№ 2027
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110132146
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно съединение осъдителни искове с правна квалификация
чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ.
Ищецът Р. ВЛ. ХР. твърди, че на 20.8.2020 г., в гр. София, на кръстовището на бул.
„***“ и ул. „***“, вследствие на виновното и противоправно поведение на водач на лек
автомобил марка Шевролет, рег.№ ***, е настъпило ПТП. Поддържа, че към тази дата
застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът. Твърди, че
вследствие на произшествието е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от
причинените му вследствие на ПТП телесни увреждания, битов дискомфорт, затруднения
при упражняване на професия, които оценява на 8000,00 лева. Поддържа, че е сторил и
разходи за лечението – за потребителска такса, за образна диагностика в размер на 846,60
лева. Сочи, че е поканил ответника да му заплати обезщетение, но той не сторил това. Ето
защо претендира сумата 8000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата 846,60 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, заедно с лихва за забава от 18.11.2020 г. до погасяване на задължението.
Претендира разноски.
Ответникът „***“ АД оспорва механизма на събитието, описан в исковата молба, както
счита, че същото не е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при него автомобил, а поради това на водача на мотоциклета, както и че е
нелице случайно деяние. Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и
описаните телесни увреждания и периода на възстановяване. Оспорва именно вследствие на
тях ищецът да е търпял болки и страдания, както и настъпилите емоционални състояния.
1
Счита, че претендираното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.
Оспорва разходите да са сторени във връзка с твърдените увреждания. Сочи, че е налице
съпричиняване. Оспорва да е изпаднал в забава. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Фактическият състав на вземанията по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва следните
факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания,
стрес, страх, неприятни усещания и битов дискомфорт, невъзможност за упражняване на
професия, както и че за лечението и диагностиката на уврежданията е сторил разходи в
претендирания размер.
С определението от 24.8.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
20.8.2020 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ между лек автомобил
марка Шевролет, рег.№ ***, управляван от К.Т., и мотоциклет марка Хонда, рег. № ***,
върху който се е намирал ищецът, е настъпило ПТП; че към 20.8.2020 г. лекият автомобил
марка Шевролет е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Ето
защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От показанията на свидетелите К.С., служител на МВР, съставил протокола за ПТП,
Й.Х., управлявал мотоциклета, и К.Т., управлявал лекия автомобил марка Шевролет, както и
от протокола за ПТП и декларациите, съставени от двамата водачи, се установява, че
процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при следните обстоятелства: на
20.8.2020 г., около 08,50 часа лек автомобил марка Шевролет, рег.№ ***, управляван от К.Т.,
се движи по ул. „***“, с посока от ул. „*“ към бул. „***“; в същото време по бул. „***“, с
посока от кв. „***“ към бул. „***“ се движи мотоциклет марка Хонда, рег. № ***,
управляван от Й.Х.; на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, при наличие на пътен знак
„Б2“, водачът на лек автомобил марка Шевролет предприема маневра завой наляво – от ул.
„***“ по „***“, с посока към кв. „***“; преминава през лентата за движение с посока към
бул. „***“, в който се намират два автомобила, завиващи надясно по ул. „***“; в момента, в
който достига до лентата с посока кв. „***“, оглежда се за идващи от дясната му страна
автомобили, не пропуска изпреварващия двата завиващи надясно автомобила мотоциклет,
идващ от лявата му страна, и реализира пътнотранспортно произшествие с него. На първо
място следва да се посочи, че съдът намира за доказано по несъмнен начин обстоятелството,
че в момента, в който събитието е настъпило, мотоциклетът се е намирал в лявата /насрещна
2
спрямо неговата посока за движение/ пътна лента. В този смисъл са показанията на
свидетелите Т. и С., като според последният това му е посочил водачът на мотоциклета.
Това е декларирал и самият той в декларацията, съставена непосредствено след инцидента.
Ето защо и след като прецени показанията на свидетеля Х. съобразно чл. 172 ГПК, предвид,
че последният също води дело срещу застрахователя на гражданската отговорност на лекия
автомобил, не кредитира показанията му в частта, касаеща точното място, на което е
настъпило съприкосновението между двете МПС. Страните не спорят, а и от всички
доказателства по делото се установява, че процесното кръстовище е регулирано с пътен знак
„Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" /чл. 45, ал. 2 ППЗДвП/. От
скиците, съставени от органите на МВР и от свидетеля Т., е видно, че процесното
кръстовище не е регулирано с хоризонтална пътна маркировка, за каквото обстоятелство
свидетелстват и С., и Х.. Ето защо съдът намира този факт за доказан.
При така установения механизъм на процесното събитие, следва да се даде отговор на
въпроса дали деянието е противоправно и дали е извършено виновно, поради небрежност,
от водача на застрахования при ответника автомобил. Противоправно е деянието, което
противоречи на закона. В областта на частното право, обстоятелствата, изключващи
небрежността, са от обективен характер – случайно събитие или непреодолима сила.
Случайното събитие има непредвидим характер, а непреодолимата сила – непредотвратим,
дори и да можеше да се предвиди. Критерий за непредвидимост и непредотвратимост е
полагането на дължимата грижа /обичайно – на добрия стопанин/. В случая следва да се даде
отговор на въпроса дали водачът на лекия автомобил марка Шевролет е съобразил
поведението си с разпоредбите на ЗДвП и дали е допуснал небрежност, изразяваща се в
неполагане на дължимата при управление на МПС грижа. Обемът на дължимата грижа в
случая е нормативно определен. От горните факти следва, че водачът не е съобразил
поведението си с намиращия се на кръстовището пътен знак Б2 и е отнел предимството на
мотоциклета. Кръстовището не е било на равнозначни пътища, поради което маневрата
изпреварване /осъществявана от мотоциклета/ е била допустима по аргумент за противното
от чл. 43, т. 2 ЗДвП. Ето защо и водачът на лекия автомобил е следвало да допусне
възможността за наличие на изпреварващи МПС в лявата лента за движение и да се огледа
не само надясно, а и наляво преди да навлезе в нея. В този смисъл събитието за него не в
такова, което не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, нито непреодолима сила.
Ето защо съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Евентуалното наличие
съвина от двамата водачи не е релевантно обстоятелство. Това е така, защото
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента отговаря пред увредения така,
както самият делинквент. Съгасно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД при съизвършителство,
причинителите отговарят солидарно – т.е. всеки дължи целия размер на обезщетението.
От декларацията на свидетеля Х., от писмените сведения, дадени от самия ищец пред
органите на МВР в деня на събитието, както и от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, се установява, че ищецът е бил пасажер на мотоциклета, като вследствие
3
на удара паднал на пътното платно. Непосредствено след това се оплакал от болки в
областта на долните крайници, панталонът, с който бил облечен, бил скъсан, имало кръв в
областта на коляното. Предвид това съдът намира за доказано по несъмнен начин
обстоятелството, че ищецът се е намирал на мотоциклета към момента на настъпване на
ШТП и че е пострадал от събитието. За съдебното установяване на тези факти наличието на
съответния констативен протокол, съставен от органите на МВР, е ирелевантно. Този
документ не е част от фактическия състав на вземането, стига да има доказателства да
увреждане, каквито в процесия случай са събрани.
От представените медицински документи и заключението на СМЕ, неоспорено от
страните в срока по чл. 200 ал. 3 ГПК, както и от показанията на свидетелите Х. и Х., се
установява, че вследствие на събитието ищецът е получил следните телесни увреждания:
контузия на дясното коляно - оток, обхващащ цялата колянна става, четири дълбоки
охлузвания по кожата на предната повърхност на дясното коляно, контузоинни промени в
меките тъкани на дясната колянна става; кръвонасядане по външната повърхност на лявото
бедро в горната му трета; две охлузвания на лявото коляно в областта на капачката. Според
вещото лице по СМЕ и медицинските документи ищецът е прегледан непосредствено след
ПТП, назначена е имобилизация с ортеза за срок от 10 дни, проведена е рехабилитация,
времето за възстановяване е около 20-25 дни, като уврежданията се характеризират със
силни болки в момента на причиняване, като интензитетът им намалява. От обясненията на
вещото лице К. се установява, че към момента на освидетелстване на ищеца последният е
напълно възстановен от получените от процесното събитие травми. В дясното коляно няма
увредена от събитието структура - има само мекотъканни травми, като в медицинските
документи отсъстват данни за разкъсвания и преразтягания. При прегледа е установено, че
движенията в областта на коленните стави са запазени по обем, като има леко затруднение
при клякане – в областта на дясното коляно. Това, както и болката обаче по всяка
вероятност се дължи на дегенеративни промени на предната и задната кръстни връзки,
констатирани непосредствено след инцидента при образно изследване с ядрено-магнитен
резонанс. Наличието на такива вещото лице отдава на професионалната дейност на ищеца –
активен спортист и балерина. Според вещото лице е възможно ударът да е усложнил тези
дегенеративни изменения, но няма доказателства за това. От показаниията на свидетеля Х.,
майка на ищеца, пристигнал на мястото на събитието 10-15 минути след реализирането му,.
ищецът е бил уплашен, оплакал се от гадене, както и от болки в областта на коляното на
десния крак. По-късно в деня на инцидента, след като се прибрал у дома, ищецът изпитвал
физически дискомфорт вследствие на стреса – повръщал, оплаквал се от болки в крака,
десният крак отекъл, не могъл да стъпва на десния крак – около два месеца, приемал
обезболяващи около 2-3 месеца, около 2-3 седмици бил с поставена на десния крак шина,
имал нужда от помощ – когато се къпе, за да слиза и качва стълби, няколко месеца се
оплаквал от нарушения в съня Ищецът се занимавал професионално с танци, включително
и като студент по специалност Хореография /което се установява и от писмените
доказателства/, както и с аеробика. Поради травмата пропуснал учебни занятия и
професионални изяви, което му създало допълнителен стрес, както и напрежение,
4
включително и поради неразбиране от страна на преподавателския екип в учебното
заведение. Ищецът изпитвал и притеснение за външния си вид от раните и
кръвонасяданията, След инцидента ищецът вече не можел да изпълнява по същия начин
танците и акробатиката. След инцидента ищецът вече не искал да пътува с мотоциклет,
защото изпитвал страх.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съобразявайки установените по делото обстоятелства,
че ищецът е в млада и активна възраст /19 г./, че получените увреждания се характеризират с
интензивни в първия момент болки, че е изпитвал тези болки в период от около 2 месеца, че
не е могъл да се движи без помощ в продължение на няколко седмици – докато кракът е бил
обездвижен, през който период е имал нужда от чужда помощ и за задоволяване на битови
потребности /да се къпе, да се движи в дома си/, че тези телесни увреждания са препятствали
и възможността да посещава учебни занятия и да изпълняван професионалните си
ангажименти, неприятните усещания свързани с естетически некрасивата външност в
областта на уврежданията, стресът от самото събитие, от травмите, от временното
преустановяване на професионалното занятие и учебната дейност, безсънието, както и
появилия се страх у ищеца от това да пътува на мотоциклет, съдът намира, че справедливото
по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 5000,00 лева, като
съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдът счита за
необходимо да посочи, че определя този сравнително висок размер на обезщетението, най-
вече защото в този период около 1-2 месеца ищецът е бил препятстван да участва в учебния
процес, отчитайки спецификата на тази дейност /на балетното изкуство/, отдадеността на
онези, които са посветени на нея /в частност тази на ищеца/, както и трудностите, които е
изживял ищецът вследствие и непроявеното от преподавателите си разбиране.
Същевременно, за да се присъди обезщетение в по-голям от определения от съда
размер, ищецът следва да установи или принципната тежест на увреждането, или че
индивидуално за него увреждането е протекло с усложнен ход, каквито доказателства не се
събраха. Ищецът, носещ тежестта, не събра доказателства за изложените в исковата молба
твърдения, че не се е възстановил, че търпи негативни последици и към момента на
завеждане на иска, респ. към момента на приключване на устните състезания. Напротив,
според вещото лице по СМЕ ищецът е напълно възстановен – няма белези по кожата, няма
данни продължаващата болка и проблемите при клякане да се дължат на уврежданията от
процесното събитие. В тази връзка ищецът не поиска събиране на допълнителни
доказателства Съдът отчита и че в случая травмите, макар и болезнени, не са свързани със
счупване на кости, с болниичен престой, с нужда от интервенции, с продължителна
имобилизация. Отчита и факта, че самият механизъм на ПТП, макар и стресиращ, не е
настъпил при много висока скорост или обстоятелства, които да създадат още по-голяма
уплаха у участниците. Възстановителният период е сравнително кратък – около 2 месеца,
установен от свидетеля Х. /който е с месец над нормалния, определен от вещото лице/. Като
следва да се посочи и че съдът не отчита като вреди от събитието и настъпилите след 2-
5
месечния възстановителен период проблеми при изпълняване на занятието, доколкото не се
установи връзка между продължаващата болка в коляното и уврежданията от събитието.
Следователно, ищецът не проведе доказване за размера на справедливото обезщетение над
приетия от съда.
Своевременно релевираното от ответника възражение за съпричиняване е
основателно. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Ответникът основава възражението си на обстоятелството, че ищецът
не е бил на мотоциклета с поставени протектори на долните крайници, което се установява
от всички доказателства по делото. Действително такова нормативно задължение няма. При
полагане на дължимата грижа от страна на ищеца да запази собствената си безопасност при
превоза на мотоциклета, особено като се държи сметка за професията му, несъмнено би
следвало да бъдат поставени и протектори на долните крайници. От заключението на СМЕ,
както и от обясненията на вещото лице К., се установява, че, ако ищецът е бил с
необходимото безопасно облекло и протектори на долните крайници, установените
травматични увреждания биха били ограничени по интензитета на своята тежест, като е
възможно охлузванията на кожата да бъдат избегнати. Както е посочено в мотивите на т. 7
от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен
касационен съд, ОСТК /с което е прието, че има съпричиняване ако пасажер е пътувал в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол/, дали поведението на пострадалия е
рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в
неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от
реализираното пътно - транспортно произшествие. Сходна е и процесната ситуация. След
като ищецът е разполагал с необходимата екипировка за предпазване на горната част от
тялото, то несъмнено е знаел предназначението , както сам е избрал да не обезопаси
долните си крайници, макар с това да увеличава риска от увреждане. В случая с
непоставянето на необходимата екипировка пострадалият е допринесъл не за настъпване на
събитието, но за физическите увреждания по долните крайници. Приносът тук е несъмнен
според неоспореното заключение на СМЕ, а и предвид факта, че частите от тялото на ищеца,
които са били предпазени от поставената екипировка /яко е протектори/, не са пострадали
/или по тях е имало леки кръвонасядания/. Съдът намира, че съпричиняването в случая е
35%, предвид това, че поставянето на протекторите несъмнено би ограничило тежестта на
6
уврежданията, особено охлузванията, но и като се държи сметка за това, че не поведението
на ищеца е поставило началото на причинния процес.
Определеният от съда размер на справедливото обезщетение /5000 лева/, намален с
процента на съпричиняване /35% - 1750/, възлиза на 3250,,00 лева, до която сума искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
8000 лева – отхвърлен.
От представените по делото фактури и фискални бонове се установява, че ищецът е
сторил следните разходи: 280 лева – за магнитен резонанс на 26.8.2020 г., 40,60 лева –
потребителска такса за проведената в периода 09.9.2020 г. – 16.9.2020 г. физиотерапия и 520
лева – за магнитен резонанс на две анатомични зони от 06.1.2021 г. – общо 840,60 лева.
Според обясненията на вещото лице К. добрата медицинска практика изисква определено
време след травмата да се направи ЯМР, каквото е сторено на 06.1.2021 г., за да се види
какво е състоянието на увредените зони, с цел превенция и диагностика на усложнения.
Според д-р К. това се прави след консултация с лекар. В случая няма данни този ЯМР да е
предписан от лекар, поради което и вещото лице е посочило, че този разход не е в причинна
връзка със събитието. Според заключението на СМЕ останалите разходки са във връзка с
диагностика и лечение на уврежданията от процесното събитие. Съдът намира, че и
разходите за ЯМР от 06.1.2021 г,. са в причинна връзка с уврежданията от събитието, тъй
като вещото лице е категорично, че са адекватно предприети,. Отсъствието на писмено
лекарско предписание за извършването им съдът не счита изключващо причинната връзка
обстоятелство. Особено, като се държи сметка за периода, в който е направено изследването,
актуалната към месец януари 2021 г. ситуация с пандемията от КОВИД 19 и ноторната
лекарска практика в този момент да се дават указания по телефона. Ето защо съдът счита, че
този разход също представлява имуществена вреда, пряка последица от процесното събитие.
Общият размер на имуществените, намален с процента на съпричиняване, 546,39 лева
/208,39 лева – разходите за ЯМР от 26.8.2020 г. и потребителска такса/ и 338,00 лева –
разходи за ЯМР от 06.1.2021 г./. За посочената сума искът следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 846,60 лева – отхвърлен.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КЗ ответникът дължи и
законната лихва от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
С определението по чл. 140 ГПК за безспорно е обявено обстоятелството, че на 18.11.2020 г.
ответникът е получил приложената към исковата молба покана, с която се иска плащане на
обезщетение за неимуществените вреди и за част от имуществените вреди – в размер на
320,60 лева – за ЯМР от 26.8.2020 г. и потребителска такса. Ето защо върху сумата 3250 лева
/обезщетение за неимуществени вреди/ и 208,39 лева /имуществените вреди, изразяващи се в
разноски за ЯМР от 26.8.2020 г. и потребителска такса за физиотерапията/ следва да бъде
присъдена законната лихва от 18.11.2020 г. до погасяване. Върху обезщетението за
имуществени вреди за разходите за ЯМР от 06.1.2021 г. липсва покана, изпратена до
ответника в момент предхождащ предявяването на иска, поради което и върху сумата 338
лева следва да се присъди законна лихва от предявяване на иска – 07.6.2021 г. до
7
погасяването. Претенцията за заплащане на мораторна лихва върху тази сума за периода
18.11.2020 г. - 06.6.2021 г. следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски съобразно уважената част от исковете. Ищецът е сторил разноски в
общ размер на 1830 лева /за държавна такса, депозити за САТЕ, СМЕ и свидетел и за
адвокатско възнаграждение – описани в списъка на л. 109 от делото/. Намалени съобразно
отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 785,34 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на своевременно поисканите
разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил разноски в общ
размер на 1420 лева /за адвокатско възнаграждение и депозити за СМЕ и двама свидетели/.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника, е
неоснователно. Същото е в размер на 1000 лева, без ДДС – с 227 лева по-високо от
минимално определеното по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 г. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия – проведени са две
открити заседания, разпитани са четирима свидетели, изслушани са две вещи лица, това
възнаграждение не може да се приеме за прекомерно. Намалени съобразно уважената част от
исковете на ответника се следват разноски в размер на 810,61 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***”АД, ЕИК ********* да заплати на Р. ВЛ. ХР. , ЕГН ********** на
основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ сумата 3250,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания от: контузия на
дясното коляно - оток, обхващащ цялата колянна става, четири дълбоки охлузвания по
кожата на предната повърхност на дясното коляно, контузионни промени в меките тъкани
на дясната колянна става; кръвонасядане по външната повърхност на лявото бедро в горната
му трета; две охлузвания на лявото коляно в областта на капачката, уплаха, стрес и битов
дискомфорт, невъзможност да упражнява професия и да посещава учебни занятия,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.8.2020 г., в гр. София, на
кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ поради виновното и противоправно поведение на
водач на лек автомобил марка Шевролет, рег.№ ***, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност”, сумата 208,39 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в разходи за лечението на
уврежданията - за магнитен резонанс по фактура № 136/26.8.2020 г. и за потребителска
такса за проведена физиотерапия в периода 09.9.2020 г. – 16.9.2020 г. по фактура №
23217/09.9.2020 г., заедно със законната лихва от 18.11.2020 г. до погасяване на
задълженията, сумата 338,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
8
същото събитие, изразяващи се в разходи за лечението на уврежданията - за магнитен
резонанс по фактура № 4431/06.1.2021 г., заедно със законната лихва от 07.6.2021г. до
погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 785,34 лева,
представляваща разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 8000,00 лева, иска за
обезщетение за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 846,60 лева,
както и претенцията за законна лихва върху разходите за магнитен резонанс по фактура №
4431/06.1.2021 г. за периода 18.11.2020 г. – 06.6.2021 г.
ОСЪЖДА Р. ВЛ. ХР. , ЕГН ********** да заплати на „***”АД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 810,61 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9