Решение по дело №551/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 414
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Чокоева-Милева
Дело: 20194500500551
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

414

 

гр. Русе, 06.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                              Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                               НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА  

 

при секретаря Анелия Генчева като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 551 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

 „Т****“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. В.Г. е обжалвало решението на Беленския районен съд, постановено по гр. д. № 1103/2018 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството положителен установителен иск за неплатени услуги в размер на 198.76 лв., както и в частта, с която издадената в заповедното производство за това задължение заповед за изпълнение е била обезсилена. Излага доводи за неправилност и иска същото да бъде отменено в обжалваните части по съображения, подробно изложени в жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения и неправилно е приложил материалния закон. Претендира разноските във въззивното производство с допълнително депозирана молба – становище.

Ответната страна по жалбата М.В.В. не е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание признава дължимостта на сумата.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Т****“ ЕАД против М.В.В., с която е предявен положителен установителен иск, с който ищецът иска да бъде признато за установено вземането му за неизплатени далекосъобщителни услуги по договор от 03.09.2016 г., в размер на 198.76 лв. за абонатен № **** за периода от 05.09.2016 г. до 04.02.2017 г., по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Дружеството е предявило частично установителна претенция по издадената заповед за изпълнение - само за сумата от 198.76 лв., представляваща цената на далекосъобщителните услуги, като за главницата в останалия й пълен размер от 334.56 лв. не се предявява установителен, а осъдителен иск - за сума в размер на 135.80 лв., представляващи неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.09.2016 г. за периода м. 02.2016 г. – м. 08.2018 г. за същия абонатен номер.

Ответницата се е явила в съдебно заседание и е признала дължимостта на претендираните от ищеца суми. В същото заседание Беленският районен съд е счел, че са налице предпоставките за произнасяне с решение по реда на чл.237 ал.1 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

В постановеното решение по спора районният съд е приел, че ищецът не е доказал факта, от който произтича вземането му за предоставени на ответницата мобилни услуги, както и цената им, извън наличието на облигационна връзка между страните и е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията в частта относно цената на далекосъобщителните услуги, определена в размер на 198.76 лв., като се е позовал на задължението си по чл.237 ал.3 т.1 от ГПК, че съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло втората претенция на „Т****“ ЕАД за неплатени лизингови вноски в размер на 135.80 лв. и в тази част решението е влязло в сила, като необжалвано.

По делото не се спори и от представените писмени доказателства се установява, че между страните по спора е сключен договор за мобилни услуги от 03.09.2016 г. Възникнало е валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната мобилен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата.

Пред настоящата инстанция в съдебно заседание ответницата отново  признава задълженията си към ищеца.

Съдът намира за неправилни изводите на районния съд за наличие на предпоставките, визирани в чл.237 ал.3 т.1 от ГПК - признатото право противоречи на закона или на добрите нрави. Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността, когато ответникът е признал иска, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Това, като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237 ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание.

В конкретния случай претенциите на ответника се основават на валидно облигационно отношение с ответницата – абонат, по което последната не е изпълнила задълженията си да заплати договорената цена – месечна абонаментна такса. Налице са предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Както по-горе се посочи, ответницата М.В. е направила изрично изявление за пълно признание на процесните искове и това признание е неоттегляемо по аргумент от чл.237 ал.4 от ГПК. Въззивният съд счита, че са спазени и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

Предвид горното, първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено, вкл. за разноските, като се признае за установено съществуването на вземане на „Т****” ЕАД от М.В.В. в размер на 198.76 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.

При този изход на спора в тежест на ответницата следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски в заповедното, първоинстанционното и настоящото производство. Дължимите от М.В.В. разноски за заповедното производство са 25 лв. - държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение; за първоинстанционното производство - 25 лв. - държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение; за въззивното производство - 25 лв. - държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, Окръжният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 109 от 30.04.2019 г., постановено по гр. д. 1103/2018 г. на Беленския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че  М.В.В. дължи на „Т****” ЕАД, ЕИК **** сумата от 198.76 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата и разноски в размер на 205.00 лв.; в частта, с която е обезсилена заповед № 306/14.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 822/2018 г. на БРС за сумата до 198.76 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги; както и в частта за разноските и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.В. с ЕГН **********, адрес ***, дължи на „Т****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С****, ****, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумата от 198.76 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № **** за периода от 05.09.2016 г. до 04.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.08.2018 г. до окончателното погасяване, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 306 от 14.08.2018 г. по гр. д. 822/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Бяла.

ОСЪЖДА М.В.В., с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Т****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С****, ****, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумата от 205 лв. – разноски за заповедното производство по гр. д. 822/201 по описа на Районен съд - гр. Бяла и сумата от 410 лв. – разноски за двете инстанции.

В останалата част, с която М.В. е осъдена да заплати на „Т****” ЕАД 135.80 лв. – лизингови вноски, в частта, с която е обезсилена заповед № 306/14.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 822/2018 г. на БРС за сумата над 198.76 лв. до 334.56 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и за сумата от 49.62 лв. – мораторна лихва за периода 21.02.2017 г. – 08.08.2018 г., решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: