Решение по дело №2755/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1313
Дата: 5 ноември 2020 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20203100502755
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 131304.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502755 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 2325 от
15.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 16094 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
девети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на П. С. С. сумата от
1 518,10 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
/нощен/ труд от 222 часа, получен след преизчисляване на общо положения труд за периода
07.10.2016 г. – 07.10.2019 г. с коефициент от 1,143 по правилата на член 9, алинея 2 от
НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, от депозиране на исковата молба
/08.10.2019 г./ до пълното изплащане, а също и сумата 202,45 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 23.10.2016 г. – 07.10.2019 г., на основание член 178,
алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 и алинея 6 от ЗМВР и член 86 от
ЗЗД; както и е осъдена е въззивната страна да заплати на П. С. С. сумата от 218,79 лева,
представляваща сторените по делото пред първата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 и алинея 5 от ГПК, както и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 110,72 лева –
държавна такса за уважените срещу него искове, а също и сумата 161,91 лева – платен от
БСВ хонорар за ССчЕ според уважения интерес, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
1
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът Петър Симеонов твърди в исковата си молба, че за периода 07.10.2016 г. до
07.10.2019 г. е полагал труд на различни длъжности в сектор “СПС”, който е на структурно
подчинение на ОД на МВР – Варна, като ищецът е със статут на държавен служител. За
посочения период е положил общо 1 594 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1,143 възлиза на 1 821,94 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от 227,94 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от
ответника, като дължимата сума е в размер на 1 518,10 лева и мораторна лихва в размер на
202,45 лева /съгласно допуснато изменение на иска на основание член 214 от ГПК в съдебно
заседание, проведено на 01.06.2020 г./.
В срока по член 131 от ГПК ответната страна ОД на МВР – Варна депозира отговор на
исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ
извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че през
целия исков период е действала Наредба № 8121з-791 от 28.10.2014 г., която в точка 1
посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа и 6 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева.
Не се спори между страните, а и на основание член 146, алинея 1, точка 3 от ГПК от
първата инстанция е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че по
силата на възникнало служебно правоотношение между страните ищецът е престирал труд
2
за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г. като държавен служител в структурно подразделение
към ОД на МВР - Варна срещу задължението на работодателя да му заплаща уговорено
трудово възнаграждение.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР.
От заключението на проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/ се установява следното: за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г.
ищецът е положил общо 1 551 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за
превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1 772,79 часа; ответникът не е
преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 222 часа положен
извънреден труд; дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер на
1 518,10 лева, а за мораторна лихва – в размер на 202,45 лева.
Съгласно член 142, алинея 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в член 178, алинея 1, точка 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание член 187, алинея 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014
г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Член 3,
алинея 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В цитираната наредба липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до
31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на член 31, алинея 2 е
регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой
9 от 26.01.2007 г./, в чийто член 9, алинея 2 е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Също
така следва да има пред вид и разпоредбата на член 50а, алинея 2 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/, който визира, че относно допустимостта, продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ.
3
Предвид разпоредбата на член 6 от Конституцията на Република България и
въведената от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви признаци не
могат да бъдат основание за неравно третиране - допускане на ограничения или създаване на
привилегии. Защитата срещу дискриминацията, регламентирана в Конституцията, Закона за
защита от дискриминация и международните актове, осигурява равенство на хората при
упражняването на предоставените от законите права и равни възможности за участие в
обществения и социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга
конкретни законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно
положение в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства. Обратното
разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения.
Следователно предявените искове са основателени и като такива следва да бъдат
уважени.
В обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен
резултат и решението като правилно следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2325 от 15.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 16094 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, девети състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4