Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието
на зам.окръжен
прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 156/2022 г. по описа на КАС, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна
жалба на „ИвеЛина
2015“ ЕООД, *** с ЕИК ***, подадена чрез адв.
М.К., против Решение №207/12.10.2022 г., постановено по анд №679/2022 г. по описа на Районен съд-Кърджали. В жалбата се сочи незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че при постановяване на решението
си районният
съд не взел предвид съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на административнонаказателното
производство. В тази връзка сочи, че в НП
липсва конкретно посочена дата на извършване на нарушението. Твърди
също, че районният съд не е обсъдил
всички доводи, съдържащи се в жалбата, в т.ч. и възраженията за липса на
нарушение, поради това, че подадените от работника искания не са
конкретизирани. Счита, че при постановяване на оспореното решение съдът не е
съобразил и наличието на висящи административнонаказателни
дела, касаещи изплащането на трудови възнаграждения на работника, за периода от
м.януари 2021 г. до м. ноември 2021 г. Иска отмяна
на оспореното решение. Претендира деловодни разноски. В
писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената
касационна жалба.
Ответникът
по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.
Моли да бъде постановено решение, с което решението на Районен съд - Кърджали, да
бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в писмено становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от жалбоподателя.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира касационната жалба за неоснователна. Счита,
че решението на районния съд е законосъобразно, като не са налице сочените от жалбоподателя
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон.
Кърджалийският
административен съд, като извърши проверка на оспореното решение и прецени допустимостта
и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение
районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200078 от 29.04.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по
труда”, гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.1 от КТ, на „ИвеЛина 2015” ЕООД, в качеството
му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв., за извършено нарушение по чл.128а, ал.1 от КТ. С последното
решение жалбоподателят е осъден да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
За да
постанови решението си,
вземайки предвид събраните по делото писмени
доказателства, както и показанията
на разпитаните по делото свидетели, районният съд е приел, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение по чл.128а, ал.1 от КТ, тъй
като не е издал и предоставил на С. С. документ, свързан с трудовото й
правоотношение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството, на основание чл.414, ал.1 от КТ. Прието е, че в
писмо с обратна разписка С. С. е заявила пред работодателя, че желае да й бъде
предоставена бележка за доходите, за периода от м. ноември 2020 г. до м.
ноември 2021 г., която да й послужи пред НАП-Пловдив и Дирекция „Социално
подпомагане“-Кърджали. Писмото, съдържащо писменото искане, било получено от
жалбоподателя на 16.02.2022 г. Въпреки това, в 14- дневен срок от получаването
му /до 02.03.2022 г./ той не предоставил искания документ, удостоверяващ факти,
свързани с трудовото правоотношение на С. С. При извършената служебна проверка за
законосъобразност, съдът не констатирал и съществени нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, които да ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават
атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Прието е, че актът за установяване
на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
от компетентен орган и съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
както и че нарушението е пълно описано, като са посочени времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. Прието е, че от фактите, изложени в акта и наказателното постановление
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация. Във връзка с възраженията на
жалбоподателя за липса на дата и място на
извършване на нарушението, в мотивите на решението е посочено, че нарушението е констатирано във връзка с
искането на работника, подадено на 14.02.2022 г. и получено от дружеството на
16.02.2022 г., и именно то е взето предвид и описано от контролните органи.
Обсъдени са и доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения
на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта, както и че АУАН е
бил съставен, преди изтичането на срока
на задължителното предписание за отстраняване на процесното
нарушение. В тази връзка е прието, че
АУАН е получен от управителя на наказаното дружество още в деня на съставянето
му - 01.04.2022 г., а съставомерността на нарушението
не е обвързана с изтичане срока на изпълнение на даденото задължително
предписание. По горните съображения, районният съд потвърдил обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
Решението е правилно.
След
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението
на районния съд е валидно и допустимо, като при постановяването му няма допуснати
нарушения на материалния закон, налагащи отмяната му. Изводите на въззивния съд за съставомерност на
деянието и доказаност на нарушението са правилни и се
споделят напълно от настоящия съдебен състав.
С посочената
като нарушена разпоредба на чл.128а, ал.
1 от КТ, на работодателя е вменено задължение да
издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от писменото искане на работника или
служителя.
В настоящия случай, административнонаказателната отговорност
на касатора е ангажирана за това, че не е издал и не
е предоставил в 14-дневен срок от писменото искане на работника С. М. С., а
именно: от 16.02.2022 г. до 02.03.2022 г. вкл., в т.ч. и до приключване на
проверката и съставянето на АУАН на 01.04.2022 г., служебна бележка за
доходите, за периода от м.ноември 2020 г. до м. ноември 2021 г.
Безспорно е по делото, че лицето С. С. е бивш работник на „ИвеЛина 2015“ ЕООД,
по силата на трудов договор № **/*** г., прекратен на 29.11.2021 г.
Установено е също така, че на 14.02.2022 г., С. С. е
подала искане за издаване на служебна бележка за доходите, за периода от
м.ноември 2020 г. до м. ноември 2021 г. Последното искане е било получено от
управителя на дружеството на 16.02.2022 г., като няма данни, нито се твърди
исканият документ, който несъмнено е свързан с удостоверяването на факти,
свързани с трудовото правоотношение, да е издаден и предоставен на работника.
При тези факти съдът намира, че правилно
констатираното деяние е било квалифицирано като нарушение на чл.128а,
ал.1 от КТ, т.к. в случая безспорно е
установено,
че в законоустановения
14-дневен срок касаторът не е изпълнил задължението
си по чл.128а, ал.1 КТ.
Неоснователни
са възраженията на касатора за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като в НП не била посочена датата на извършване
на нарушението. Следва да се отбележи, че основание за отмяна на НП са само
такива нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице и/или препятстващи съдебния контрол. В случая, видно и
от съдържанието на издаденото НП, в същото е надлежно посочен 14- дневния
период, в който касаторът е следвало да издаде исканият документ, както и
неиздаването му в този срок, в т.ч. и до датата на приключването на проверката
и съставянето на АУАН. От това описание на нарушението е пределно ясно, какво
нарушение се твърди да е извършило санкционираното
дружество, респ. по никакъв начин не е ограничено правото му на защита.
Неоснователни са и доводите за липса на извършено нарушение,
поради това, че подадените от работника искания не били конкретизирани, както и
поради наличието на висящи административнонаказателни
дела, касаещи изплащането на трудовите възнаграждения на работника за периода
от м.януари 2021 г. до м. ноември 2021. В молбата, подадена на 14.02.2022 г. от
С. С., получена от адресата на 16.02.2022 г., изрично е посочено, че се иска
издаването на документ за доходите, за
периода от м.ноември 2020 до м. ноември 2021 г., който документ ще й послужи пред НАП-Пловдив и
Дирекция „Социално подпомагане“- Кърджали. От своя страна, наличието на висящи административнонаказателни дела, касаещи изплащането на трудовите
възнаграждения на работника, също не е пречка за издаването на искания
документ, като съдържанието на този документ следва да се съобрази с данните в
счетоводството на работодателя, към датата на издаването му.
При
така установеното съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно, поради
което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от
ответната страна искане, касаторът следва да заплати
на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“
–
София, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №207/12.10.2022 г., постановено по анд №679/2022 г.
по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
„ИвеЛина
2015“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***,
с ЕИК ***, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, деловодни разноски
в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.