МОТИВИ по ПРИСЪДА № 41 по НОХД № 39/2016г
по описа на РС-Свиленград
Районна прокуратура Свиленград е предявила обвинение срещу подсъдимият Х.
***, за престъпление по чл 183,ал.1 НК .
В съдебната си фаза производството е започнало в отсъствие на
подсъдимия Х.Х., като ход на делото е
даден, на основание чл. 269,ал.3,т.4,б.”а”,вр.ал.1 НПК и при участието на
неговия служебен защитник назначен от ДП, която процесуална хипотеза съдът е
намерил за доказана и приложима според установените данни и съотв. правната
квалификация на повдигнатото обвинение. Налице са били всички кумулативно
изискуеми предпоставки от посочения ФС. Редовно призован за о.с.з., при
условията на чл.178,ал.2 НПК – чрез
органите на гранична полиция, подсъдимият не се е явил, същевременно установените
фактически обстоятелства са сочели категорични, че той се намира извън пределите
на страна и пребивава в чужбина, конкретно в Р Турция (по сведения на лица от
домашните му събрани по повод призоваването му - отказали и получаването на
книжата), но пък адресът му там не е известен и не може да бъде установен. От
друга страна с оглед правната квалификация на престъплението - чл. 183,ал.1 НК,
което не е за тежко престъпление,
присъствието на подсъдимото лице
не е било задължително. Поради това и по аргумент за обратното от чл.
269,ал.1 НПК, след като е приел за осъществен, в случая, фактическия състав на чл.269,ал.3,т.4,б.”а” НПК, съдът е дал ход на делото, считайки
и че за разкриването на обективна истина
не е необходимо явяването на подсъдимия, а с оглед участието на негов защитник
и правото му на защита е гарантирано в достатъчна степен. Вече в последното по
проведено заседание, когато и е приключено съдебното следствие и изслушани
пренията, подсъдимият Х. се е явил лично и участвал в процеса.
Участващият по делото прокурор, поддържа обвинението, така
както е предявено с обвинителния акт. Изразява становище същото да е безспорно
доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата
обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните –обективни и субективни
признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация,така също
и неговото извършване и авторството му в
лицето на подсъдимия. Поради това, прокурорът пледира за признаването му за
виновен и осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл.183,ал.1 НК
наказание, което да се индивидуализира при условията на чл.54 НК, с оглед продължителния период на неплащане на
издръжката на детето –сочено за отегчаващо обстоятелство, наред и с налично
смекчаващо такова - чистото съдебно
минало на осъдения. С конкретно предложение относно размера на следващото се
наказания, държавният обвинител не се ангажира.
Подсъдимият Х.Ф.Х. е участвал в
наказателното производство единствено в последното съдебно заседание, когато и
се е явил –лично, но първоначално ход на
делото е бил даден в негово отсъствие, на основание чл.269,ал.3,н.4,б.”А НПК и процесуалните действия, вкл. и процесуално
–следствените по събиране на доказателствата
са провеждани с участието на неговия защитник – адвокат(служебен),
назначен в ДП. Все пак явил се, подсъдимият дава обяснения по делото, като
поддържа фактологическа версия, според която е плащал суми за издръжката на
детето, чрез трето лице и лично – по поща с пощенски запис, погасените по този
начин били над 6 – 7 месечни вноски, впоследствие изпращал и суми на своя брат
на същото основание –за издръжка, които да се привеждат на дъщеря му от св. М С..
Твърди още, през 2013г по съдебен ред да е претендирал промяна в режима на
родителските права, но искът му не е бил уважен. Всъщност, не отрича, че не е
изплащал своевременно и ежемесечно дължимите от него вноски за издръжката на
детето, през периода от време след осъждането му със съдебно решение да плаща такава,
признава и за престираните суми за погасяването й да не е намерил документите,
за някои от тях разбрал и че са изгубени от третото лице, ангажирано с
плащането им. В личната си защита подс. Х. поддържа, че се намира извън страната и да пребивава там
за него е важно, вкл. и за да може да плаща вноските за месечната издръжка на
детето си. В процесуалното време на последната дума, той признава вината си,
изразява съжаление за стореното и декларира намерение за бъдещо добросъвестно поведение, като продължи да
работи и изплаща издръжката която дължи на своята низходяща.
Неговият защитник при изслушване на пренията поддържа становище
с алтернативни искания относно обвинението, без да оспорва факта на извършването
на престъпление от страна на подсъдимия.
Пледира, първо, за частично оправдаване на своя подзащитен по отношение на
част от месечните вноски, лансирайки
тезата обвинението да се разколеба от събраните доказателства, досежно размера
на неплатените издръжки на детето, инкриминиран в броя на 26 месечни вноски - общо,
т.к. от свидетелските показания се установявало плащане и на сумата 800лв,
равняваща се на 4 вноски от дължимата
издръжка, които претендира да бъдат приспаднати и съотв. само за оставащата
разлика той да бъде признат за виновен и наказан. Поради това, МОЛИ подсъдимият да бъде оправдан в тази част по първоначално
възведеното обвинение. Алтернативно, в случай на обратно преценка - обвинението да е изцяло доказано за всички инкриминирани вноски, защитникът
пледира наказанието което ще му бъде наложено, съдът да определи при превес на
смекчаващите обстоятелства- множество такива, които и конкретизира, като
измежду алтернативно предвидените в закона поддържа, спрямо личността на
подсъдимия, по-подходящото да е лишаване
от свобода, което би му позволило да продължи да работи в чужбина, а с това и гарантирана
възможността да реализира доходи, за да изплаща дължимата месечна издръжка на детето.
С тези аргументи, в обосновава на алтернативното си искане, защитникът Моли да
бъде наложено наказание лишаване от свобода в предвидения минимум, съгласно
наказателния закон и за същото да бъде приложен института на условното
осъждане, като на основание чл.66,ал.1 НК същото се отложи за изпитателен срок.
От фактическа страна.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните
и проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени,
последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 НПК, съпостави ги със
закона, както и с доводите на страните,
приема за безспорно установено от фактическа страна, следното:
Подсъдимият Х. ***) и св. М.Ю.К. ***, от
2002 г заживяли на фактически съпружески начала, без да са сключвали граждански брак по между си. Съвместното
им съжителство продължило известно време, в който период и в резултат на същото се родило детето им - Шукрие Х.Ф., родена на ***г.
Впоследствие през 2011г двамата родители се разделили, като подсъдимият ги
напуснал, а св. М.К. останала сама с малолетното
дете продължавайки да полага грижите за
отглеждането му и за издръжката, които изпълнявала – единствено
тя(самостоятелно). След преустановяването на тяхното съжителство – фактическо
съпружеско, в съдебно производство бил разрешен спорът им за упражняването на
родителските права по отношение на детето, които се предоставили на майката, с
влязло в сила Решение по гр.д. 114/13г на РС –Свиленград. Със същото съдебно
Решение № 79/19.04.2013г. на Районен съд гр.Свиленград, постановено по гр. дело
№ 114/2013г, влязло в законна сила на 10.05.13г. , подсъдимият Х.Ф.Х. – бащата, бил
осъден да заплаща на
своята низходяща – дъщеря си Шукрие Х. Ф.,
месечна издръжка в размер 90 лева, считано
от посочената дата, до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването
й. Поради малолетието на детето, издръжката била платима, чрез неговата майка и законен представител - св.М.Ю.К.. Т.е.
касае се за издръжка за бъдеще време, задължението за плащане на която от
подсъдимия Х. реално е възникнало от
м.май 2013г.
От момента на влизане в сила на съдебното решение - 10.05.2013г,
подсъдимият въпреки знанието си, че е осъден да плаща месечна издръжка на
своята низходяща, бездействал и не изпълнявал
точно това си задължение, като не плащал редовно дължимите вноски
за издръжката на детето, в периода от
май 2013г до м. октомври 2013г – общото време от възникването на същото, до
крайната инкриминирана дата в обвинителния акт. През този период, той правил
епизодични плащания и на няколко пъти превеждал по пощата суми за издръжката на
дъщеря си, чрез парични пощенски преводи, според данните от събраните писмени
доказателства в хода на ДП- копия на разписки и сътов. покани за пощенски
записи, прил. л.28-29, т.ІІ от ДП. Част от тях са представени и приети и в
оригинал в хода на съдебното следствие. Така от съдържанието на наличните по
делото разписки-квитанции за пощенски записи, съотв. покани, се установяват
извръшени от страна на подс. Х., следните плащания на суми: 100лв, съгласно разписка от 18.11.2014г(по
пощ.запис №10), с посочен получател и местоизплащане – М.К.(законният
представител на детето), в с. Левка, а подателят – подсъдимият Х.Ф.Х.; следва
разписка (с № 14) от 24.11.14г за превод на сумата 85 лв, със същите получател,
местоизплащане и подател, както и вече
на 17.12.14г за друга сума – 90лв, видно от разписката със същата дата. С
пощенски запис от 20.01.2015г е преведена сумата 80лв, за издръжката на детето
и последно на 16.04.2015г с пощенски запис е изпратена сумата 90лв, видно от
разписката с покана, на същото основание – издръжка, получател и местоизпълнение/местоизплащане.
По този начин, с оглед размера на дължимата месечна издръжка и момента на
възникване на задължение за плащането й, като доказани за напълно и изцяло
платени, следва да се приемат общо 5 месечни вноски от всички дължими, считано
от м. май 2013г – датата на влизане в сила на съдебното решение. Фактът на
плащането на 5 вноски от издръжката за детето се признава недвусмислено и се
потвърждава от показанията на св. М.К. – др. родител, чрез комуто се дължи
изплащането й. Така извършените
плащания, доколкото в случая длъжникът – подсъдимият не е указал конкретно
(поне от писмените доказателствени средства не е видно) кое свое месечно задължение
погасява, по общото правило от гражданския закон –чл.76 ЗЗД, интерпретирано в
аспекта на наказателното право, следва да се ценят за относими към погасяването
на най-старите(най-рано възникнали) и в този смисъл най-обременителните за него
задължения, т.к. тяхното неизпълнение и в броят им на повече от две, влече след себе си наказателна отговорност. В
тази насока са разясненията дадени в Решение № 484/16.10.1980 г. по н. д. №
486/1980 г., I н. о. В случая това са първите дължими вноски, след влизането в
сила на съдебното решение № 79/19.04.13г по гр. д. 114/13г на СвРС
/10.05.13г/, с което е присъдена
издръжката на малолетната, а именно за периода от м. май 2013г до м. септември
2013г, включително – общо пет месечни издръжки, които се покриват с
посочените изплатени суми с пощенски
записи.. Иначе казано, при
инкриминиран минимум от поне две
неплатени месечни вноски, за да е налице престъпление по чл.183,ал.1 НК, както
и дължимост на месечната издръжка на низходящата, по силата на осъдително съдебно решение,
считано от 10.05.13г, така доказаните за извършени плащания погасяват месечните
вноски за издръжката на детето, считано от м. май 2013г и в общия си сборен
размер покриват задълженията на подсъдимия (от посочената начална дата) до
месец септември 2013г,вкл. Т.е. общо платени са 5 месечни вноски за издръжката
на малолетната Шукрие Х., което съдът приема за доказано. От тук, следователно
определяем е инкриминираният период на
повдигнатото обвинение, което обхваща времевия отрязък от месец октомври 2013г,
до месец ноември 2015г, включително, през който подс. Х. Ф.Х. дължи издръжка по
силата на съдебно решение и за който следва да бъде наказателно отговорен за
съзнателно неизпълнение на това си задължение по отношение на своята низходяща
– дъщеря, равняващи се на общо 26 бр. месечни вноски за издръжка. В цифрово
изражение и парична равностойност, съобразно размера на присъдена месечна
издръжка съгласно съдебното решение, посочените
неплатени 26 вноски, се равняват сборно на сумата 2 340 лв.
По делото не са установени данни, с оглед събраните доказателства, в
инкриминирания период, както и понастоящем да е отпаднало основание за плащане на
месечната издръжка на детето Шукрие Х. Ф.. Също така липсват данни в хода на
предварителното производство подсъдимият да е изпълнил задължението си за
плащане на дължима издръжка, в указания по-горе сумарен размер от 2 340лв за
детето. Такива доказателства не се ангажират и в съдебната фаза, като в
обясненията си дадени непосредствено пред съдебния състав, той признава факта
на неизпълнението на задължението си да
престира парична издръжка по силата на съдебното решение, в процесния период от
време, включително признавайки и
обстоятелството да не притежава
документи, респ. писмени доказателства за др. допълнително платени суми,
каквито твърди да е плащал доброволно, преди образуването на настоящото
наказателно производство. Действително, подобни фактически твърдения се
индицират и в показанията на разпитаните
свидетели –св. М.С. и св. Е.Х. – брат на подсъдимия, така и от приетата по
делото писмена декларация от 30.10.2015г подписана от първия /св. С./ и
документи за извършени международни парични преводи /приложени в ДП/ с
наредител подсъдимия. Което и да е от
тези доказателствени средства – писмените и свидетелските показания, обаче, не
доказва и не може да бъде ценено като годно и надлежно доказателство за
установяване факта на плащането на парични суми, дължими като вноски за
месечната издръжката на детето, през инкриминирания период м. октомври 2013г до
м. ноември 2015г. И това е така, защото в тях липсва конкретика, както за
точния размер на платените/преведени
суми, така и за които месечни вноски от дължимата издръжка се отнасят,
още по-малко за конкретните дати или дори определяемо календарно време, на
които са извършени плащания, като за последното не може и косвено да се съди в
контекста на цялостното съдържание на източниците – и писмените документи и
информацията обективирана в показанията на св. С. и св.Е.Х.. Те всъщност
отчасти се опровергават от останалите гласни доказателства по делото, които
съдът кредитира. Прочее, между последните-показанията на св.С. и св.Х. дори се разкрива противоречие/
несъответствие относно размера на паричните суми. Така св. М. С., чрез което
изясни се е ставало изпращането на пощенските записи за сумите на издръжката,
твърди да е получил с тази цел парични суми от брата на подсъдимия – св. Е. Х. през три
поредни месеца, на обща стойност 350лв, които превел за изплащането на
издръжката на детето за месеците юни, юли и август, относимо към календарното
време на 2014г, с оглед уточнението в показанията му това да е станало година
по-късно, след съдебното решение относно родителските права. Докато св. Е.Х.
при разпита си в о.с.з. поддържа, че е получил от своя брат – подсъдимия три парични превода, чрез Western Union, първият на стойност
450-500лв, вторият за 240 – 260лв и последната вноска - 160лв, които суми
според тяхната уговорка, той предал на медиатора –адвокат, а именно св. С.,
който трябвало да ги внесе за изплащане издръжката на детето. Но същевременно
признава, да не е получавал документ или др. доказателство от последния за превеждането
на сумите, респ. изпратените пощенски записи, както и че не си спомня през коя година е получавал тези парични преводи.
Също така признава, че не са били намерени и няма документи тези суми да
са били преведени и получени от майката
на детето, тъй като нито св. С. разполагал с разписки от пощенските записи,
такива не се открили и при направена проверка в пощата-пощенската станция. От друга страна, в тази си насоченост
свидетелските показания дадени от св. Е. Х. и св.М.С. противостоят и се опровергават от показанията
на др. двама разпитани свидетели – М.К.
и А.В., първата от които конкретно уточнява плащането само на едва 5 вноски от общо дължимата издръжка за
детето. А св. В. е поддържал подсъдимият
Х. да не е плащал определената
издръжка, като възпроизвежда негово предпроцесуално признание, че нямал
възможност да изплаща тази издръжка, направено в снетите му писмени обяснения в РУ
–Харманли, което инициирал свидетелят по
повод извършването на възложената му предварителна проверка по случая, в която
връзка и станало му известно, както сам уточнява в показанията си. Поради това,
при съвкупно правно обсъждане и в съотнасяне с
писмените доказателства по делото, както и с показанията на останалите
разпитани свидетели, съдът приема, че свидетелските показания дадени от св. Е.Х.
и св. М.С. не установяват валидно погасяване на др. конкретни месечни вноски от
общо дължимата издръжка на детето Шукрие Х.. Нещо различно не следва, нито пък се опровергава направения извод за
липса на др. плащания, респ. обратно правна преценка не се налага и приобщените
писмени доказателства – декларация от 31.10.2015г от св. М.С. за връщане на
сумата 350лв на подсъдимия Х. Ф.Х., поради
липса на съхранени разписки от пощенски записи за превеждането им, като
издръжка на детето Ш.Х., както и документите за направени международни парични
преводи –разписки за изпращане/получаване
на суми с получател св.Е.Х. и съотв.
наредител по тях – подс. Ф.Х.. Всеки един от посочените документи касае единствено и само вътрешните отношения между тези субекти
- св.С. и съотв. св. Е.Х. и подс.Ф.Х.,
но не и неговото задължение към трето лице
- кредитор, какъвто се явява детето, на което той дължи издръжка. Ето
защо, същите и не установяват валидно погасяване на конкретното задължение за
издръжка. В частност, досежно документите
за извършените паричните преводи от чужбина, доколкото в тяхно съдържание не фигурира
основание за изпращането на паричната сума, нито по др. начин е указано
предназначението на наредените суми и че те са точно за издръжката, така и с
оглед личността на получателя – св. Е.Х., очевидно е че те не могат да бъдат
отнесени и ценени, като доказателство за
погасяването именно това задължение на подсъдимия. Още повече, анализирани в
конкретиката на показанията на св. Е.Х., при изричното му твърдение да е
предавал тези суми на св. С., който бил поел ангажимент да ги изпраща с
пощенски записи до родителя, комуто се дължат,
така и предвид липса на доказателства
последният – реално да е изпълнил това си задължение и тези суми да са
преведени по пощата и достигнали до получателя им- кредитора, вкл. и според
съдържанието на декларацията на св.М.С., то очевидно, отново няма как да се
приеме за доказано извършването на валидно плащане за погасяване на дължимите
месечни вноски за издръжката на детето
Шукрие Х.. Дори и да се отчете фактът на възстановяването на паричната сума (350лв)
от страна на св.С. на подсъдимия Х., в
съответствие с декларацията, като от друга страна и материализираната в нея информацията се свежда до обстоятелства, разкриващи неизпълнението. Или,
установен е един отрицателен факт, докато в случая релевантният подлежащ на
доказване е положителен – фактът на изпълнението, преценката за който е в
зависимост от положителното установяване на извършената престация от длъжника(подсъдимият осъден да
плаща издръжка), която следва и да е точната, по вид и размер, както и по време и субект – кредитора на когото се дължи. Погасяването на
едно задължение означава удовлетворяване на кредитора, следователно и за да е
налице погасителен ефект, престацията, в случая паричната сума следва да е
получена от кредитора, какъвто се явява детето на което се дължи издръжка, чрез
неговия законен представител – родителя упражняващ родителските права. В контекста на изложеното, от обсъдените
документи не само че не се установява плащане, още по-малко доказано е плащане
на това основание и на надлежния субект
– кредитора на обща сума 800лв от дължимите издръжки, извън тези вноски за
които са приложени пощенски записи. Поради това, въз основа на наличните
доказателства, съдът формира безпротиворечив правен извод и приема за
установено, че подсъдимият не е изпълнил задължението си за плащане на
дължимата месечна издръжка, по отношение на 26 месечни вноски и в инкриминираната равностойност в размер на
сумата 2 340лв-общо, през периода м.октомври 2013г, до м. ноември 2015г, така
както се твърди в обвинителния акт. Последното, несъмнено сочи неизплащане на
повече от две месечни вноски.
Подсъдимият Х.Ф.Х., видно от справката за съдимост не е осъждан, според
данните от декларацията на семейно и материално положение и имотно състояние,
приложена в ДП той не притежава имущество, бил е безработен към този
момент, докато понастоящем вече работи –
обстоятелство установено от снетата му самоличност, като изявление в този
смисъл е поддържал и в личната си защита и при последната дума.
Така описаната фактическа обстановка се установява безспорно от
събраните по делото гласни доказателства, както и писмените приобщени по
надлежния ред -чл.283 НПК и тези приети
в о.с.з. В тази насока кредитираха се –
препис от съдебно решение № 79/19.04.13г постановено по гр. д. № 114/13г по
описа на РС –Свиленград, влязло в сила на 10.05.13г; разписки от пощенски
записи, респ. покани за пощенски записи – преписи, някои от тях и в оригинал
приложени в ДП /л.27-28,т.ІІ от ДП/ и
сътов. представените и приети в о.с.з.; декларация от 13.10.15г от св. М.С.,
саморъчна ДСМПИС на подсъдимия; характеристична справка; справка
за съдимост. От кръга на гласните доказателствени средства, съдът
цени и кредитира показанията на св. М.К. и А.В. – изцяло, както и тези на свидетелите Е.Х. (брат на подсъдимия)
и св. М.С. -отчасти, така и обясненията на подсъдимия Ф.Х. – частично се кредитираха. Показанията на свидетелите – М.К./родителят упражняващ родителските
права/ и на св. А.В. /полицай/, съдът възприе изцяло с доверие, считайки ги за
обективни и напълно правдиви, тъй като те не разкриват противоречия –вътрешни
или помежду си, систематизирани и
логични са, като същевременно и
са в цялостна корелация с писмените доказателствени източници, които ги
подкрепят, от тук и обосновано съждението за тяхната достоверност. Що се отнася
до показанията на св. Е.Х. и М.С., при преценката им съдът взе предвид факта за
особените им отношения с подсъдимия, за първия от тях и близки такива, почиващи
на родствената им връзка – братя, докато св. М.С. е медиатор-адвокат, чийто
услуги подсъдимият е ползвал. От др.страна, съобрази се и съществуващото
несъответствие помежду им за някои обстоятелства, в частност относно размера на
предадената сума на св. С. за да бъде преведена за издръжката на детето, както и в тази им насоченост – противоречието
им с показанията на др. двата разпитани свидетели. С оглед които обстоятелства
те се явяват компрометирани и недостатъчно убедителни и правдоподобно звучащи.Поради
това, след тяхната съпоставка и обсъждането им във взаимна връзка и с приетите
по делото писмени доказателства, тъй като не се подкрепят, съдът прие да не дава вяра на показанията на св. С. и св.Е.х., в тази им
част, считайки ги необективни, насочени към прикриване на обективната истина по
делото и опровергани от показанията на св.М.К. и А.В., който са очертаващите се
с по-голяма достоверност и
правдоподобност и изцяло корелират с писмените такива. В останалата им част, в
която се намери кореспондиращата връзка с останалите доказателствени източници
или поне последните не ги дискредитират, не се намериха основания да не бъдат
оценени с доверие показанията на свидетелите С. и Е.Х.. Конкретно, за
обстоятелствата, че подсъдимият пребивава в чужбина, където и работи, както и
че издръжката е изплащана по пощата, чрез пощенски записи на името на майката
на детето и тези действия, в определен период от време са били извършвани от
трето лице – св. М.С.. Съобразно така дадената правна интерпретация на тези
свидетелски показания, с частичното им кредитиране, същите не могат да служат,
поради това и не се ценят за доказване факта на извършени плащания на др. месечни
вноски от дължимата общо издръжка, в инкриминирания период –м.10.2013г до м.
11.2015г.
Що се до обясненията на
подсъдимия Х.Ф.Х., същите съдът частично оцени с доверие и ги кредитира само в
една част, отчитайки тяхната двойствена
процесуална природа, едновременно на доказателствено средство и средство за защита, доколкото подсъдимият не
е обвързан от задължението да говори истината съотв. не носи наказателна
отговорност за неверни обяснения. Поради това, относно твърденията му да е изплатил месечни вноски в размер на 800лв
от издръжка за детето - от общо
дължимата по силата на осъдителното съдебно решение по гражданското дело, съдът прецени за недостоверни обясненията дадени от подс. Х.. В тази си
част, те са лишени от каквато и да е доказателствена подкрепа и остават напълно
изолирани от останалите доказателствата. Те не звучат логично и спрямо
цялостното съдържание на изявленията му, депозирани при изслушването му, с
оглед признанието на факта на неплащането на дължимата издръжка, наред с
признаване ненадлежното й престиране, без обратен документ или др.такъв
удостоверяващ внасяне на парични суми на съответното основание и кредитор, при
наличие на знание да е осъден със съдебно решение за заплаща процесната
ежемесечна парична издръжка за бъдеще
време, считано от м. май 2013г. Ето защо, съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия Х.Ф.Х., в обсъдената им част, считайки за изцяло защитна позиция, като
ги изключи и не ги обсъжжда при формиране на фактическите и правни изводи за постановяване
на присъдата. Докато относно останалите негови
фактически твърдения - за местопребиваването и работата в чужбина, тъй като
не се опровергават от
др.доказателствата по делото може да им се даде вяра, след преценка за тяхното
правдиво звучене, като в тази част само се кредитират обясненията на Х..
От правна страна, съдебният
състав излага следното:
Анализът на така установените факти,
сочи за безспорно доказано осъществяването от страна на подсъдимия на
престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни съставомерни признаци –
обективни и субективни. И това е така, т.к. доказа се, през
периода м. октомври 2013г, до месец ноември 2015г, включително, подсъдимият
Х.Ф.Х., след като е бил осъден с влязло в сила решение
( № 79/19.04.13г по гр.д. 114/13г на СвРС, в сила на 10.05.13г) да издържа свой низходящ – дъщеря си Шукрие Х.Ф.,
родена на ***г, съзнателно не е
изпълнил задължението си за плащане на ежемесечната й издръжка, в размер на 26
месечни вноски -общо, равняващи се на
общата сума 2 340лв.
Доказани по делото, с преки
доказателства и надлежните доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето
-низходяща на подсъдимия Х. и осъждането му с влязло в сила съдебно решение
№ 79/19.04.13г по гр. д. 114/13г на СвРС да заплаща месечна издръжка на същата,
в конкретно определен размер, а именно 90лв, считано от 10.05.13г, както и неизпълнението
на това му задължение, за повече от две месечни вноски. Така, в частност, предвид
извършените частични плащания, установеният
период на неговото бездействие, обхваща времето
от м. октомври 2013г до месец
ноември 2015г15г, като подсъдимият е
неизправен длъжник за общо 26 месечни вноски за паричната издръжка на детето,
която е осъдена да плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени
грижи за отглеждането му, са предоставени,респ. поети от др. родител (майката
св. М.К.). До тези основни обективни
признаци се свеждат и предвидените в
престъпния състав на чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус
са налице и са доказани – постановен е съдебен акт за присъждане на ежемесечна
издръжка, както и неплатени повече от две вноски от същата. Началото на
деянието му, инкриминирано с обвинителния акт, от което съдът е обвързан,
съвпада с установените плащания на суми от подсъдимия, на това основание -
издръжка на детето Ш. Ф., които
интрепретирани съобразно обвързващата съдебна практика(коментирана по-горе в
мотивите), се отнася към погасяване на най-обременителното задължение,
т.е.обуславящо наказателната отговорност и определяемото е това за издръжката
дължима за месец май 2013г – текущия месец, през който е влязло в сила
съдебното решение(10.05.13г), като общо изпратените суми,чрез пощенски записи
покриват 5 месечни вноски, т.е. до месец септември 2013г,вкл.. От тук,
следователно и първата следваща неплатена вноска се явява тази за м. октомври 2013г, след което последвало е цялостно неизпълнение по отношение на всички
останали дължими за следващите календарни месеци, до месец ноември 2015г –
последният, от периода включен в повдигнатото му обвинение, в хода на
проведеното разследване по ДП, съотв. и визиран във внесения обвинителен акт.
Всички те, сборно възлизат на 26 месечни вноски от дължимата издръжка за детето
и в това си цифрово изражение, очевидно
надхвърлят и то значително предвидени в НК минимум - две неплатени вноски, съгласно ФС на
чл.183,ал.1 НК. Липсват данни за плащане на част или някои от месечните издръжки, за времето на
инкриминирания период, като категоричен и безспорен извод за валидното надлежно
погасяване на същите, не може да се формира от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, при съвкупното им обсъждане, като конкретните си
съображения съдът вече изложени, в частта настоящите мотиви касаещи
установените факти, допълненние и с тези относно преценката на кредитираните
свидетеллски показания. Поради това, съдебният състав прие, че е налице пълно бездействие и неизпълнение на родителското задължение, от м. 10.2013г,
до последния месец от инкриминирания период- м. 11.2015г, визиран в
обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимия да
заплаща присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна възраст, следователно и
няма пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на
имущество, като източник на доходи, както и обстоятелството, че същият е бил безработен
в определен период от врем, не го освобождават от задължението като родител да
издържа ненавършилото си пълнолетие дете, с оглед обективния, безусловен
характер на това задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимият не е
работил, не е релавантен за наказателното производство, доколкото при наличието
на подобни обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се
установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е инициирал гражданско
производство за прекратяване на присъдената издръжката или нейното намаляване.
Ирелеванвантно за съставомерността на деянието е и обстоятелството за липса на
образувано изпълнително производство за събиране по принудителен ред на
дължимите и неплатени месечни издръжки за детето, по осъдително решение на
гражданския съд. С тези съображения и
съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на
подсъдимият да изпълни задължението си и да плати издръжката на своята
нидходяща –детето Шукрие Ф., след като е бил осъден да плаща такава със съдебно
решение. Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването
му- с.Левка, където се дължи действието за престиране на носимото парично
задължение за издръжка, според местоживеенето на детето.
В резултат на пълното си
бездействие, през инкриминирания период, изразило се в цялостно неплащането на
дължимите вноски за месечната издръжка на детето, считано от м. октомври 2013г
до м. ноември 2015г, настъпил е и престъпният резултат по отношение на
кредитора- детето Ш.Ф., действаща чрез законния си представител майката -родителят
упражняващ родителските права. Забавата е за общо 26 месечни вноски /м.
10.2013г до м.11.15г вкл./, които са еднакви по размер – 90 лв, месечно,
съгласно съдебното решение, а общата сума на неплатените издръжки, в резултат
на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност 2 340 лв –общо / 90 х 26/. Неизпълнението на
посоченото задължения- периодично, месечно е за срок надхвърлящ минимално
изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая непрестираните са 26
вноски, спрямо едно дете.
Като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият Х.Ф.Х. е годен субект на престъплението.
От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината. Бездействието
на подсъдимият и неизпълнението на задължението му за издръжка е напълно
съзнателно. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени
волеви и интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер,
както и последиците – обществено опасни. Подс. Х. Ф.Х. е имал знание за дължимостта на издръжката на своето дете – низходящ,
съгласно съдебното решение за присъждането й, което му е било известно, знаел е и точният размер на тази издръжка, че
се дължи ежемесечно, както и периодът за който не е внесъл вноските, разбирал е
и характера /неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на
задължението си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за прякото им
изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е предвиждал сигурното и възможно настъпване на
престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от
които е било лишено детето му и тъй като и последните са били предвиждани от него,
инидициран е прекият му умисъл за
извършване на престъплението.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимият
Х.Ф.Х. за виновен в извършването на
престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена с
внесения обвинителен акт.
Поддържаните доводи от защитника, за доказано плащане на др. месечни вноски от
издръжката през процесния инкриминиран период, равняващи се на стойност 800лв,
са изцяло несъстоятелни и не се подкрепят от доказателствата по делото, при
съвкупното им обсъждане и съобразно точното им доказателствено значение. Правопогасяващи факти, респ. надлежно
изпълнение, чрез плащане - валидно за погасяването
на някоя от процесните дължими 26 ежемесечни вноски за издръжка, не се
установиха, като дори косвено от свидетелските показания не се разколебава
обвинителната теза. Относими тук са вече изложените от съда аргументи във връзка фактическата обстановка и фактите,
които се приемат за доказани, така и при правното обсъждане на доказателствата.
Относно наказанието:
Обсъждайки въпросът за следващото се наказание, което да бъде наложено
на подсъдимия Х. Ф.Х., за престъплението
в извършването на което той беше признат за виновен, в спазване на правилото на
чл.54 НК, съдебният състав взе предвид,
от една страна, обществената опасност на дееца-невисока, предвид чистото му
съдебно минало и тази на деянието.
Отчетоха се, наред с тях, от друга страна и смекчаващите отговорността обстоятелства, с
която правна характеристика се съобразиха – липсата на осъждания, направеното признание от подсъдимия, макар и
частично, изразеното критично отношение към деянието, косвено заявено с
декларираното желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите суми за
месечната издръжка на детето, както и трудовата му - ангажираност към момента. Също така, съобрази се с оценка на отегчаващо
обстоятелство - значителният брой неплатени вноски, многократно надвишаващи
минимално предвидените за съставомерността на деянието, което безспорно
завишава обществената опасност с оглед
продължителния период на бездействието, довело в последица до ограничаване
възможностите за социално развитие на детето и до затруднения за др. родител да
покрива ежедневните му нужди, осигурявайки сам необходимите за парични
средства неговата издръжка. Съобразно относителната тежест на
тези релевантни за отговорността обстоятелства, съдът прецени че
индивидуализацията на наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл.54 НК, като се прие съотношение на превес на смекчаващите обстоятелства.
Последните, в случая не са нито многобройни, нито пък изключителни, поради
което не обосновават основание за
смекчаване на наказателната репресия, при условията на чл.55,ал.1 НК, когато и най –лекото предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно и неоправдано тежко, с оглед индивидуалната
обществена опасност на конкретното деяние и дееца. За престъплението, в което подс. Х. Ф.Х.
беше признат за виновен – чл. 183, ал.1 НК в материалната наказателна норма, в редакцията й действаща към датата на
деянието, предвидени в условия на алтернативност са две наказания – лишаване от
свобода и пробация. Измежду посочените и
мотивиран от предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата релевантни за отговорността, съдът прецени наказанието
„лишаване от свобода” за по-подходящо в
случая, с оглед целите предвидени в
чл.36 НК и личността на дееца, конкретно отчитайки фактът, че подсъдимият
пребивава в чужбина, където и работи. Поради това, съобразно изложените правни
аргументи и в рамките на предвидената в чл.183,ал.1 НК санкция, съдебният
състав определи и наложи на подсъдимия Х.Ф.Х. ШЕСТ месеца „ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА”. В този
размер последното е относимо към определяемия минимум, според общата разпоредба
на чл.39,ал.1 НК, доколкото в приложимата материална наказателната норма от
особената част на НК няма пердивден миннимален праг на това наказание.
Относно
изтърпяването на наказанието:
Предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия Х.Ф.Х., установените
смекчаващи обстоятелства по делото, както и това, че наложеното му наказание
лишаване от свобода е в рамките на три години, изхождайки от обществената опасност
на личността му и индивидуалните му качества, според съда за неговото поправяне
и превъзпитанието му, не е необходимо
той да изтърпи ефективно същото. Поради това се приложи института на условното
осъждане, чийто предпоставки са налице в случая, като съдът на основание
чл.66,ал.1 НК отложи изтърпяването на определеното наказание, „лишаване от
свобода”, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ-минималния предвиден в закона. В
случая за постигане на възпитателния и предупредителен ефект на наказание, би бил
достатъчен факта на неизбежността на наказването, а не толкова строгостта на
санкцията, с което и подсъдимият Х. да
осъзнае, че подобно поведение не се толерира, а единствено се наказва. Този
резултат би се постигнал и с минималния изпитателен срок, като условното
осъждане е достатъчно адекватно на репресивната, поправително-възпитателна и на
общопредупредителната функция на наказанието.
Така наложеното наказание по вид,
размер и начин на изтърпяване,
съдът прецени за необходимо и
достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и неговата възраст, за да бъдат
постигнати целите на наказателната репресия,дефинирани в чл.36 НК с
изискванията на специалната и генерална превенция, обуславящи
и адекватността на наказанието, с необходимото положително въздействие върху
съзнанието му и за неговото превъзпитание към спазването на закона. Наложеното
наказание по убеждение на съдебния състав кореспондира и с принципите на
справедливостта, и е съответно с тежестта на извършеното. С налагането му се
удовлетворява и принципа за общопредупредителния ефект на наказанието за
останалите членове на обществото, но преди
всичко с не го би се въздействало за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия
Породи липса на направени разноски в настоящото производството, които
да са доказани по размер, такива не се
възложиха на подсъдимия.
Районен
съдия:
.