№ 620
гр. Варна, 31.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. М.
като разгледа докладваното от Мария Кр. М. Въззивно частно гражданско
дело № 20223000500512 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
частни жалби от К. В. Г., чрез процесуалния му представител адв.И.И., и от
М. Т. И., чрез процесуалния му представител адв.И.В., против определение
№2537/06.07.2022г., постановено по гр.д.№738/22г. по описа на ВОС, гр.о., с
което производството по делото е прекратено поради недопустимост на
предявените искове.Във всяка от жалбите се твърди, че определението е
неправилно по изложените в същите подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
По първата жалба отговори са подали М. Т. И., М. Д. Д. и К. М. И.,
последният чрез назначения му особен представител адв.К.М..В първия
отговор се поддържа становище за основателност на жалбата, а в останалите
за неоснователност.М.Д. претендира разноски.
По втората жалба отговор е депозиран от К. В. Г., в който се поддържа
становище за нейната основателност.
Производството по гр.д.№738/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
предявени искове от К. В. Г. против М. Д. Д., К. М. И., род. на 09.09.2004г.,
непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, действащ със
съгласието на своята майка М. Д. Д., и М. Т. И., искове с пр.осн. чл.62, ал.5 от
СК.В исковата молба, подадена на 31.03.2022г., се излага, че ищецът и
ответницата се запознали през 2002г. и започнали физическа връзка, въпреки,
че същата била към този момент в брак с ответника И., както и, че ищецът
често пътувал извън страната и се прибирал периодично.За коледните и
новогодишните празници на 2003г. бил в България повече от месец, като и
тогава поддържали връзката си.С влязло в сила на 17.01.2005г. съдебно
решение бракът между Д. и И. бил прекратен.След прекратяването му ищецът
заживял с ответницата заедно, като и отглеждали децата й Никол и К..Ищецът
се привързал към детето К., то даже го наричало „татко“.През 2013г.
1
заминали да живеят в Германия с двете деца, като се установили в
гр.Бохум.Постепенно отношенията им охладнели и се влошили, ищецът се
прибрал в България в началото на 2021г., а тя с децата останали в
Германия.Впоследствие телефонните им разговори /бил търсен от
ответницата, за да му иска пари/ често преминавали в конфликти и при един
такъв разговор на 04.04.2021г. ответницата, в момент на афект му казала
„Добре, че не ти казах, че К. е твой син, защото не искам да стане същия като
теб…., поне за твоето дете изпращай пари“.Обстоятелството, че К. е негов
биологичен син ищецът чул за първи път тогава и решил да се свърже с
ответника И., бивш съпруг на ответницата.В проведения разговор И.
категорично заявил, че детето не е негово, защото две години преди да
прекрати брака си с Д. не са имали физически контакт.Предвид изложеното
моли да бъде прието за установено, че М. Т. И. не е биологичен баща на
детето К. М. И., както и да се приеме за установено, че К. В. Г. е баща на
детето К. М. И., като и се извърши съответната промяна в акта му за раждане.
Ответницата М. Д. Д. не оспорва обстоятелството, че ищецът е биологичен
баща на сина й К., съответно, че бившият й съпруг не е негов баща, но счита
иска за недопустим, защото ищецът е узнал факта, че е биологичен баща на К.
много преди изтичане на една година преди предявяване на иска.Твърди, че
още докато е била в брак, от края на 2002г. е напуснала съпруга си и с детето
Николета се е преместила да живее при ищеца, като от тогава са били във
фактическо съжителство и с постоянна физическа връзка до раздялата им
през 2021г.Детето К. се е родило в периода на физическото й съжителство с
ищеца, но т.к. бившият й мъж се укривал, разводът им бил финализиран едва
през 2005г.Живели заедно до началото на 2021г., но предвид осъществявания
от ищеца тормоз, преследване, заплахи и физическо насилие се разделили
окончателното, като не отговаря на истината изложеното в исковата молба, че
тя го е търсила през м.04.2021г. и са провели сочения телефонен разговор.
Ответникът М. Т. М. не оспорва обстоятелството, че не е биологичен баща
на К..Твърди, че две години преди прекратяване на брака си са били
фактически разделени с ответницата и не са имали физически контакти.От
общи познати разбрал, че е заживяла с друг мъж и дал съгласието си да
прекратят брака си по взаимно съгласие.
Ответникът К. М. И., непълнолетен към датата на подаване на исковата
молба, действащ със съгласието на своята майка/понастоящем навършил
пълнолетие/ чрез назначения си особен представител поддържа становище за
недопустимост на исковете като предявени след изтичане на едногодишния
срок от узнаване на раждането.Ако се приеме, че са допустими, се поддържа,
че е в негов интерес да се установи действителният му произход, но при
стриктно спазване на относимите правни норми.
Видно от представените удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане №0542/14.09.2004г. и решение от 17.01.2005г., постановено по
гр.д.№1828/04г. по описа на ВРС, 25-ти състав, е, че детето К. е родено по
време на брака между ответницата и ответника, сключен на 21.05.1998г. и
прекратен на 17.01.2005г. чрез развод.Произходът на детето от бащата е
установен съгласно презумпцията на чл.61, ал.1 от СК и същият е вписан като
баща в акта за раждане.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.5 от СК трето лице, което твърди, че е
биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една
година от узнаването на раждането.Този иск задължително се съединява с иск
2
за установяване на произход.Съдът решава спора, като взема предвид
интереса на детето.
Нормата е приета със ЗИДСК, обн. ДВ, бр.103/04.12.2020г., в сила от
08.12.2020г.Съгласно §5 от ПР на ЗИДСК, обн.ДВ, бр.103/20г. за лицата, за
които обстоятелствата, обуславящи правото на иск по чл. 62, ал.1, изречение
трето и ал. 5, изречение първо, са били налице преди влизането в сила на този
закон, сроковете за предявяване на съответните искове текат от влизането в
сила на закона.
Според твърденията в исковата молба узнаването на раждането на детето
К. като факт е бил известен на ищеца най-късно към момента, когато след
развода между ответницата и ответника/17.01.2005г./ той е заживял с нея във
фактическо съжителство, заедно с двете й деца.Също по негови твърдения
заедно с децата са заминали да живеят през 2013г. в Германия и са живели
заедно до 2021г.
За разлика от разпоредбата на чл.62, ал.1, изр.3 от СК, уреждаща
оспорването на бащинството от презумптивния баща, и предвиждаща, че, ако
обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по
независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на
една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване
на пълнолетие на детето, нормата на чл.62, ал.5 от СК, уреждаща оспорването
от страна на предполагаемия биологичен баща, не предвижда по изключение
друго начало на едногодишния срок, а именно от момента на узнаване от
предполагаемия биологичен баща на обстоятелствата, опровергаващи
бащинството на презумптивния баща или от момента на узнаване на
обстоятелствата, че той е биологичен баща/които моменти могат да съвпадат,
но и да не съвпадат/.
Предвиденият едногодишен срок от узнаване на раждането по чл.62, ал.5
от СК е съответен на преследваната с тази нова разпоредба легитимна цел
(установяване истинността на произхода на детето от определен баща като
елемент от правото на личен живот на последния), т.к. житейски може да се
предполага, че узнаването няма да е отдалечено значително от момента на
раждането и следователно детето, предвид малката си възраст, все още не е
установило съзнателна емоционална връзка с презумптивния си
баща.Нормата на §5 от ПР на ЗИДСК даде възможност, ако узнаването на
раждането е било преди влизане в сила на чл.62, ал.5 от СК, едногодишният
срок да тече от влизането в сила на разпоредбата, т.е. от 08.12.2020г. до
08.12.2021г.Не е предвидена възможност обаче едногодишният срок да тече
не от узнаване на факта на раждането на детето/или от влизане в сила на
нормата според цитирания §5, ако узнаването е от преди 08.12.2020г./, а от
узнаване на обстоятелствата, опровергаващи презумптивния произход и
установяващи биологичния произход от ищеца.Дори и това да е така обаче в
настоящата хипотеза, според съвпадащите твърдения на ответниците, и тези
обстоятелства са узнати много преди 31.03.2021г., а и много преди приемане
разпоредбата на чл.62, ал.5 от СК.Ако и да се приеме, че ищецът е узнал тези
обстоятелства действително на 04.04.2021г., то горното отново не прави
предявените искове допустими, защото факта на раждане на детето К. е узнат
от ищеца много преди 31.03.2021г. Едногодишният срок за предявяване на
исковете е изтекъл преди подаване на исковата молба, предвид което, като
предявени след изтичане на законоустановения преклузивен срок, прилаган
служебно от съда, същите са недопустими.Обжалваното определение, с което
3
производството по първоинстанционно дело е прекратено, следва да бъде
потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на М.Д. следва
да бъдат присъдени сторените от нея разноски за настоящото производство,
представляващи адв.възнаграждение в размер на 300лв., заплатено в брой,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.09.2022г.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2537/06.07.2022г., постановено по гр.д.
№738/22г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, да заплати на М. Д. Д., ЕГН
**********, сумата от 300лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4