№ 423
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500249 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 5750 от 24. 10.2024 г. по гр.д.№ 8468 по описа за 2023 г.
СГС, ГО, I-30 - ти състав се: ОСЪЖДА Окръжен съд – Ямбол да заплати на
„ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМЕТЕД
ШИРКЕТИ“ ООД – търговско дружество, регистрирано в Република Турция,
следните суми: сумата от 170 670,23 лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди от нарушение на свободното упражняване на правото на
собственост поради отнемане в полза на държавата на собствения на ищеца
автобус Мерцедес Бенц, модел Травего 15 СХД, на един етаж, сив цвят, с
номер на рама: NMB6320101324 2 3 8 8 , с мотор номер: 4579440096251, с рег.
номер, издаден от властите в Република Турция: *******, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 24.07.2023г. до окончателното плащане,
като за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер на
претенцията от 185 664 лв. ОТХВЪРЛЯ иска; сумата от 53 533.01 лв.,
представляваща законна лихва върху така присъденото обезщетение от 170
670,23 лв. за периода 24.07.2020г. – 23.07.2023г., като за разликата над така
1
присъдения размер до пълния предявен размер на претенция от 95 900 лв.,
както и за периода от 25.07.2018г. до 23.07.2020г. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен поради погасяването му по давност; сумата от 10 112,73 лв.
– разноски по делото. ОТХВЪРЛЯ предявените искове за солидарно
осъждане на Народното събрание на Република България, да заплати на
„ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМЕТЕД
ШИРКЕТИ“ ООД – търговско дружество, регистрирано в Република Турция,
сумите от 185 664 лв. – обезщетение за имуществени вреди от нарушение на
свободното упражняване на правото на собственост поради отнемане в полза
на държавата на собствения на ищеца автобус Мерцедес Бенц, модел Травего
15 СХД, на един етаж, сив цвят, с номер на рама: NMB63201013242388, с
мотор номер: 4579440096251, с рег. номер, издаден от властите в Република
Турция: *******, както и за сумата от 95 900 лв. - обезщетение за лишаване от
ползите от използването му за периода от 25.07.2018г. до датата на исковата
молба – 24.07.2023г., изчислено като законната лихва върху претендираното
обезщетение.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от:
1-въззивна жалба от Окръжен съд-Ямбол, ответник в производството
пред СРС, като решението на първата инстанция се обжалва в частта, в
която е уважен иска по чл.2в от ЗОДОВ за : сумата от 170 670,23 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушение на
свободното упражняване на правото на собственост поради отнемане в полза
на държавата на собствения на ищеца автобус Мерцедес Бенц, модел Травего
15 СХД, на един етаж, сив цвят, с номер на рама: NMB6320101324 2 3 8 8 , с
мотор номер: 4579440096251, с рег. номер, издаден от властите в Република
Турция: *******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
24.07.2023г. до окончателното плащане; сумата от 53 533.01 лв.,
представляваща законна лихва върху така присъденото обезщетение от 170
670,23 лв. за периода 24.07.2020г. – 23.07.2023г., както и в частта за
разноските. Решението се обжалва и в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за солидарно осъждане на Народно събрание на Р
България.
Излагат се доводи, че решението на СГС е неправилно и необосновано.
Счита, че нарушението не било достатъчно съществено като се позовава на
2
практика на СЕС. Сочи, че в случая било сключено споразумение от
25.07.2018 г., към който момента нямало влязло в сила решение на СЕС по
въпроса. Решението по дело С-393/19 на СЕС било постановено на 14.01.2021
г. и това било първото решение, което разглеждало съответствието на чл.242,
ал.8 НК на правото на ЕС. Неправилен бил извода на съда за липсата на
солидарна отговорност по отношение на ответника Народно събрание на Р
България като се позовава на чл.4, ал.2 ЗОДОВ, т.е. в случая солидарната
отговорност възниквала по силата на закона. Това произтичало и от държавно-
правният институт на двамата ответници. Още повече, че съдебният орган бил
задължен да приложи националното законодателство. Неправилен бил извода
на съда, че по отношение на Народното събрание причинната връзка не е
пряка. Сочи, че вредоносният резултат е възникнал при съвкупните действия
на двамата ответници. Без значение за ангажиране на отговорността на
Държавата било дали нарушението е от действие или бездействие на
ответника. Това било така, защото отговорността била обективна; позовава се
на приетото в решение № 16 от 02.03.2021 г. по дело № 1914 по описа за 2020
г. на ВКС, Четвърто ГО, решение № 14 от 15.02.2021 г. по дело № 5165/2016 г.
на ВКС, Четвърто ГО, решение № 5 от 14.06.2022 г. по конст.дело № 13/2021
г., Обн.ДВ, бр.46/21.06.2022 г. В този смисъл обжалваното решение било
необосновано поради погрешни логически изводи относно причинно-
следствената връзка, изведена от фактическите констатации за нарушение на
правото на ЕС и твърдените от ищеца вредоносни последици в неговата
правна сфера. Освен това ищцовото дружество не било имало качеството на
страна в съдебната фаза на наказателното производство по нохд № 208/2018 г.
като се аргументира с чл.253 вр. с чл.382, ал.3 НПК. Затова за сключването на
споразумението ОС-Ямбол не бил длъжен да се съобразява със становището
на дружеството-ищец. Към датата на сключване на споразумението
разпоредбата на чл.242, ал.8 НК изрично била предвиждала отнемане в полза
на държавата на превозното средство, послужило за превозването или
пренасянето на стоките, предмет на престъплението митническа контрабанда.
Тази норма били императивна. При постановяване на обжалваното решение
съдът бил допуснал нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в
необсъждане на твърденията, доводите и аргументите на ответника/въззивник,
вкл. тези в отговора по исковата молба. Решението била и неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че от материалите
3
поделото не се установило ищцовото дружество да се е възползвало от
възможността по чл.111, ал.2 НПК за преразглеждане на въпроса за
собствеността на превозното средство и съответно същото да бъде върнато,
ако вече не било нужно за целите на наказателното производство и разкрИ.е
на обективната истина. В случая ищцовото дружество било пасивно. Освен
това добросъвестността на ищцовото дружество не се презюмирала, а
следвало да се докаже. Такива доказателства не били представени нито в
наказателното производство, нито в хода на производството пред СГС.
Изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл били необосновани.
От дадените от осъдени Ш. М. обяснения по досъдебното производство се
установявало, че и други лица в дружеството били знаели, че процесното
МПС ще се използва за извършване на престъпление. Следвало да се вземе
предвид и, че автобусът периодично е минавал през прегледи и обслужване.
Оспорва се и размера на присъденото обезщетение като се сочи, че същото
било прекомерно. Сочи, че левовата равностойност на средната пазарна
стойност на МПС възлиза на 146 127,71 лв., която била изчислена от вещото
лице по повторната САТЕ, прилагайки метода на амортизация, предвид по-
голямата прецизност на този метод, за разлика от методите на пазарните
аналози, където се сравнявали автобуси, чиито параметри се различавали
значително.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в атакуваните от
въззивника/ответник, части и вместо това да се постанови друго, с което тези
претенции на ищеца да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни
или при условията на евентуалност да бъде изменено първоинстанционното
решение в атакуваните му части като се постанови солидарно осъждане на
двамата ответници- ОС-Ямбол и НС на РБ за заплащане на обезщетение на
ищцовото дружество за причинените му вреди в размер, определен от
настоящата инстанция. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от другия ответник пред
СГС- Народно събрание на Р България, в който се излага становище за
нейната неоснователност и правилност на постановеното решение в частта, в
която ищцовите претенции са отхвърлени срещу Народно събрание на Р
България. Счита, че доводите за наличие на солидарна отговорност в случая
били неотносими. Сочи, че в обжалваното решение не били изложени мотиви,
че НС не е пасивно легитимирано по предявените искове Искът по чл.2в
4
ЗОДОВ бил разгледан по начина, по който същият е предявен. Правилно и в
съответствие с чл.4, пар.3 ДЕС съдът бил достигнал до извода, че по
отношение на ответника НС на РБ не е налице третата предпоставка, а именно
наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
претърпените вреди. Задължение на съда било при наличие на противоречие
на националното право с правото на ЕС, да приложи общностното право;
налице бил т.нар. „директен ефект“. Затова не било необходимо да се изисква
или да се изчаква премахването на тази разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред; позовава се на решения на СЕС. Сочи, че решението на
първоинстанционния съд било съобразено с тези дела, както и с практиката на
ВКС по аналогични случаи. В случая предполагаемия вредоносен резултат
бил настъпил непосредствено от съдебния акт и затова съдебният орган бил
материално легитимиран да отговора по предявените искове. По отношение
на ответника НС на РБ не била налице причинно-следствена връзка като също
се позовава на практика на СЕС по този въпрос. Обжалваното решение било
съобразено с тази практика, както и с практиката на ВКС. Претендират се
разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред
СГС-„ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМЕТЕД
ШИРКЕТИ“ ООД. В хода на производството се излага становище за нейната
неоснователност и правилност на постановеното решение в частта, в която
претенцията му е била уважена.
Представителят на Прокуратура на Р България изразява становище,
че обжалваното решение е правилно в отхвърлителната част, а в частта, в
която въззивникът ОС-Ямбол е осъден – неправилно и като такова следва да
бъде отменено и предявеният иск- отхвърлен изцяло.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 30.10. 2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 12.11. 2024 г. /по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
2-въззивна жалба от ищеца пред СГС --„ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС
5
СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМЕТЕД ШИРКЕТИ“ ООД.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията му по чл. 2 в
ЗОДОВ е отхвърлена срещу ответника Народно събрания на Р България
поради липса на солидарна отговорност, както и в частта, в която претенцията
му за имуществени вреди е отхвърлена за разликата над присъдената сума в
размер на 53 533,01 лв. до сумата от 95 000 лв. или за разликата от 42 366,99
лв., както и в частта, в която първоинстанционния съд не му бил присъдил
поисканата законна лихва върху уважената част от 53 533,01 лв. и която
претенция представлявала поискано обезщетение за времето, през което
ищеца бил лишен от възможността да се ползва от притежанията си.
Решението се обжалва и в частта за разноските, в която в негова тежест е
присъдено в полза на ответника НС на РБ юриск.възнаграждение в размер на
600 лв.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СГС,
решение в частта относно определения размер на имуществените вреди, както
и в частта, в която съдът е приел липсата на солидарна отговорност на двамата
ответници. Неправилно било прието, че ищцовото дружество не е търпяло
неимуществени вреди. Сочи, че по тези въпроси обжалваното решение било
постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че по въпроса за
наличието на солидарна отговорност решението било постановено в разрез
със съдебната практика на ВКС. Относно сумата в размер на 42 366,99 лв.
счита, че съдът е дал неправилна правна квалификация; същата имала
лихвоносен характер и затова законна лихва се дължала. На ищеца се
следвало обезщетение за имуществени вреди не само за три години, а за целия
период, през който бил лишен да ползва собствеността си, считано от момента
на увреждането.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните
му части и сумите да бъдат присъдени в пълния претендират размер. Така
било и справедливо. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СГС-
ОС-Ямбол, в който се излага становище за основателност на доводите на този
въззивник във връзка с наличието на солидарна отговорност между двамата
ответници, а в останалата част изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Счита, че
6
дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е правилна; не
били допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения. Заявената
претенция в размер на 95 900 лв. не била лихвоносна. Правилно било прието,
че за разликата над 42 366,99 лв. претенцията била погасена по давност като
се аргументира с чл.111 от ЗЗД във връзка с погасителната давност по
отношение на вземанията за лихва, които се погасявали с изтичането на
тригодишна давност. Исковата молба била предявена на 24.07.2023 г. Затова и
законната лихва следвало да се присъди от 24.07.2020 г.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СГС-
Народно събрание на Р България, в който се излага становище за
неоснователност на тази въззивна жалба и правилност на решението в частта,
в която ищцовите претенции са били отхвърлени. Изводът на
първоинстанционния съд, че по отношение на Народно събрание на Р
България не е налице причинно-следствена връзка между соченото от ищеца
бездействие и претърпените вреди бил правилен. Решението било съобразено
със съдебната практика на ВКС по искове по чл.2в от ЗОДОВ като настоящия,
както и с практиката на СЕС. Това било така, защото вредите били последица
от съдебния акт, а не от бездействието на законодателят като се аргументира с
чл.5, ал.4 КРБ. Както се сочело в практиката на СЕС, националният съд бил
длъжен да гарантира пълното действие на нормите на съюзното право.
Наличието на такова задължение по отношение на съда прекъсвало
причинният процес.По този въпрос първоинстанционният съд се бил позовал
на релевантна съдебна практика,а именно: решение № 16 от 02.03.2021 г. по
дело № 1914 от 2020 г. на ВКС, ГО, четвърто отд., както и на определение №
50698 от 29.09.2022 г. по гр.д.№ 2215/2022 г. на ВКС, Четвърто ГО.
Представителят на Прокуратура на Република България излага
становище за правилност на първоинстанционното решение в частта, в която
ищцовите претенции са били отхвърлени.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 06.11.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 20.11. 2024 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
7
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел следното:
По процесуалната легитимация на страните:
Първоинстанционният съд като се е позовал на съдебна практика на
ВКС, както и, че от ищеца се твърди противоправно бездействие на ответника
Народно събрание на РБ-несинхронизиране на националната правна уредба с
правото на ЕС, е достигнал до извода, че ответникът Народно събрание на РБ
е процесуално легитимиран като субституент на Държавата да отговаря по
исковете.
По иска с правно основание чл.2 в ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение в размер на 185 664 лв., представляващо пазарната цена на
отнетата вещ към датата на отнемането:
От представените и неоспорени по делото писмени доказателства се
установявало, че с окончателно Определение №86/25.07.2018г., постановено
по нохд №208/2018г. на ОС – Ямбол, било одобрено споразумение, по силата
на което Ш. А. М., български гражданин, се признавал за виновен в
осъществен престъпен състав на чл.242, ал.1, буква Д от НК, за което му се
определяло наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца, като
изпълнението на наложеното наказание било отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК за срок от три години. Със същото определение на осн. чл.242, ал.8 от
НК ОС – Ямбол отнел в полза на Държавата процесния автобус, в качеството
му на превозно средство, послужило за превозването на стоките, предмет на
контрабанда. Собствеността на ищеца по отношение на същия автобус се
установявало безспорно от приетите по делото данъчна фактура и
регистрационен талон (л.79-82). Следователно, с цитирания по-горе съдебен
акт на наказателния съд в полза на държавата било отнето имущество,
собственост на ищеца.
Разпоредбата на чл.242, ал.8 от НК, предвиждаща отнемане в полза на
8
Държавата на превозното или преносното средство, послужило за
превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, в частта
"и когато не е собственост на дееца" била обявена за противоконституционна с
решение № 12 от 30 септември 2021 г. на Конституционния съд по
конституционно дело № 10 от 2021 г. (Обн. ДВ. бр.84 от 8 октомври 2021 г.).
Спорно между страните било дали приложението на разпоредбата, в същата
част, осъществява достатъчно съществено нарушение на конкретна норма от
правото на Европейския съюз. За да отговори положително на този въпрос,
първоинстанционният съд се е позовал на разясненията дадени в Решение от
14 януари 2021 г. по дело № С-393/2019 СЕС по отправено преюдициално
запитване от Апелативен съд-Пловдив за тълкуването на член 17, параграф 1 и
член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и във връзка с
Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления и
Директива 2014/42/ЕС, съгласно които конфискацията не може да обхване
имуществото на добросъвестни трети лица /пар.52-58 от решението/. С
решението на КС били обявeни за противоконституционни разпоредбите на
чл. 234г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е“, на чл. 242, ал. 8 в
частта „и когато не е собственост на дееца“, на чл. 280, ал. 4 в частта „или му е
предоставено доброволно“ и на чл. 281, ал. 3 в частта „или му е предоставено
доброволно“ от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г.; посл.
изм., бр. 9 от 2.02.2021 г.). В решението било прието, че прогласеният в
Конституцията принцип на неприкосновеност на частната собственост не
изключвал правната възможност за нейното ограничаване, при което
абсолютна забрана за такива ограничения нямало, като Основният закон
допускал при определени условия принудително отчуждаване на собственост
- „ограничението на правото на собственост следвало да е съразмерно на
преследваната цел, но не и да надхвърля необходимото за нейното постигане
(Решение № 14 от 15 октомври 2020 г. по к.д. № 2/2020 г.; Решение № 10 от 23
юли 2020 г. по к.д. № 7/2020 г.). От принципа на пропорционалност
произтичало изискването намесата в правата на частния собственик да
постига справедлив баланс между нуждите на общия интерес и защитата на
основните права на гражданите.“. Конфискацията като част от наказателно-
правната санкционна система била насочена към имущество на лица, осъдени
за престъпление и се явявала справедлива и съразмерна реакция на
9
обществото срещу определено противоправно поведение на лице, извършило
престъпление. Конституционният съд приемал, че с разпоредбите, предмет на
разглеждане по горецитираното конст.дело - чл. 234г, ал. 3, чл. 242, ал. 8, чл.
280, ал. 4 и чл. 281, ал. 3 от НК, се санкционирало изцяло непропорционално и
несъразмерно лице, чието поведение не било престъпно. КС се позовавал и на
виждането, възприето от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решението от 14
януари 2021 г. по дело № С-393/2019. Съгласно мотивите на КС оспорените
разпоредби от НК създавали предпоставки за лишаване от собственост върху
вещи със значителна стойност по отношение на лица, които с поведението си
не са предизвикали вредните последици от престъпленията, поради което
пряко нарушавали конституционно защитеното право на частна собственост
по смисъла на чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията и били в противоречие с
принципа на правовата държава по чл. 4, ал.1 от Основния закон.
Действително, процесното споразумение било одобрено от съда преди
постановяването на цитираните решения на СЕС и КС, но при противоречие
между националната норма на правото на ЕС, националният съд следвало да
остави националната норма без приложение. Постоянна била практиката на
СЕС, че националният съд бил длъжен да гарантира пълното действие на
общностните норми като при необходимост да вземе решение да не приложи
националната разпоредба, която им противоречи, без да е необходимо да
изисква или изчаква премахването на тази разпоредба по законодателен или
конституционен път, така било прието в решение от 11.09.2014 г. по дело С-
112/13 г., т.36 и цитираните в това решение, други решения. При тези си
мотиви, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че като е одобрил
споразумението по конкретното наказателно производство в частта, в която се
конфискува собствения на ищеца автобус, на основание чл. 242, ал. 8 от ГПК,
съдът бил нарушил правото на ЕС. Това било така, защото на ищеца не били
осигурени изискуемите по Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42/ЕС
ефективни правни средства за защита на собствеността му. ОС - Ямбол не бил
съобразил чл. 17 "Право на собственост" от Хартата на основните права на
ЕС, чийто принципи били приложими във връзка с прилагането на Рамково
решение 2005/212 и Директива 2014/42/ЕС. Разпоредбата на чл. 17 §1 от
Хартата гласяла :"Всеки има право да се ползва от собствеността на
имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него
и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в
10
обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу
справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на
имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия
интерес". При преценката дали заради високата обществена опасност на
извършеното престъпление следва да конфискува имущество, което
принадлежи на трето лице или следва да зачете правото на собственост върху
имуществото на това трето лице, съдът не бил съобразил и практиката на
ЕСПЧ по чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, съгласно която: "Βсяко физическо
или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания.
Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на
обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи
на международното право". В настоящият случай, данни за съпричастност на
ищеца – собственик на автобуса, като възложител на работата на извършителя
М., липсвали по делото. Твърденията на ответната страна за наличие на
недобросъвестност у ищеца, тоест за знание относно факта, че собственото му
превозно средство се използва за контрабанда, останали недоказани по делото.
Наказателният съд нито бил изследвал, нито бил обсъждал въпроса дали е
налице каквото и да било поведение от страна на собственика на вещта със
значителна стойност, което да има отношение към настъпването на вредните
последици от престъплението. Нямало данни на собственика да е било
предоставено ефективно право на защита на правото му на собственост.
Възражението на ответната страна, че националното право осигурявало
ефективно правно средство за защита на собственика на превозното средство,
който може да поиска връщането на вещта по реда на чл. 111, ал. 2 от НПК,
излагайки съображения за своята добросъвестност, било изцяло
неоснователно, предвид константната и непротиворечива съдебна практика,
че по този ред подлежат на връщане само веществените доказателства, за
които не било предвидено отнемането им в приложение на нормите от
специалната част на НК. Ето защо, като постановил отнемане в полза на
държавата на имущество, собственост на ищеца, който не бил страна в
наказателното производство, нито имало данни за съпричастност към
криминалната дейност на подсъдимия, ОС – Ямбол бил допуснал достатъчно
съществено нарушение на посочените по-горе норми от правото на ЕС.
Същият следвало да остави без приложение разпоредбите от вътрешното
право, които му противоречат. В причинна връзка с така допуснатото
11
нарушение ищецът бил претърпял вреди, за чието остойностяване по делото
били изслушани заключенията на първоначална и повторна авто-технически
оценителни експертизи. Размерът на претърпените от ищеца вреди възлизал
на себестойността на изгубеното благо- измервало се с пазарната цена на
вещта, чиято собственост била отнета, към момента на отнемането. За такава
стойност следвало да се приеме тази, посочена от вещото лице по
допуснатата, изслушана и приета по делото повторна експертиза, чието
заключение било изготвено по два отделни метода за определяне на пазарната
стойност, както и било съобразено с представената фактура, отразяваща
покупната цена на процесното МПС, както и било съобразило, че към
момента на отнемането автобусът бил в експлоатация в продължение на 12
години и 21 дни. При съобразяване с тези данни и след прилагането на двата
метода – метод на амортизацията и на пазарните аналози, вещото лице било
посочило, че средната пазарна цена на вещта възлиза на 170 670,23 лв. с ДДС
към 27.07.2018 г. Това заключение било компетентно изготвено, било
съобразено с останалите събрани по делото доказателства, както и не било
оспорено от страните поради което следвало да бъде кредитирано. Затова и
претенцията на ищеца била основателна за сумата в размер на 170 670,23 лв.
Отговорността за репарация на вредите била на ОС-Ямбол, който бил
материално легитимиран да отговаря за тези вреди като процесуален
субституент на държавата, в качеството си на орган, от чийто акт били
причинени същите.
За разликата над 170 670,23 лв. до пълния предявен размер ищцовата
претенцията била неоснователна и като такава е отхвърлена.
Главницата следвало да бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
По иска за присъждане на обезщетение за лишаване от ползите от
използването на процесното МПС за периода от 25.07.2018 г. до датата на
исковата молба – 24.07.2023 г. в размер на 95 500 лв., което било изчислено
като еквивалент на законната лихва върху претендираното обезщетение,
първоинстанционният съд е приел, че върху присъденото обезщетение
ответникът дължи и законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД от
увреждането - 25.07.2018 г., когато била постановена конфискацията, поради
12
което акцесорният иск бил доказан по своето основание. При този извод,
съдът дължал произнасяне по своевременно наведеното от ответната страна
възражение за погасителна давност. Същото било основателно относно
периода от датата на увреждането до 23.07.2020г. – за целия период над 3
години преди датата на исковата молба. Затова и законна лихва върху
присъденото обезщетение следвало да се присъди от 24.07.2020г. Размерът на
обезщетението за законна лихва е определен по чл. 162 от ГПК, при което
същата изчислена върху сумата от 170 670,23 лв. за периода 24.07.2020г. –
23.07.2023г. възлизала на сумата от 53 533.01 лв. До този размер претенцията
за законна лихва била основателна, а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер -неоснователна и като такава е отхвърлена.
По исковете, предявени при условията на солидарност срещу
Народното събрание: първоинстанционният съд е приел, че настъпването на
имуществената вреда се намира в пряка причинна връзка само с действията на
ОС – Ямбол като се е позовал на решението по делото Kobler (дело С-224/01).
СЕС изрично допускал възможността подлежащите на обезщетяване вреди да
бъдат причинени от национална юрисдикция, която правораздава като
последна инстанция. Съдът правоприлагал, като тълкувал и прилагал
разпоредбите на вътрешното право и общностното право, в съответствие с
тълкуването, направено от СЕС. Ако установи противоречие между
национална норма и общностна норма, по силата на принципа на
върховенство на общностното право, съдът бил длъжен да приложи
общностната норма. Извън това, според императивната норма на чл.267
ДФЕС, националната юрисдикция, чиито решения не подлежали на
обжалване, когато била сезирана със спор, разрешаването на който налагало
тълкуване на норми от общностното право, била длъжна да отправи
преюдициално запитване до СЕС. Като не бил приложил директно
общностната правната норма, а при съмнения относно тълкуването й – не
отправил преюдициално запитване и постановил необжалваем по същество
акт, ОС – Ямбол бил извършил съществено нарушение, в пряка причинно-
следствена връзка от което били произтекли имуществени вреди. Причинната
връзка с бездействието на НС относно привеждането на националната правна
уредба в хармония с правото на ЕС не била пряка. Вредоносният резултат в
конкретния случай бил настъпил непосредствено от постановения съдебен
акт, поради което и постановилият го съд бил органът, материално
13
легитимиран да отговаря по предявения иск. Бездействието на държавата, в
лицето на законодателния й орган, по отношение предприемането на
адекватни стъпки за хармонизацията на вътрешното законодателство с
общностното право, макар и укорително, не можело да послужи като
основание за ангажиране отговорността на Народното събрание в конкретния
случай поради липсата на пряка причинна връзка с настъпилите вреди, тъй
като същата била опосредена от правоприлагащата дейност на съда. Ето защо,
искането за солидарно осъждане на НС следвало да се отхвърли като
неоснователно.
Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:
По пасивната легитимация на страните:
Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.2 в ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2в. От ЗОДОВ (Нов - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), ал.1, когато
вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:
1. Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл. 1, ал. 1, както
и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и
Върховния административен съд;
2. Гражданския процесуален кодекс - извън случаите по т. 1, като
ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.
В конкретния случай в обстоятелствената част на исковата молба от
страна на ищеца се твърди да е претърпял вреди вследствие на нарушение на
правото на Европейския съюз: с определение № 86 от 25.07.2018 г.,
постановено по нохд № 208 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Ямбол, на
основание чл.242, ал.8 НК бил отнет в полза на Държавата автобус марка
Мерцедес Бенц, който бил собственост на ищцовото дружество. Последното
не било участвало нито в досъдебното производство, нито в съдебната фаза.
Твърди се, че съдебният акт противоречи на съдебната практика на СЕС и по-
конкретно на решение от 14.01.2021 г. по дело С-393/19 на СЕС, както и на
Рамково Решение № 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
14
конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления и приетата
въз основа на него Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз. По въпроса за конфискацията и
съответствието на нормата на чл.242, ал.8 НК било постановено и решение на
КС на РБ, № 12 от 30.09.2021 г. по конст.дело № 10/2021 г. Налице било
нарушение на задължението по чл.4, пар.3, изр.2 от ДЕС. Посоченият като
ответник – Народно събрание на Р България бил допуснал противоправно
бездействие като не бил упражнил правомощията си по закон и задълженията,
произтичащи от международните договори и най-вече от актовете на ЕС и
общността, обвързващи Р България като държава-членка, за да съобрази
националното законодателство с тези актове на ЕС и преследваните от тях,
цели; поддържал бил национален закон – чл.242, ал.8 НК, който пряко бил в
противоречие с правото на ЕС. Сочи се, че Народното събрание на РБ се явява
процесуален субституент на Държавата.
Иска се двамата ответници да бъдат осъдени в условията на солидарна
отговорност да възстановят имуществените вреди, претърпени от ищцовото
дружество, които били в резултат на съвместните действия и бездействия на
двамата ответници – ОС-Ямбол и Народно събрание на Р България. Счита, че
солидарната отговорност на двамата ответници произтича от закона – ЗОДОВ.
Сочи се, че допуснатото от ответниците нарушение е достатъчно съществено,
както и било в причинно-следствена връзка с търпените от ищеца
имуществени вреди, за да бъде уважена претенцията му.
Когато вредите са причинени от действията или бездействията на
няколко държавни органа, искът за обезщетение може да бъде предявен
против всички или някои от тях при условията на солидарност, тъй като се
касае до една отговорност на един и същи правен субект – Държавата. В тази
хипотеза Държавата не става страна по делото, но е обвързана от
постановеното с участие на субституента й решение като да е била страна,
така и в решение № 16 от 02.03.2021 г. по гр.д.№ 1914 по описа за 2020 г. на
ВКС, Четвърто ГО и в решение № 14/2021 г. по гр.д.№ 5165 по описа за 2016 г.
на същото отд. на ВКС. На въпроса за надлежния пасивно легитимирания
ответник, респ. ответници по иска, е даден отговор и в определение № 60354
от 4.11.2021 г. по ч.гр. дело № 1126/2020 г. на Четвърто г.о на ВКС. Държавата
участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за
15
вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ)
Разяснени са причините и условията за налагане на това разрешение.
При формирането на установената практика на ВКС е съобразено, че
принципите на равностойност, ефективност и най-вече на правната сигурност
при търсена отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на
Европейския съюз, разглеждани от гражданските съдилища, предпоставят и
по тях пасивно легитимиран по иска да бъде държавният орган, който е
причинил вредите или държавният орган/юрисдикция, който отговаря за
поведението на длъжностното лице, пряк причинител на вредите. По въпроса
виж и разясненията, дадени в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50410 ОТ 18.11.2022 Г. ПО
Ч. ГР. Д. № 3500/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
След като ищцовите претенции са насочени срещу двамата
процесуалния субституенти на Държавата и при съобразяване с изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба, то е налице пасивната им
легитимация да отговорят по така предявените искове.
Недопустимо е предявяването на иск за обезщетение против
държавата и против нейния орган, който е причинил вредите, в едно и
също производство. В тази хипотеза предявеният иск не може да бъде
разгледан едновременно по отношение на носителя на задължението и по
отношение на неговия процесуален субституент, който извършва действия в
процеса от свое име. В конкретния случай, обаче, исковете са насочени срещу
двама субституенти на Държавата поради което същите са допустими.
Относно довода на въззивника/ищец за грешната правна квалификация
на втората му претенция ще посочим, че това е въпрос по правилността на
решението, а не на негова допустимост. Дали първоинстанционният съд е дал
правилна правна квалификация на претенцията на ищеца в размер на 95 900
лв., въззивният съд ще отговори в мотивите си по съществото на спора.
По съществото на спора:
По иска по чл.2в ЗОДОВ:
Съгласно принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, § 3 от
ДЕС, държавите членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки,
необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС,
16
да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от
всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели. От този общ принцип
произтичат редица конкретни задължения - в това число и за националните
съдилища, някои от които са закрепени в Договорите, а други са изведени в
практиката на СЕС. От него следва и институтът на отговорността на
държавите членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на общностното
право /Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C-9/90, § 33/. Вредата може
да е причинена от всеки държавен орган - в това число и от национална
юрисдикция /съдебен орган/, действаща като последна инстанция /Gerhard
Kobler v. Austria (С-224/01), Traghetti del Mediteraneo v. Italian Stare (С-173/03)/.
Съгласно решенията по обединени дела С-9/90 и С-224/01 всяка
държава членка е длъжна да поправи вредите, причинени от правото на ЕС,
извършено от държавен орган, включително и от национален съд, действащ
като последна инстанция.
Предпоставките за отговорността, установени с практиката на СЕО
/СЕС са: нарушение на общностна правна норма; нарушението да е сериозно,
съществено; да съществува пряка причинна връзка между нарушението и
настъпилите вреди.
Касае се за обективна отговорност, при която се преценява характера
на извършеното нарушение, а не вината на решаващия състав. Фактическият
състав включва общностна норма, която предоставя права на
частноправните субекти, достатъчно сериозно нарушение на тази
общностна норма и пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и вредата. Концепцията за извъндоговорната отговорност на
държавата за вреди е въведена постепенно с три знакови решения на СЕС
/Frankovich and others v. Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame;
Kobler/, които установяват елементите на фактическия състав и стандартите
във връзка с процесуалния ред за реализирането.
Спорно по делото е /и пред двете съдебни инстанции/ налице ли е
нарушение на европейското законодателство и съществено ли е то.
По делото не се спори, че с определение №86/25.07.2018г., постановено
по нохд №208/2018г. на ОС – Ямбол, е одобрено споразумение, по силата на
което Ш. А. М., български гражданин, се е признал за виновен в осъществен
престъпен състав на чл.242, ал.1, буква Д от НК, за което му е определено
17
наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца, като
изпълнението на наложеното наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 от
НК за срок от три години. Със същото определение на осн. чл.242, ал.8 от НК
ОС – Ямбол е отнел в полза на Държавата процесния автобус, в качеството
му на превозно средство, послужило за превозването на стоките, предмет на
контрабанда.
Собствеността на ищеца по отношение на процесното МПС, предмет на
горецитираното споразумение е установена по безспорен начин от приетите
по делото /пред СГС/ данъчна фактура и регистрационен талон л.79-82.
Съгласно чл.242, ал.8 от НК /редакция към 25.07.2018 г./ превозното
или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на
стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не
е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на
тежестта на престъплението. В частта "и когато не е собственост на дееца"
нормата е обявена за противоконституционна с решение № 12 от 30 септември
2021 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 10 от 2021 г. (Обн.
ДВ. бр.84 от 8 октомври 2021 г.).
Международните договори и правото на Европейския съюз имат
предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им
противоречат и това предимство се зачита пряко, както от съда, така и от
всеки друг правоприлагащ орган. Правото на Европейския съюз има особено
положение в системата на българското право. Както беше изяснено по-горе,
то има международен произход, което налага неговото автономно тълкуване и
поставя в особено положение Съда на Европейския съюз, като източник на
задължителна съдебна практика. Международният произход на това право
обуславя и неговото надмощно положение по отношение на националното
право съгласно чл. 5, ал. 4, изр. 2 на Конституцията.
Съгласно разясненията дадени в решението по делото Kobler държавите
членки носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на окончателен
съдебен акт, постановен в противоречие с правото на ЕС.
По силата на чл. 382, ал. 9 НПК определението за одобряване на
споразумението е окончателно, а съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от
съда споразумение за решаване на делото имало последиците на влязла в сила
присъда.
18
Следователно Споразумението, което е одобрено от ОС-Ямбол
представлява окончателен съдебен акт. При това положение ОС-Ямбол е
последната съдебна инстанция, която следва да провери съответствието на
националната правна норма с правото на ЕС.
В конкретния случай съдебния акт на ОС –Ямбол е в противоречие с чл.
2, § 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с
чл. 17, § 1 ХОПЕС, както и чл. 4 от същото Рамково решение във вр. чл. 47 от
ХОПЕС съгласно което не се допуска конфискация на имущество,
принадлежащо на друго лице, различно от престъпника, когато това друго
лице е било добросъвестно и когато то не разполага с ефективни средства за
защита.
С оглед дадените разяснения в решението по дело С-224/01, т. 39
допустимо е граждански съд да извършва контрол за правилността на
постановени в хода на наказателното производство и влезли в сила съдебни
актове от наказателните съдилища.
Съгласно дадените разрешения в практиката на СЕС и предвид
обстоятелството, че националната санкция засяга недопустимо права на трето
лице, собственик на вещта, която е предмет на конфискацията, съдът одобрил
споразумението е следвало или да не одобри споразумението, или да отправи
преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл.242, ал.8 НК за
съответствие с горецитираните актове, представляващи част от правото на ЕС.
С оглед на тези си мотиви въззивната инстанция приема, че е допуснато
нарушение на общностното право /горецитираните нормативни актове на ЕС
и на Съвета/.
По въпроса дали нарушението на общностното право е достатъчно
съществено, за да обективира отговорност за вреди:
Въззивната инстанция приема, че така допуснатото нарушение е
достатъчно съществено, съобразно критериите, установени с практиката на
ЕС (решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93, С-224/01).
Към датата на одобряване на споразумението са действали няколко
приложими акта от правото на Европейския съюз, относими към случая -
Договора за Европейския съюз, Директива 2014/42/ЕС от 03.04.2014 г. за
19
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз, Рамкови решения 2001/500/ПВР на Съвета от 26.06.2001 г.
и 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. и Хартата на основните права на
Европейския съюз.
Следва да добавим и, че съгласно чл. 17, ал.1 КРБ правото на
собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона, който
принцип е закрепен като „Основно начало“.
Допуснатата конфискация от ОС-Ямбол е в явно нарушение на
принципа на пропорционалност.
Задължение на българския наказателен съд /ОС-Ямбол/ при разглеждане
на наказателното дело е било да констатира съществуващото общностно право
и да съобрази противоречието между цитираните разпоредби на НК и
конкретните норми на това общностно право.
С решение C‑393/19, образувано по отправено преюдициално запитване
от Апелативен съд Пловдив, СЕС разясни, че чл. 2, §. 1 от Рамково решение
2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 година относно конфискация на облаги,
средства и имущество от престъпления във връзка с чл. 17, §. 1 ХОПЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която
позволява конфискация на средство, използвано за извършване на
престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи
на трето добросъвестно лице. Също така чл. 4 от Рамково решение 2005/212
във връзка с чл. 47 ХОПЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се
конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за
защита.
Действително, горното решение на СЕС е постановено след
одобряването на Споразумението, но даденото от съда /СЕС/ тълкуване не
създава нови норми и нови задължения, а указва как тълкуваната норма е
следвало да бъде разбирана и прилагана от самото начало.
Преюдициалните тълкувателни решения действат с обратна сила.
Същевременно налице са и решения, които прехдождат сключеното от
ОС-Ямбол Споразумение, а именно: Решение от 24 октомври 1986 г. по
20
делото AGOSI v. the Unites Kingdom, 24 октомври 1986, § 48. ЕСПЧ разрешава
въпроси по повод защитата на широк кръг от интереси върху собствеността,
приемайки, че конфискацията следва да обслужва легитимна цел, която в
много от случаите цели да се предотврати престъпление, при съобразяване на
обстоятелството, че в тази област държавите разполагат с широка свобода на
преценка при избора на средства за изпълнение и при определянето дали
последиците от изпълнението са обосновани в общ интерес. По делото Air
Canada v. United Kingdom, 5 май 1995, § 30, се потвърждава възприетия
подход, че поведението на собственика е релевантен фактор и следва да бъде
отчетена грижата на собственика за вещта в справедливо съдебно
производство. Според ЕСПЧ правото на лицата на необезпокоявано ползване
на притежанията им не се приема за нарушено, ако съдилищата са им
осигурили разумна възможност да представят тезата си пред отговорните
власти (Raimondo v. Italy (1994 г.), Arcuri v. Italy (2001 г.), което в случая не е
така, доколкото ищцовото дружество, нито законният му представител не се
установи да е участник в наказателното производство.
ЕСПЧ в Unsped Paket Servisi SaN. Ve TIC. A. S. срещу България (жалба
№ 3503/2008) по повод приключило наказателно производство с произнасяне
и по чл. 242, ал. 8 НК приема, че при отсъствието на доказателства, че
собственикът на подлежащото на отнемане превозно средство е могъл или е
бил длъжен да знае за извършването на престъпление, е разкъсана "разумната
връзка на пропорционалност между отнемането и преследваната цел".
Отнемането в полза на държавата на моторното превозно средство съставлява
непропорционално навлизане в правото на собственост на трети лица поради
липса на възможност съдът да съобрази отнемането на вещта с тяхното
поведение и съпричастност към деянието поради липса на ефективни
средства за защита в процеса. Сходни са мотивите и по жалба № 34129/03 -
"Микроинтелект" ООД срещу България с Решение от 4 март 2014 г. на ЕСПЧ.
И в двата случая е посочено, че е недопустимо да се прилага национална
правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува
имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за
защита.
Отговорността по чл. 2в ЗОДОВ е обективна и извън обхвата на нормата
е наличието или не на противоправно поведение на съдията при
21
разглеждането на наказателното дело.
Относно добросъвестността на собственика:
Добросъвестността следва от факта, че законния представител на
дружеството не е осъден за контрабандата и не е установена някаква форма на
съпричастност към престъплението. По принцип и съгласно трайната съдебна
практика отрицателните факти се доказват чрез доказването на положителен
факт, от който може да се направи извод за съществуването на отрицателния
факт. В случая незнанието на законния представител на дружеството, че
шофьорът на процесното МПС извършва контрабанда, се доказва чрез
представеното по делото Споразумение, в което същият е признал вина за
осъществяване на престъпния състав.
Нещо повече, видно от отразеното в протокола за разпит на обвиняемия
Ш. М., съдържащ се в нохд, съставен на 11.07.2018 г., по което е постановена
осъдителната присъда, същият изрично е заявил, че: „Автобусът е собственост
на фирмата, към която работя, като никой освен мен не е бил наясно за
описаните в постановлението за привличане, стоки“, т.е. тези предмет на
контрабандата.
Доколкото законният представител на дружеството не е осъден за
контрабандата, то следва че законният представител не е знаел за
контрабандата, откъдето следва извода, че собственикът на автобуса е бил
добросъвестен. Знанието или съпричастността на законния представител на
дружеството към контрабандата е престъпно обстоятелство, което се доказва
по реда на НК и НПК, или по чл. 124, ал. 5 ГПК, но във всички случаи тези
факти следва да се докажат или от Прокуратурата или по чл. 124, ал. 5 ГПК от
лицето, което твърди този факт. Такива факти не са ангажирани по делото.
Относно възможността на собственика да се защити по реда на чл.
111, ал. 2 НПК- посочената норма урежда хипотеза на възстановяване на
владението, но не и на възстановяване на правото на собственост. При
конфискацията по НК правото на собственост се придобива от държавата и
става публична собственост, поради което чл. 111, ал. 2 НПК няма как да се
приложи, доколкото не се предвижда възстановяване на правото на
собственост.
По иска срещу Народно събрание на Р България:
22
Отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4 на
Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския
съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен
ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от
вътрешното право на страната. Именно тази отговорност го легитимира като
процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на
правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на
национален закон, който се претендира да противоречи на правото на
Европейския съюз.
Принципът за отговорност на държавите-членки е универсален и се
прилага по отношение на всяко неизпълнение на задълженията им,
произтичащи от Договорите независимо от характера и вида на това
неизпълнение. Според СЕС този принцип е валиден във всеки случай когато
държава-членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният
орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на
задължението (т. 32 от решение Brasserie du pecheur и Factortame). Със същото
решение в т. 35 СЕС уточнява, че принципът, съгласно който държавите
членки са задължени да обезщетят вредите, причинени на частноправни
субекти вследствие нарушение на общностното право, за които
държавите носят отговорност, се прилага и когато националният
законодател носи отговорност за твърдяното неизпълнение на
задължение, така и в решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр.д.№ 5165 по описа
за 2016 г. на ВКС, Четвърто ГО.
Както вече беше посочено по-горе преюдициалните тълкувателни
решения на СЕС действат с обратна сила, което означава и че към 2018 г.
Народното събрание не е било изпълнило задължението си да хармонизира
вътрешното право с правото на ЕС, при положение, че Р България е член на
Европейския съюз, считано от 01.01.2007 г.
На въпроса представлява ли бездействието на Народното събрание
противоправно поведение е отговорено положително в решение № 205 от
24.02.2021 г. по гр.д.№ 1886 по описа за 2019 г. на ВКС, ГК, Трето ГО като
касационната инстанция се е позовала и на предходни решения по гр.д.№ 3804
по описа за 2019 г. и на това по гр.д.№ 4662 по описа за 2019 г. също на ВКС,
Трето ГО. Отговорността на Народното събрание е обусловена с разпоредбата
23
на чл.76, ал.2 КРБ и чл.4, ал.1 КРБ, установяващ, че Р България е правова
държава. Тази теза е изложена и в решение № 72 от 31.03.2021 г. по гр.д.№
3006 по описа за 2020 г. на ВКС, ГК, Трето ГО, която настоящия въззивен
състав споделя.
По въпроса за „противоконституционно бездействие", респ. за
„неизпълнение на нормотворческа задача", виж приетото в РЕШЕНИЕ № 17
ОТ 3 ОКТОМВРИ 1995 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 13 ОТ 1995 Г.,
Обн. ДВ. бр.93 от 20 октомври 1995г.
При тези си мотиви въззивната инстанция приема, че не налице
противоправно бездействие на законодателния орган.
Относно наличието на причинно-следствена връзка и търпените от
ищцовото дружество вреди:
С оглед указаното в т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
по т.д № 3/2004 на ОСГК относно прекия характер на вредите, обезщетението
за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи.
Въззивната инстанция намира, че наличието на причинно-следствена
връзка между действията/бездействията на ответниците и търпените от
ищеца вреди, е налице; същата се установява от събраните по делото писмени
доказателства.
В случая без наличието на противоконституционната норма на чл. 242,
ал. 8 НК съдът не би постановил конфискация на имуществото на трето лице,
т.е. налице е хипотезата на необходимо условие. Освен това зависимостта
между приложението на нормата и конфискацията е нормативна, т.е.
причинната връзка ще е налице дотогава, докато действа правната норма, така
и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1355 ОТ 20.03.2025 Г. ПО ГР. Д. № 3382/2024 Г., Г. К.,
ІІІ Г. О. НА ВКС, постановено по сходен казус.
Следователно изпълнени са препоставките за ангажиране на
отговорността на ответниците като процесуални субституенти на Държавата
/в тази насока вж. решение от 05.03.1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-
48/93, решение от 15.11.2016 г. по дело С-268/15, решение от 04.10.2018 г. по
дело С-571/16, решение от 07.07.2022 г. по дело С-261/21 и др./.
Относно солидарната отговорност:
24
В своята практика СЕС приема, че отговорността на държавата възниква
независимо кой е публичният орган, извършил нарушението на правото на
Европейския съюз и кой е публичният орган, който съгласно правото на
съответната държава-членка носи отговорност за поправяне на вредите.
Всички държавни власти - законодателна, изпълнителна, съдебна, са
обвързани при изпълнението на своите задачи от изискването да спазват
правилата, изведени от правото на Европейския съюз (решение от 5.03.1996 г.,
C-46/93 и C-48/93, т. 32; решение от 30.09.2003 г., C-224/01, т. 32; решение от
13.06.2006 г., C-173/03, т. 30; решение от 25.11.2010 г., C-429/09, т. 46; решение
от 28.07.2016 г., С-168/15, т. 19; решение от 4.10.2018 г., С-571/16, т. 93).
Както е посочено по-горе, в чл. 5, ал. 4 на Конституцията е уреден
механизъм за предотвратяване на евентуални вреди от нарушаване на правото
на Европейския съюз, чрез овластяването на всички правоприлагащи органи -
от местната и държавната администрация до Конституционния съд - да
преценяват съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз
и да приложат това право с приоритет пред националния закон, но
съществуването на този механизъм не освобождава, нито Народното събрание
от отговорността, че е приел и/или поддържа националния закон в
несъответствие с правото на Европейския съюз, нито държавата - от
отговорност за вреди, когато този механизъм не е сработил ефективно и вреди
са причинени. Причинният процес започва от приемането или поддържането в
националното право на норма, която противоречи на правото на Европейския
съюз и преминава без прекъсване до нейното приложение и осъществяването
на съответните негативни последици. Поведението на различните държавни
органи в този причинен процес има значение единствено за процесуалната им
легитимация да отговарят като ответници по иска за обезщетение.
При основателност на иска се осъждат всички държавни органи, чието
поведение е противоправно и е причинило претендираната вреда, така и в
решение № 205 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 1886 по описа за 2019 г. на ВКС, ГК,
Трето ГО.
При това положение настоящата инстанция приема, че в случая е налице
солидарна отговорност спрямо двамата ответници. Държавните органи-
ответници по исковете отговарят солидарно, защото надлежното обезщетение
е дължимо от един и същ правен субект- Държавата, така и в решение № 14 от
25
15.02.2021 г. по гр.д.№ 5165 по описа за 2016 г. на ВКС, Четвърто ГО.
Относно размера на търпените от ищеца вреди:
Обезщетението, което Държавата дължи на претърпелия вредите трябва
да е равностойно на претърпяната вреда, така че да се осигури ефективна
защита на нарушеното право. При липсата на конкретна разпоредба в правото
на ЕС по отношение на размера на дължимото обезщетение се прилагат
принципите на процесуалната автономия, равностойността и ефективността.
С оглед разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Всяка имуществена вреда има стойност, която може да се изчисли и
изрази в определена сума. Съобразно установената съдебна практика
обезщетението за имуществени вреди се определя от пазарната стойност на
съответното имущество. Релевантен момент към който следва да бъде
определена тази пазарна стойност, в случая е този на отнемането на
процесното МПС-25.07.2018 г.
За да определи пазарната стойност на отнетото от ищеца, имущество,
първоинстанционият съд се е позовал на заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза и е приел такава в размер на 170 670,23 лв. с
ДДС.
Въззивната инстанция също приема, че това е релевантната пазарна
стойност на отнетото имущество. Това е така, защото повторната експертиза е
съобразила, както стойността на оценяваното превозно средство в ново
състояние /съобразно представените документи за закупуването му/ като е
сравнил тази стойност с експлоатационния период на процесното МПС, а
именно: 12 години и 21 дни, взето е предвид конкретното състояние на
оценяваното МПС /въз основа на представени снимки, съдържащи се в
процесното нохд/, т.е. това заключение дава отговор на въпроса каква е
пазарната стойност на имущество от същия вид и в същото състояние.
Заключението е изготвено при съвкупното прилагане на два метода – на
амортизацията и на пазарните аналози, за да се достигне до реалната пазарна
стойност на отнетото имущество.
Видно от отразеното на л.116 от това заключение, стойността на
26
имуществото в размер на 194 21,75 лв. с ДДС е изготвена въз основа на
оферти, а не на сключени сделки като офретните цени варират от 72 999 евро
до 92 500 евро.
При изслушването си в о.с.з. на 11.10.2024 г. на въпрос на адв.М.,
вещото лице изрично е заявило, че така определената от него стойност на
автобуса е пазарна, а не е застрахователна и не е определена по Наредба № 24
и Наредба № 49, виж л.121 от делото пред СГС.
Следва да отбележим, че заключението на повторната експертиза /за
разлика от това на първата такава/ не е било оспорено от нито една от
страните; прието е от първоинстанционния съд за компетентно изготвено,
приема се и от настоящата инстанция, тъй като изводите на вещото лице не са
оборени от други доказателства, които да са събрани по делото.
Относно претенцията за сумата в размер на 95 900 лв.:
С оглед разясненията дадени в обстоятелствената част на исковата молба
досежно начина на формиране цената на този иск, а именно чрез размера на
законната лихва, то тази вреда е от забавянето на изпълнението на
задължението за изплащане на дължимото обезщетение, представляващо
пазарната стойност на отнетото имущество. За това с оглед посоченото в
исковата молба правното основание на претенцията е по чл.86, ал.1 ЗЗД. За
овъзмездяването на тези вреди законът предвижда обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимата сума, без да е необходимо доказване на
действителния й размер.
При доказване на действително претърпени вреди, те може да се окажат
и по-големи, но в случая по делото релевантни доказателства не са били
поискани за събиране. От страна на ищеца е поискано единствено изслушване
на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса какъв е
размера на законната лихва от 26.07.2018 г., денят следващ датата, на която
имуществото е конфискувано до датата на завеждане на исковата молба. С
доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 998 от 23.01.2024 г.
първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане като е
посочил, че за изчислението на законната лихва съдът не се нуждае от
специални знания, виж л.64 от делото пред СГС. За да определи размера на
законната лихва СГС се е позовал на чл.162 ГПК.
За пълнота на изложението ще посочим, че според разясненията на ТР
27
№ 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС причинените от деликт пропуснати ползи
трябва да бъдат доказани със сигурност.
По възражениета за изтекла погасителна давност:
ЗОДОВ определял специален ред и условия за обезщетяване на лицата,
твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в
закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите
разпоредби на Закона за задълженията и договорите -чл.110 и чл.111 ЗЗД,
последният в б.“в“ уреждащ 3-годишната погасителната давност относно
лихвите.
При съблюдаване на принципните положения, изложени в т. 4 на ТР №
3/22.04.2005 г. на ВКС, следва да се приеме, че началният момент на 3-
годишният срок е влизането в сила на съдебния акт, тъй като от този момент
са се били породили неговите правни последици, включително и отнемането
на превозното средство по реда на чл. 242, ал. 8 НК. Съдебният акт в случая е
влязъл в сила на 25.07.2018 г., когато е било постановено определението за
одобряване на споразумението.
Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че
погасителната давност започва да тече от датата, когато е постановена
конфискацията, тъй като от този момент са се породили неговите правни
последици, включително и отнемането на превозното средство.
Исковата молба е предявена на 24.07.2023 г. или погасени са вземанията
за законна лихва три години преди предявяване на исковата молба.
Непогасено е вземането за законна лихва за периода от 24.07.2020 г. до
23.07.2023 г., което СГС е определил по реда на чл.162 ГПК в размер на
53 533,01 лв., който размер не се оспорва от нито една от страните.
Законна лихва върху това обезщетение не се присъжда, тъй като по
своето правно естество то е за забавено издължаване на парично задължение.
Законна лихва се дължи върху обезщетението, представляващо пазарната
стойност на отнетото имущество, каквато лихва е и присъдена от
първоинстанционния съд.
По довода във въззивната жалба на ищеца /пред СГС/, че решението
е неправилно в частта относно неимуществените вреди- настоящата
инстанция констатира, че такива нито са били претендирани с исковата молба,
28
с която съдът е сезиран, нито такъв иск е разглеждан от първоинстанционния
съд; не ще й бъде разгледан от въззивната инстанция.
С оглед приетата от настоящата инстанция солидарна отговорност на
ответниците и при съобразяване, че първоинстанционния съд се е произнесъл
в условията на разделна отговорност, като краен извод се налага, че
обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо това ще бъде
постановено друго, с което ответниците ще следва да бъдат осъдени
солидарно да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 170 670,23 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушение на
свободното упражняване на правото на собственост поради отнемане в полза
на държавата на собствения на ищеца автобус Мерцедес Бенц, модел Травего
15 СХД, на един етаж, сив цвят, с номер на рама: NMB6320101324 2 3 8 8 , с
мотор номер: 4579440096251, с рег. номер, издаден от властите в Република
Турция: *******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
24.07.2023г. до окончателното плащане; сумата от 53 533.01 лв.,
представляваща законна лихва върху така присъденото обезщетение от 170
670,23 лв. за периода 24.07.2020г. – 23.07.2023г.
Претенциите на ищеца срещу двамата ответници, предявени при
условията на солидарна отговорност, ще бъдат отхвърлени, както следва:
относно имуществените вреди от нарушение на свободното упражняване на
правото на собственост поради отнемане в полза на държавата на собствения
на ищеца автобус Мерцедес Бенц, за разликата над 170 670,23 лв. до пълния
предявен размер на претенцията от 185 664 лв.; относно законната лихва
върху така присъденото обезщетение от 170 670,23 лв. за разликата над 53
533.01 лв. до пълния предявен размер на претенция от 95 900 лв., както и
за периода от 25.07.2018 г. до 23.07.2020 г. поради погасяването му по
давност.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е неправилно и в частта
за разноските. Същите следва да бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца:
Ищецът претендира разноски /л.135 от делото пред СГС/ в размер на
29
12 700 лв. за адв.възнаграждение, което е реално платеното
адв.възнаграждение с оглед представените писмени доказателства.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Настоящата инстанция намира, че възражението е неоснователно като
съобразява правната и фактическа сложност на спора, извършените от страна
на процесуалния представител на ищеца действия, броя на предявените
искове, както и материалния интерес.
Или при съобразяване на изхода по спора на ищеца се следват разноски
в размер на 10 079,37 лв.; същите следва да бъдат присъдени при условията
на солидарна отговорност от страна на ответниците.
Ответникът ОС-Ямбол претендира само разноски за платен депозит за
вещо лице по повторната съдебно-автотехническа експертиза в размер на 300
лв. При съобразяване с изхода на спора на ответника се следват разноски в
размер на 61, 90 лв.
Ответникът Народно събрание на Р България претендира разноски за
юриск.възнаграждение каквито съдът му присъжда на основание чл.78, ал.8
ГПК вр. с чл.37 от ЗПП в размер на 300 лв. при съобразяване, както с изхода
на спора, така и с чл.25, ал.1 вр. с ал.2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, както и фактическата и правна сложност на спора.
На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответниците дължат при условията
на солидарност в полза на СГС разноски за вещо лице по първата съдебно-
автотехническа експертиза в размер на 238,10 лв. , съобразно изхода на
спора.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника ищец разноски се следват за частта, в която жалбата му
беше приета за основателна. Разноски са сторени в общ размер на 12 705
лв., от които ДТ-5 лв. и за адв.възнаграждение – 12 700 лв., поради което му
се присъждат такива в размер на 10 083,33 лв.
На ответника ОС-Ямбол разноски не се присъждат, тъй като такива
се претендират за платен депозит за вещо лице по повторната съдебно-
автотехническа експертиза в размер на 300 лв., които са направени в първата
съдебна инстанция /виж по-горе/.
Ответникът Народно събрание на Р България претендира разноски за
30
юриск.възнаграждение каквито съдът му присъжда на основание чл.78, ал.8
ГПК в размер на 300 лв. при съобразяване, както с изхода на спора, с
правната и фактическа сложност на делото, така и с поддържаната теза пред
настоящата инстанция.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5750 от 24. 10.2024 г. по гр.д.№ 8468 по описа за 2023 г.
СГС, ГО, I-30 - ти състав
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Окръжен съд-Ямбол, гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ № 1
Съдебна палата и Народно събрание на Р България, гр.София, пл.“Народно
събрание“ №2, съдебен адрес: гр.София, пл.“Княз Александър Първи“ № 1
солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ
ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ООД – търговско дружество,
регистрирано в Република Турция, данъчен номер 0067007748100012, съдебен
адрес: гр.Свиленградс, ул.“Трети март“ № 18 – адв. С. М., следните суми:
сумата от 170 670,23 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди
от нарушение на свободното упражняване на правото на собственост поради
отнемане в полза на държавата на собствения на ищеца автобус Мерцедес
Бенц, модел Травего 15 СХД, на един етаж, сив цвят, с номер на рама:
NMB6320101324 2 3 8 8 , с мотор номер: 4579440096251, с рег. номер, издаден
от властите в Република Турция: *******, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 24.07.2023г. до окончателното плащане, като за
разликата над присъдения размер до пълния предявен размер на
претенцията от 185 664 лв. ОТХВЪРЛЯ иска; сумата от 53 533.01 лв.,
представляваща законна лихва върху така присъденото обезщетение от 170
670,23 лв. за периода 24.07.2020г. – 23.07.2023г., като за разликата над така
присъдения размер от 53 533.01 лв. до пълния предявен размер на претенция
от 95 900 лв., както и за периода от 25.07.2018г. до 23.07.2020г. ОТХВЪРЛЯ
31
иска като неоснователен поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА Окръжен съд-Ямбол гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ № 1
Съдебна палата и Народно събрание на Р България Народно събрание на Р
България, гр.София, пл.“Народно събрание“ №2, съдебен адрес: гр.София,
пл.“Княз Александър Първи“ № 1, солидарно да заплатят на „ЛЮКС
ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ООД
– търговско дружество, регистрирано в Република Турция, данъчен номер
0067007748100012, съдебен адрес: гр.Свиленградс, ул.“Трети март“ № 18 –
адв. С. М., сумата в размер на 10 079, 37 лв., представляваща разноски за
процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ
ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ООД – търговско дружество, регистрирано в
Република Турция, данъчен номер 0067007748100012, съдебен адрес:
гр.Свиленградс, ул.“Трети март“ № 18 – адв. С. М., да заплати на Окръжен
съд-Ямбол, гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ № 1 Съдебна палата, сумата в
размер на 61,90 лв.- разноски за вещо лице пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА „ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ
ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ООД – търговско дружество, регистрирано в
Република Турция, данъчен номер 0067007748100012, съдебен адрес:
гр.Свиленградс, ул.“Трети март“ № 18 – адв. С. М., да заплати на Народно
събрание на Р България Народно събрание на Р България, гр.София,
пл.“Народно събрание“ №2, съдебен адрес: гр.София, пл.“Княз Александър
Първи“ № 1, сумата в размер на 300 лв.- юриск.възнаграждение за
процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Окръжен съд-Ямбол, гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ № 1
Съдебна палата и Народно събрание на Р България Народно събрание на Р
България, гр.София, пл.“Народно събрание“ №2, съдебен адрес: гр.София,
пл.“Княз Александър Първи“ № 1, солидарно да заплатят на основание
32
чл.10, ал.3 ЗОДОВ в полза на Софийски градски съд, сумата в размер на
238,10 лв., представляваща разноски за вещо лице по първата съдебно-
автотехническа експертиза пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Окръжен съд-Ямбол, гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ № 1
Съдебна палата и Народно събрание на Р България, гр.София, пл.“Народно
събрание“ №2, съдебен адрес: гр.София, пл.“Княз Александър Първи“ № 1,
солидарно да заплатят на „ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ
ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ООД – търговско дружество,
регистрирано в Република Турция, данъчен номер 0067007748100012, съдебен
адрес: гр.Свиленградс, ул.“Трети март“ № 18 – адв. С. М., сумата в размер на
10 083,33 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ЛЮКС ЕДИРНЕ ЕКСПРЕС СЕЯХАТ ВЕ ТИДЖАРЕТ
ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ ООД – търговско дружество, регистрирано в
Република Турция, данъчен номер 0067007748100012, съдебен адрес:
гр.Свиленградс, ул.“Трети март“ № 18 – адв. С. М., да заплати на Народно
събрание на Р България, гр.София, пл.“Народно събрание“ №2, съдебен адрес:
гр.София, пл.“Княз Александър Първи“ № 1, сумата в размер на 300 лв.-
юриск.възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33