Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260351/21.07. Година 2021
Град Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На осми
юни Година
2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава
Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно
дело №00501 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №3370042
издаден от ГДНП – София, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП
на S.P./С.Д.П./ с посочен адрес в ****, е
наложена глоба 400 /четиристотин / лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от С.Д.П., в която се излагат възражения, че е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното административно
наказание е неправилно определено. Моли за отмяна на издадения електронен фиш
като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство
жалбоподателят, редовно призован, не е участвал лично. Не е участвал и
пълномощникът му - адв.
П..
Въззиваемата страна – ГДНП – София, чрез
участвалия в съдебното производство процесуален представител - ю.к. Н.,
изразява становище за процесуална
недопустимост на жалбата, поради подаването й след изтичане на срока по чл.189,
ал.8 от ЗДвП. Оспорва и доводите в нея, като пледира за потвърждаване на издадения електронен фиш
както законосъобразен по съображения, подробно изложени в депозирано по делото писмено изложение.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в максимален размер. В случай на отмяна на
издадения електронен фиш прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено другата страна.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства
по реда на
чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 03.09.2018 г., 14.19 часа, в гр.
Перник, кв. Бела вода, по път I-6, в посока към град София, се движело МПС - л.а. “Фолксваген
Голф“, с рег. №*******. В
района на км.75+000 на
посочения път /срещу сградата на Кметството/, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към град Радомир, се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в
стационарен режим, чрез заснемане, обхващайки приближаващите към СПУКС МПС. Разрешената скорост на движение в двете посоки била
50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 14.19 часа през обсега на преносимата
система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол, рег. № 1158р-6334/21.09.2018г.
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата.
При обработка на
заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната
зоната е измерена скорост на движение от 86 км/ч.
След
справка в Европейската информационна
система за превозни средства и свидетелства за управление /EUCARIS/ съгласно Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.03.2015г. се установило, че превозното средство, с
което е извършено нарушението е собственост на ФЛ - S.P.– български гражданин, роден на ***г***,
живущ в ****. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу
него бил издаден електронен фиш серия К, №3370042 на ГДНП – София, с който на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, му била наложена глоба 400 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш на 03.08.2020г.
жалбоподателят не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение
по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от EUCARIS,
разпечатка от показанията на техническото средство – снимка №11743D0/0027857, протокол за използване на АТСС, рег. №
1158р-6334/21.09.2018г., снимка на разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване
на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на
БИМ, протокол за първоначална проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г. на БИМ, писмо,
рег. №115800-6215/16.04.2021г. на Началник отдел „ОП“ - Перник, заповед № 313з-461/12.03.2018г на
директор ОД МВР – Перник, разпечатка
от информационната система на ГД
НП, заповеди на МВР за утвърждаване
на образци на електронни фишове, заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на МВР за определяне
на длъжностни лица от МВР да издават
фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН и да издават наказателни постановления,
да установяват употребата на алкохол с доказателствен
анализатор и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, заповеди
№8121з-825/19.07.2019г. и № 8121з-1338/08.12.2020 г. на МВР за допълване
на предходната, както и писмо, изх. №11-00-172/12.04.2021г.
от Директор ОПУ – Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от лице, имащо право на жалба и в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП . Възражението
за пропускане на същия е неоснователно. Видно от данните, отразени в
информационната система на ГДНП, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 03.08.2020г.
Жалбата на същия е входирана в СРС с №1044169 на 25.08.2020г.,
но видно от материалите по делото, същата е получена по пощата, като датата на
клеймото върху приложения пощенски плик установява, че е постъпила в
съответната пощенска станция на
17.08.2020г. По тази причина и съгласно чл.184 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН срокът за обжалване е спазен.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При извършена служебна
проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип АRH САМ S1,
с
№11743d0, с каквито съгласно чл.189, ал.4
от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ
бр.19/2015г./, "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено
и заснето процесното нарушение е мобилно
многофункционално устройство за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации.
Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126
със срок на валидност 07.09.2027г. Документът удостоверява, че преносимата
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра
на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип
и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на
датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата.
Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия
го полицейски служител Р. М., в който изчерпателно са посочени релевантните
обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на
контрол, въведения за него скоростен режим, режим на
измерване, посока на задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото
място и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му,
съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен
извод, че протокола е относим към описаното в него
нарушение. Означените място на използване на техническото средство – гр.
Перник, Бела вода, път I-6, км. 75, срещу Кметството, времето на работа с него,
установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на
посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е
установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
на допустимата скорост от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Възраженията
на жалбоподателя относно мястото на нарушението са неоснователни. Описанието на
мястото на нарушението в ЕФ съответства на събраните доказателства - протокола
за използване на АТСС и приложената снимка на заснетото нарушение. Същите дават
достатъчно информация за точното място на нарушението – км. 75 на път I-6, гр. Перник, кв. Бела вода, срещу сградата на
кметството. Визуализираните на снимковия материал данни за заснемане на
автомобила при приближаването му, съпоставени със записа в ЕФ, че СПУКС е
насочено към гр. Радомир, води до логично заключение, че посоката на движение
на жалбоподателя е била към град София, както удостоверява и протокола - че е контролирано движението на МПС
в посока от Радомир за София. В пътния участък не е било въведено различно
ограничение на скоростта с пътен знак В26, което се установява от
предоставената информация от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. 11-00-172/12.04.2021г. от
директор ОПУ – Перник. Писменото доказателство установява по несъмнен начин, че
мястото на нарушението попада в границите на населеното място /град Перник/, предвид
означеното местоположение на ПЗ Д11 и Д12 спрямо км.75 на посочения път.
Безспорно
е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания
контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка №11743D0/007857, в която са означени дата и час, точна
локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост
на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направеният
запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено
средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобила, визиран
в електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС, каквато е и означената в протокола за използване на
АТСС посока на задействане, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение
за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал лазерния лъч на
модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите
на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е
върху автомобила, посочен в електронния фиш,
поради което не възниква съмнение относно превозното средство, с което е
извършено нарушението.
Предвид
горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната
пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и
превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в
съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените
факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява
превишаване на скорост от 50 км/ч. за населено място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да
понесе отговорност за него, съгласно чл.188, ал.1, предл.1
от ЗДвП като собственик на автомобила, с който
е извършеното нарушението. С.П. не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш
съответства на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното
протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място С.П. е управлявал
описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с
технически изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП с
издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното
административно наказание:
За констатираното нарушение
– превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е
определена в зависимост от стойността на превишението
на скоростта. В конкретния
случай скоростта е превишена с 36 км/ч., поради
което за нарушението е приложима санкцията по т.4 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост от 31 до 40 км/ч. наказание,
определено в абсолютен размер – глоба от
400 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН. В действителност така отчетеното превишение /на
база измерената скорост на движение на МПС - 86 км/ч. при допустима такава от
50 км/ч./, е следвало да бъде редуцирано при наказването с приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение /+/-
3 km/h до 100 km/h, съгласно техническите и метрологични характеристики на
АТСС/, което не е сторено при въвеждане на данните в електронния фиш. В случая
обаче пропускът не влияе спрямо законосъобразността на дадената правна
квалификация на нарушението и основанието за наказване, тъй като и след
отчитане на допустимата грешка при измерването в полза на водача, стойността на
превишението остава над 31 км/ч., т.е., приложима
е административнонаказателната
разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
.
В случая на С.П. е наложено
наказание именно на това основание и
предвид законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения
размер е недопустимо.
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на въззиваемата
страна, тъй като е представлявана от юрисконсулт, който своевременно направи
искане за присъждане на разноски, съобразно правото в чл.63, ал.3 от ЗАНН .
Поради това, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на ГДНП – София следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 120 лв. При определяне на възнаграждението
на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото
не се отличава с фактическа или правна сложност и е разгледано в едно съдебно заседание,
което мотивира присъждане на възнаграждение в минимален размер, а именно - 80
лева.
Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски и няма доказателства
такива да са направени.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия
К, №3370042, издаден от ГДНП – София, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на S.P./С.Д.П. с ЕГН **********/, с
адрес *** и с адрес в ****, 19243, Wittenburgq, Schulstr. 12, е наложена глоба 400 /четиристотин/
лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Д.П. /S.P./ с ЕГН **********, с адрес *** и
с адрес в ****, 19243, Wittenburgq, Schulstr. 12, да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер 80.00 /осемдесет/
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ