№ 234
гр. Габрово, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244200100017 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от А. М. А. -
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своя родител М. М. А., чрез
пълномощник адвокат Р. М., против ЗАД "*** - *****" АД гр. София.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2023 г., около 19,40 ч., на ул. „*****"
в гр. Габрово, срещу № 130, водачът на лек автомобил марка и модел „*****" с рег.
№ *****, И.П. Й., нарушава правилата за движение по пътищата, като не спазва
необходимата дистанция от движещия се пред него лек автомобил марка и модел
„*****", с рег. № *****, управляван от М. М. А. и блъска същия отзад, с което
реализира ПТП с пострадали лица. При инцидента са причинени телесни
увреждания на ищцата - дете на 14 години - пътник в лекия автомобил „*****“ с
рег. № *****. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2023-1034-284. Образувано е и досъдебно производство №
105/2023 г. по описа на ОД па МВР - Габрово.
След пътния инцидент ищцата била транспортирана в МБАЛ „Д-р Тота
Венкова" АД гр. Габрово, където била приета в Отделение по Хирургия, с
оплаквания от болки в областта на шията, двукратно повръщане и отпадналост. От
направените й прегледи и изследвания били установени: болка в областта на шията
при движение; дифузна болка в гръден кош; малък костен фрагмент с триъгълна
форма от долната повърхност на интервертебралния ставен израстък на C2;
1
главоболие и световъртеж. По време на болничния престой била проведена
медикаментозна терапия. Ищцата била изписана на 01.08.2023 г. с поставена
окончателна диагноза: Счупване на втори шиен прешлен, закрито; Фрактура
вертебре С2 и дадени указания за спазване на хранително-двигателен режим.
Пътният инцидент причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на
здравето и множество болки и страдания. Вследствие на травмата в областта на
шията н настъпилата фрактура на С2 прешлен на гръбначния стълб пострадалото
дете изпитва постоянни, мъчителни болки във врата. Всяко раздвижване на главата
или разтърсване на снагата засилва търпените неприятни болки и бодежи.
Болезнен и неприятен е и контактът с възглавницата и това сериозно пречи на съня
и почивката на ищцата. Освен това страда и от постоянно главоболие, придружено
със световъртеж, от който и прилошава и получава позиви за повръщане. При
рязко изправяне и причернява и губи равновесие, като походката й е неуверена и
нестабилна. В дните след ПТП-то се чувствала разсеяна и дезориентирана. Не
можела да гледа телевизия или друг вид екрани, тъй като изпитва непоносимост
към ярката светлина, която излъчват. Имала проблеми и с храненето, поради
гаденето, предизвикано от световъртежа. Оплаквала се от болки в гърдите, което
затруднявало дишането и я карало да се чувства отпаднала и изморена. В периода
на възстановяването си била принудена да ограничава поведението си и да бъде
внимателна и предпазлива в движенията, които извършвала, което до голяма
степен ограничавало физическата й активност. Нуждата да лежи и почива през по-
голямата част от времето я правело силно раздразнителна и нервна, тъй като
свикнала да бъде активна и енергична. Допълнителни страдания и дискомфорт
през цялото денонощие й причинявали и охлузванията и натъртвания по
останалата част от тялото й, което допринасяло за лошото й настроение.
Инцидентът се отразил крайно отрицателно върху общото емоционално състояние
на ищцата и крехката й детска психика. След произшествието тя станала силно
тревожена и напрегната. Затворила се е в себе си и е мълчалива и замислена.
Разстройвала се лесно и плачела често. Нощем спи неспокойно и се буди от
кошмари свързани с преживяното, след което й е трудно да заспи отново, заради
уплахата и стреса. Освен това ищцата е започнала да се страхува от автомобили и
се притеснявала да се качи в кола, чувствала се напрегната и неспокойна, когато се
налагало да се вози.
За управлявания от виновния водач лек автомобил към момента на
събитието е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите, сключена със ЗАД „*** - *****" АД. с полица № *****,
2
валидна от 04.06.2023 г. до 03.06.2024 г. Предявена е претенция по реда на чл. 380
от КЗ пред застрахователя, но обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди вследствие на ПТП-то не са определени. Затова се прави
искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили вследствие на процесното
ПТП, в размер на 26 000 лв., ведно с лихвата за забава от датата на уведомяване на
застрахователя - 05.09.2023 г. Претендират се разноски.
В с.з. ищцата се явява лично и с баща си М. А., както и с процесуалния си
представител адвокат Б. В., преупълномощена от адв. М.. Адвокат В. поддържа
предявения иск и излага съображения за уважаването му в писмени бележки.
В законоустановения срок дружеството-ответник е представило писмен
отговор, чрез пълномощник адвокат Т. Т.. Не се оспорва, че към датата на
настъпване на ПТП-то за „*****", с рег. № ***** е имало валидна застраховка.
Оспорва се исковата молба, като изцяло неоснователна, тъй като водачът на
застрахования при ответника автомобил не носи отговорност, респ. пълна такава,
за настъпване на ПТП-то. Оспорва се вината на водача, тъй като е налице случайно
събитие - нямал е обективна възможност да предвиди и предотврати ПТП-то, както
и същото се дължи на поведението на водача на другия автомобил, който
неправилно предприел внезапно спиране без обективни причини.
Оспорва се наличието на причинно - следствена връзка с механизма на ПТП-
то и настъпилите неимуществени вреди за ищцата. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която не е била с поставен
обезопасителен колан и не е била обезопасена в детско столче. Доколкото
пострадалото лице е било малолетно към момента на ПТП, съпричиняващото
поведение следва да бъде квалифицирано под формата на неупражнен надзор от
страна на родителите му - по аргумент от чл.125, ал. 3 от СК. Оспорват се
твърденията, че за пострадалата са възникнали всички описани в исковата молба
като вид и характер вреди, като се оспорва и твърдяната тяхна продължителност.
Искът се оспорва и по размер, като се твърди, че същият е неоснователен и
недоказан, като ищцовата претенция е в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложени подробни съображения.
Оспорва се претенцията за лихва, поради неоснователност на главния иск, като се
оспорва и началната дата, от която се претендира същата. С оглед на
гореизложеното ответникът моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции
като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски.
3
В с.з. ответникът се представлява от адвокат Р. А., който поддържа
представения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорно, че на 29.07.2023 г. в гр. Габрово е
възникнало ПТП с участието на ищцата, пътувала в л.а. марка и модел "*****" с
рег. № *****, и лек автомобил марка "*****" модел „*****“ с рег. №
*****, управляван от И.П. Й. от гр. Габрово. Тези обстоятелства се установяват и
от приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2023-1034-284/29.07.2023 г., така и от приложеното н.о.х.д. № 484/2024 г.
по описа на РС Габрово, съдържащо ДП №105/2023 г. по описа на ОД МВР –
Габрово и ВНОХД №67/2025 г. на ОС Габрово. Видно от същото, с присъда №5 от
29.01.2025 г., постановена по НОХД № 484 по описа за 2024 г. на Габровски
районен съд И.П. Й. от гр.Габрово е признат за виновен в това, че на 29.07.2023 г.,
около 19.40ч., в гр. Габрово, на ул. "*****" в района срещу №130, при управление
на лек автомобил м."*****" м. „*****“ с рег. № *****, нарушил правилата за
движение, визирани в чл.23, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и на пешеходна пътека по
непредпазливост причинил на А. А. - пътник в спрял пред него автомобил м."
*****" с рег. № *****, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
междупрешленен ставен израстък на втори шиен прешлен, довело до трайно
затруднение на движението на шийния сегмент на гръбначния стълб за срок, по-
голям от един месец, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.
3 пр. последно, б."а" , пр.1-во във вр.с ал.1 б."б" пр.2-ро във вр.с чл.342, ал.1 и
чл.54 от НК. С решение №29/16.04.2025 г. по ВНОХД №67/2025 г. на Окръжен съд
Габрово деянието е преквалифицирано от престъпление по чл.343, ал.3,
пр.последно, б."а" пр.1-во във вр.с ал.1, б."б", пр.2-ро във вр.с чл.342, ал.1 от НК в
такова по чл.343, ал.1, б."б" пр.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като И.П. Й. е
признат за невинен в това престъплението да е извършено с нарушение на
правилото за движение по чл.119,ал.1 от ЗДвП, както и да е извършено на
пешеходна пътека и е оправдан по предявеното му по-тежко обвинение по чл.343,
ал.3, пр.последно, б."а" пр.1-во във вр.с ал.1, б."б", пр.2-ро във вр.с чл.342, ал.1 от
НК.
Настоящият съдебен състав констатира, че в актовете на наказателните
съдилища е допусната грешка при изписване на номера на управлявания от Й. Й.
лек автомобил, като е посочен регистрационен номер ***** вместо действителния
регистрационен номер *****, посочен в обвинителния акт и всички доказателства
4
по наказателното дело, вкл. протокол за оглед на местопроизшествие и
приложените към него фотоснимки. Ответникът обаче не е възразил срещу
твърденията относно участието в процесното ПТП на конкретизираните в исковата
молба превозни средства. Затова и с доклада по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между тях е отделено обстоятелството,
че към датата на настъпване на процесното ПТП по отношение на л. а. "*****“ с
рег. № ***** е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, по силата на издадена от ЗАД „*** - *****" АД застрахователна
полица, валидна от 04.06.2023 г. до 03.06.2024 г., съгласно представената от
ищцовата страна справка от ГФ. Чрез своя пълномощник ищцата е предявила пред
ответника претенция по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, но от негова
страна не е определено обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП. От представената на л. 15 -18 молба, в която е
обективирана претенцията на ищцата, е видно, че тя е постъпила при ответника на
05.09.2023 г., като в нея не е посочена банкова сметка, по която да бъде изплатено
застрахователно обезщетение.
С исковата молба са представени удостоверение за раждане на ищцата,
видно от което тя е родена на 23.09.2009 г., както и решение №533/06.12.2023 г. по
гр.д. № 838/2023 г. на РС Габрово, с което родителските права по отношение на А.
А. са предоставени на баща й М. А..
Ищцата е представила и неоспорена от ответника епикриза, изд. от
отделение по Хирургия на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД – Габрово, видно от
която А. А. е била лекувана в отделението за периода 29.07.2023 г. - 01.08.2023 г..
Хоспитализирана е след преглед в Спешно отделение, където е постъпила в 20,05 ч.
на 29.07.2023 г. Видно от епикризата, поставена й е окончателна диагноза:
счупване на втори шиен прешлен, закрито. По делото е приета медицинската
документация, свързана с проведеното лечение. В приложената епикриза е
отразено, че ищцата постъпва след претърпяно ПТП, като не съобщава за загуба на
съзнание. Констатирани са дифузна болка в гръден кош, както и болки в областта
на шията, поради което е проведена контролна рентгенография, в резултата от
която е описан малък костен фрагмент с триъгълна форма от долната повърхност
на интервебралния ставен израстък на С2. В епикризата е отразено, че пациентката
е изписана по нейно желание, с уговорка да остане под домашно наблюдение и при
промени в състоянието да постъпи в ХО.
По делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза, изготвена и
5
поддържана в с.з. от вещото лице инж. Х. Х.. Съгласно заключението й, процесното
ПТП е протекло при следния механизъм: На 29.07.2023 г., около 19,40 ч., в гр.
Габрово, по ул. „*****" в посока центъра на града се движи лек автомобил
„*****И" с peг. № ***** управляван от М. М. А. със скорост от около 40 - 45км/ч. =
11,1 - 12,5м/с. Зад него в същата посока и със същата скорост се движи лек
автомобил „*****" с peг. № *****, управляван от И.П. Й.. В близост до № 130
водачът на лек автомобил „*****И" спира пред обозначена със пътен знак и
маркировка пешеходна пътека, с цел пропускане на пешеходец. Водачът на лек
автомобил „*****" не възприема своевременно пресичащия пешеходец и
предприема спиране без отлагане на следи, намалявайки скоростта до 6,77м/с.-
7,72м/с. = 24,4км/ч.- 27,8км/ч., при което следва удар между предна броня на лек
автомобил „*****" и задна броня на лек автомобил „*****318И".
Произшествието протича в населено място, на прав и равен пътен участък, в
светлата част на денонощието, в зоната на обозначена с пътна маркировка и знаци
пешеходна пътека. Платното за движение е с ширина - 7,45 м., двупосочно с по
една лента във всяка посока, разделени с единична непрекъсната осева линия „М1".
От техническа гледна точка причина за възникване на процесното ПТП
може да се посочи невъзприемане на спирането на лек автомобил „*****И" и
пресичащият на пешеходна пътека пешеходен от страна на водача на лек автомобил
„*****", който не предприема навременно аварийно задействане на спирачната
уредба. Ударът е непредотвратим за водача на лек автомобил „*****", тъй като той
е спрял пред пешеходната пътека. За същия няма опасна зона, тъй като е спрял и
скоростта му е 0 км/ч. За скоростта на движение на двата автомобила от 40 -
45км/ч. = 11,11 - 12,5м/с., опасната зона за спиране при движение със тази скорост
е 24,5 - 28,9 м. Водачът на лек автомобил „*****" има техническа възможност за
предотвратяване на сблъсъка, при навременно възприемане на спирането на л.а.
„*****" или предприемане на интензивно спиране на разстояние по-голямо от 24,6
- 29,0 м. от мястото на удара.
Лек автомобил „*****И" е оборудван фабрично за предните седалки с
триточкови обезопасителни колани с пиропатрон за донатягане на колана при удар,
отзад е оборудван за пътниците отляво и от дясно с триточкови колани а за средния
- с двуточков. Действието на предпазния колан е най - голямо при челен удар или
преобръщане на автомобила. В настоящия случай е налице удар отзад, където
инерционната сила е назад и коланът не е в състояние да предотврати тъй
наречения „камшичен удар“. В материалите по делото няма данни за блокирал
колан на предна дясна седалка, а въздушните възглавници на водача и пътника до
6
него не са задействани. В материалите по делото няма данни за внезапно спиране
от страна на водача на лек автомобил „***** 138И".
В с.з. вещото лице поясни, че при конкретния механизъм, вследствие на
инерционната сила, главата на пострадалата се придвижва назад, а настъпването на
травмата не е обусловено от ползването или неползването на колан, като тя би
настъпила и в двата случая. Без значение е и наличието на въздушна възглавница
/еърбег/, която предпазва от челен удар, какъвто в случая не се е осъществил.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р С.
Р. въз основа на приложената по делото медицинска документация и личен преглед
на ищцата. Съгласно заключението й, при станалото на 29.07.23 г. ПТП на ищцата
А. А. са причинени следните травматични увреждания: На направена профилна
снимка на шиен отдел на гръбначен стълб от 29.07.23 г. е установен костен
фрагмент от ставната повърхност на долния междупрешленния ставен израстък на
втори шиен прешлен с ангажиране на ставната му повърхност. При приемането й в
ХО на МБАЛ-гр. Габрово пострадалата се оплаквала от болка в областта на шията.
Съобщила за двукратно повръщане и отпадналост. Видими травматични
увреждания по меките тъкани на главата и шията при прегледа в хирургично
отделение не са били установени. На пострадалата е била поставена шийна яка
обездвижваща гръбначния стълб в областта на шията.
Счупването на междупрешленния ставен израстък на втори шиен прешлен е
причинило трайно затруднение на движението на шийният сегмент на гръбначния
стълб за срок по-голям от 1 месец. Независимо от това, че пострадалата не е имала
силни болки в шията, препятстващи напълно нормалните движения в шийния
отдел на гръбначния стълб, обездвижването с шийна яка за по-продължителен срок
е наложително, поради анатомичната зона в която се намира увреждането, а
именно - втори шиен прешлен.
Счупването на израстъка, осъществяващ връзката с подлежащия трети шиен
прешлен, ангажиращ ставната повърхност, създава нестабилност на връзката
между двата прешлена и възможност при лека травма или спонтанно по-рязко или
с по-голяма амплитуда движение да се получи разместване между двата прешлена
и засягане на гръбначния мозък.
Така описаните увреждания на здравословното състояние на ищцата са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
След като е установено, че има счупване на втори шиен прешлен на ищцата
била поставена шийна яка в продължение на един месец. След сваляне на яката,
7
отново започнали да се появяват болки и се налагало да я слага периодично. Спяла
с яката, защото не можела да се обърне в леглото, поради болка в шията. В дома
също й се налагало периодично да взема обезболяващи. Нуждаела се от чужда
помощ при обличане и събличане 2-3 месеца. В началото, след сваляне на яката не
можела да стои права повече от 5-10 минути, тъй като получавала болки в шията.
При застудяване на времето също получавала болки. Цялата учебна 2023/2024
година не участвала в часовете по физическо възпитание, тъй като при тичане или
спортни игри веднага получавала болки в шията. Към настоящия момент има леко
ограничение на движението на главата странично, надясно, поради болка в лявата
горна част на шията, тилно. Не съществува опасност от усложнения в следствие на
получената травма.
Счупването, установено при рентгеновото изследване в деня на
произшествието е прясно, липсват данни за образуване на калус. Лечението при
такъв тип травматични увреждания е превантивно поставяне на шийна яка с цел
обезболяване и предотвратяване на евентуалното настъпване на усложнения.
Относно механизма на причиняване на увреждането вещото лице посочва,
че счупването на втори шиен прешлен се дължи на силно огъване на шийния
сегмент на гръбначния стълб назад, след удара на автомобила „*****" в задната
броня на лекият автомобил „*****“, в който е пътувала пострадалата /касае се за
т.нар. камшичесто счупване в областта на шийния сегмент на гръбначния стълб/.
Няма данни в медицинската документация, от които да се направи обоснован
извод, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан. Наличието на поставен
обезопасителен колан не изключва получаването на подобен род травматични
увреждания.
Към момента на произшествието височината на ищцата е била 171 см /по
лична карта издадена на 30.08.23г./, същата е с изразена обща охраненост и тялото
й не е възможно да бъде адаптирано към детско столче.
По тялото на ищцата, по крайниците, както и по главата й не са описани
видими травматични увреждания към момента на произшествието. Най-вероятно
тялото й не е контактувало с предмети в купето на автомобила. За да се получи
описаното в т. 1 на настоящото заключение увреждане на шийния сегмент на
гръбначния стълб не е необходимо да се осъществи такъв контакт.
При извършения на 11.08.25 г. личен преглед на ищцата е констатирано, че
същата е с правилно развити костна и мускулна системи. Към този момент има
леко ограничение на движението на главата странично надясно, поради болка в
8
лявата горна част на шията, тилно.
В с.з. вещото лице поддържа заключението, като уточни, че усложненията,
които се предотвратяват с поставяне на яката са от разместване между двата
прешлена, между втори и трети прешлен, поради прекомерно движение, по-голяма
амплитуда при движение на шията или при друга травма и опасност от увреждане
на гръбначния мозък. Носенето на яка се препоръчва за около два месеца, като
другото му предназначение е да купира (овладява) болката. След един месец
настъпва консолидация на счупването и вероятността от възможността за
усложнения не е налична. Костен калус се формира напълно за три месеца, но при
такова счупване, което е по-малко, може да настъпи и по-бързо. Раздвижването,
като вид рехабилитация би било противопоказно. Лекото ограничение в
движението е субективно, при настъпване на болка, но не може да се каже, че има
действително ограничение на движението. След възстановяване от подобна
контузия може да се направи рехабилитация. При описания механизъм на ПТП,
при който ударът е в задната част на автомобила, често се получават такива
камшични травми, като настъпването им не зависи от използването на предпазен
колан.
По искане на ищцовата страна бяха разпитани свидетели.
Свидетелят А.Е. И. е брат на ищцата. Пред съда той съобщи, че случката със
сестра му настъпила преди две години, като той не бил очевидец на
произшествието. Разбрал, че вследствие блъскане на управляния от баща му
автомобил отзад, сестра му е със със счупен прешлен на врата. Била с яка на врата,
като престояла в болницата около седмица, след което семейството я прибрало
вкъщи. Там се наложило да й помагат, защото не можела да си върти врата.
̀
Почивала си през повечето време в лежащо положение. На близките й се налагало
да й помагат да се храни. Над един месец била с ограничени движения. В началото
на учебната година започнала да се пооправя и тръгнала на училище. По това
време вече била махнала яката. Когато лягала да спи обаче я слагала, тъй като
изпитвала болки. През м. октомври вече се почувствала спокойна да спи без яката.
След това не била споделяла да изпитва болки. През повечето време ищцата стояла
в дома си. Свидетелят не може да съобщи подробности за проведена
рехабилитация, а на контролни прегледи сестра му ходила до м. октомври.
Свидетелката А.К.К. живее на съпружески начала с бащата на ищцата.
Обясни пред съда, че в деня на произшествието била в автомобила му, заедно с
ищцата. След като излязла от автомобила след сблъсъка, ищцата се оплакала, че я
9
боли врата. На място дошла линейка, която е транспортирала до болницата. Вратът
й бил обездвижен с твърда яка, която ищцата носела непрекъснато през деня и
нощта, като свидетелката не може да посочи за какъв период. Ищцата основно
лежала и не се движела. Не споделяла за болките си, като по принцип била
мълчалива. Свидетелката заяви, че ищцата ходела на училище, като нощем си
слагала яката, защото я боляло. Не може да си спомни за какъв период от време
ищцата се е възстановила и доколко, като не се сеща дали й е била назначена
някаква рехабилитация. Заяви, че когато времето е студено, ищцата изпитва болки.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 10
във вр. с чл. 429 ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно
чл. 432 ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, а именно: Лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като предостави данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя,
освен в случаите на възстановяване в натура. Прекият иск по застраховка
"Гражданска отговорност" е средство за репариране от застрахователя на вредите
(имуществени и неимуществени), за които застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ). Институтът на непозволеното увреждане
включва в своя фактически състав следните елементи: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, като
последната се предполага до доказване на противното. Освен доказан фактически
състав на непозволено увреждане, основателността на иска предполага валидна
застраховка "Гражданска отговорност", действаща към момента на увреждането.
Предварителното отправяне на писмена застрахователна претенция по чл.
380 КЗ и предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за последица
забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на застрахователя от
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите обект
на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При
10
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, обхванати от
застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на застрахователя е
ограничена от закона, поради което максималният размер на обезщетението по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не би
могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ, установени за съответните вреди.
Съдът приема за доказано по безспорен начин осъществяването на
фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящ възникването на
деликтната отговорност на виновния водач на лекия автомобил „*****" с peг. №
*****. Това е така, защото счупването на междупрешленен ставен израстък на
втори шиен прешлен на ищцата е съставомерен резултат на престъплението по чл.
343, ал. 1, б."б" пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което водачът на
горепосочения лек автомобил И. Й. е осъден с влязла в сила присъда, която е
задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието /чл. 300
ГПК/, като ответникът не оспорва, че деянието е извършено при управление на
МПС с горепосочения номер, а това се установява по несъмнен начин и от
приложеното НОХД № 484/2024 г. на РС Габрово. Като съставомерен престъпен
резултат, здравословното увреждане на ищцата й е причинило неимуществени
вреди, поради което за причинилия вредата възниква задължението да я поправи,
съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Затова съдът приема за неоснователни и недоказани
възраженията на ответника за липса на причинно-следствена връзка между
поведението на водача на застрахования при него лек автомобил и настъпилия
вредоносен резултат, както и за настъпване на този резултат вследствие на
случайно събитие /случайно деяние по смисъла на НК/.
Налице е и следващата предпоставка за уважаване на иска, тъй като не се
оспорва, че по отношение на л.а. „*****" с peг. № ***** към датата на процесното
ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на
издадена от дружеството-ответник застрахователна полица. Спазено е и
изискването на чл. 380 от КЗ, като ищцата е отправила писмена претенция за
заплащане на обезщетение към ответника-застраховател.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП е напълно изяснен от
изготвената САТЕ и се състои в сблъсък между предна част /броня/ на движещия се
л.а. „*****" с peг. № ***** в задна част на спрелия пред пешеходна пътека л.а.
„*****И" с peг. № *****, в който ищцата пътувала на предна дясна седалка /видно
от съдебните актове по наказателното дело/. Заключението на САТЕ кореспондира
11
напълно със заключението на изготвената СМЕ в частта, касаеща механизма на
получаване на здравословни увреждания на ищцата, а именно – вследствие на
т.нар. типичен при удар отзад камшичен удар, при който инерционната сила от
сблъсъка води до силно огъване на шийния сегмент на гръбначния стълб назад. И
двете вещи лица са единодушни, че липсата или наличието на поставен
обезопасителен колан не изключва получаването на подобен род травматични
увреждания. С оглед на изложеното съдът приема заключенията в тази им част за
правилни и обосновани.
Непротиворечива е и доказателствената съвкупност по отношение на
получените от ищцата здравословни увреждания. Тя е потърсила и получила
медицинска помощ непосредствено след инцидента, видно от приложените на л.
59, 60 и 63 от делото направление за хоспитализация, история на заболяването и
епикриза. Липсата на калус към момента на рентгеновото изследване също
характеризира уврежането като новонастъпило, съгласно заключението на СМЕ,
което което не беше оспорено от страните и съдът го кредитира като научно
обосновано и съответстващо на писмените доказателства, и събраните
свидетелски показания, преценени при спазване изискванията на чл. 172 ГПК.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира
от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи
и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице,
независимо от медицинското му състояние към момента на увреждането. Предвид
обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените
вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно
размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде
определен по справедливост от съда.
В ППВС № 4/68 г., ППВС № 2 от 1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС №
5/1969 г. е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се
определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на
претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта е необходимо да се
отчете: действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта
на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, които съдът
е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди. Съдът следва да вземе предвид и в
12
каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено
лечение като по този начин съчетано приложи критериите "продължителност на
болките и страданията" и "последици от получените увреждания", отражението на
травмата върху контактите и социалния му живот, и въобще всички обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед
конкретиката на случая /решение № 50039 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 1941/2022 г.
на ВКС, III г. о. /. При определяне на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, съдът следва да вземе предвид и обществено-икономическата обстановка в
страната към момента на увреждането, израз на която са застрахователните
лимити, регламентирани в чл. 492, т. 1 КЗ /решение № 50125/01.02.2023 г. по т. д.
№ 1454/2021 г. на ВКС, ТК, II отд. /.
Изхождайки от релевантните за справедливото определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществените (морални) вреди от здравословните
увреждания на ищцата, съдът взе предвид, че към момента на настъпване на
увреждането ищцата е била на 14-годишна възраст и процесното ПТП е довело до
внезапна промяна в здравословното й състояние с характер на средна телесна
повреда, съгласно влязлото в сила решение на наказателния съд. Съдът съобразява
и последиците в психологичен план, тъй като при всички случаи участието в ПТП е
свързано с негативни последици в психо-емоционален план. Настъпилият внезапен
стрес за организма на пострадалата е отразен в описаните при приема й в ХО на
МБАЛ – Габрово отпадналост и повръщане.
Според заключението на СМЕ, счупването на междупрешленния ставен
израстък на втори шиен прешлен е причинило трайно затруднение на движението
на шийния сегмент на гръбначния стълб на ищцата за срок по-голям от 1 месец. За
подобен период са и данните в показанията на разпитаните свидетели И. и К. –
приблизително до началото на учебната година на 15 септември, т.е. около месец и
половина. Описаното увреждане е довело до болки и страдания, за чието
предотвратяване на ищцата са били предписани както съответните медикаменти,
така и носене на шийна яка, която да окаже превенция на болките и на
съществуващия риск от увреждане на гръбначния мозък.
Причиненото й здравословно увреждане наложило лечение на ищцата в
здравно заведение за период от 3 дни, а след изписването й тя била зависима от
помощта на близките си за обличане и хранене. Причинените страдания са дали
негативно отражение върху личния живот на ищцата, като първоначално същата
прекарвала голяма част от времето си вкъщи и в принудителна почивка, като
според свидетелите основно лежала. След едномесечния период на задължително
13
носене на яката, ищцата си я поставяла нощем в продължение на още около месец
/св. И./, за да избегне проявяващи се болки. Поради усещането на болки тя не могла
да участва и в часовете по физическо възпитание през учебната година.
От друга страна следва да се вземат предвид настъпилото пълно
възстановяване чрез формиране на костен калус за период от 1 до 3 месеца и
липсата на данни за настъпили усложнения, като според вещото лице обективно
няма ограничение при движението на главата. Не бяха доказани част от
твърденията в исковата молба, а именно: за постоянно главоболие, придружено със
световъртеж, загуба на равновесие, непоносимост към ярка светлина и страх от
пътуване с автомобил.
Съдът съобразява и икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП - м. юли 2023 г., показател за които са например: нивата на
застрахователно покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492, т. 1 от КЗ/;
минималната работна заплата, която за 2023 г. е била в размер на 780 лв., съгласно
ПМС № 497/29.12.2022 г. /, а средногодишния общ доход на лице от домакинство
през 2023 г. е 10 846 лв., съгласно обявената от НСИ публична информация /на
www.nsi.bg/.
Предвид всички изложени обстоятелства, в т.ч. общественото възприемане
на справедливостта и съобразявайки съдебната практика по отношение размера на
обезщетенията, присъдени по дела със сходни травматични увреждания от ПТП,
настъпили в относимия период, съдът счита, че адекватно за репариране на
търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в размер на 18 000 лева.
До този размер ищцовата претенция ще бъде уважена, а ще бъде отхвърлена по
отношение на горницата до пълния претендиран размер от 26 000 лева, като
неоснователна и недоказана.
Така определеното обезщетение не следва да бъде намалявано на осн. чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, тъй като остана недоказано възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от непълнолетната ищца, респ. от нейният
баща, шофирал лекия автомобил, в който тя е пътувала. За да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, поведението на пострадалия следва да е
обективно в причинно-следствена връзка с настъпването на вредата. По делото не
се доказа такова съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан
от ищцата. Освен това, от заключенията на двете приети по делото експертизи се
14
установи, че при "камшичния удар" е ирелевантно дали пострадалото лице е с
поставен обезопасителен колан, тъй като същият държи тялото към седалката, но
не и главата и именно при установения в разглеждания случай механизъм на ПТП
/удар отзад/ и увреждане чрез силно огъване на шийния сегмент на гръбначния
стълб назад се получава счупване на 2-ри шиен прешлен. Неоснователно е и
възражението на ответника за съпричиняване посредством непоставяне на ищцата
в детско столче. Съгласно неоспореното заключение на СМЕ, към момента на
произшествието височината на ищцата е била 171 см., с оглед на което за нея не е
била приложима нормата на чл. 137в, ал. 2 от ЗДвП, задължаваща използването на
системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл.
137б, ал. 2 от ЗДвП за деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в МПС от
категориите M1, N1, N2 и N3.
Акцесорната искова претенция за присъждане на лихва за забава върху
присъденото обезщетение от датата на заявяване на застрахователната претенция
пред дружеството-ответник - 05.09.2023 г., съдът намира за основателна. След
предявяване на претенция от увредения застрахователят е длъжен да се произнесе
по нея в срока по чл. 498 КЗ и ако не спази този срок, той изпада в забава съгласно
чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ и дължи законна лихва върху обезщетението за
собствената си забава. В случая, с предявяване на претенцията на горепосочената
дата застрахователят е уведомен за застрахователното събитие от ищцата в
качеството на увредено лице и съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ от датата на
уведомяването/предявяването на претенцията дължи като част от
застрахователното обезщетение лихви за забава, за които делинквентът отговаря
пред ищцата съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ. Срокът по чл. 498 КЗ, в който ответникът е
следвало да се произнесе по претенцията на ищцата за заплащане на
застрахователно обезщетение, е изтекъл на 05.12.2023 г. и доколкото в този срок
ответникът не се е произнесъл по претенцията, съответно не е заплатил
застрахователно обезщетение, считано от 05.09.2023 г. той дължи на ищцата лихви
за собствената си забава на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ. Неоснователно е
направеното възражение, обвързващо непосочването на банкова сметка от ищцата
с определянето на началния момент на задължението на ответника за заплащане на
лихви за забава. В разглеждания случай отказът да се плати обезщетение не се
намира в причинно - следствена връзка с бездействието на ищцата да посочи
банкова сметка за заплащане на обезщетението едновременно с предявяване на
застрахователната претенция или по-късно. Неудовлетворяването на претенцията
за обезщетение е резултат от преценката на ответника, че няма основание за
15
ангажиране на функционално - обезпечителната му отговорност по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
причинените от делинквента вреди /в т.см. Решение № 228 от 31.07.2025 г. на ВКС
по т. д. № 2154/2024 г., II т. о., ТК/.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на ищцата следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото, като са
представени списък по чл. 80 от ГПК и удостоверение за регистрация по ЗДДС на
адв. Р. М.. За да определи размера на възнаграждението й, съдът взе предвид
задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС в решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и практиката на ВКС, обективирана напр. в
определение №343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. и
определение №50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г., ТК, І отд. и
препоръчителните критерии в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Съвкупната преценка на фактическата и
правна сложност на делото, доказването в което е значително улеснено от влязлото
в сила решение на наказателния съд, уважения материален интерес, обема на
извършената работа, изразяващ се в изготвяне на искова молба и писмени бележки,
анализ на събраните доказателства и заключенията на две експертизи, и
приключването на делото в две съдебни заседания /в едно от които
пълномощникът на ищцата не е участвал/, мотивира съда да осъди ответника да
заплати в полза на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение в размер от 1 500 лева
с включено ДДС /1250 лева без ДДС/.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата ще бъде осъдена да заплати на ответника
разноски, съразмерно отхвърлената част от иска. Сторените от ответника разноски
са в общ размер от 5200 лева, от които 4800 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 400 лева – депозит за възнаграждение на вещи лица. От тях
ищцата ще бъде осъдена да му заплати разноски в общ размер от 1 600 лева.
Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски в
производството, поради което и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС Габрово, сумата 720 лева, представляваща
дължима държавна такса върху уважения размер на иска и сумата 380,80 лева,
16
представляваща платени от бюджета на съда разноски за изготвените експертизи,
съразмерно с уважената част от иска – общо 1100,80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "*** -
*****" АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "*****"
№7, ет. 5, да заплати на А. М. А., ЕГН:********** – непълнолетна, действаща
лично и със съгласието на своя родител М. М. А., ЕГН:**********, двамата с адрес
гр. Габрово, ул. „*****” № 3, сумата 18 000,00 лв. /осемнадесет хиляди лева/ ,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от телесно увреждане, получено от ищцата
вследствие на ПТП, настъпило на 29.07.2023 г. на ул. "*****" в гр. Габрово, поради
противоправно и виновно поведение на И.П. Й. от гр. Габрово - водач на лек
автомобил „*****" с рег. № *****, застрахован по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" в ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432
във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 10 във вр. с чл. 429 ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над сумата 18 000 лв. до пълния
предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "*** -
*****" АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "*****"
№7, ет. 5, да заплати на адвокат Р. И. М., с личен номер от единния адвокатски
регистър *****, с адрес гр. София, ул. „*****" № 1, ет. 4, сумата 1 500,00 лв.
/хиляда и петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата с включен ДДС,
на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН:********** -непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на своя родител М. М. А., ЕГН:**********, двамата с адрес гр.
Габрово, ул. „*****” № 3, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "*** - *****" АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. "*****" №7, ет. 5, сумата 1 600,00 лв. /хиляда и шестстотин лева/ ,
представляваща направени разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от
иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "*** -
17
*****" АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "*****"
№7, ет. 5, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС
Габрово, сумата 1 100,80 лв. /хиляда и сто лева и осемдесет стотинки/ ,
представляваща дължима държавна такса и платени от бюджета на съда разноски
по делото върху уважения размер на иска, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
18