Решение по КНАХД №2461/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Д. С. С. , против Решение № 201/4.08.2025 г. по НАХД № 40/2025 г. по описа на ДРС, с което е потвърден издаденият от ОДМВР-Варна електронен фиш серия К № 6251566 и С. е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С посочено в жалбата касационно основание за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, предвид приетите от ДРС неправилни според С. правни изводи за доказаност на нарушението , се иска постановяване на касационно решение за отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора за отмяна на електронния фиш и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от касатора С..

Ответникът Началник група в РУ Девня при ОДМВР-Варна не изразява становище по делото – вместо това, представени са от пълномощника на ОДМВР- Варна юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 19070/18.11.2025 г., с които е изразено становище за оставяне в сила на обжалваното решение и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение , а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатското възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е основателна , но по различни от изложените в нея съобръжения.

С обжалвания електронен фиш е наложена на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП на Д. С. глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно : на 16.07.2022 г. в 8.53 ч. в [населено място], област Варна, на път 2901 до бензиностанция „Г.“ ЕООД , в посока от [населено място] към [населено място] , в условията на повторност в едногодишния срок от влизането в сила на ЕФ К/5023364 е установено и заснето с АТС № 120ссf3 движение на лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № [рег. номер] , собственост на Д. С. С. от [населено място] , със скорост от 64 км/ч при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч , превишена стойност на скоростта 14 км/ч.

За да потвърди обжалвания електронен фиш , чийто номер е неправилно посочен в диспозитива на обжалваното решение , въззивният съд е коментирал същият в мотивите си като издадено от компетентен орган НП , че същото не страда от процесуални нарушения , а по отношение обосноваността на „наказателното постановление“ е приел доказаност на извършените от въззивника нарушения.

Касационният съд намира , че обжалваното решение представлява недопустим въззивен акт, който като такъв подлежи на обезсилване съгласно чл.221, ал.3 от АПК.

Съгласно чл.218 , ал.2 от АПК , за допустимостта на обжалваното решение касационният съд следи служебно , т.е. и без да има изложени в тази насока оплаквания на касатора. При обжалване на ЕФ, какъвто е процесният случай , въззиваема страна в процеса пред районните съдилища е съответната ОДМВР, но въпреки това с постановеното от ДРС разпореждане с рег. № 293/19.02.2025 г. е разпоредено за насроченото съдебно заседание да се призове като административно-наказващ орган Началник група в РУ МВР Девня при ОДМВР-Варна , който няма никакво отношение към процесния ЕФ. В изпълнение на това разпореждане , за всички проведени съдебни заседания призовки са изпращани именно до началник група в РУ МВР Девня при ОДМВР-Варна , съответно във всички протоколи за съдебните заседания като въззиваема страна е посочен този административно-наказващ орган. За първи път ОДМВР-Варна е посочена като въззиваема страна едва в мотивите на обжалваното решение , но съобщението за така постановеното решение е изпратено отново на началник група в РУ МВР Девня при ОДМВР-Варна.

Така извършените от ДРС процесуални действия сочат по категоричен начин, че надлежната въззиваема страна каквато се явява ОДМВР- Варна не е била допусната до участие във въззивния съдебен процес – вместо нея, неправилно е конституиран като въззиваема страна началник група в РУ МВР Девня при ОДМВР-Варна. При дадеността на тези обстоятелства , именно този административно-наказващ орган се явява ответник в касационния процес, доколкото при провеждането на последния участие вземат страните които са били конституирани като такива още в хода на въззивния процес.

Лишаването на надлежната страна ОДМВР-Варна от участие във въззивния процес определя същият като недопустим такъв , съответно недопустимо е и постановеното в този процес съдебно решение. По причина на последното , обжалваното решение следва да бъде обезсилено съгласно т.2 от тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС , който следва да проведе съдебния процес с конституиране , призоваване и участие като въззиваема страна на ОДМВР-Варна.

При този изход на делото , разноските на страните не следва да бъдат присъждани , тъй като определянето им следва да стане по реда на чл. 226, ал.3 от АПК, като следва да се има предвид , че на ОДМВР- Варна не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационния процес, тъй като същата не е била призовавана и конституирана като страна в този процес.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 201/4.08.2025 г. по НАХД № 20253120200040/2025 г. по описа на ДРС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.