РЕШЕНИЕ
№ 3699
гр. Варна, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110110301 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на Д. М., ЛНЧ **********, действаща в лично качество и като
законен представител на малолетното дете Д. Т. В., ЕГН **********, за налагане на мерки за
защита спрямо молителката и детето, от ответника А. Т. А., ЕГН **********.
В молбата се твърди, че Д. М. и А. А. живеели на семейни начала в гр. В., зчитано от
17.05.2025 г. През последните месеци Д. М. била подложена системно на психическо,
емоционално и физическо насилие, упражнено от страна на ответника, вкл/чително в
присъствието на детето Д. В..
Конкретно Д. М. лично за себе си и от името на детето Д. Виранова е декларирла
следните релевантни актове на насилие спрямо тях, извършени от ответника А. А.:
„На 19.06.2025 г. между 14:30 - 19:00 часа по време на почивката ни в Г. в К. бяхме
на разходка в парка. Бяхме аз, детето ми Д., А. и неговото семейство. По време на разходка
детето ми на забележките на А. е отвърнало, че той не нейният баща, за което той много
се разсърди и в колата започна да й се кара и каза на детето, че ако така ще му говори
веднага ще я прати на баща й и тя няма да продължи с нас. Когато тя после падна от една
катерушка и започна да плаче, не ми позволи да я вдигна и да я успокоя, защото тя просто
привличала внимание.
На 02.07.2025 г. между 16:30 - 18:00 часа по време на пътуване в колата от гр. Б. за
гр. В.. Преди това бяхме на работна среща с бизнес-партньор на А. в гр. Б.. След нея
трябваше да се обадим за потенциалният му бизнес-партньор в Г., за да се реши един
проблем, аз първо се обадих на друга моя клиентка, която ме търсеше по-рано. След това
когато започнах да звъня за проблема на партньора му разбрахме, че институциите в Г.
вече са затворили и утре можем да се обадим, започна да крещи, че не използвам главата
си и не мога да подредя приоритети. Обижда ме, че съм малоумна, за нищо не ставам и
други безброй обидни думи. В пристъп на гняв, по време на каране, ме удари няколко пъти в
лицето и в главата, после слязохме от колата и започна да ме души с ръце около врата,
докато аз се опитвах да се измъкна. Това беше първият акт на физическо насилие,
психически тормоз започна от първият месец на съвместен живот. Изпитах силен страх,
1
затруднено дишане и болки в главата в продължение на дълго време.
На 03.07.2025 г. бяхме вкъщи в гр. В. и а и аз отново започнах да се обаждам да
решавам проблема на бизнес-партньора му. По време на телефонното обаждане А. отново
започна да ми крещи, защото не съм говорила правилно, не съм била конкретна в
запитването си и отново започна да ме заплашва, че ще ме шамари. Освен непрекъснати
обидни думи като "мърша, твар, малоумна, долен боклук" и т.н. бях заплашена отново да
бъда подложена на физическо насилие с шамари и ритници.
Около 24/25 юли 2025 г. (между 23:00 - 3:00 часа датата не си спомням, но има
подаден сигнал от 1-во районно на следващият ден) - бях много изморена от претоварване
(работя в двете си фирми и същевременно помагам в фирмата на А.) и му поисках вечерта
15 минути спокойствие. А. много се разсърди, обвини ме, че съм неблагодарна твар, долен
боклук и не оценявам нищо от това какво той прави и започна да ме бие.
Детето ми беше в другата стая и в един момент дойде да види какво се случва. А. й
каза, че просто говорим и да отива да спи. Тази нощ търпях всички възможни унижения,
обиди и безброй удари. А. ми обеща до сутринта да ме бие и да ме измъчва докато не ме
прибере сутринта линейка. Не по-малко от два часа търпях удари в гръден кош, в главата,
удряше ме в лицето с шамари, по цялото тяло с юмруци, задушаваше ме. Молих го да спре и
се опитвах да съм тиха заради детето, за да не разбере какво се случва през стената. А.
ми каза, че и да избягам и извикам полиция той после ще ме намери и ще ми махне главата.
Бях много уплашена и застрашена да бъда убита в собственият си апартамент, докато
детето ми е в другата стая. Ударите продължиха до два три през нощта, извиваше
пръста ми, удряше ме в гърдите и лицето, имам счупени краища на зъби. След като се
измори да ме бие, легнахме да спим.
На следващият закарахме двамата детето на градината и отидохме в офиса (ул.
Ю. В. *, ет. *, ап. * / К. П.), където А. продължи да ме бие и да ме обижда. От ударите в
кръста от предната вечер не можех права да вървя, за което ми каза, че ако ще влизам в
ролята на жертва ще ме бие още повече. Накара ме да му демонстрирам каква щастлива и
усмихната физиономия ще показвам пред служителите в офиса, които ще дойдат след
малко. След като не му хареса изкривената от болка физиономия и не бях достатъчно
убедителна, че всичко е наред, за да се покажем пред служителите, удари ме още няколко
пъти. Всичко това беше придружено със заплахи да ме довърши, обидни думи и безброй
различни заплахи. Накара ме ди измисля убедителна история за синините ми (имах голяма
гематома на брадичката, по шията следи от задушаване от ръцете му, гръден кош беше
посинял от ударите и всичко това наложи се с плътен консилер да маскирам) и ако
историята ми няма да го убеди, пак ще ме бие, което и се случи. Накара ме да кажа на
всички, че детето ми издърпа от ръцете метална количка и ме удари така по брадата.
Към 9:30 часа сутринта дойдоха две служителки, опитвах се да се държа добре и
да крия болките по цялото тяло обаче някой от съседите чуха виковете ми и извикаха
полиция. Полицаите попитаха ни дали има някакво насилие, кой беше в офиса. Страх ме
беше да кажа истината, понеже А. ме заплашваше да довърши, ако реша да кажа на някой.
И А. каза че просто на висок тон обсъждаме работни проблеми, нямало никакво насилие,
което потвърдих и аз.
На 26.07.2025 г. - К. х. между 10:30 - 18:00 часа. След поредици караници от страна
на А. към мен отидохме извън града, за да прекараме време заедно и уж да си подобрим
взаимоотношенията. Когато пристигнахме му казах, че ако иска връзката ни да продължи,
трябва да спре да ме бие. Той ме попита искам ли да се разделим и аз отговорих, че искам
да се разделим, което го агресира страшно много. Той ме обвини, че аз го провокирам той
да ме бие, аз развалям връзката и сега искам като егоист просто да си тръгна. След това
ме заплаши че ще ме довърши и започна да ме бие в главата, по лицето, по цялото ми тяло.
Забраняваше да си вдигам ръцете и да се защитавам от ударите, трябваше след всеки удар
да се изправям или да седя изправена. После започна да ме задушава до степен, в която аз
загубих съзнание и започнах да получавам конвулсии. Колко време бях в това състояние не
знам, но след като се оправих още ме удари няколко пъти и после приключи. Тогава разбрах,
че А. може за няколко минути да ми отнеме живота без значение къде сме и има ли
свидетели, и какви последствия това ще има. Бях много уплашена и затова не направих
снимки (проверяваше ми телефона и всяко едно съобщение) и ме беше страх да потърся
2
помощ.
На 02.08.2025 г. между 20:00 20:30 часа на паркинга пред Х. на порта. Братовчедка
на А. беше ни на гости и отидохме на ресторант. След като А. спря колата, той каза на
мен и на малката да не излизаш от колата, защото друга кола до нас щяла да тръгва.
Детето ми не послуша и тръгна да отваря задната врата, за да излезе, аз също излязох, за
да задържа вратата на колата, за да не удари съседната кола. А. започна да крещи
яростно пред всички, че не изпълняваме заповедите му. Крещя и на мен, и на детето,
братовчедката му с детето й бяха в шок и тя го молеше да спре и почна да плаче. Тя му
обясняваше че това създава травми при децата, но той не я слушаше и само ни крещеше и
унижаване публично с обидни дума и карайки мен да му се извинявам по 100 пъти, само и
само да спре конфликтът. Последствията за нас е унижение пред хора, силен страх у
детето и у мен от нескриваема и неконтролируема агресия за незначителни поводи.
На 13.08.2025 г. - от 6:30 ч. бях навила алармата за 6:30 сутринта, за да мога да
свърша работа във фирмата си в Г., за която А. не ми остава почти никакво време, преди
да заведа детето на детска градина. Това ядоса А., защото се събуди от алармата и
започна да ми крещи, че го безпокоя и че искам да демонстрирам работоспособността си,
за да го провокирам. В пристъп на гняв започна да ме удря по тялото - в гърдите, по гърба,
отстрани. Започна да ме души и да ми казва, че ще ме довърши, аз усещах, че ще припадна и
той няма да спре. Безшумно молих заради детето да спре, той само ме гледаше в очите и
не спираше да ме души. Отново загубих съзнание и започнаха конвулсиите. След като се
освестих, отново ме хвана за врата и започна да ме души, като няколко пъти затискаше
едновременно носа и устата ми с ръка. При едно от тези душения натискът беше толкова
силен, че от носа ми тръгна обилно кървене, буквално като фонтан. Кръвта се стичаше по
лицето ми и изцапа възглавниците, чаршафите и косата ми. Той не спираше веднага,
продължи няколко пъти с прекъсвания почти един час. През цялото време ме обиждаше, че
съм „тъпа", „безполезна", че провалям семейството му. В този ден негов брат със
семейството му трябваше да са ни на гости и той ме предупреди да не се излагам иначе
знам последствията. След като всичко приключи, се опитах да прикрия следите - измих
лицето си и се опитах да изпера калъфката на възглавницата, но по нея останаха видими
следи от кръв. На следващия ден домашната помощница, която дойде, видя окървавената
калъфка и ме попита какво се е случило. Аз се опитах да отрека, но тя ясно видя следите.
По-късно същия ден дойдоха неговият брат и сестра. Маскирах синините и се опитах да се
държа спокойно и да прикрия истината.
На 23.08.2025 - около 15/16 ч. в село С. бяхме на гости в семейството на А.. В
разговор се повдигна тема за неговите зъби, които ги направил с моите средства в Т.. Аз
казах, че искам да сменя и моите зъби с по-нова и красива технология. Той няколко пъти
каза, че няма да ми позволи, аз настоявах, че искам и той веднага реагира агресивно и
забрани да търся информация, нареждайки да оставя телефона. Започна да крещи, че няма
да позволи да правя зъбите си и че ако продължавам, ще ми ги избие. Братовчедка му опита
да го успокои, донесе чаша вода, но той взе чашата и изля водата право в лицето ми, пред
всички негови роднини. Изпитах огромен срам, унижение и страх пред семейството му.
Атмосферата стана напрегната, неговите близки видяха агресията му.
На 26.08.2025 (вторник) - между 19:00 и 20:30 часа на паркинга на ж.к. Л., където
живеем. Работих с клиентка, водих колежката от друга агенция за недвижими имоти и
нейната клиентка на оглед на жилище. Понеже такъв случай беше за първи път в
работата ми като брокер (от юни месец съдействах на А. за развитие на фирмата му)
обадих му се да попитам какви са стъпките. Направих грешка в действията си и след това
се обадих на А., за да го попитам как да постъпя. Той започна да крещи по телефона,
наричайки ме „тъпа" и „малоумна", че пак и пак не мога да разбера какво да правя, че той
нали ми е обяснил и защо пак нарушавам. Крещя и ме обижда от вкъщи, докато сестра ми
и детето ми слушаха всички тези унижения и обиди. Реши да дойде с мен да довършим
работата. След това в колата пред клиентката беше агресивен и критичен към мен.
Когато останахме само двамата, започна да крещи по-силно, заплаши, че ще ми счупи
зъбите, хвана лицето ми с ръка и беше готов да ме удари. По-късно, когато се прибрахме
пред блока, на паркинга продължи да крещи и да ме заплашва. Изпитах огромно унижение
пред клиентката, която беше шокирана и изрази възмущение, че в компания, където шефът
3
се държи така, тя не иска да работи. Чувствах силен страх и се чувствах застрашена
физически.
На 27.08.2025 (сряда, около 23:00) - телефонен разговор. Късно вечерта А. ми се
обади и говорихме по телефона. Разговорът беше за грешки, които съм допуснала в
работата си, че го натоварвам и той вече не издържа моето малоумие и тъпотиите. Той
крещеше силно, обвиняваше ме, че съм глупава и неспособна, и многократно повтори, че ако
не му давам „правилните" отговори, ще дойде веднага у дома и ще ме пребие. Той задава
въпроси и отговорите ми трябва да са много добри и правилни, иначе ще ми извади зъбите.
Изпитах силен страх, не можех да заспя. Детето ми беше в стаята и чуваше виковете през
телефона, а сестра ми беше до мен и също чу цялата заплаха. После той се прибра и до
късно отново ме тормози психически с обиди и вменяване на вина, че съм глупава и аз
съсипвам връзката ни.
На 29.08.2025 (сряда, около 20:00 часа) А. се върна с детето от магазина и не
намери любимата си котка вкъщи. Започна да я търси, но не успя да я намери веднага.
После и ние започнахме да я търсим - аз, детето ми и сестра ми. Той избухна, обвини мен и
сестра ми, че сме направили нещо с котката. Крещеше, че ако до 15 минути не я намерим,
ще ни пребие всичките. Детето ми слушаше тези заплахи, че ще ни пребие. Сестра ми
реагира и дойде при мен да попита защо той си позволява така да крещи и да ни заплашва.
А. ми каза да махна сестра ми веднага иначе ще й счупи лицето или зъбите. Крещеше и на
мен, и на петгодишното ми дете, което след като намерихме котката беше много
уплашена и дойде да ме успокоява. Аз, сестра ми и детето ми преживяхме силен ужас,
бяхме парализирани от страх. Детето видимо се уплаши. Всички бяхме в напрежение,
докато не намерих котката в гардероба.
На 30.08.2025 (събота) - нашето бягство от дома. В ранния следобед говорих с А.
по телефона. Попитах го, докато пътува от Б. към В., дали може да вземе багажа на
сестра ми, който беше останал у него. Той избухна - започна да крещи, че не е „такси за
багаж", че съм глупава, че мрази сестра ми и не може да гледа лицето й. Обвини ме, че аз
съм причината за всички скандали и че съсипвам спокойствието в семейството. Тонът му
беше много агресивен, крясъците - силни, а думите - унизителни. От начина, по който
говореше, аз, сестра ми и детето ми бяхме убедени, че ако се прибере в това състояние, ще
последва тежък скандал и физическо насилие“.
Твърди се, че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН период
предизвикват страх за живота и здравето на молителката и на децата, поради което се моли
за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.
В хода на о.с.з. молителите, редовно призовани, явява се лично Д. М., вкл. в
качеството й на законен представител на детето Д. В., процесуално се представляват от адв.
М. Н., чрез която поддържат сезиралата съда молба и молят за уважаването й. Ответникът се
явява лично в о.с.з и признава декларираните актове на домашно насилие.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че молителката Д. М. и отвтеникът А. Т. А. са живеели
фактически на семейни начала заедно с детето Д. Т. В. в гр. В. и а.
Представена е декларация по чл. 9 от ЗЗДН, в която са декларирани сочените в
исковата молба твърдения на молителката.
Представено е медицинско удостоверение № 1085/2025 г., от което се установяват
травматичните увреждания по тялото на молителката Д. в резултат на нанесените й на
13.08.2025 г. удари с юмруци в областта на лицето, корема; от стискането с ръце в областта
на шията; от извиването на пети пръст на лявата й длан.
Представени са и множество амбулаторни листове в периода след 18.08.2025 г.
От служебно извършената справка се констатира, че срещу ответника са водени и
други дела по ЗЗДН, вкл. и наказателно дело за квалифициран състав на телесна повреда -
такава, кяото е нанесена в условията на домашно насилие, за което престъпление му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е
отложено за срок от 3 години, видно от изисканите справки от РП-В., ОДМВР – гр. В. и
4
свидетелството му за съдимост.
От изисканото удостоверение от УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД е видно, че ответникът не се
води на психиатричен отчет.
В хода на изслушването на страните молителката заявява, че се чувства застрашена и
моли съда да уважи молбата й, тъй като се страхува както за своето здраве и живот, така и за
живота и здравето на детето Д.. Ответникът не оспорва молбата и признава декларираните
факти и обстоятелства.
Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях
в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на основание чл. 11 от ГПК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията за бърза
защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от
домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-
4 от ЗЗДН лица, да може да се обърне към съда за защита. Производството по чл. 12 и сл. от
ЗЗДН е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Заповедта не
разрешава правен спор, а съобразно правното положение между страните определя ред и
начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Веднъж сезиран,
съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и целесъобразно за
съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа на заложените в
закона критерии, като не е обвързан с исканите от молителя мерки за защита.
Предметът на производствата по ЗЗДН е строго лимитиран и касае разглеждане
единствено на ясно дефинираните в сезиращата съда молба актове на домашно насилие,
които се твърди да са извършени точно от ответника и конкретно в срок до три месеца преди
сезиране на съда. В тези производства не се разглеждат абстрактни твърдения; не се
разглеждат деяния на други лица, извън ответника; не се разглеждат и твърдения за
възпитателските и родителските качества и способности на който и да било от родителите.
Съобразно чл. 2 от ЗЗДН, домашното насилие съставлява съзнателен и целенасочен
акт на физическо, психическо, емоционално или друго принудително въздействие или
ограничаване на личната свобода и/или личния живот, насочено спрямо лица, които се
намират или са /били/ в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. Водещи характеристики на насилственото деяние са не
само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но и
специфичните условия, цел и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди
на пострадалия или поне допускане на същото, както и с общата нагласа към противоправна
доминация над жертвата. Затова и актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира
както с обективното извършване на увреждаща пострадалия деятелност, така и с наличието
на интелектуален и волеви елемент в дееца при извършването й. Или по друг начин казано –
по реда на ЗЗДН е съставомерно само такова противоправно, обективно вредящо деяние,
което има за цел да навреди на пострадалия или вредата се допуска в съзнанието на дееца за
приемлива и което се докаже да е извършено от обвинения ответник.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката и детето
й насилствени въздействия са декларирани по реда на чл. 9 от ЗЗДН. Тази декларация по
ЗЗДН има смесена същност - на процесуална предпоставка за допустимостта на
производството и на доказателство с обвързваща съда стойност, до доказване на противното
от ответника, като последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния,
извършени без присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за
защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено
насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а когато по делото са ангажирани
още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено значение.
В случая агресивното поведение на ответника на процесните дати, от една страна, не
се опровергава от последния, напротив същият ги признава, от друга страна, се установят по
несъмнен начин от ангажираното медицинско удостоверение и изисканите справки от РП-В.
и ОДМВР-гр. В.. Цялата доказателствена съвкпупност е в унисон с декларацията по чл. 9 от
5
ЗЗДН.
Грепосочените случаи, анализирани съвкупно, проявяват белези на физическо,
психическо и емоционално противоправно деяние на ответника, пряко към молителката,
поради което и тъй като не могат да бъдат толерирани, те са съставомерни по ЗЗДН. За тях
следва да се даде защита на пострадалите, която освен да я превентира следва да даде ясен
сигнал на ответника за недопустимост на такова поведение.
В конкретния случай поведението на ответника разкрива белезите на престъпление от
общ характер, а именно на такова по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, доколкото е с висока степен
на обществена опасност, като чувството му на безнаказаност очевидно се е превърнало в
източник на самочувствие за системното упражняване на актове на физическо и психическо
насилие над партньорките в живота му, независимо от това дали присъства дете или не в
съвместно обитаваното жилище в гр. В. и а.
Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност,
която не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната
отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт,
съобразно неговата тежест, продължителност, последици. Целта на защитата по ЗЗДН е да се
преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се прояви и
превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.
Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде
санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като съдът не е
обвързан от поисканите от пострадалото лице мерки. При избора на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. Мярката
няма за цел да го превъзпита /макар косвено да може да се постигне подобен ефект/, а да
преустанови, евентуално да предотврати по-нататъшни посегателства върху пострадалото
лице. В конкретния случай се касае за упражнено физическо и психо-емоционално насилие
върху молителката Д. М., което се отличава с висок интензитет на въздействие върху
последната, имайки предвид обстоятелството, че физическото насилие е обусловило чувство
на болка и страдание; актовете на насилие са осъществени не за първи път; актовете на
насилие са осъществени в присъствието на детето Д., по делото има данни, за това че
ответникът не е в състояние да контролира яда си, доколкото и друг път е проявявал агресия.
Крайният извод на съда е, че следва да се вземат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3,
т. 4 от ЗЗНД за максималния срок от 18 месеца при приспадане на срока на действие на
мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19 от ЗЗДН по арг. от чл. 5, ал.
2 от ЗЗДН, т.е. за срок от 17 месеца.
Следва да се отбележи, че сама по себе си мярката по т. 1 е безсрочна и всяко нейно
нарушение ще съставлява /обективно/ престъпление по Наказателния кодекс, което е
основание за реализирането на наказателната отговорност на ответника чрез налагане на
углавно наказание „лишаване от свобода“ – арг. от чл. 296 от НК.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна
следва да се присъди държавна такса в размер от 25.00 лева, която остава в тежест на
ответника.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв в полза на
адв. М. Н. следва да се присъди хонорар за порцесуално представителство и защита в размер
от 600.00 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита спрямо Д. М., ЛНЧ **********, действаща в лично
6
качество и като законен представител на малолетното дете Д. Т. В., ЕГН ********** от
ответника А. Т. А., ЕГН **********, КАТО
ЗАДЪЛЖАВА А. Т. А., ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо Д. М., ЛНЧ **********, действаща в лично качество и като
законен представител на малолетното дете Д. Т. В., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА А. Т. А., ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище в *, за
срок от 17 /седемнадесет/ месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на А. Т. А., ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА за срок от 17
/седемнадесет/ месеца Д. М., ЛНЧ ********** и детето Д. Т. В., ЕГН ********** на по-
малко от 50 метра, както и следните адреси:
- * – жилището, в което молителите живеят;
- * – работното място на молителката Д. М.;
- ДГ „С.“, с адрес * – учебното заведение, което детето посещава, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на А. Т. А., ЕГН ********** да осъществява контакт с пострадалото
лице Д. М., ЛНЧ **********, действаща в лично качество и като законен представител на
малолетното дете Д. Т. В., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация, за срок от 17 /седемнадесет месеца/, на основание чл. 5, ал. 1, т.
4 вр. ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Т. А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Варна, държавна такса в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/,
на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Т. А., ЕГН ********** да заплати в полза на адв. М. Н., член на АК –
гр. В., личен № *, с адрес на кантората: * хонорар в размер на 600.00 лева /шестстотин
лева/, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на Д. М., ЛНЧ **********, действаща в лично качество и като
законен представител на малолетното дете Д. Т. В., ЕГН **********, заповед за защита.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл.
16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Варна, в
седемдневен срок от датата на съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7