ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8737
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ Гражданско
дело № 20241110102874 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е молба от 20.01.2025г. на ищеца З. А. за изменение на определение
№376/06.01.2025г. в частта за разноските чрез отмяна на осъждането на страната да
заплати на М. А. сумата от 600 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение..
Твърди се, че ответникът е станал повод за завеждане на настоящото дело, както
и че впоследствие ответникът е завел дело със същия предмет в Република Северна
Македония, по което е постановено решение. Поддържа, се именно постановеното
решение по другото дело е причината ищцата да оттегли исковата молба по
настоящото дело, поради което на ответника не се дължат разноски.
Препис е връчен на насрещната страна, която е подала отговор, в който счита
молбата за неоснователна, тъй като ответникът е сторил разноски за адвокат по
настоящото дело.
Съгласно чл. 248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Молбата е подадена в срока за обжалване на определение №376/06.01.2025г.,
видно от извлечение от системата за сигурно електронно връчване на л. 171 от делото..
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между
страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9.
Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на
1
производството от ищеца е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от
новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия
на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане
необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, ищецът има право
на направените разноски, респ. отговорен за разноските е ответникът. В този случай
отказът или оттеглянето на иска, са породени от факти, настъпили след предявяването
на иска, като ищецът веднага след това се е отказал или е оттеглил иска си, поради
което отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на него не
се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за
предявяването на иска. В горния смисъл са Определение № 595 от 22.11.2017 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о.; Определение № 843 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК; Определение № 626 от 20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 275/2010 г., IV г. о. и други, на които се е позовал и ищеца в молбата си по чл. 248
от ГПК. Част от цитираната съдебна практика касае отказ от иска, но е приложима по
аналогия и при оттеглянето на иска.
С определение №376/06.01.2025г. по делото производството е прекратено
поради оттегляне на исковата молба от ищцата, направено с молба от 13.11.2024г., в
която като причина за оттеглянето се посочва влизане в сила на решение на съда на Р.
С. М. Със същото определение съдът е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата
от 600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че предметът на настоящото дело и на делото пред съда в Р. С. М.
не съвпада изцяло, а само частично.
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от З. А. срещу
М. А. искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака; чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне на
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Л. А.,
определяне на местоживеене и на подходящ режим на лични отношения, както и
за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка; чл. 127а, ал.2 от СК за
постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъде заместено липсващото
съгласие на ответника за пътуване на детето в чужбина и за издаване на паспорт.
От представения превод на български език на решението на чуждестранния съд
се установява, че делото в Р. С. М. е инициирано от М. А. и негов предмет е
прекратяването на брака, упражняването на родителските права, местоживеенето
на детето и издръжката (л. 163 от делото).
По отношение на прекратяването на брака, упражняването на родителските
права, местоживеенето на детето и издръжката действително ответникът е дал повод
за завеждане на настоящото дело, след което е предявил тези претенции в инициирано
от него самия производство пред съд в Република Северна Македония, което е
2
приключило с влязъл в сила съдебен акт и именно поради това ищецът по настоящото
дело оттегля исковата молба, позовавайки се на влязлото в сила решение на съда на
Република Северна Македония.
Режимът на лични отношения на неотглеждащия родител с детето, както и
претенцията по чл. 127а от СК за заместване на липсващото съгласие на ответника за
пътуване на детето в чужбина и за издаване на паспорт са предмет на настоящото
дело, но не са били предмет на делото пред съда на Р. С. М.. Поради това
прекратяването на настоящото дело поради оттегляне на исковата молба касателно
тези претенции не е в резултат на действия на ответника, извършени след подаване на
исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита, тъй като те
не са били предмет на чуждестранното дело, на което се позовава ищеца при
оттеглянето на исковата молба.
Ето защо по отношение на претенциите, които не са били предмет на
чуждестранното дело, на което се позовава ищеца при оттеглянето на исковата молба,
следва на ответника да се присъдят разноски.
Съдът не е обвързан от предвидените минимални размери на адвокатското
възнаграждение предвиден в НМРАВ (Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени
дела C-427/16 и C-428/16). Основният критерии при преценката за това дали размерът
на адвокатското възнаграждение е справедлив и пропорционален е фактическата и
правна сложност на делото. Ответникът претендира разноски в размер на 1200 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът своевременно е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По това възражение
съдът намира следното – по делото е проведено едно съдебно заседание, на което
процесуалният представител се е явил, а от друга страна делото не е с голяма
фактическа и правна сложност и същото приключва с оттегляне на иска. Поради
горното, с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът и предвид частичната основателност на молбата по чл. 248 от
ГПК съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да се
редуцира до размер от 300 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл.248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК определение №376/06.01.2025г. по
гр.д. №2874/2024г. по описа на СРС в ЧАСТТА, в която З. Г. А., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на М. А., ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща
разноски за адвокатски хонорар, като НАМАЛЯВА сумата на 300 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
3
връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4