Решение по дело №244/2025 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 55
Дата: 22 април 2025 г.
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20251400200244
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Враца, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
Членове:Ана Б. Ангелова-Методиева

Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20251400200244 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на
искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно
Решение № BHHF/622230050199/2023 от 08.11.2023 г., влязло в сила на 30.10.2024 г.,
постановено от Областна администрация Хартберг-Фюрстенфелд, провинция Щирия,
Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция-глоба в размер на 100
евро /сто евро/ за извършено от българския гражданин Л. Д. Д., роден на ***, с
постоянен адрес в гр. Враца, *** и настоящ адрес в с. гр., ***, нарушение по чл. 98,
ал. 1 и чл. 58, ал. 1 от Правилника за движение по пътищата на Република Австрия.
Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение
2009/299/ПВР на Съвета.
В съдебно заседание представителят на ОП-Враца заявява, че липсват
основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република
Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде
признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице Д. твърди, че не е извършил посоченото нарушение. Заявява,
1
че не е правоспособен водач на МПС, но признава, че преди известно време е
упълномощил друго лице да придобива от негово име автомобили.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен
орган и влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз акт за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИАКОРНФС
от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава-Областна администрация Хартберг- Фюрстенфелд Република
Австрия, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на
удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.
За извършеното от засегнатото лице Л. Д. административно нарушение на
правилата за движение в Република Австрия, а именно на 18.07.2023 г., в 05:35 часа,
при управление на МПС с рег.№ К-143 IH превишил скоростта на движение с 27 км/ч,
при разрешена максимална скорост от 80 км/ч, не се изисква двойна наказуемост
съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС /макар че същото съставлява
административно нарушение и по българското законодателство/.
Засегнатото лице е с местоживеене в гр. Враца, поради което съгласно чл. 31,
ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение
на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд-Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за
форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова
санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на
чл. 4 ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла
давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се
2
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република
България или е било извършено извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция
не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 100 евро с
левова равностойност 195.58 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро.
Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно
отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за
обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/. В удостоверението изрично е
посочено, че решението е било връчено на лицето на 15.10.2024 г.
По възраженията на засегнатото лице относно това, че не той е извършил
посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава,
доколкото касаят въпроси по същество, българският съд в настоящото производство,
което е формално, не е компетентен да вземе отношения по тях.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение
на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето Л. Д. за
наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на
финансовата санкция от 100 евро е 195.58 български лева съобразно официалния курс
на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се
иска – 08.11.2023 г., а именно 1.95583 лева за 1 евро.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния български
орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава, а именно-Областна администрация Хартберг- Фюрстенфелд, Република
Австрия, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието
на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BHHF/622230050199/2023 от 08.11.2023 г., влязло в
сила на 30.10.2024 г., постановено от Областна администрация Хартберг-
Фюрстенфелд, провинция Щирия, Република Австрия, с което на Л. Д. Д., роден на
***, ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Враца, *** и настоящ адрес в гр. Враца,
***, е наложена финансова санкция-глоба в размер на 100 евро /сто евро/ с левова
равностойност 195.58 лева /сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, за
извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в
Република Австрия.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд-гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАП-
офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава-
Областна администрация Хартберг-Фюрстенфелд, Република Австрия, за
признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на
органа по изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата
държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на
Република България, като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4