Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр. Пловдив, 03 януари 2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVIII състав в открито заседание на дванадесети декември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 1939 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на В.А.В., ЕГН **********, чрез адв. Н.О.-
пълномощник, против заповед за прилагане на ПАМ № 22-1204-000172 от 02.03.2022 г.
на началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – София.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта. Излага подробни доводи, че
производството по оспорване на наказателното постановление по ЗАНН е
преюдициално за настоящия казус. Приема, че не е конкретизирано нарушението,
нарушителят и мястото на извършване.Иска съдът да постанови решение, с което да
се отмени ЗППАМ.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не взема становище по жалбата.
Административен съд – Пловдив, в настоящия си състав, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима
като подадена в законоустановения срок, при наличието на правен интерес, а по
същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна
страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 22-1204-000172 от 02.03.2022 г. на началник група
към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – София.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от И.П.Г.на длъжност
началник група към ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – София. По делото
е представена заповед № 517з-51 от 05.01.2018 г. на директора на ОД на МВР -
София, по силата на която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на министъра на вътрешните работи, са определени групите длъжностни лица,
сред които и издателят на акта, да прилагат административните мерки по чл. 171,
т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът
приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите
правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя В. санкция по чл. 171, т.
1, б. Ж от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач за срок от 1 /един/ месец.
По същество съдът намира, че издадената заповед е правилна и
законосъобразна, предвид събраните по делото доказателства.
Установено е, че В.В. като на водач на МПС-Мерцедес Актрос с рег. № *****на
28.02.2022г. около 12.50часа на АМ“Хемус“ в района на 40 км. с посока на
движение към гр.Варна управлява влекача Мерцедес Актрос с рег. № *****с
максимално допустима маса 18000кг. собственост на „Сожелис-България“ ЕООД, клон
Пловдив с прикачено полуремарке с рег. № *****с максимално допустима маса
39000кг., собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД, клон-Пловдив като навлиза и се
движи след временно поставен пътен знак В4 / забранено влизането на товарни
автомобили над 12т./, с което го нарушава. Пътният знак е поставен в изпълнение
на заповед № РД-11-1367/01.12.2021г. на АПИ. Описаното е възприето като
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съставен и връчен е бил АУАН сер. GA № 594254 от 28.02.2022г. Въз основа на тези фактически установявания е
издаден от ответника и обжалваният административен акт.
Съдът намира заповедта за правилна и законосъобразна.
Представените по делото доказателства установяват твърдяното от
компетентния орган нарушение(л.52 до л.64). Не се представиха доказателства, от
които да е видно обратното. Твърденията в жалбата от своя страна не са
подкрепени с никакви доказателства.
Нормата на чл. 171, т. 1, б. Ж от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила
от 26.01.2017 г.) предвижда временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно
средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно
средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за
срок от един месец.
Ето защо съдът намира, че административният орган законосъобразно е наложил
на основание чл. 171, т. 1, б. Ж от ЗДвП сочената принудителна административна
мярка за срок от един месец, който е и предвиденият в закона срок.
В заповедта конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение
по пътищата по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено от водача на ППС, което
представлява фактическо основание за налагане на процесната ПАМ. Липсват
процесуални пречки за инкорпориране като елемент от съдържанието на
административния акт на друг акт, който в случая е съставен в хода на
образувано административно-наказателно производство. Съдът намира, че в
заповедта ясно е индивидуализирано конкретното МПС, за което се налага ПАМ.
Производството по ЗАНН не се явява преюдициално на това по това по налагане
на принудителна административна мярка. ПАМ като вид държавна принуда не е
наказание. Достатъчно основание за налагане на мярката е констатирането на
нарушението с Акт за установяване на административно нарушение. Предвид
различния вид принуда, ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с
Наказателно постановление за същото деяние - тя е самостоятелен вид държавна
принуда, която се реализира от органа при наличието на нормативно предвидени
предпоставки, които както вече се каза са установени по безспорен начин.
Предвид казаното, съдът намира, че процесната заповед следва да бъде
потвърдена, а жалбата против нея да бъде оставена без уважение.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2
предл. последно от АПК Съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.В., ЕГН **********, против заповед за прилагане на
ПАМ № 22-1204-000172 от 02.03.2022 г. на началник група към ОДМВР-София, сектор
„Пътна полиция“, ОД на МВР – София.
Решението на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/