№ 168
гр. Габрово, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500222 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца Агенция за събиране на вземания
ЕАД срещу постановеното решение по гр.д.№408/2022г. на РС-Дряново, в частта в която
предявения от жалбоподателя иск е отхвърлен.
В депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, а именно, че към датата на изготвяне на заключението вещото лице
не е разполагало с банкови документи ,удостоверяващи извършено плащане на посочените в
договора застрахователни премии. Сочи се, че е следвало да бъде изготвено допълнително
заключение относно това дали застрахователните премии са преведени по банкова сметка на
съответния застраховател.
Твърди се, че е осъществена хипотезата на чл.201 ГПК. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд относно наличието на нарушение на чл.10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т.9
ЗПК. Твърди се, че в чл.7.1 били посочени сумите, които формирали задължението : размер
на кредита – 4000лв., общ размер на застрахователната премия 959,19лв., от която 475,20лв.-
Bank комбо живот, 484,70лв.- Bank комбо безработица, посочен бил общият размер на
кредита – 5555,09лв., както и еднократна такса за оценка на риска в размер на 595,19лв. В
чл.7.2 от процесния договор били посочени условията за усвояване на кредита.
Излагат се доводи, че застрахователната премия е цена на допълнителна услуга, която
е кредитирана от кредитодателя и чиято парична стойност се дължи от потребителя. Тази
стойност е финансов елемент от главницата по кредита, доколкото с нея е финансирана
поисканата от потребителя застраховка. Потребителят дължал връщане на точния размер на
премия, без към нея да се начисляват лихви и/или други плащания. Следователно с нея не се
целяло и не се постигало скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на потребителя в противоречие с добрите нрави, поради което
невключването на застрахователната премия в ГПР не съставлявало нарушение на
императивна законова норма и размера на ГПР не бил над допустимия по закона размер.
Процесната такса за оценка на риска не била свързана с усвояването на кредита.
Плащането й не обуславяло това дали потребителя ще усвои кредита или не, а покривала
1
разходи извършени от банката към момента на сключване на договора и непосредствено
след него. Същата имала за цел да компенсира разходи на банката за конкретния
потребителски кредит, който бил включен в общите разходи, формиращи ГПР, който в
процесния случай не надвишавал законоустановения размер в чл.19, ал.4 ЗПК.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя било необходимо,
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и решаване спора по
същество, ведно със законните последици. Претендират се и направените поделото разноски.
Ако бъдат доказани разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна се прави
възражение за прекомерност на същите.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
С обжалваното Решение №28/20.03.2024г. по гр.д.№408/2022г. на РС Дряново е
признато за установено по предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАДиск по
чл.422 ГПК против С. Е. К. иск, че ответницата дължи сумата от 2544,30лв.-главница по
договор за потребителски кредит № **********/16.07.2019г., сключен с „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2022г. до изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед №82/15.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д №257/2022г. по описа на ДРС, отхвърлен е иска за установяване на
вземане за главница за разликата над 2544,30лв. до пълния предявен размер от 4952,84лв.,
както и изцяло исковете за установяване на вземане за договорна лихва в размер на
2054,30лв. за периода от 22.03.2020г. до 25.07.2022г. и обезщетение за забава в размер на
1293,71лв. за периода от 23.03.2020г. до 29.07.2022г., като неоснователни и недоказани.
Ответницата е осъдена да заплати сумата от 204,14лв.- разноски по делото и сумата от
66,21лв.-разноски в заповедното производство, а жалбоподателя е осъден да заплати сумата
от 783,71лв.- адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ЗАдв.
Решението е обжалвано в частта, в която са отхвърлени исковете за установяване на
вземане за главница за разликата над 2544,30лв. до пълния предявен размер от 4952,84лв.,
както и изцяло исковете за установяване на вземане за договорна лихва в размер на
2054,30лв. за периода от 22.03.2020г. до 25.07.2022г. и обезщетение за забава в размер на
1293,71лв. за периода от 23.03.2020г. до 29.07.2022г., като неоснователни и недоказани. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението си първоинстанцинният съд приел, че сключеният на
05.01.2018 г. договор за потребителски кредит между “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и С. К. е
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и
съгласно чл.23 ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита – предоставената
заемна сума от 4000лв., но не и лихви и други разходи по кредита.
Приел е, че с направените пет погасителни вноски по договора общо в размер на
1455,70лв. ответницата е погасила част от дължимата главница, като неиздължена била
главница в размерна 2544,30лв., поради което предявената искова претенция за процесните
вземания за главница, над неплатения остатък от същата и обезщетение за забава следва да
бъде отхвърлена.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на заявената по гр.д.№408/20202г. по описа на РС-Дряново искова
претенция по чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземането по издадената по
ч.гр.д.№257/2022г. по описа на РС-Дряново заповед по чл.417 ГПК за сумата от 4952,84лв.-
главница, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното погасяване, договорна лихва от 2054,30лв.- за периода 22.03.2020г.-
2507.2022г., обезщетение за забава в размер на 1293,71лв. за периода 23.03.2020г.-до датата
на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. не била
начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на чл.6 ЗМДВИПОРНС.
Ищецът обосновал вземанията си с неизпълнение от страна на ответницата на
задължения по Договор за потребителски кредит №**********/16.07.2019г., сключен с „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД и цедиране на вземането на ищеца.
2
От представените писмени доказателства се установява, че “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е
цедирала на ищеца вземане по Договор за потребителски кредит №**********/16.07.2019г.,
сключен с ответницата С. К..
По делото не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че между
ответницата и “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит
№**********/16.07.2019г.
Съгласно клаузите на договора предоставеният потребителски кредит е за общо
ползване. Размера на кредита е 4000лв., общ размер на застрахователна премия 959,90лв., от
която 475,20лв.- Bank комбо живот и 484,70лв.- Bank комбо безработица, посочен е общият
размер на кредита – 5555,09лв., както и еднократна такса за оценка на риска в размер на
595,19лв.
Посочено е, че еднократната такса за оценка на риска се финансира от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.
Съгласно чл.7.2.2 в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани
от кредитора при условията на чл.19, часта от средствата по кредита представляваща
дължимата по конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата
сметка на съответния застраховател, за което потребителя дава изричното си нареждане и
съгласие с подписването на договора.
Уговорения лихвен процент е в размер на 31,95%, като се изчислява ежемесечно по
метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни
в месеца и 360 дни в годината. При просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в
размер върху просрочената суча за периода на просрочието.
Уговорения ГПР е 48,43%, като в договора е конкретизирано, че същия е определен
при обща сума дължима от потребителя в размер на 8704,17лв.
Изплащането на кредита страните са договорили да се извърши на 36 вноски, от
които 35 вноски в размер на 241,79лв. и една последна вноска в размер на 241,52лв. В
погасителния план, съдържащ се в договора не е посочено, какви компоненти включва всяка
от погасителните вноски.
По своята същност процесният Договор за потребителски кредит
№**********/16.07.2019г. представлява потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП - физическо лице,
като кредитът не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
Насрещната страна по договора “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е търговец по смисъла на §13, т.2 от
ДР на ЗЗП. Предвид това за процесните договорни правоотношения са приложими
разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
В процесния договор за потребителски кредит изрично е уговорено в чл.25.5
възможността кредиторът да прехвърли без ограничения и по всяко време вземанията си на
трето лице. В случая чрез цесия вземането по процесния договор е прехвърлено на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“АД , установено от представените по делото писмени
доказателства.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че по сметка с титуляр ответницата на
16.07.2019г. е постъпила сумата от 5555,09лв., с основание на превода „усвояване на
кредит“, на същата дата от тази сума били направени удръжки в размер на 595,19лв.-такса за
отпускане на кредит и 959,90лв.-застрахователни премии по сключени застраховки. С
останалата сума от кредита се била разпоредила ответницата.
С. К. била направила пет погасителни вноски на обща стойност 1455,70лв. В
заключението е отразено и с всяка от платените от ответницата суми какви погасявания са
правени по процесния договор за главница, договорна лихва и обезщетение за забава. От
обясненията на вещото лице пред първоинстанционния съд в с.з. на 25.07.2023г. се
установява, че допълнително от ищеца са били представени на вещото лице документи за
заплатени застрахователни премии, които вещото лице е депозирало в с.з., заедно с
извлечение от сметката на ответницата. Вещото лице е посочило, че към платежните за
застрахователни премии не били приложени списъци на застрахованите лица.
Вещото лице е посочило, че по месечните вноски главницата включва част от чистата
стойност на кредита, плюс част от застрахователните премии и таксата оценка на риска.
3
Необходими били допълнителни изчисления за да се установи, каква част от договорната
лихва се покрива с вноската.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение при събирането на доказателства с
недопускане на допълнителна експертиза по чл.201 ГПК със задача : дали застахователните
премии са преведени по банковата сметка на съответния застраховател. Предмет на
предявения иск по чл.422 ГПК е установяване дължимостта на вземанията по издадената
заповед за изпълнение срещу длъжника К., а не дали кредиторът е превел посочените в
процесния договор застрахователни премии на съответния застраховател. Допусната ССчЕ в
първоинстанционното производство е с поставени задачи, относими към предмета на
предявения иск по чл.422 ГПК и съобразно доказателственото искане, направено с исковата
молба. Ищецът е бил запознат със заключението, като не е оспорил същото. В случая
релевантно за спора е дали застрахователната премия трябва да бъде включена в ГПР.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи
по кредита за потребителя / р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/. Съгласно постановеното
решение по дело С-377/14 чл.3,б.л и чл.10, §2 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че
общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на
разположение на потребителя суми и поради това не включват тези , които заемодателят
използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не
се изплащат на потребителя. Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер
на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР, а оттам и неточност на данните, които
трябва да бъдат посочени в договора. Посочено е, че след като понятието „обща сума,
дължима от потребителя“ е определено в чл.3, б.з) от Директива 2008/48 като „сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя „то 4 понятията „общ
размер на кредита „ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и
поради това не би могло общия размер на кредита да включва суми, включени в общите
разходи по кредита.
В процесния договор за кредит тези изисквания не са спазени. Двете застрахователни
премии като цена на допълнителни услуги : от 475,20лв. и от 484,70лв., са включени към
размера на кредита – към сумата от 4000лв., както и таксата за оценка на риска, което
изрично е посочено в договора относно общия размер на кредита – 5555,09лв. /чл.7.1 от
договора/. В действителност тези суми по застрахователните премии на практика не се
изплащат на потребителя, а са разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит като цена на допълнителни услуги и които са известни на кредитора при
сключване на договора. Същото се отнася и до таксата за оценка на риска, като в договора
не е посочено, каква услуга се предоставя срещу заплащането й, а същевременно същата,
видно от съдържанието на договора е необходимо условие за предоставяне на кредита, с
което е нарушена разпоредбата на чл.10 А от ЗПК.
Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на застрахователните
премии и таксата за оценка на риска води до представяне на по-нисък от реалния ГПР, при
което се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ /р. от 15.03.2012г. по дело
С-453/10/, което води и до прикриване на действителните разходи по кредита за потребителя
- конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита , при която хипотеза
съгласно решение на СЕС по дело С-714/22/, в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя „по смисъла на чл.3, б.ж) от Директива 2008/48/ЕО , а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на чл.3, б.и) от Директивата са и
тези разходи за допълнителни услуги, когато те представляват конструкция ,предназначена
да прикрие действителните разходи по кредита. Неточният размер на ГПР води до
недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22 във вр.
с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва, такси или други
разходи по кредита. В тази хипотеза на недействителност на договора отговорността на
4
кредитополучателя не следва да отпадне изцяло, а се запазва само по отношение на
главницата по договора за кредит.
От доказателствата по делото е установено, че с извършените плащания по
процесния договор ответницата е заплатила част от дължимата главница от 1455,70лв.,
предоставена й като кредит за закупуване на стока, като поради недействителност на
договора на основание чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК и на основание чл.23 ЗПК не
дължи лихви, такси или други разходи по кредита, а дължи само разликата между
получената то нея чиста сума на кредита от 4000лв. и погасената сума от 1455,70лв.
Предвид на това предявеният иск по чл.422 ГПК за претендираните вземания по издадената
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№257/2022г. на РС-Дряново за главница за
разликата над 2544,30лв. до пълния предявен размер от 4952,84лв., както и изцяло исковете
за установяване на вземане за договорна лихва в размер на 2054,30лв. за периода от
22.03.2020г. до 25.07.2022г. и обезщетение за забава в размер на 1293,71лв. за периода от
23.03.2020г. до 29.07.2022г. се явяват неоснователни и недоказани. До същият извод е
достигнал и първоинстанционният съд, поради което постановеното от него решение в
обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя не са дължими разноски за въззивното
производство. Съобразно заявеното от ответната страна искане жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на адв.Р.И. адвокатско възнаграждение в размер на 780лв., на осн.
чл.38 ЗАдв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №28/20.03.2024г. по гр.д.№408/2022г. на РС Дряново в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Д-р П. №25, офис - сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на адв.Р. Х. И. от АК гр.Габрово, ЕГН
**********, с адрес на кантора гр.Дряново, ул.*** №95, сумата от 780лв.
(седемстотин и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38,
ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5