РЕШЕНИЕ
№ 2404
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330116161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против
М. Т. Ш. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
2274/26.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3643/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав, а
именно: сумата от 525, 36 лв. – главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул.
*****, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2019 г.
до 23.02.2021 г. в размер на сумата 50, 36 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед – 24.02.2021 г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
1
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. П, ул. ***** . Твърди, че за процесния период е
доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение –
„Бруната“ ЕООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна
енергия на стойност от 575, 72 лв., от които сумата от 428, 02 лв. - топлинна
енергия за битово-горещо водоснабдяване, сумата от 19, 47 лв., топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация и 77, 87 лв. – такса за дялово
разпределение. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия и
разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни
актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради
което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата
на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната страна М. Т. Ш. не е депозирала в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. С молба, депозирана
преди първото по делото съдебно заседание, оспорва предявените искове по
основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на
два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно,
доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на
топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията
на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
От представените в производството по делото доказателства се
установява, че ответната страна е собственик на процесния имот, находящ се
в гр. Пловдив, ул. *****.
В производството по делото е представена молба за откриване на
партида, подадена от М. Т. Ш. на 04.01.2010 г., в което ответната страна е
заявила процесният имот да се води по нейна партида в качеството й на
собственик, като е посочено, че предишен титуляр на партидата е И. Д. Ш..
По делото е представен договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот с нотариална заверка на подписите с *****, от който се
установява, че в дял на М. Т. Ш. и И. Д. Ш. ***** в сграда, застроена в
дворното място, находящо се в гр. П, *****. Представено е удостоверение за
наследници, от което се установява, че И. Д. Ш. е починал на ***** и е
оставил за свои наследници М. Т. Ш. – ****и Д. И. Ш. – ****.
Следва да се приеме, че ответната страна е собственик на ¾ ид.ч. от
процесния имот – придобит по време на брака чрез договор за доброволна
делба от двамата съпрузи, като след прекратяване на семейната имуществена
общност последната е придобила по силата на наследственото
правоприемство и ½ ид.ч. от частта на починалия съпруг. Това обстоятелство
се установява от представените по делото доказателства, независимо, че в
договора за доброволна делба е посочено, че имотът се намира на ** от
сградата, а не на ** както се твърди от ищеца, доколкото видно от договора за
доброволна делба е, че в процесната сграда е налице само един обект под **.
Следва да се приеме, че ответната страна е титуляр на партидата за
имота и отговаря за целия размер на начислената топлинна енергия, тъй като
е депозирала заявление за откриване на партида на нейно име преди
прекратяване на семейната имуществена общност.
Следователно от така представените доказателства се установява, че
ответната страна е собственик на топлоснабдения обект, находящ се в гр. П,
*****, **, като между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, като правният спор по
настоящото
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
3
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде
тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната
страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. Тази справка не представлява доказателство за
удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя
представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от приетата като компетентно
изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява,
че жилищния блок в гр. Пловдив, *****, е включен към топлопреносната
мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е
ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Вещото лице е установило, че в процесния имот са монтирани четири
водомерни устройства за индивидуално отчитане на количество изразходвана
топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване. Посочено е, че през
процесния период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната
станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като
количеството топлинна енергия, намалено със загубите е подавано на
„Бруната“ ЕООД за разпределение на потребители. Разпределението на
топлоенергия за отопление в етажната собственост е извършвано всеки месец
от отчетените показания на ИРУ. Установено е, че в имота на ответника
отоплителните тела са присъединени към разпределителната мрежа на
етажната собственост посредством три броя етажни разпределителни табла,
4
снабдени с апартаментни толломери, които са се отчитали визуално
ежемесечно. Установено е, че през процесния период всички измервателни
устройства са били технически изправни и са се отчитали ежемесечно.
Експертизата е установила, че за имота на ответника проектният отопляем
обем е 487 куб.м, като за целият процесен период е разпределена 5, 40375
MWh топлинна енергия, от които 0, 18909 MWh за сградна инсталация, 0,0
MWh за отопление и 5, 21466 MWh за битово-горещо водоснабдяване.
Вещото лице е установило, че за процесния период са прилагани
изискванията на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение
на топлинна енергия в сгради – етажна собственост - Приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Експертизата е
дала заключение, че няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото
дружество, като начинът на разпределение и начисление на топлинната
енергия е в съответствие с методиката.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, изготвено на основание установеното от съдебно-техническата
експертиза, представените от ищцовото дружество начислени количества
топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена за
топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице
посочва, че стойността на отдадената топлинна енергия е за сумата от 625, 75
лв., от които сумата от 34, 97 лв. за топлинна енергия за сградна инсталация,
сумата от 500, 06 лв. – топлинна енергия за БГВ и сумата от 90, 72 лв. – за
услуга дялово разпределение. Вещото лице е установило, че за процесния
период са издадени изравнителни сметки, по които са извършени
прихващания. Експертизата е установила, че в хода на процеса са постъпили
плащания от ответната страна – в размер на сумата от 102, 25 лв., заплатена
на 25.02.2022 г., като след съобразяване на погасените и прихванати суми е
останало задължение за главница от 423, 11 лв. Определен е размерът на
обезщетението за забава за периода от 02.07.2019 г. до 23.02.2021 г. от 50, 36
лв.
При така установените факти и въз основа на извършения анализ,
съобразявайки се с установеното от допуснатите и приети по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът достигна до извод, че
реално доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 625,
75 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
отопление, за сградна инсталация и за битово – горещо водоснабдяване, както
и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация.
По делото е установено индивидуално потребеното от ответника
количество топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, тъй като
съдебно-техническата експертиза е установила, че отчитането на топлинната
енергия е осъществявано визуално ежемесечно и е съобразено с Методиката.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 66 от Наредба № 16-334 от 0-6.04.2007 г.
за топлоснабдяването количеството топлинна енергия, доставено в сградата,
се разпределя според различните видове потребление - за битово горещо
водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация.
Следователно с оглед така установените разпоредби исковата претенция
за присъждане на стойността на потребената топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване.
Съдът намира, че количеството на доставената топлинна енергия за
сградна инсталация е правилно определено от топлинно дружество по реда на
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, в който смисъл са изводите на вещото
лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза.
Съдът при достигане до този правен извод съобрази задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г.
по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,
но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено и Решение
6
от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17. В последното
се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и
5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
По така изложените съображения съдът намира, че исковата претенция
за присъждане на стойността на топлинната енергия, отдадена за сградна
инсталация е основателна.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от трето на
процесното материално правоотношение лице – „Бруната“ ЕООД, като
съдебно-техническата експертиза е установила, че дружеството, извършващо
дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края
на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество
топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната
методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия
е описана в заключението на вещото лице, като съдът изцяло възприема
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза. Нещо повече – в случая експертизата е установила, че в имота на
ответната страна монтиран топломер и четири броя водомери за топла вода на
визуален отчет, който е осъществяван ежемесечно, при което е установено
реланото количество потребена топлинна енергия.
Следователно, реално доставената до процесния имот през релевантния
период топлинна енергия е в размер на останалата непогасена сума от 423, 11
лв., в която е включена и цената за извършваната услуга за дялово
разпределение за процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от
ОУ на дружеството месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия
се състои от две компоненти - сума формирана по цена за потребена топлинна
енергия и сума формирана по цената за услугата дялово разпределение.
Следователно таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 423, 11 лв., дължима за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., като се отхвърли за разликата до пълния й
предявен размер от 525, 36 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г.,
поради погасяване чрез заплащане на сумата от 102, 25 лв., осъществено в
хода на процеса – на 25.02.2022 г. Съдът установи периода на останалото
непогасено задължение за главница от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, което е установило, че чрез плащане на
сумата от 102, 25 лв. са погасени задълженията по фактури от м. 05.2019 г. до
м.08.2019 г.
Тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в
7
темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху
главницата от 525, 36 лв. в размер на сумата от 50, 36 лв. за периода от
02.07.2019 г. до 23.02.2021 г., определен от вещото лице по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза. Обезщетението за забава следва да се
определи върху пълния размер на главницата, тъй като исковата претенция е
частично отхвърлена, поради осъществено заплащане на част от дължимата
сума в хода на производството по делото – след крайната дата, до която е
начислено обезщетение за забава.
Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от 525, 36 лв.,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 24.02.2021 г., до датата на частичното погасяване на
задължението – 24.02.2022 г., както и законна лихва върху непогасения
остатък от задължението за главница в размер от 423, 11 лв., считано от
датата на заплащане на задължението – 25.02.2022 г., до окончателното
погасяване на сумата.
С оглед изхода на правния спор разноски следва да бъдат присъдени
единствено в полза на ищеца - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които следва да
бъдат присъдени в пълния им сторен размер, макар исковата претенция да е
частично уважена. Това е така, тъй като исковата претенция е частично
отхвърлена, поради погасяването й чрез плащане от ответната страна, което е
осъществено в хода на процеса. В случая не следва да намери приложение
хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се
възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените
искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в
които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в
производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за
защита и съдействие. В случая съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран
с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено
парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече
бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е частично
отхвърлен, поради осъществено от страна на ответника погасяване на
8
паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По така
изложените съображения съдът намира, че в производството по делото
разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една
поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът,
признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина
доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно
признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за
възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното
задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл
е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №
625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение №
688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
Следователно на ищеца се следват разноски в общ размер от 555 лв., от
които 75 лв. за заплатена държавна такса, 380 лв. – депозит за съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертиза и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
В настоящото производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се присъди
и сумата от 75 лв. – разноски в заповедното по ч.гр.д. № 3643/2021 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, III брачен състав.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на М. Т. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. *****, че “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично
вземане в размер на сумата от 423, 11 лв. – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се
в гр. П, ул. . *****, както и в размер на сумата 50, 36 лв. - обезщетение за
9
забавено плащане за периода от 02.07.2019 г. до 23.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 525, 36 лв., считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
24.02.2021 г., до датата на частичното погасяване на задължението –
24.02.2022 г., както и законна лихва върху непогасения остатък от
задължението за главница в размер от 423, 11 лв., считано от датата на
заплащане на задължението – 25.02.2022 г., до окончателното погасяване на
сумата, обективирани в Заповед № 2274/26.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3643/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, III брачен състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал.
2 ТЗ за разликата над уважения размер от 423, 11 лв. до пълния му предявен
размер от 525, 36 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г.,
ОСЪЖДА М. Т. Ш., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 3643/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, III брачен състав, и сумата от 555 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 16161/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
10