Разпореждане по дело №333/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 93/ 19.11.2013 г., постановено по Г.д. № 346/2013 г., Кърджалийския районен съд е прекратил гражданския брак между Д. Е. К. и Т. Д. Т.-К., сключен с Акт за граждански брак № 0301/19.09.2009 г. на О. К., без да се е произнася по въпроса за вината. Съдът е предоставил родителските права по отношение на децата А. Д. К. и Т. Д. К. на тяхната майка Т. Д. Т. - К., а на бащата Д. Е. К. е определен режим на лични отношения с децата. Съдът е осъдил бащата Д. Е. К. да заплаща месечна издръжка на детето А. Д. К. в размер на 100лв. и за детето Т. Д. К. в размер на 80лв.,чрез тяхната майка и законна представителка Т. Д. Т.-К., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата или друга прекратяваща или изменяваща издръжката причина, ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска. С решението си първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по всяко от исканията за издръжката на децата в останалата им част за разликата до пълния предявен размер. Поради което, със свое допълнително решение № 3/02.01.2014 г. е допълнил цитираното вече първоинстанционно решение в частта му, относно присъдената месечна издръжка, която Д. Е. К. е осъден да заплаща на децата А. Д. К. и Т. Д. К., като е осъдил Д. Е. К., с ЕГН *, с адрес за призоваване Г., Б.Б. №*7. Б.А. В. .*, А., да заплаща месечна издръжка на детето А. Д. К., с ЕГН *, в размер на 100лв., както и месечна издръжка за детето Т. Д. К., с ЕГН *, в размер на 80лв., чрез тяхната майка и законна представителка Т. Д. Т. - К., с ЕГН *, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата или друга прекратяваща или изменяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил всеки един от предявените искове за издръжка в останалата им част за разликата от 100лв. до 150лв. за детето А. и за разликата от 80лв. до 100 лв. задетето Т..

Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба, депозирана от недоволната от решението майка-ответница в първоинстанционното производство, Т. Д. Т.. Въззивната жалба е насочена срещу така постановеното допълнително решение в частта му относно присъдената месечна издръжка, която бащата е осъден да заплаща на децата си А. и Т., като е отхвърлил всеки от предявените искове за издръжка на детето А. за разликата от присъдената сума от 100 лв. до претендираната от 150 лв. и за издръжката на детето Т. за разликата от присъдената сума от 80 лв. до претендираната сума от 100 лв. В жалбата се твърди, че постановеното допълнително решение е необосновано. Излагат се съображения, че съдът не е съобразил нуждите на децата, възможностите на бащата да дава издръжка и обстоятелството, че майката била в отпуск по майчинство и получавала минимални за страната доходи, за разлика от другия родител, който работил на две работни места. Изтъква се, че от 01.01.2014 год. минималната работна заплата била 340 лева, поради което минималният размер пък на издръжката следвало да бъде 85 лева или присъдената такава на детето Т. вече се явявала в размер под минималния за страната. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени допълнителното решение в отхвърлителната му част, вместо което постанови решение, с което да уважи искането за присъждане на издръжка за детето А. за разликата от 100 до 150 лева и за детето Т. за разликата от 80 до 100 лева. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В надлежния срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, бащата Д. Е. К.. В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание, жалбодателката, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.

По делото е депозирано и писмо-становище на Д. „С. П.”, Г. К..

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Не е спорно в производството, че като необжалвано, постановеното по делото решение № 93/ 19.11.2013 г., е влязло в сила в частта му, с която съдът е прекратил гражданския брак между страните в производството Д. Е. К. и Т. Д. Т.-К., сключен с Акт за граждански брак № 0301/19.09.2009 г. на О. К., без да се произнася по въпроса за вината; предоставил е родителските права по отношение на родените от брака деца А. Д. К. и Т. Д. К. на тяхната майкаи законна представителка Т. Д. Т. - К., а на бащата Д. Е. К. е определил режим на лични отношения с децата.

Предмет на настоящата въззивна проверка е постановеното по делото допълнително решение и при това само в частта му, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исканата за детето А. издръжка за разликата от присъдената сума от 100 лв. до претендираната от 150 лв.,а за детето Т. издръжка за разликата от присъдената сума от 80 лв. до претендираната сума от 100 лв.

За да постанови решението си в тази му част първоинстанционният съд е приел, че невръстната възраст на децата – А. – на 3 години и 8 месеца, а Т. на 8 месеца към онзи момент и възможностите на бащата, с оглед реализираните от него доходи, обуславяли основателност на претенцията до размера на 100 лв. за детето А. и до размера на 80 лв. за детето Т..

За да се произнесе настоящата въззивна инстанция съобрази приетите в производството относими доказателства и установените с тях обстоятелства. Безспорно в този смисъл се установява обстоятелството, че майката, жалбодател в това производство, в момента ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по смисъла на чл.165, ал.1 от КТ, за което същата получава съответно парично обезщетение по смисъла на ал.3 на същия член. Последният трудов доход, установен в производството за майката е в размер на 620.10 лв./л.20 от делото/. От направеното в производството признание, вкл. и в депозирания отговор на въззивната жалба, се явява безспорно обстоятелството, че бащата е ангажиран по две трудови правоотношения. От представените писмени доказателства е видно, че трудовите доходи на бащата за последния установен в производството месечен период, възлизат на общата сума от 964.96 лв. / л.9 и л.10 от делото/

Правната норма на поставения пред въззивния съд казус е очертана от разпоредбите на чл. 59,ал.2,предл. последно и ал.5, във вр. с чл. 142,ал.2 и чл.143 от СК, а именно, че при развод, без постигнато споразумение, съдът се произнася и за издръжката на децата, като размерът на тази издръжка трябва да осигури условия на живот на децата, които са имали преди развода, освен ако това не би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Основният критерий гласи, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето си, като размерът на минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. В този смисъл безспорно е в производството, че бащата дължи издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца. Спорът се свежда само до техния размер. За да определи същият, настоящата инстанция съобрази, че съгласно ПМС № 249/31.10.2013 г., считано от 01.01.2014 г., минималната работна заплата за страната е в размер на 340 лв. и че законовата една четвърт от този размер възлиза на 85 лв. В този смисъл така определената на детето Т. месечна издръжка в размер на 80 лв., определено е под законовия минимум. Тази констатация сама по себе си вече води до извода, че следва да бъде редуциран така определения от първоинстанционния съд размер от 80 лв. Прочие, настоящата инстанция обаче намира, че тази редукция следва за детето Т. да бъде извършена от определените 80 лв. на 90 лв. Намира, че е необходима и редукция на определения и на детето А. размер, а именно от 100 лв. на 120 лв. И това е така защото, в казуса се отчита както законовопромененият минимум като отправна точка за преценката за размера на всяка присъждана издръжка, така и осъщественият похвален стремеж на бащата, работейки по две трудови правоотношения да получава доходи, водещи до осигуряване на един добър жизнен стандарт на децата си, и този именно жизнен стандарт, който те са имали преди развода, следва по смисъла на цитираната разпоредба на чл.59, ал.5 от СК, да бъде запазен и за бъдещ период. Още повече, че въззивната инстанция, водима от цитираната разпоредба и направените в производството констатации намира, че така определените размери на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца А. и Т., не биха създали особени затруднения на дължащия издръжката баща.

При този изход на делото се следват разноски на поискалата ги жалбодателка, разбира се съобразно уважената част на депозираната въззивна жалба, а именно в размер на 77 лв. Прочие следва да бъде осъден ответникът по жалбата да заплати по сметка на КОС сумата в размер на 43.20 лв., съставляваща дължима се във възивното производство държавна такса върху уважения размер на присъдените издръжки.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА допълнително решение № 3/02.01.2014 г., постановено по Г.д. № 1227/2013 г. на Кърджалийския районен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Т. Д. Т., с ЕГН *, против Д. Е. К., с ЕГН *, искове за заплащане на детето А. Д. К. ежемесечна издръжка за разликата от 100 до 120 лв. и за детето Т. Д. К. ежемесечна издръжка за разликата от 80 до 90 лв.,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д. Е. К., с ЕГН *, с постоянен адрес: Г., ж.к.„В.-*”, Б. вх.”*”,.*, А., да заплаща месечна издръжка на детето си Т. Д. К., с ЕГН *, в размер на още 10.00 лв. /или в общ размер от 90.00лв./, чрез нейната майка и законна представителка Т. Д. Т., с ЕГН *, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до навършване на пълнолетие на детето или друга прекратяваща или изменяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Д. Е. К., с ЕГН *, с постоянен адрес: Г., ж.к.„В.-*”, Б. вх.”*”,.*, А., да заплаща месечна издръжка на детето си А. Д. К., с ЕГН *, в размер на още 20.00 лв. /или в общ размер от 120.00лв./, чрез нейната майка и законна представителка Т. Д. Т., с ЕГН *, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до навършване на пълнолетие на детето или друга прекратяваща или изменяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Д. Е. К., с ЕГН *, с постоянен адрес: Г., ж.к.„В.-*”, Б. вх.”*”,.*, А., да заплати на Т. Д. Т., с ЕГН *, от Г., Б.Б. № *. Б.А.” ,вх.”*”, .*, А., сумата в размер на 77 лв., съставляваща разноски във възивното производство.

ОСЪЖДА Д. Е. К., с ЕГН *, с постоянен адрес: Г., ж.к.„В.-*”, Б. вх.”*”,.*, А., да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд сумата в размер на 43.20 лв., съставляваща дължима се в производството държавна такса.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.