Р Е Ш Е Н
И Е № 732
гр. П., 18.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-П., десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на десети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА
ЗЛАТАРЕВА
при участието на секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.дело №8829 по описа на съда за 2018 година, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила
искова молба от К.К.Р. *** АД, с която е предявен иск за установяване несъществуването на парични
вземания за сумата от 1417,614
лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода
от 01.04.1998г. до 31.10.2000г., за сумата от
148,88лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода
от 31.05.1998г. до 28.03.2001г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.07.2001г. до окончателното изплащане и за разноските, поради погасяването им по
давност след издаването на изпълнителен лист
за същите суми по гр.д. №1000/2001г. на РС-П..
Ищецът поддържа, че ответникът, в качеството му на доставчик на комунални услуги, имал вземания към него за сумата от 1417,614 лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.1998г. до 31.10.2000г., за сумата от 148,88лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 31.05.1998г. до 28.03.2001г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2001г. до окончателното изплащане. Твърди, че за същите вземания, вкл. и за разноските по воденето на съдебното производство за установяването им, ответникът се снабдил с изпълнителен лист, издаден по реда на чл.237 ГПК /отм./ по гр.д. № 1000/2001г. на Районен съд-П..Поддържа, че след издаване на изпълнителния ответникът бездействал, при което образуваното за събиране на вземанията изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК и изтекъл законоустановения давностен срок. Въпреки това, ответникът продължавал да търси от ищеца плащане на процесните задължения, от където ищецът обосновава правния си интерес от воденето на процесния отрицателен установителен иск за същите суми. При така изложените съображения отправя искане към съда да признае за установено по отношение на ответника несъществуването на процесните вземания поради погасяване по давност правото за принудителното им изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът не е ангажирал отговор на исковата молба в срока за това. В първото по делото заседание оспорва иска като неоснователен.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представеното
по делото копие от изпълнителен лист, същият е издаден на основание чл. 237 и
242 до 248 ГПК /отм./ на 03.07.2001г. по гр.д. №1000/2001г. за сумите от 1417,614
лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода
от 01.04.1998г. до 31.10.2000г., за сумата от
148,88лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода
от 31.05.1998г. до 28.03.2001г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.07.2001г. до окончателното изплащане..
Видно от постъпилото писмо от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд-П. образуваното за събиране на процесните вземания изпълнително дело е прекратено, архивирано и впоследствие унищожено.
Други
относими доказателства не са ангаржирани
по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
л. 242 ГПК (отм.) не
представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Също така определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) и издПредявеният иск е с правно
основание чл. 124 ГПК и същият с оглед на процесуалната позиция на ответника,
съдът намира за процесуално допустим. В този смисъл е и част от практиката на
ВКС, която приема, че правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи,с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени
права,вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира /
Опредедление №410/20.09.2018г. по ч.гр.д. № 3172/2018г. на ВКС, IV г.о./. Според цитираното определение дори такива да не
биха били заявени, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес
на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство,
независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази
последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да
предприеме и обезпечаване на иска си,съответно да поеме риска на евентуален
отказ за обезпечаване,все действия обективно засягащи правната му сфера.
Ищецът
твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по
давност.
От
представените писмени доказателства се установява, че процесните вземания не са
признати със съдебно решение, а изпълнителният лист за същите е издаден на
основание чл.
237, б. К ГПК /отм./ във вр. с чл. 154, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно т. 14 на ТР № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чаденият въз основа на него изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание чл. 237 ГПК (отм.) нямат последиците на
съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение
(Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС
по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК и други).
Задължението
да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично плащане
по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011г. е
прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт – договор за доставка на топлинна енергия, чиито падеж
настъпва през предварително определен интервал от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното и по
отношение на тази категория вземания е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Следователно съгласно чл.111,
б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е
3-годишният срок на погасителна давност.
С
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т. 14, е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Въпреки дадените му изрични указания за това в изпълнение на правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен
установителен иск ищецът не доказва наличието на основания за спиране и
прекъсване на давността за вземанията.
С оглед на изложеното съдът приема, че тригодишният срок за вземанията за
главница и обезщетение за забава е изтекъл,
поради което и по арг. от разпоредбата на чл. 119 ЗЗД и искът по чл. 124 ГПК следва да бъде уважен за всички вземания,
обективирани в изпълнителния титул, в това число и за вземането за разноски.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. На същия следва да се присъди сумата от 64,03 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора
ответникът няма право на разноски.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от К.К.Р. с ЕГН ********** *** АД, ЕИК *********, че ищцата не дължи на ответното дружество поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение след издаване на изпълнителния лист от 03.07.2001г. по гр.д. №1000/2001г. на РС-П. вземанията по същия, а именно: за сумата от 1417,614 лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.1998г. до 31.10.2000г., за сумата от 148,88лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 31.05.1998г. до 28.03.2001г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2001г. до окончателното изплащане и 34,33 лв. за направени разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ Република да заплати на К.К.Р. с ЕГН ********** сумата от 564,03 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перни
в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: