№ 1010
гр. София, 03.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601189 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК, като същото в рамките на сроковете
предвидени по закон е инициирано по частна жалба от адв.Т. и адв.Т. – защитници на
подсъдимите И., М., С. и К. срещу Определение 20.10.2022 год. по НОХД№2087/22 год. по
описа на СГС, НО-18 състав, с което е оставено без уважение искането на защитата и
подсъдимите за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени
процесуални нарушения(СПН). Твърди се, че така атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като посочените в частната жалба съществени процесуални
нарушения са налице, за което е депозирана подробна мотивировка.
САС след като се запозна с материалите по делото достигна до следните
фактически и правни изводи:
Частната жалба е неоснователна, а определението на първостепенния съд е правилно,
законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.
По отношение на подсъдимите Б. В. И., И. В. М., З. П. С. и Д. П. К. са повдигнати
обвинения по чл.212, ал.5, чл.212, ал.2, чл.253, ал.4 вр. чл.26, ал.1 НК.
В частната жалба има възражение, че са нарушени изискванията на чл.246, ал.2 НПК
като се конкретизира, че за обвинението по чл.253, ал.4 НК е трябвало да се въведе
информация за момента на възникване на знанието или предположение за престъпен
произход на парични средства по финансовите операции. Във връзка с това възражение
следва да се има предвид, че същото обхваща субективната страна на деянието. Последното
се доказва от всички факти и обстоятелство събрани по делото и е свързано с
характеристики на самото деяние и всичко онова, което влиза като особености от обективна
1
страна. Обвинителният акт отговаря на всички стандарти предвидени за това по чл.246
НПК, описани са всички необходими елементи на изпълнителното деяние, прокуратурата
подробно е индивидуализирала начина по който според нея са били осъществени деянията,
конкретизирала е същите, отбелязала е времето, начина и мястото на извършването им.
По отношение на знанието достатъчно ясно е отбелязано какво според прокуратурата
са знаели подсъдимите, като е фиксирано и, че въпросната сума според обвинителния акт е
придобита чрез престъпление по чл.212, ал.2 вр. ал.1 НК или чрез престъпления против
собствеността или чрез измама и др.
По отношение на второто възражение за това, че ощетеното юридическо лице не е
Столична община като в тази насока се правят подробни разсъждения. Правилно в тази
връзка СГС е посочил, че това е въпрос по същество, а и е недопустимо да се указва на
държавното обвинение какво да индивидуализира като елементи от фактическия състав на
обвинението, включително и това свързано с ощетеното юридическо лице. Би било проблем,
ако е налице резултатно деяния с пострадало лице или ощетено юридическо Т. и то не е
индивидуализирано в обвинителния акт. В случая това не е налице, тъй като прокуратурата
е приела, че Столична община е ощетеното юридическо лице и всичко останало е въпрос по
същество и съответното доказване в хода на съдебното производство.
По отношение на искането за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите
И., М., С. и К. от парични гаранции респективно 10 000, 5 000 и 1000 лева в подписка или
намаление на размера, правилно СГС също ги е оставил без уважение. Сочи се като мотив
доброто процесуално поведение, липсата на други осъждания, личността и семейното им
положение.
Следва да се има предвид, че повдигнатите обвинения са за тежки умишлени
престъпления, усложнена престъпна дейност при съизвършителство и продължавано
престъпление. Тоест, с оглед тази тежест на обвинението и усложнената престъпна дейност
определената мярка за неотклонение със съответния размер се явява напълно целесъобразна
и отговаряща на мястото и ролята на всеки един подсъдим с оглед повдигнатото обвинение.
Всички останали факти и обстоятелства, свързани с личностните данни и характеристиките
на подсъдимите, са взети предвид и поради тази причина не е определена най-тежката мярка
за неотклонение или по-висок размер на паричната гаранция. Мярка за неотклонение
„подписка“ на този етап би се явила нецелесъобразна и неотговаряща на чл.57 НПК, поради
което основателно СГС е отхвърлил искането за изменението й. Същото се отнася и до
намаляване размера на паричната гаранция. По отношение на доброто процесуално
поведение следва да се има предвид, че същото е задължение за подсъдимите, а не тяхно
право.
Мотивиран от изложеното САС прецени, че атакуваното определение се явява
правилно, законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено, а делото върнато на същия
състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия
2
Така мотивиран 8 състав на САС, НО на основание чл.249, ал.3 вр. с чл.345, ал.1
вр. чл.342, ал.1 вр. чл.341, ал.2 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 20.10.2022 год. по НОХД№2087/22 год. по описа
на СГС, НО-18 състав.
ВРЪЩА делото на същия състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3