Р Е
Ш Е Н
И Е
№274
гр. Габрово,02.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на
двадесети юни през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря
КРАСИМИРА НИКОЛОВА и в
присъствието на прокурора ........................................ като
разгледа докладваното от съдията
Антонова-Попова гр.д.№708 по описа
за 2018г. и
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с
правно основание чл. 422,
ал.1 от
ГПК.
Постъпила е искова молба с вх.№2319/21.03.2018г. от "Теленор България" ЕАД против
П.Д.Д..
С писмена молба вх.№ 9093/31.10.2018 г.
ищецът чрез пълномощникът си уточнява, че предявените искови претенции по всеки
един от исковете са както следва:
-Установителен иск за част от
вземането по заповедта за изпълнение в размер на 148,98 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********.
-Осъдителен иск за сумата от 387,58 лв.
– начислена неустойка по договор.
-Осъдителен
иск за сумата от 89,44 лв. за лизингови вноски по Договор за лизинг на устройство Microsoft, модел Lumia 535 White.
С
молба вх.№ 10596/08.12.2018г. ищецът прави изменение на предявения осъдителен
иск за неустойка, като го намалява до размер на 89,94 лв.
В
съдебно заседание на 07.03.3019г. е допуснато е изменение на предявения осъдителен иск за
неустойка, като същия се счита за предявен за сумата от 89,94
лв..
Съдът като е взел предвид докладваните молби от ищеца и
данните по делото е приел следното от
правна страна:
Предявеният установителен иск за сумата
148,98 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********
е допустим за разглеждане от съда.
Предявените комулативно съединени със същия осъдителни искове, както
следва: за неустойка в размер на 89.94 лв. и за сумата от 89,44 лв. за
лизингови вноски по Договор за лизинг на устройство Майкрософт модел Microsoft,
модел Lumia 535 White са недопустими за разглеждане в настоящото производство
по следните съображения:
Издадената заповед за изпълнение за
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4895/04.12.2017 г. по ч.гр.д.
2759/2017 г. на ГРС е за сумата от 626 лв. – главница и за мораторна лихва в
размер на 21,36 лв.
Претендираните суми по осъдителните искове
в размер на 89,94 лв. и 89,44 лв. представляват част от сумата 626 лв., дължима
по фактура № ********** от 01.06.2016 г.,за която е издадена посочената
заповед. Тези данни са изложени от ищеца в обстоятелствената част на исковата
молба. Недопустимо е комулативното съединяване на установителен и осъдителни
искове относно суми, за които има издадена заповед за изпълнение
В съответствие с гореизложеното
производството в частта по предявените осъдителни искове за сумата от 89,94 лв.
представляваща неустойка и за сумата от 89,44 лв. – лизингови вноски по
договора за лизинг на устройство, следва да бъде прекратено поради
недопустимост.
По изложените съображения,
протоколно определение от 07.03.2019г.,
съдът е прекратил частично производството по предявения осъдителен иск за
сумата от 89,94 лв. – неустойка по договора и по предявения осъдителен иск за
сумата 89,44 лв. – лизингови вноски по Договор за лизинг на устройство, поради
недопустимост на исковете.
След
влизане в сила на горното определение, производството
продължава в частта за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 148.98лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер **********, за което е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК с № 4895/04.12.2017 г. по чгд 2761/2017 г. на ГРС.
Твърди се, че същото вземане се основава на Договор за далекосъобщителни
услуги, сключен между страните на 11.06.2015г., по който е издадена фактура №
********** от 01.06.2016 г. за отчетен период 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. В
посочената фактура претендираната сума от 148,98 лв. е посочена като задължения от предходен
период с включен ДДС.
ИСКА СЕ, съдът
да признае за установено в
отношенията между страните, че
ответникът П.Д.Д. дължи
на ищеца "Теленор България" ЕАД, сумата от 148.98
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********** по заповед по чл. 410 от ГПК с №
4895/04.12.2017 г., издадена по ч.гр.д. 2761/2017 г. по описа на РС-Габрово.
Ответникът
не е представил писмен отговор в установения едномесечен срок.
От
събраните по делото писмени
доказателства се установява от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на заявление
с вх.№12556 от 29.11.2017г. по
ч.гр.д. №2761/2017г. на Габровски районен съд е издадена Заповед №4895/04.12.2017г. за
изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която се
разпорежда длъжникът П. Д.Д. да
заплати на кредитора "Теленор България" ЕАД, сумата
626лв.- главница, ведно със
законната лихва от 29.11.2017г.
до окончателното изплащане; сумата
21.36лв.- лихва за периода 17.06.2016г.- 15.11.2017г.
Заповедта е връчена на
длъжника по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК, поради което
на заявителя е указано да предяви
установителен иск, на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.
В указания едномесечен срок
ищцовото дружество е депозирало
искова молба с вх.№2319/21.03.2018г., за
да запази ефекта на подадената
заповед за изпълнение.
По делото са представени: договор за мобилни услуги от 11.06.2015 г.
за предпочетен номер +359*********, с приложение на ценова листа, допълнително
споразумение към договор от 15.09.2015 г., договор за лизинг от 15.09.2015 г.,
запис на заповед от 15.10.2015 г., договор за мобилни услуги от 16.06.2015 г.
за предпочетен номер +359********* с
приложена ценова листа, ОУ на „Теленор България” ЕАД, фактура №
**********/01.06.2016г., фактури с №№**********/01.04.2016г.,
**********/01.03.2016г., **********/01.02.2016 г. и 2броя справки от 14.06.2019г., издадени от „Теленор България” ЕАД, от които се
установява следната фактология:
Между
страните по делото е сключен Договор за далекосъобщителни
услуги на 11.06.2015г., като абоната е с
индивидуален клиентски №*********.
По
делото е представена фактура с №**********, която е издадена на 01.06.2016
г. за отчетен период 01.05.2016 г. – 31.05.2016г.. В същата фактура претендираната сума от 148,98 лв.
е посочена като задължения от предходен период с включен ДДС.
С
определение постановено в о.с.з на 14.05.2019г., с оглед разпределената доказателствена тежест, съдът е указал
на ищеца да представи писмена справка от оператора относно сумата от
148,98 лв., посочена като задължение от предходен период с ДДС във фактура №
**********/01.06.2016 г., която да индивидуализира точно периода за който се
отнася претенцията, както и да удостоверява какви вноски се включват в тази
сума и за кой предпочетен номер се отнася задължението.
Ищецът е представил 2броя справки, издадени на 14.06.2019г.,
от които не се установява, как е формирано задължението от
предходния период в
размер на 148.98лв. и какви
вноски се включват в тази сума. Поради това съдът приема, че не доказано какво вземане, и за какъв период от време представлява
претендираната сума от 148.98лв., посочена във фактура
с № ********** от 01.06.2016 г.,
като задължение от
предходен период.
В съответствие с гореизложеното,
предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за установяване на вземане в
размер на 148.98лв., договор за далекосъобщителна
услуга за клиентски №********* е неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, страда 6, п.к. 1766, със
законен представител Джейсън Кристос Кинг и Марек Салич, с пълномощник: адвокат
В.Г. ***, съдебен адрес:*** против П. Д. Д.,
ЕГН*********, с адрес: *** за признаване за установено, че П. Д. Д. дължи
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, сумата от 148.98лв./сто четиридесет и осем лева и деветдесет и осем
ст./по договор за далекосъобщителна услуга за клиентски
№*********,по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№4895/04.12.2017г. по ч.гр.д. №2761/2017г.
на РС- Габрово, като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: