,30 лв., както и доходи за периода от януари 2012г. до декември 2012г., в размер на 30 000 лв., двата дохода платени на ЕТ „К Т.Г.“***, от „Т.“ ЕООД - Русе, по договор за отдаване под наем, като по този начин избегнал плащането на ДДС в размер на 8 911,66 лв. за 2011г. и 6 000 лв. за 2012г., общо 14 911, 66 лв.;

- като затаил истина в подадена пред ТД на НАП - Варна, годишна данъчна декларация, вх.№ 70001020/02.05.2012г. по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011г., която се изисква по силата на Закона за деклариране на доходите на физическите лица, като не декларирал действителния размер на доходи, получени от наеми и други източници и действителния размер на дължимият данък върху доходите на физическите лица в общ размер 3427,49 лв., а декларирал доходи в размер 0,02 лв. и дължим данък върху доходите на физическите лица в размер 0,00 лв., като по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение в размер 3427,49 лв. за 2011г. и като не подал пред ТД на НАП - Варна, годишна данъчна декларация, по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г., която се изисква по силата на Закона за деклариране на доходите на физическите лица, в която е следвало да декларира действителният размер на доходите, в размер на 30000 лв., получени от наеми и други източници, действителният размер на дължимият данък върху доходите на физическите лица в общ размер на 3339 лв. и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчно задължение за 2012г. в размер 3339 лв., като общо дължимите от ЕТ „К Т.Г.“*** данъци по двата закона - ЗДДС и ЗДДФЛ са в размер на 21 678,15лв., особено големи размери, като не издал фактури за тези плащания и не ги отразил в счетоводните си регистри и осъществил счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство.

С оглед становищата на подсъдимия и неговият защитник, които признават частта от обвинението, доказана банкови платежни документи, от решаващо значение за изясняване останалата част от предмета на делото е преценката на обстоятелствата, съобщени от свид. С.В., оперативен счетоводител в ЕТ„К - Т.Т.” и характера на отношенията между търговеца и „Т.”ЕООД.

Разпитана на досъдебното производство, свидетелката заявила, че след 01.03.2011г., подсъдимия се договорил със свид.Т.К. да продължи да ползва наетите помещения в комплекс „Б.”, като заплаща намален наем в размер 3000 лв. Свидетелката подробно обяснила, как всеки месец посещавала офиса на „Т.” ЕООД, получавала сумата и се подписвала на гърба на РКО под опис на парите. Категорично заявила, че по разпореждане на подсъдимия не издавала фактура, като дори конкретизирала, че според установената помежду им практика, без негова съгласие такава въобще не можела да бъде издадена, тъй като трябвало да я подпише за „приел” и да я подпечата. След това заплащала комуналните услуги с получените пари а остатъка предавала на подсъдимия с описа, изготвен от счетоводството на „Т.”ЕООД. Най-често това ставало в кафенето „Ш.”, стопанисвано от съпругата му. Там двамата се виждали насаме, предавала парите в плик, без да съставят приемо-предавателен протокол.

В съдебно заседание свидетелката, модифицира показанията си, като все пак признава, че е получавала ежемесечно пари в счетоводството на „Т.”ЕООД, но заявява, че това ставало по тяхно настояване, без да знае на какво основание. Признава, че заплащала с тях разходи на ЕТ„К - Т.Г.”, но отрича да ги е предавала лично на подсъдимия. Оставяла ги в офиса на търговеца, а понякога на съпругата му в кафенето, тъй като я било страх да ходи с голяма сума по улиците.

Съдът преценява, че при така депозираните противоречиви гласни доказателства, следва да се кредитират единствено показанията, дадени от свидетелката на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.5 от НПК. В този вариант, те кореспондират отлично с останалите доказателства, сред които показанията на свидетелите П.Н., извършвал разследване по случая, Г.Р. и А.Х., счетоводители в „Т.”ЕООД и неговият собственик Т.К.. От тях се установява, както наличието на устна уговорка за продължаване на наемните отношения, без документалното им отражение, така и начинът по който е изплащан наема. Показанията, дадени от свид.С.В., освен че са изолирани (подкрепят се единствено от обясненията на подсъдимия), са лишени от каквото и да било житейска логика. Така например представя се, че подсъдимият всеки месец получавал пари, за които в продължение на години не попитал от кого и за какво са дадени. В същото време „Т.”ЕООД не му плащала нищо за ползваното помещение, но бил спокоен (след седем години!), защото знаел, че свид. Т.К. все някога ще се издължи.

При така събраните доказателства, съдът приема за доказано, че и след 01.03.2011г. между ЕТ„К - Т.Г.” и „Т.” ЕООД са съществували наемни отношения. Писмената форма за този вид сделки е само за доказване, поради дори устната форма е достатъчна за валидност на договора. Приема за доказано също, че по настояване на подсъдимия свид.Станка В. не е осчетоводявала получените суми, които му предавала лично или използвала за заплащане разноски на търговеца.

В резултат от тези действия, извършени по устно разпореждане на подсъдимия, били извършени следните нарушения на ЗДДС: Съгласно чл.25 от ЗДДС, с получаването на сумите по възниква данъчно събитие. Данъкът става изискуем и възниква задължение за ЕТ„К - Т.Г.“, да го начисли. Това включва издаване на данъчен документ и вписването му в дневника за продажбите, както и включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС. Съгласно чл.89 от ЗДДС когато е дължим данък за внасяне, ЕТ„Корсо - Т.Г.“ е бил длъжен да го внесе в срока за подаване на справка-декларацията за съответния данъчен период.

За прикриване на престъплението, подсъдимият като собственик и представляващ на ЕТ„К. - Т.Г.”, умишлено водил счетоводството на едноличния търговец в нарушение на изисква­нията на счетоводното законодателство, като приходите и разходите, произтичащи от договора с „Т.”ЕООД не се начислявали към момента на тяхното въз­никване. Липсвала действителна съпоставимост между приходите и разходите, а счетоводството не било осъществено на основата на докумен­талната обоснованост на стопанските операции и факти.

Дължимият данък (21678,15 лв.), е в големи размери, тъй като надхвърля двукратно стойността по чл.93 т.15 от НК.

Всичките двадесет и шест отделни деяния, са извършени при идентична обстановка, през непродължителни периоди от време и ед­но­родност на вината, като поотделно осъществяват състава на престъпле­нието по чл.255 ал.1 от НК, поради което съвкупната престъпна дейност на подсъдимия следва да се квалифицира във връзка с чл.26 от НК, като едно престъпление.

Подсъдимият Т.Г. при извършване на деянието бил пълнолетен и вменяем, поради което бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и можел да ръководи постъпките си. От показанията на свид.С. В., Т. К. и П.Н. се установява, че счетоводните нарушения, описани по-горе били допуснати без изключение по негови изрични указания. Предвид това, съдът преценява, че подсъдимият съзнавал наличието на всички признаци на състава, като представите за тях формирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. Наличен е и волевия момент, тъй като, с намерение да придобие имотна облага желаел настъпването на обществено­опасните последици, които предвиждал.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Теодор Г. за престъплението по чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.2 пр.2 т.3 т.5 пр.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, съдът съобрази следното. За това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния. При индивидуализацията на конкретното наказание, което следва да му се наложи, съдът взе предвид упоритостта в умисъла и наличието на невъзстановени щети. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете частичното признание, частичното възстановяване на дължимото данъчно задължение, здравословното състояние и изминалия значителен период от довършването на престъплението. Изброените смекчаващи вината обстоятелства съдът преценява като много­бройни и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК, отмери наказание лишаване от свобода значително под минимума в размер една година. Въпреки въз­мож­ността по чл.55 ал.3 от НК, съдът счита, че предвид размера на пред­мета на престъплението и непогасените щети, за постигане целите по чл.36 от НК, следва да се наложи и кумулативното наказание конфискация в размер 1/10 ид.част от имотите, принадлежащи на подсъдимия, предмет на обезпечението, допуснато в хода на досъдебното производство.

При наличието на всички формални предпоставки и като прецени, че това няма да попречи за постигане целите по чл.36 от НК, съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК, за изпитателен срок от три години.

Гражданският ис­к е доказан по сво­ето основание. Из­вър­ше­но­то от под­съдимия деяние съдържа обек­тив­ни­те приз­на­ци на със­та­ва на не­по­зво­­ле­но­то ув­реж­­да­не по см. на чл.45 от ЗЗД. Доколкото е из­вър­ше­но ви­нов­­но, той след­­ва да ре­па­ри­ра причинените вреди. В ре­зул­тат на пре­стъп­ле­нието, българската държава, представлявана от министъра на финансите е понесла имуществени вреди, за репарирането на които в хода на съдебното следствие, подсъдимият внесъл част, равна на задължението му досежно месеците януари и февруари 2011г. Следователно, искът е основателен само за остатъка, или до размера 13676,33 лв. В частта, в която вредите са възстановени ведно с лихвите, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Върху уважения размер трябва да се присъди законната лихва от 30.04.2013г., когато е бил последният срок за подаване декларация за доходите по ЗДДФЛ и съответно внасяне на начисления данък.

Причина за извършване на престъплението е стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин.

Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни разноски и държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: