№ 72
гр. Луковит, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря И.Г.Д.
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело №
20204320100409 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „ОПТИКОМ“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от ****, против „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление ****, представлявано от **** Д. П. С. за
установяване съществуването на вземания на ищеца „Оптиком“ ООД срещу ответника
„Агропродукт С.и“ ЕООД за следните суми: 6800.00 лева представляваща остатък от
продажна цена на доставена селскостопанска техника – торачка ZENO 32 по фактура №
**********/18.04.2018 г. /цялата на стойност 10200.00 лева с ДДС,/ ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане;
287,13 лева – мораторна лихва за периода от 17.10.2018 г. до 18.03.2019 г., за които суми по
ч.гр.д. № 167/2019 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.04.2018 г. служител на ищеца е издал
проформа фактура изх. № О0000267 с получател ответното дружество за продажба на
торачка ZENO 32 1600LT 2D на стойност 10200,00 лв. с ДДС. На следващия ден –
17.04.2018 г. по банковата сметка на ищеца в Експресбанк е постъпил превод от ответното
дружество в размер на 3400,00 лева, с посочено основание за плащане – авансово плащане
по проформа фактура № 264/16.04.2018 г. торачка ZENO 32 1600LT 2D. Въпреки
техническата грешка при изписване номера на проформо фактурата, тъй като конкретно са
били посочени характеристиките на техниката и сумата точно съответствала на авансовата
вноска, ищецът отнесъл плащането за погасяване на това задължение. След получаване на
авансовата вноска, на същата дата – 17.04.2018 г. страните сключили писмен договор с
нотариална заверка на подписите № HR 011/17.04.2018 г. за покупко-продажба на
селскостопанска техника. Договорът бил подписан пред помощник-нотариус по заместване
**** при нотариус *** с рег. № *** на Нотариалната камара с район на действие РС –
Плевен от упълномощен представител на ищцовото дружество – Х.Р. и лично от Д. П. С. –
управител на ответното дружество, в качеството му на законен представител на ответника и
в качествотому на поръчител. Ищецът твърди, че техниката била предадена на ответника с
1
приемо-предавателен протокол на 17.04.2018 г. заедно с всички придружаващи документи,
включително и сертификат за съответствие. На 18.04.2018 г. ищецът издал фактура №
********** на стойност 10200,00 лева с ДДС, колкото била уговорената продажна цена на
техниката. Съгласно чл.2 от посочения договор, в който са описани цени, условия на
плащане и срок на доставка, купувачът се задължил да заплати авансово на продавача
3400,00 лева от общата сума с включен ДДС преди подписване на договора, а останалите
6800,00 лева от общата сума с включен ДДС - в срок до шест месеца от подписване на
договора, т.е. до 17.10.2018година. До 18.03.2019 г. ответната страна е погасила само
авансовата вноска, като за останалата част в размер на 6800,00 лева и начислената лихва за
забава в размер на 287,13 лв. за периода от 17.10.2018г. - датата, на която задължението е
станало изискуемо до датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 167/2019 г. по описа
на РС – Луковит в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение. С
разпореждане от 06.07.2020 г. съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение, с което и обосновава правния си
интерес от предявяване на настоящия иск. Иска се от съда да бъде установено
съществуването на вземанията на ищеца срещу ответника по издадената заповед за
изълнение. Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответното дружество е постъпил
отговор на исковата молба. С отговора е направено възражение за местна неподсъдност на
делото, обосновано с обстоятелството, че седалището на ответното дружество е в гр.
Пловдив. По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на
ищеца за наличие на договорни отношения между страните. Заявява, че оспорва
истинността /автентичността/ на проформа фактура изх. № О0000267, фактура №
**********/18.04.2018 г. досежно подписа на служител на ищеца Д.Р.. Оспорва
истинността - верността и автентичността на договор за покупко-продажба от 17.04.2018 г. и
приложение № 1 досежно подписите на продавач, купувач и поръчител. Оспорва приемо-
предавателен протокол от 17.04.2018 г. с твърдението, че Д. П. С. не е полагал подпис за
„приел“, а ръкописно изписаният текст „П.“ е лице, което не му е познато и не е работило за
ответното дружество. Оспорва верността на история на сметка от 17.04.2018 г. Иска
откриване на производство по чл. 193 от ГПК.
Видно от служебно извършената справка в Търговския регистър на 18.03.2019 г. е
вписана промяна в седалището и адреса на управление на ответното дружество, като са
преместени в ****.
С влязло в сила определение от 16.06.2021 г. съдът е оставил без уважение
възражението по чл. 119, ал. 3 от ГПК на ответното дружество за местна неподсъдност на
делото.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
По делото не се спори, че страните са търговци по смисъла на Търговския закон.
От приложеното ч.гр.д. № 167/2019 г. по описа на РС – Луковит е видно, че по
подадено от ищеца Оптиком ООД заявление съдът е издал срещу ответника Агропродукт
С.и ЕООД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 113/19.03.2019 г. за следните суми:
6800.00 лева – неплатена част от фактура № **********/18.04.2018 г. за закупуване на
торачка Zeno 32, издадена от Оптиком ООД на 18.04.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 18.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; 287,13 лева – лихва за периода от 17.10.2018 г. до 17.03.2019 г., както и 141,74
лева - разноски по делото, представляващи държавна такса. Въз основа на заповедта за
изпълнение е издаден изпълнителен лист. С определение по ч.гр.д. № 343/2020 г. по описа
на Ловешки окръжен съд е прието възражението на длъжника Агропродукт С.и ЕООД по
чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване
на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 06.07.2020
г. по ч.гр.д. № 167/2019 г. РС – Луковит е указал на заявителя, че в едномесечен срок от
2
съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по оспорената заповед
за изпълнение. Съобщението е получено от заявителя на 03.08.2020 г., а исковата молба е
подадена в Районен съд Луковит на 02.09.2020 г., поради и което настоящият установителен
иск по чл. 422 ГПК като подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява
допустим.
За установяване на факта на съществуване между страните по делото на
облигационно отношение по договор за покупко – продажба на движима вещ и
изпълнението му ищецът е представил следните писмени доказателства – проформа-
фактура № О0000267/16.04.2018 г. /неподписана/, Договор за покупко-продажба на
селскостопанска техника № HR 011/17.04.2018 г. с нотариална заверка на подписите и
Приложение № 1 към договора, фактура N **********/18.04.2018 г. /неподписана за
получател/ и приемо – предавателен протокол от 17.04.2018 г., история на банкова сметка в
Експресбанк с титуляр ищцовото дружество.
Проформа-фактура № О0000267/16.04.2018 г., с посочени издател ищцовото
дружество Оптиком ООД и получател ответното дружество Агропродукт С.и ЕООД
относно закупуване на 1 бр. торачка Zeno 32 1600LT 2D, с описани код и кат. №, единична
цена, на стойност 8500.00 лева, с ДДС 10200.00 лева. Фактурата не е подписана за издател
и получател.
От история на банкова сметка в Експресбанк с титуляр ищцовото дружество
Оптиком ООД от 17.04.2018 г. се установява, че на посочената дата от ответното дружество
Агрпродукт С.и ЕООД е получен банков превод в размер на 3400.00 лева с посочено
основание – авансово плащане по проформа-фактура 264/16.04.2018 г. относно торачка Zeno
32 1600LT 2D.
Представен е Договор за покупко-продажба на селскостопанска техника № HR
011/17.04.2018 г. с нотариална заверка на подписите, видно от който като страни по него са
посочени: Оптиком ООД – продавач, Агропродукт С.и ЕООД, представлявано от Д. П. С. –
купувач и Д. П. С. – поръчител /съдлъжник/ за изпълнение задълженията на купувача за
плащане на цената на стоката. Съгласно договора продавачът се задължил да достави, а
купувачът да закупи селскостопанска техника описана в Приложение 1, което е неразделна
част от договора, а именно – тороразпръскваща машина модел Zeno 32, обем на бункера
1600 литра, брой разпръскващи дискове – 2 и други технически параметри и
окомплектовка. Уговорена е продажна цена франко склада на продавача 8500.00 лева без
ДДС, 10 200.00 лева с ДДС, която ще бъде заплатена от купувача, както следва: 3400.00 лева
с включен ДДС – платени авансово, преди подписване на договора и 6800.00 лева с включен
ДДС – в срок до 6 месеца, след подписване на договора. Предаването на техниката от
продавача на купувача е уговорено да се извърши с подписване на приемо-предавателен
протокол. Договорът и Приложение 1 са подписани за продавач, купувач и поръчител.
Представен е Приемо-предавателен протокол от 17.04.2018 г., в който е отразено, че
Д. П. С., като представител на Агропродукт С.и ЕООД е получил от Оптиком ООД 1 бр.
торачка Zeno 32 1600LT 2D, сер. № 11FRT 1000 I FRT с окомплектовка и придружаващи
документи. Посочен е маршрут на движение: с. Българене – с. Дерманци, автомобил модел
и рег. № и водач Милчо Кръстев П.. На документа има положени подписи за „предал“, с
печат на Оптиком ООД, и за „приел“ – „П.“.
Във връзка с оспорването от ответника е открито производство по чл. 193 от ГПК по
оспорване истинността на договора за покупко-продажба на селскостопанска техника от
17.04.2018 г. и Приложение 1 към него относно автентичността на подписа, положен за
купувач, като съдът е указал на ответника, че негова е тежестта за доказване неистинността
на документа. Във връзка с това оспорване по делото е допусната съдебно-почеркова
експертиза, но същата е заличена поради това, че ответникът в указания от съда срок не е
внесъл определения депозит. С оглед на това, съдът приема, че ответникът е създал пречка
за събиране на поисканите от самия него доказателства, поради което с оглед разпоредбата
на чл. 161 от ГПК следва да бъде прието, че направеното от него оспорване по чл. 193 от
3
ГПК не е доказано.
Представена е данъчна фактура № **********/18.04.2018 г., издадена от ищеца с
получател ответника за доставка на 1 бр. торачка Zeno 32 1600 LT 2D, сер. № 11FRT 1000 на
стойност 10 200.00 лева с ДДС. Фактурата е едностранно подписана за издател, като не е
подписана за получател.
От назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура №
**********/18.04.2018 г. е осчетоводена в счетоводството на ответника, както следва: за
авансовия превод е осчетоводена сумата от 3400.00 лева; при издаване на фактурата е
осчетоводена в счетоводна сметка 402/2 „Доставчици по аванси на ДМА“, аналитична
партида „Оптиком“ ООД цялата сума от 10 200.00 лева. Въз основа на предоставената му
от ТД на НАП - Пловдив данъчно-осигурителна информация за ответното дружество –
заверена справка-декларация по ДДС за месеца, през който е включена процесната фактура,
ведно със заверен дневник покупки, вещото лице е направило извод, че ответникът е
ползвал данъчен кредит по същата, тъй като е включена в справка-декларация по ДДС
отчетен регистър „Дневник покупки“ за месец април 2018 г. съгласно справките от
счетоводните регистри на ответното дружество, същото няма задължение към ищцовото
дружество по фактура № **********/18.04.2018 г. От счетоводната справка е видно, че
сметка 402/2 – Доставчици по аванси на ДМА, не е приключена. Съгласно справки от
счетоводните регистри на ищцовото дружество, същото има вземане от ответното
дружество по фактура № **********/18.04.2018 г. за сумата в размер на 6800,00 лева. В
счетоводството на ищеца е отразено частично плащане по процесната фактура от ответното
дружество в размер на 3400.00 лева с банков превод от 17.04.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА страна
следното:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване
на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно отношение между
него и ответника по договор за търговска продажба и неговото съществено съдържание –
предмет и цена, предаване на продадената вещ на ответника, размера на вземането за
главница и неговата изискуемост, както и изпадането на длъжника в забава.
От събраните писмени доказателства, преценени в съвкупност със заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, се установява възникването и съществуването на
валидно продажбено правоотношение между страните по делото, имащо за предмет
процесната вещ - торачка Zeno 32 1600 LT 2D. Източник на облигационната връзка между
страните е договора за покупко-продажба на селскостопанска техника от 17.04.2018 г.
Договорът за покупко-продажба на нерегистрирана земеделска техника, каквато е
процесната торачка, е законово уреден като неформален консенсуален договор и за него
липсва изискване за форма на действителност. Такава форма за действителност – писмена с
нотариална заверка на подписите е предвидена само по отношение на договорите за
прехвърляне право на собственост върху регистрирана самоходна техника /чл. 12 от
ЗРКЗГТ/
В случая договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Заявеното по реда на чл. 193 ГПК оспорване автентичността на подписа на законния
представител на ответното дружество не беше проведено успешно от негова страна. Поради
това съдът приема, че този договор е породил целените от страните правни последици, като
валидно е обвързал ответника.
Следва да се отбележи, че оспорването на авторството на документа /включително и
другите представени от ищеца документи/ в частта относно подписите, положени за
представители на ищеца, не може да бъде извършено от ответника. В тези случаи, ако
подписът не е бил положен от представител на ищеца, ще е налице действие без
представителна власт и доколкото се касае за търговска сделка, приложение ще намери
4
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. В случая тези доказателства се представят от ищеца и той се
позовава на тях, поради което и не е налице оспорване на евентуалната липса на
представителната власт. След като самият представляван не оспорва представителната
власт, такова оспорване не може да бъде поддържано от трето лице, дори и да е
заинтересовано от това.
В тази връзка съдът намира, че договорът за покупко-продажба от 17.04.2018 г.
отразява съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно съществените елементи
на продажбената сделка – индивидуализация на вещта, размер на продажната цена и ясно
дефинирани насрещни права и задължения на продавача и купувача. Следователно на
17.04.2018 г. страните по делото са сключили договор за търговска продажба /арг. чл. 318,
ал. 1 вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ/, по сила на който, ищецът – продавач се е задължил да прехвърли
на ответника - купувач собствеността на процесната вещ - торачка Zeno 32 1600LT 2D
срещу насрещното задължение на последния да плати уговорената продажна цена в размер
на 10 200 лв. с включено ДДС.
По това търговско правоотношение за ищеца продавач са породени две основни
задължения - да прехвърли собствеността на описаната в договора движима вещ и да я
предаде на ответника купувач, а за ответника купувач - да заплати уговорената пазарна цена
с ДДС и да получи вещта, предмет на договорите.
Допълнително задължение на продавача съгл. чл. 321 от ТЗ е да издаде фактура по
искане на купувача. В случая ищецът е издал данъчна фактура № **********/18.04.2018 г.,
която не е подписана за получател, но видно от съдебно-счетоводната експертиза същата е
осчетоводена от ответника, който я включил в дневника за покупко-продажби по ДДС и е
ползвал данъчен кредит по нея. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК, която се споделя напълно от решаващия състав на
съда, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване –
в този смисъл Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, I т. о., Решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д.
№ 991/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 23/7.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II
т.о. и др.
В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за липсата на
представителна власт на лицето, подписало приемо-предавателния протокол от 17.04.2018 г.
за „приел“. Дори и лицето, посочено в протокола като „П.“ да е действал без представителна
власт, по силата на необоримата презумпция в чл. 301 от ТЗ, следва да се приеме, че
ответникът е потвърдил действието, щом незабавно след узнаването за неговото извършване
не се е противопоставил. След като ответното дружество е осчетоводило процесната
фактура в счетоводството си, следва извода, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора за продажба.
По силата на чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго, какъвто е настоящият случай по продажбеното
правоотношение, възникнало от Договор за покупко-продажба на селскостопанска техника
№ HR 011/17.04.2018 г. Уговорено е част от продажната цена в размер на 3400.00 лв. с ДДС
да бъде платена авансово преди подписване на договора, а остатъка от продажната цена в
размер на 6 800.00 лв. с ДДС – платима в срок до 6 месеца след подписване на договора, т. е.
до 17.10.2018 г. От признанията на ищеца в исковата молба и от история на банкова сметка
на ищеца, се установява безспорно, че ответникът е заплатил уговореното авансово
плащане. Ответникът-купувач не доказа, че е заплатил остатъка в размер на 6 800.00 лв. с
ДДС от уговорената продажна цена по процесния договор за търговска продажба, чиято
изискуемост е настъпила съгласно уговореното в договора на 17.10.2018 г. Поради това
съдът намира, че предявеният главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 327, ал.
1 вр. чл. 318 от ТЗ е основателен и следва изцяло да бъде уважен.
5
С оглед основателността на иска за главница, основателен се явява и акцесорния иск
за обезщетение за забава върху дължимата сума. Конкретният размер на мораторната лихва,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор за законна
лихва за периода от 17.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението 18.03.2019 г. върху
дължимата главница е в размер на 287,13 лв., в който размер е и претенцията на ищеца и
следователно иска следва да бъде уважен изцяло.
Законната лихва върху главницата се дължи и от датата на подаване на заявлението
в съда 18.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 141,74 лв. – за
държавна такса. В исковото производство ищецът е заплатил разноски в общ размер на
504.00 лв. за държавна такса и за депозит за ССчЕ, които с оглед изхода на спора следва да
му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
„АГРОПРОДУКТ С.И" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя Д. П. С. ДЪЛЖИ на ищеца „ОПТИКОМ“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от **** следните суми: 6800.00 лева
/шест хиляди и осемстотин лева/, представляваща остатък от продажна цена на доставена
селскостопанска техника – 1 бр. торачка Zeno 32 1600LT 2D, сер. № 11FRT 1000 I FRT по
фактура № **********/18.04.2018 г. /цялата на стойност 10200.00 лева с ДДС,/ ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.03.2019 г. до окончателното й
изплащане; 287,13 лева /двеста осемдесет и седем лева и 13 ст./ – мораторна лихва за
периода от 17.10.2018 г. до 18.03.2019 г., за които суми по ч.гр.д. № 167/2019 г. по описа на
РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА „АГРОПРОДУКТ С.И" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя Д. П. С. ДА ЗАПЛАТИ на „ОПТИКОМ“
ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ****, представлявано от **** сумата от
141,74 лева, представляващи разноски в заповедното производство, както и сумата от 504.00
лева, представляващи разноски в настоящето исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
6