РЕШЕНИЕ
№
25.02.2020г.,
гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,
в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ПЕНЧЕВА
при секретаря Павлина Матушева,
като разгледа докладваното от съдия Пенчева а.н.дело № 519 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Златеви 9800“ ЕООД против Наказателно постановление № 00062 от 18.11.2019г.
на Директора на Регионална здравна инспекция – Пазарджик, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., на основание
чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето, за
нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗЗ.
Релевират се доводи да незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното наказателно постановление, като постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че санкционният акт не съдържа описание на необходимите
признаци от състава на нарушението, както и доказателствата, които го
потвърждават, което нарушава правото му на защита. При проверката контролните
органи не са изследвали обстоятелството дали
проверяваното помещение е от закрит тип, което е от значение за съставомерността на деянието. Твърди се, че изводите на административнонаказващия орган за осъществен състав на
нарушение почиват на предположения, предвид че контролните органи не са спазили
задължението си да го установят по безспорен начин, като изземат намиращите се
угарки и докажат, че са от тютюнево изделие-цигара. Счита, че не следва да носи административнонаказателна отговорност, предвид че законът
не предвижда извършване на нарушение във форма на допустителство
по отношение на юридически лица.
В открито съдебно заседание, чрез адв.
М.-АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Ответникът РЗИ –
Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Велчева, възразява
срещу основателността на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /Наказателно
постановление № 00062 от 18.11.2019г. е връчено на жалбоподателя на
25.11.2019г., а жалбата е подадена на 28.11.2019г/ и от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
По повод на подаден сигнал за системно нарушаване на
забраната за тютюнопушене в закрити обществени места, на 16.10.2019 г. служители на РЗИ Пазарджик- актосъставителят гл. инспектор при РЗИ Пазарджик А.К., в
присъствието на свидетелите И.А. и Р.Н.,
извършили проверка в обект- кафе "Болеро", находящ се в гр. Велинград, ул. "Любен Каравелов"
№ 2, стопанисван от „Златеви 9800“ ЕООС, със седалище и адрес на управление:
гр. Велинград, ул. "Братя Кръстини" № 5а. По
време на проверката констатирали, че клиент в обекта е седнал на сепаре, близо
до прозореца и пуши цигара. Пред него на масата имало кутия с цигари и поставен
пепелник, който се използвал по предназначение. В заведението в този момент имало
и други клиенти, които не пушили. При
влизане, на служителите им направило впечатление миризмата на цигари. По време
на проверката не присъствал управителят да дружеството, но там била съпругата
му-Красимира Златева, която изпълнявала длъжността барман. На същата била
връчена покана до управителя, с указания за явяването му на 22.10.2019г., в
13,30 часа, в сградата на РЗИ Пазарджик за съставяне и връчване на АУАН. За
констатациите си по време на проверката, контролните органи съставили
Констативен протокол № 142 от 16.10.2019г.
Проверяващите приели, че „Златеви 9800“ ЕООС не следи за
спазване на изискванията на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, поради което свидетелката А.Ц.К.-гл. инспектор в отдел ПБПЗ
при РЗИ Пазарджик съставила на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение. Актът е съставен в присъствието на управителя на
дружеството и му е надлежно връчен, като в графата възражения е отбелязано „не
съм съгласен“. В срока на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са депозирани писмени възражения,
с изложени аналогични доводи, като тези в жалбата, за допуснати процесуални нарушения в хода
производството по установяване на нарушението.
Въз основа на акта е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което по идентичен начин са посочени
признаците от състава на нарушението и правната му квалификация.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе за установена от показанията на служителите
на РЗИ Пазарджик, които кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се,
дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на делото лица. Фактическата
обстановка се потвърждава и от писмените доказателства по делото – представения констативен протокол от датата на
проверката.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля на жалбоподателя
К., които остават изолирани от останалата доказателствена
съвкупност. За обстоятелството, че на масата е имало поставен пепелник
свидетелстват и тримата служители на РЗИ Пазарджик, а показанията на К., че е
тръскал пепелта от горящата цигара в ръката си, звучи нелогично и неубедително.
От друга страна, в показанията си всички свидетели единодушно заявяват, че
единствения пушач в заведението е именно К.. Не се твърди от жалбоподателя,
преди него някое друго лице да е пушило и контролните органи да са били
заблудени в преценката си че мирисът на тютюнев дим се носи от неговата цигара,
което опровергава тезата на
жалбоподателя, че намиращото се в заведението лице е пушило билкови цигари.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът
счита следното от правно страна:
АУАН № 00062/22.10.2019 г. и
Наказателно постановление № 00062/18.11.2019 г. са издадени от
компетентни органи в пределите на правомощията им, съгл. чл. 231, ал. 2 ЗЗ и в
предписаната от закона форма. Същите съдържат реквизитите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно индивидуализацията на
нарушението и извършителя. Посочени са дата и място на извършването му, нарушените законови разпоредби имената и
длъжностното качество на актоставителя и свидетеля на
нарушението, както и име и адрес на нарушителя. Актът е съставен в присъствието
на свидетели, очевидци на нарушението и е подписан от тях.
Неоснователни са възраженията на защитата на жалбоподателя,
основани на непосочване на доказателствата, подкрепящи извършеното нарушение. С
непосочването на протокола за
извършената проверка, не може да се счита, че е ограничено правото на защита на
жалбоподателя да разбере въз основа на кои доказателства се счита обвинен и да
възрази срещу тяхното изготвяне, доколкото същите са приложените по делото и
тях той е могъл да се запознае и да ги оспори.
Съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето,
като на 16.10.2016г. е допуснал в управлявания
от Златеви 9800 ЕООД обект- в кафе „Болеро“, находящ
се в гр. Велинград, ул. "Л. Каравелов" № 2 извършване на нарушение на разпоредбата на
чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. Установиха
се и се доказаха всички елементи на състава на посоченото административно
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗЗ: "Забранява
се тютюнопушенето в закритите обществени места". Съгласно § 1а от ДР на ЗЗ " Обществени
места" по смисъла на чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни
и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или
правото на достъп, включително и заведения за хранене и развлечения. Кафе
„Болеро" попада в
тази категория. Нормата в закона е императивна и не предвижда изключения от
спазване на забраната за тютюнопушенето в закритите обществени места.
В Закона за здравето не е разписана легална
дефиниция на понятието „закрито обществено място”. За такова приема закритото
помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три
плътни стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса,
стените/страните, и без оглед на това дали структурата е постоянна или
временна. Не се спори между страните, а и от описанието в акта
и в наказателното постановление на мястото на нарушението, се установява, че същото е извършено вътре в кафе „Болеро“,
т. е. посетеният от служителите на РЗИ Пазарджик обект на контрол е притежавал
покрив и ограждащи стени. Това обстоятелство се потвърди и от дадените от тях
показанията в съдебно заседание. Непосочването в акта и в наказателното
постановление на характеристиките на
обекта като закрит, не ограничава правото на защита на жалбоподателя, който не губи възможността да оспори
формираните в тази насока изводи на административнонаказващия
орган, което в случая не беше сторено. Ето защо, съдът счита за неоснователно
възражението на жалбоподателя за недоказаност на един от обективните елементи
от състава на нарушението, а именно, че мястото на нарушението е закрит обект.
Адресати на забраната за тютюнопушене на
закрити обществени места са както посетителите на тези места, така и лицата,
под чийто контрол е дейността в обекта. Със
санкционната норма на чл. 218, ал. 2 ЗЗ
се налагат глоби на лицата, които допускат, т.е позволяват да бъде
нарушавана. Законът за здравето предвижда нарушението да се извърши във формата
на допустителство, съобразно чл. 10 ЗАНН. Субект на нарушението е управителя на
дейността, като това може да бъде както физическото лице управител на обекта,
така и търговецът физическо или юридическо лице, който го стопанисва Отговорността
на управителя не изключва отговорността на търговеца, доколкото адресат на
задължението са и двата правни субекти.
Затова правноирелевантно е дали управителят на
дружеството, осъществяващо търговска дейност в закрито обществено място е възложил на другиго да следи за спазването
на наредбата, доколкото същият не може да се освободи от собственото си
задължение по закон да я съблюдава, нито да го прехвърли другиму.
В приложимия материален закона липсва легална дефиниция на
понятието “тютюнопушене”, но за тютюнопушене следва да се счита пушенето на
тютюневи изделия, сред които попадат и цигарите, по арг.
от чл. 11 ЗАДС и § 1, т. 4 и т. 4а ДР ЗТТСИ.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
установява, че в обекта в кафе „Болеро“, в гр.Велинград по време на проверката се е
намирало лице, което е пушило тютюневи
изделия. Контролните органи са
установили, че в момента на проверката
посетител в обекта пуши, на масата пред него има пепелник и кутия с цигари, в
заведението се носи миризма на тютюнев дим. В тази връзка са показанията на актосъставителя К., А. и Н. които съдът кредитира. Това
доказва релевантните факти, изпълващи състава на
посочената норма, а именно на "обществено място" по смисъла на закона
се е пушело тютюнево изделие /цигара/.
Безспорно е, че цигарата представлява тютюнево изделие за пушене по см.
на § 1., т. 5, във вр. т. 4а от ДР на ЗТТСИ,
доколкото консумацията й се осъществява чрез
процес на горене. По време на проверката присъстващата служителка
Златева не е оспорила констатациите на актосъставителя,
че се пуши цигара и за контролните
органи не е възникнало задължение да я изземат
с цел установяване на съдържанието й. По делото няма данни
жалбоподателят да е искал надлежно установяване съдържанието на пушената в заведението цигара, но това не е и
необходимо, предвид че тютюневият дим е лесно разпознаваем, а както се посочи
по-горе, не се твърди от жалбоподателя преди проверката де е имало други лица,
които са пушили тютюневи изделия. В тази връзка възраженията на жалбоподателя за необоснованост на
констатациите на контролните органи, че е извършил вмененото нарушение останаха
недоказани.
Ето защо съдът намира, че по делото е
безспорно установено извършването на административното нарушение от страна на
жалбоподателя.
Следва да се отбележи също по отношение на
доводите в жалбата, че в случая става въпрос за обективна (безвиновна)
отговорност, при която на нарушителя, в случая жалбоподателят, се налага
имуществена санкция в качеството му на търговец, а не на физическо лице.
При определяне вида и размера на административното наказание
административнонаказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението от
жалбоподателя, правилно му е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лв.,
която като размер е минимално предвидена в закона за посоченото административно
нарушение, съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗЗ.
Съдът намира, че в
случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Налице е засягане на обществените отношения,
касаещи осигуряване безопасността и здравето на гражданите. Съгласно чл. 2 от
Закона за здравето опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно
физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се
гарантира от държавата чрез прилагане на определени законово изброени принципи,
между които и предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите
от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда. В подкрепа на
обстоятелството, че подобно нарушение на забраната на чл. 56, ал. 1 ЗЗ не е незначително са и размерите на определените в
закона санкции. Видно е, че законодателят е предвидил висок размер на глобите и
имуществените санкции, при което дори и конкретният случай да е единствен, то
по никакъв начин същият не може да се определи като маловажен.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, настоящият състав на
Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление 00062 от 18.11.2019г.
на Директора на Регионална
здравна инспекция - Пазарджик, с което на „Златеви 9800“ ЕООД, ЕИК: *********,
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лв./ на
основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето на ЕТ за нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И. Пенчева