РЕШЕНИЕ
№ 1369
гр. Плевен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430104041 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от АТ. Г. К. от гр. П. против ЗД „***” АД
***. В молбата се твърди, че на 12. 06. 2020 год. е настъпило
пътнотранспортно произшествие с материални щети, удостоверено с
двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди се, че при това ПТП на
автомобила, собственост на ищеца, са били нанесени материални щети, като
при ответника е била образувана щета № *** по предявена претенция по
полица № ***. Твърди се, че по тази щета на ищеца по банков път е била
преведена сума в размер на 797, 76 лв. Ищецът счита, че тази сума е
недостатъчна за ремонт и отстраняване на причинените на автомобила щети,
като действителната стойност на последните възлиза на 1 147, 76 лв. В
заключение ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 350 лв., представляваща разликата между платеното
застрахователно обезщетение по щета № ***/ *** год. и действително
претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие ПТП от 12. 06. 2020
год., както и да му заплати сумата от 88, 95 лв., представляваща лихва за
1
забава върху главницата за периода от 13. 09. 2020 год. до 18. 06. 2021 год.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложения двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, че на 12. 06. 2020
год. в гр. П., на ***, е станало ПТП с участието на лек автомобил „***“ с
ДК№ ***, управляван от И. Б. И., и лек автомобил „***“ с ДК№ ***,
управляван от АТ. Г. К., при който са били нанесени материални щети в
дясната страна на автомобила на ищеца. Безспорно по делото е, че към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие собственикът
на лек автомобил „***“ с ДК№ *** е имал застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество съгласно полица
№ ***. Безспорно по делото е, че във връзка с процесното ПТП при ответника
е била образувана щета № ***/ *** год., по която стойността на причинените
материални щети е била определена на сумата от 797, 76 лв., като същата е
била изплатена на ищеца по банков път на 23. 06. 2021 год.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Основният довод на ищеца АТ. Г. К. е, че изплатеното му
застрахователно обезщетение е в занижен размер и не съответства на
стойността на действително претърпените имуществени вреди. Въпреки
предоставената му процесуална възможност ищецът не е ангажирал надлежни
доказателства /включително съдебноавтотехническа експертиза/, които да
подкрепят твърденията му в исковата молба. Неустановяването по надлежния
ред на твърдените от ищеца факти от своя страна води до неоснователност на
предявения осъдителен иск за сумата от 350 лв. Тук е мястото да се отбележи,
че съгласно константната практика на ВКС на РБ, обективирана в редица
актове /срв. напр. решение № 670- 2010- ІV г. о., решение № 724- 2010- ІV г.
о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./ всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук
следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, и следва да проведе главно и
пълно доказване на тези факти- за несъмненото им осъществяване в
2
обективната действителност. При липса на такова доказване съдът следва да
приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по
делото факти и въз основа на това да постанови решението си.
Що се отнася до предявения акцесорен иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, съдът
приема, че същият е частично основателен. Налице е забавено произнасяне на
застрахователя по претенцията на ищеца, което влиза в явно противоречие с
разпоредбата на чл. 496 ал. 1 от КЗ. За периода от падежа /13. 09. 2020 год./
до окончателното изплащане на дължимото обезщетение /23. 06. 2021 год./ се
дължи лихва за забава, която изчислена с помощта на онлайн калкулатор
/calculator.bg/ възлиза на сумата от 61, 83 лв. В този размер предявеният
акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като за
разликата до претендираните 88, 95 лв. същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК следва
да се присъдят разноски по компенсация. Предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 2
т. 1 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед направеното от процесуалния
представител на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника съдът приема, че са налице
условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК и размерът на това възнаграждение следва да
бъде намален от 480 лв. на 360 лв. с включен ДДС. Следователно при
съобразяване на уважената и отхвърлената част на исковата молба в полза на
ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски по компенсация в
размер на 252, 95 лв.
По така изложените съображения П.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от АТ. Г. К. от гр. П., ЕГН
**********, против ЗД „***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, район „***”, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.,
осъдителен иск за заплащане на сумата от 350 лв., представляваща разликата
между платеното застрахователно обезщетение по щета № ***/ *** год. и
действително претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие ПТП от
12. 06. 2020 год.
3
ОСЪЖДА- на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД- ЗД „***” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, район „***”, ***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., да заплати на АТ. Г. К. от гр. П., ЕГН
**********, сумата от 61, 83 лв., представляваща лихва за забавено
изплащане на главницата от 797, 76 лв. за периода от 13. 09. 2020 год. до 18.
06. 2021 год., като за разликата до претендираните 88, 95 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
НАМАЛЯВА- на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК- възнаграждението на
пълномощника на ответника адв. М. ИЛ. Г. от Адвокатска колегия *** от 480
лв. на 360 лв.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК- АТ. Г. К. от гр. П.,
ЕГН **********, да заплати на ЗД „***” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, район „***”, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д.
К., сумата от 252, 95 лв., представляваща деловодни разноски по
компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4