№ 287
гр. Благоевград , 12.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на дванадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500178 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление в гр. С., р-н Т., бул. “В.“ № ..., сграда А, ет. 4, чрез
процесуален представител, против Разпореждане № 504625/19.11.2020г., постановено
по ч.гр.д. № 1173/2020г. по описа на РС-Р. Разпореждането се обжалва в частта, с
която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение за следните суми:
455,76 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 234,62 лв. –
законна лихва за забава върху възнаграждението по договор за предоставяне на
поръчителство; 48,85 лв. – административни разноски. Сочи се, че атакуваният акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован, за което се излагат подробни
съображения.
Прави се искане за отмяна на съдебния акт в атакуваната му част и издаване на
исканата заповед, ведно с разноските.
Настоящата съдебна инстанция след като прецени наведените доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията
за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. Разгледа на същество е
неоснователна по следните съображения:
Заповедното производство е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК,
депозирано от заявителя „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „В.“ № ..., сграда А, Бизнес център „Б., представлявано от И.Ш. – управител
срещу длъжника Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Д.“ № 26, вх. „д“, ет. 5,
ап. .., за следните суми: сумата от 1 500.00 лв. (хиляда и петстотин лева) – главница по
Договор за кредит № 1124236 от 21.08.2018 г., сумата от 475.04 лв. (четиристотин
седемдесет и пет лева и четири стотинки) – договорна възнаградителна лихва върху
главницата по договора за кредит за периода 22.08.2018 г. - 31.12.2019 г., сумата от
263.62 лв. (двеста шестдесет и три лева и шестдесет и две стотинки) – законна лихва за
1
забава по договора за кредит за периода 01.10.2018 г. - 17.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда (12.10.2020 г.) до окончателното изплащане на сумата; за сумата от
455.76 лв. (четиристотин петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки) –
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 21.08.2018 г., сумата
от 234.62 лв. (двеста тридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) – законна
лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 01.10.2018 г. -
17.09.2020 г. и сумата от 48.85 лв. (четиридесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки) – административни разноски.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за следните суми:
за сумата от 455.76 лв. (четиристотин петдесет и пет лева и седемдесет и шест
стотинки) – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от
21.08.2018 г., сумата от 234.62 лв. (двеста тридесет и четири лева и шестдесет и две
стотинки) – законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за
периода 01.10.2018 г. - 17.09.2020 г. и сумата от 48.85 лв. (четиридесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки) – административни разноски. В мотивите си е приел, че
уговорките за заплащане на възнаграждение за поръчителство са неравноправни,
поради което и претенцията за заплащането й е неоснователна, като неоснователна се
явява и претенцията за заплащане на акцесорната законна лихва. По отношение на
претенцията за заплащане на административни разноски е приел, че клаузата е
нищожна, тъй като е такса за управление на кредита, а такива такси не могат да се
събират от длъжника.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на заповедния съд.
Претенцията за заплащане на сумата в размер на 48.85 лв. (четиридесет и осем
лева и осемдесет и пет стотинки) – административни разноски, са разноски по
управление на кредита, за които съществува законова забрана да бъдат събирани.
Поради това клаузата, регламентираща заплащането й е нищожна като противоречаща
на закона и правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд.
Правилни са и изводите на районния съд, с които е отхвърлена претенцията за
присъждане на възнаграждение за предоставеното поръчителство и законната лихва
върху същото.
С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 2 ЗЗП клаузите, регламентиращи
заплащането на възнаграждение за поръчителство са неравноправни, респ. нищожни.
Тези клаузи ограничават правото на кредитополучателя да избере кое лице да обезпечи
кредита с поръчителството си, както и да договори само начина на реализирането му.
С предпочетеното поръчителство на А.Т. ЕООД, изборът на длъжника се изчерпва, без
да е имал възможност за индивидуално договаряне като сам определи поръчителя.
Правната и фактическа връзка между отделните договори и ОУ в разглеждания казус
недвусмислено очертават задълженията на длъжника за възнаграждение по договора за
поръчителство като неделимо от тези по кредитния договор. Поради това уговорките,
касаещи възнагражденията в полза на поръчителя са във вреда на потребителя по см.
на чл. ..., ал. 1 ЗЗП и явно целят заобикаляне на ограниченията на чл. 33 ЗПК. Ето защо
следва да се приеме, че са надължими и претенциите за присъждане на възнаграждение
за договор за поръчителство, както и за законна лихва върху същото.
С оглед на изложеното по-горе атакуваният съдебен акт в обжалваната му част е
правилен и законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 504625/19.11.2020г., постановено по ч.гр.д.
№ 1173/2020г. по описа на РС-Р, в частта в която е отхвърлено заявлението по чл. 410
ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3