Р Е Ш Е Н
И Е №245
гр.Перник, 10.10.2013год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд гражданска колегия в публично
заседание
на 26 септември през две хиляди и тринадесета..............
............година в състав:
Председател: ЛЮДМИЛА ПЕЙЧЕВА
Членове: НЕЛИ ТОШЕВА
ЗОРНИЦА
ДОЙЧИНОВА
при секретаря Мария Стоянова и в присъствието на прокурора……………..,
като разгледа докладваното от съдия Нели Тошева възз. гр.д.№535
по описа за 2013 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
решение №471/31.05.2013г., постановено по гр.д.№8631/2012г. по описа на П.
районен съд, е отхвърлен предявения
иск от Х. В. Х. ***, с който е поискано да бъде признато за незаконно
уволнението му, извършено със заповед №*** на Директора на Управление на
движението на влаковете и гаровата дейност - гр.С., на основание чл.190 ал.1 т.4 и чл.188 т.3 във
вр.с чл.187 т.8 от КТ и да бъде отменено като такова, да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „***” към РЦ В. при УДВГД-С. като
ответника ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА –УДВГД гр.С. да
бъде осъден да му заплати сумата от 4800.00лв., представляваща обезщетение по
чл.225 ал.1 и 2 от КТ за шестмесечен период, считано от 30.01.2012г., през
който е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, като
неоснователни.
С
решението е ОСЪДЕН Х.В.Х. *** да заплати на Държавно предприятие Национална
компания Железопътна инфраструктура-УДВГД гр.С., сумата 310.00лв. направени по
делото разноски.
Недоволен
от така постановеното решение е останал ищеца Х.В.Х., който е обжалвал в срок
същото и моли за неговата отмяна изцяло като неправилно и незаконосъобразно по
изложени в жалбата съображения.
Въззиваемата
страна ответника ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА –УДВГД гр.С. чрез своя представител моли за оставяне на жалбата
без уважение поради спазена процедура за дисциплинарно уволнение да бъде
потвърдено решението на ПРС като правилно и да бъдат заплатени направените по
делото разноски.
Пернишкият
окръжен съд като преценява обжалваното решение въз основа на направените в
жалбата възражения и по реда на чл.258 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и като процесуално допустима следва
да бъде разгледана по същество.
От
П. районен съд са били ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от ищеца Х.В.Х.
/сега жалбоподател/ обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3
вр.чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на
извършеното от рабогодателя/сега въззиваема страна/ дисциплинарно уволнение на
работника на основание чл.190 ал1 т.4 от КТ и чл.188 т.3 КТ във вр.с чл.187 т.8 КТ и при спазване разпоредбите на чл.189 КТ, чл.193 ал.1 и чл.194 КТ като
незаконосъобразно, за възстановяване
на заеманата от същия преди уволнението длъжност „*** към РЦ В. при УДВГД-С. и
за заплащане на сумата от 4800.00лв. като обезщетение
по чл.225 ал.1 КТ поради незаконното уволнение за шест месечен период,
считано от 30.01.2012г.
Жалбоподателят
е недоволен от направените в решението изводи относно наличието на писмо от
22.06.2011г., което не му било връчено,, за сключено между него и РЛ-гр.П.
споразумение, с което бил признал, че на 04.01.2011г. бил извършил кражба на 3
акумулаторни батерии. От жалбоподателя се прави възражение, че към 04.01.2011г.
когато му е поискано обяснение за уволнението, не е бил на работа и в заповедта
за уволнение била посочена също дата 04.01.2011г. когато не е бил дежурен ***.
Жалбата
е неоснователна.
Безспорно
по делото с оглед документите по приложеното ЛТД на ищеца, е че същият е
работил при ответника по трудов договор на длъжност”*** към РЦ В. при УДВГД С.”,
до издаването на Заповед №*** на Директора на УДВГД С., с която му е наложено
„ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛЕНИЕ за злоупотреба с доверието на работодателя и уронване
доброто име на предприятието”. Заповедта е връчена на уволненото лице на
30.01.2012г., видно от положения саморъчен подпис на приложената по делото
заповед за дисциплинарно уволнение.
В
настоящия случай работодателят е извършил дисциплинарното уволнение на ищеца
/сега жалбоподател/ със заповед №***, считано от датата на връчване на
заповедта на 30.01.2012г., за нарушение по чл.190 ал.1 т.4 във вр. с чл.187 т.8 КТ затова, че с изготвено споразумение от 24.03.2011. същият се е признал за
виновен, че на 04.01.2011г. в гр.П., *** с цел да набави за себе си имотна
облага, е укрил чужди движими вещи /три броя никел-кадмиеви акумулаторни
батерии за пътнически вагони тип 24 V
375 ампер часа на стойност 6315лв., собственост на БДЖ „П. п.”ЕООД гр.П. като
за това му е наложено наказание „пробация” със задължителна регистрация на
постоянния адрес.
В
настоящето производство решаващия състав на ПРС следва да следи служебно за
спазването на императивните разпоредби на чл.194 и чл.195 от КТ. Чл.194 КТ
урежда сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, а именно не по късно
от два месеца от откриване на нарушението и не по късно от една година от
извършването му.Съгл. ал.2 на чл.194 КТ при дисциплинарно нарушение, свързано с
възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно
постановление, сроковете започват да
текат от влизане в сила на присъдата или наказателното постановление. Описаното
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание №*** нарушение е установено
със Споразумение, сключено между жалбоподателя и РП-П. на 24.03.2011г., за
което работодателят е бил уведомен със сигнално писмо вх.№***.Така работодателят
е узнал за деянието на 22.06.2011г., а заповедта за дисциплинарно наказание е
получена от работника на 30.01.2012г., с оглед на което се счита наложена на тази дата.
В
исковата молба е посочен прекаран от уволненото лице болничен отпуск от 25.07.2011г.
до 15.01.2012г., за който период сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание спират съгл.чл.194 ал.3 КТ, при което съгл.чл.194 ал.1 и 2 от КТ
дисциплинарното наказание е наложено в срок. /приложен доклад на Р. Г. Р./
В
настоящия случай е спазена и императивната разпоредба на чл.195 ал.1 КТ, с
която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание. Липсата
на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е
незаконно. Мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение са относими както
към изискването на чл193 ал.1 КТ-преди налагането на наказанието работодателят
да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, така и в
предвидените в чл.194 ал.1 и 2 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните
наказания. Времето за извършване на нарушението - 04.01.2011г., е свързано със
сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.
Работодателят
е провел дисциплинарно производство преди налагането на дисциплинарно
наказание. Съгл. чл.193 ал.1 КТ в периода на установяване на факта за извършено
нарушение на трудовата дисциплина, работодателят е длъжен да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обаснения. В случая е необходимо
работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за допуснатото от
него нарушение на трудовата дисциплина. Когато на работодателя станат известни
тези обстоятелства, той трябва да получи от работника или служителя обяснение
за тях. В случая е достатъчно по разбираем начин да бъде изложено за какво се
искат обясненията. По делото с писмо рег.№*** работодателят в 3-дневен срок от
получаване на писмото е поискал да му се дадат обяснения за допуснатите
нарушения на трудовата дисциплина. Това писмо е връчено на ищеца лично на
21.07.2011г. /приложено по делото известие за доставяне/. Обяснения от ищеца не
са приложени по делото като ненаправени.
Въззивният
съд намира за изпълнена от работодателя процедура по чл.193 ал.1 КТ с дадена
възможност за даване на обяснения от уволненото лице. Процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание не е била опорочена.
Основанието
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” по чл.190 ал.1 т.4 КТ е
злоупотреба с доверието на работодателя. Това означава използуване на оказаното
доверие на работодателя за неправомерно извличане на определена облага от
работника или служителя. Това нарушение е съставомерно само когато е умишлено,
който факт се предполага при данни за сключеното и изготвено споразумение от
24.03.2011г., с което. ищеца се е признал за виновен, че на 04.01.2011г. в гр.П.,
*** с цел да набави за себе си имотна облага, е укрил чужди движими вещи /три
броя никел-кадмиеви акумулаторни батерии за пътнически вагони тип 24 V 375 ампер часа на стойност 6315лв., собственост на БДЖ
„П. п.” ЕООД гр.П. като за това му е наложено наказание „пробация” със
задължителна регистрация на постоянния адрес.
При
това обстоятелство, работодателят е наложил на ищеца най-тежкото наказание „уволнение”
Сключеното споразумение с РЛ-П. има значение на влязла в сила присъда,
обвързваща гражданския съд при разглеждане на гражданско-правните последици от
извършеното деяние. Налице са предпоставки за приложение на чл.190 ал.1 предл.4 КТ-злоупотреба с доверието на работодателя. Исковете по чл.344 ал.1 т1, 2 и 3 КТ като неоснователни следва да се отхвърлят.
Въз
основа изложеното ПОС намира подадената жалба за неоснователна, а решението на
ПРС като обосновано и правилно, следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски в размер на 310.00лв. разноски за
юрисконсултсксо възнаграждение
Водим
от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №471/31.05.2013г., постановено по гр.д.№8631/2012г. по описа на П.
районен съд.
ОСЪЖДА
Х.В.Х. ***, с ЕГН:********** да заплати на Държавно предприятие „Н. к. Ж. и.”-УДВГД-гр.С.
*** сумата от 310.00лв. направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от обяваването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.