РЕШЕНИЕ
№ 144 дата 08 февруари 2016 год.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІII-ти
състав,
в публично заседание на 20 януари 2016 год.
в следния
състав:
Съдия: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Секретар:
С.Х.
Прокурор:
Тиха Стоянова
разгледа адм. дело № 984 по описа за 2015 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.203 и сл. от АПК, във вр.
с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Д.К.М. *** против
Областна дирекция на МВР – Бургас, подадена по реда на чл.203, ал.1 от АПК и с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и с изричен петитум за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2000лв., ведно с лихва за забава върху сумата, считано от
03.02.2015г., както и направените по делото разноски. Фактическите основания,
сочени от ищеца за претендираните от него вреди, са неправомерното му задържане
по реда на чл.63, ал.1 от ЗМВР, отменено впоследствие от съда като
незаконосъобразно, както и преживените болки, страдания, негативни емоционални
преживявания за периода на престоя по задържането в полицейското управление.
Посочва, че не му е била осигурена възможност да се свърже с адвокат, за времето на задържането му в
Първо РУ на МВР – Бургас, както и с трето лице – негова приятелка. Твърди, че не
е получил обяснение за какво точно е задържан. Иска се да бъде осъден
ответникът да заплати претендираните неимуществени вреди, претърпени вследствие
на незаконното му задържане, както и сумата от 30,00 лева имуществени такива,
заплатени за преглед при съдебен лекар, посетен след освобождаването му.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира
допълнителни доказателства.
Ответникът – ОД на МВР – Бургас се представлява от
юрисконсулт, който оспорва основателността на исковата молба поради
недоказаност на причинно-следствената връзка между отмененото като
незаконосъобразно задържане и причинените вреди. Претендира възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
становище за частична основателност на исковата молба, като счита, че се
доказват част от претендираните неимуществени вреди ведно с обстоятелството, че
представляват пряка и непосредствена последица от отменения като
незаконосъобразен административен акт. Относно размерът, излага становище, че
следва да бъде присъден минимален такъв, заради установения като преживян стрес
и унижение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
установи следното:
Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане,
подадена от активнолегитимирана страна, против надлежен ответник и при наличие
на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, исковата молба е частично
основателна.
Установява се по делото, че против ищеца П. е била
издадена Заповед за задържане по реда на чл.63, ал.1 от ЗМВР № 383/05.12.2013г.
от полицейски орган при Първо РУ на МВР – Бургас. Заповедта е обжалвана по
съдебен ред, по повод на което е образувано адм.дело N 2974/2013г. на Административен съд – Бургас, по което
съдът е постановил Решение № 560/07.04.2014г., с което жалбата срещу оспорената
заповед е оставена без уважение. Решението е обжалвано пред касационен състав
на ВАС, като по образуваното касационно дело N 6741/2014 е било постановено Решение N 1164/03.02.2015г., с което първоинстанционният
съдебен акт е бил отменен, като издадената заповед за полицейско задържане е
отменена като незаконосъобразна. Видно от мотивите на съдебния акт, прието е,
че заповедта не съдържа фактическо основание за издаването й. Т.е. обоснована е
липсата на данни за извършено от ищеца престъпление към момента на задържането
му. От приложеното по делото адм. д. N 2974/2013г. и по-конкретно от приложената заповед за полицейско задържане се
установява, че фактическото задържане на
лицето е осъществено в 08,50 часа на 05.12.2013г., когато била извършена проверка на адрес, за който
било известно, че М. живее и се укрива. Жалбоподателят бил открит във вътрешна
стая на жилището, скрит зад една врата и бил отведен в Първо РУП – Бургас за
провеждане на беседа относно извършеното престъпление и неговото алиби. На
жалбоподателя било снето писмено обяснение, в което М. написал, че не си спомня
къде е бил на 03.12.2013 година и че не е вземал телевизор от офиса на телевизия
„Скат”. Писмените доказателства сочат, че на лицето е бил извършен полицейски
обиск и той е бил запознат с правата си на задържан в момента на издаване на заповедта
за задържането му на 05.12.2013г. в 08,50ч., когато е попълнена и подписана от
него нарочна декларация за тази цел. Същият
е декларирал , че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка,
както и че желае медицински преглед от лекар, както и това, че желае трето лице
(неиндивидуализирано в декларацията) да бъде уведомено за задържането му.
Впоследствие същият е променил становището си относно желанието да ползва
адвокат за собствена сметка и е декларирал съгласие за ползване на служебен
защитник. Видно от обяснение дадено от ищеца на 11.12.2013г., такъв адвокат му
е бил осигурен. Сочи се адв. Р. Н. , с който обяснява, че се е срещнал в деня
на задържането му около 09.00 – 09.30 часа. Това обстоятелство се установява и
от представената по делото книга за посещения (л.12 от приложеното адм.д. 2974/2013г.).
Представени по делото на стр. 45-46 са писмени доказателства – книга за
иззетите, получени и разходвани суми от и за задържани лица – Приложение 7,
както и Приложение 2 за получения порцион. На л.44 от делото представен от
ответната страна е и Талон за медицински преглед от 05.12.2013г. – 16,50 часа.
От така представените доказателства се установява обстоятелството, че общият му
статус сочи на клинично здраво лице, но е констатирано охлузване на лява
подбедрица – около 34 см. От книгата за задържания (л.46) се установява
обстоятелството, че ищецът е бил предаден на дл. лице от Първо РУП на 06.12.2013г.
в 06,40 часа, като дл. лице е посочило, че е клинично здрав. От събраните по
делото доказателства се установява, че за времето на задържане лицето е
получило вечеря на 05.12.2013г., като е настанен в клетка N6 и му е предоставен за ползване шкаф N 6, като от същите книги не се установява по същото
време в същата клетка да е било настанено и друго задържано лице.
След освобождаването си е съобщил за нанесени удари от
полицейския служител Я.А.Я., към момента
на задържането му и по късно по време на престоя му в I РУП на МВР. Двамата разпитани по делото свидетели
обясняват, че задържаният се е чувствал зле от задържането, като е негодувал,
че за всяка кражба задържат него. Свидетелят К. го описва като афектиран. За
нанесен побой ищецът е съобщил на св. Д., който твърди, че е станал свидетел на
натъртвания по ребрата и оплаквания за болки от страна на ищеца.Тези показания
съдът възприема като повлияни от близостта на свидетеля с ищеца. При наличие на
външни белези за нанесен побой не става ясно нито защо ищецът не се е снабдил с
медицинско удостоверение непосредствено след освобождаването му, нито това защо
не е съобщил и на посетеният непосредствено след освобождаването му адв. К.. В
допълнение следва да се изтъкне, че наличието на белези не удостоверява времето
на получаване нито авторът – причинител на същите. От медицинската документация
се установява, че в 16,50 на 05.12.2013г. е констатирано единствено охлузване
на лява подбедрица, за което ищецът не е дал обяснения на лекаря да е рана получена
в резултат на нанесен побой. Непосредствено след този преглед – в 16,45 ( видно
от книгата на л.45) същият е бил приет в помещенията за нощуване на следствения
арест Бургас, откъдето видно от документа на л.46 е предаден на друго дл. лице
– С.Ф. (а не на Я.Я.), от който ищецът не съобщава да е бил бит. Поради
изложеното, съдът не възприема за доказани от страна на ищеца твърденията за
нанесен му побой от Я.Я..
От заповедта се установява, че ищецът е бил уведомен
за причината за задържането му, а именно заради това, че е заподозрян в
извършване на престъпление по чл.195 НК, кражба на телевизор , както по делото
липсват данни спрямо него да са били извършвани процесуални действия за целите
на извършвана предварителна проверка, водено разследване или друг вид
производство, относимо към задържането. Видно от отбелязването в заповедта за
задържане (екземпляр на л.6 от дело №
1609/2007г.) ищецът е освободен на следващия ден в 07,00 часа.
Горните
фактически констатации по същество не
се оспорват от административния орган и за тяхното установяване съдът изхожда
от представените по делото писмени доказателства, както и депозираните
свидетелски показания.
При тези фактически данни следва да се приеме, че от
08,50 часа на 05.12.2013г. до 07,00 часа на 06.12.2013г. М. е бил задържан в Първо РУ на МВР –
Бургас, за което е била издадена Заповед
№ 383/05.12.2013г. по реда и на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР, която
впоследствие е била отменена от съда като незаконосъобразна, което от една
страна обосновава допустимостта на иска, а от друга страна предявената искова
претенция се явява частично доказана и по основание относно претендираните
неимуществени вреди, претърпени за периода на задържането, с изключение на
такива преживени от твърдян като нанесен на ищеца побой от длъжностното лице Я.Я.,
като в тази връзка съдът съобрази следното:
Самият факт на задържане и фактическото
лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването
на емоционален стрес, провокиран както от ограничаването на възможността за
придвижване, така и от поставянето на лицето в изолирана среда, поради което
претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените за времето на задържане
дискомфорт и неудобства не само произтичат вследствие на изпълнението на
незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност
е отменената от съда заповед за задържане, но за тях свидетелстват и
разпитаните в о.с.з. свидетели К. и Д.. Соченият от същите интензитет не е с
висока степен. Свидетелят К. обяснява за състояние на афект, а свидетелят Д.,
обяснява, че от незаконното задържане ищецът се чувствал зле. За невисоката
степен на емоционално страдание сочи и обстоятелството, че ищецът се е снабдил
с медицинско удостоверение не непосредствено след освобождаването му, когато е
посетил и ползвал услугите и на адвокат, а едва четири дни по-късно – на
10.12.2013г. В допълнение следва да се
изтъкне, че освен изминалия дълъг период след освобождаването му, изводът за
авторство на вредите в лицето на дл. лице Я.Я. от Първо РУП се разколебава и от
характера на констатираните увреждания – те не отговарят нито на тези, описани
от св. Д. – белези, натъртвания по ребрата, нито на констатираните в
медицинския документ на л.44 от делото,
където констатираното охлузване е по лявата подбедрица, а в медицинското
удостоверение то е описано като охлузване в средната част на бедрото. В самото
удостоверение (л.7) се сочи и това, че по обяснение на пациента раните същият е
получил преди един ден, т.е. около 8-9 декември 2012г. Следователно
представеното СМУ 580/2013г. касае различна хипотеза от процесната. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че претърпените при задържането болки и
страдания не са били значително по-големи от неизбежните за тази форма на
въздействие неудобства, тъй като видно от събраните доказателства лицето е било
поставено в самостоятелна клетка за нощуване, дадена му е вечеря, прегледан е
от медицинско лице, осигурена му е среща със служебен защитник.
Все пак самото задържане на незаконно
правно основание вече обосновава унизително спрямо лицето отношение, което
надхвърля прага на суровост по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, заради незаконния му
характер. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между доказаните като
претърпени ( макар и с невисок интензитет) неимуществени вреди и отменената
като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на
нейното изпълнение задържаното лице претърпява претендираните вреди. Съгласно
нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно
общото правило на чл.52 от ЗЗД при репариране на такъв вид вреди, размерът на обезщетението се определя от съда по
справедливост. Претендираният от ищеца размер на неимуществени вреди от
2 000лв., съдът намира за завишен. С оглед конкретните данни за
неправомерно задържане за период от порядъка на 10 часа и 10 минути, при
вземане предвид общите условията, в които е било поставено лицето, както и след
като се съобрази, че обезщетението касае период през 2013г., когато минималната
работна заплата и стандарта на живот е по-нисък от актуалния към момента на
произнасяне на решението, Съдът възприема за справедливо обезщетение на
претърпените неимуществени вреди в размер на 200лв., ведно със законната лихва,
считано от 09.03.2015г. – датата на влизане в сила на съдебния акт за отмяна на
заповедта, до окончателното изплащане на
сумата.
По повод на претенцията за обезвреда на
нанесените имуществени вреди, Съдът намира, че същите не са в пряка причинно-следствена
връзка с претендираните, като извършени от полицай Я.Я. противоправни действия
– нанасяне на побой, поради установеното от самото СМУ 580/2013г. обстоятелство,
че същото касае получени удари един ден преди извършения преглед – т.е. 8-9.12
2013г., когато лицето вече е било освободено от отменената нато незаконна ПАМ.
Макар да се обяснява, че така направените разходи са с цел удостоверяване на
нанесените и претърпени вреди от твърдения като нанесен при задържането побой,
това твърдение бе оборено. В тази връзка, липсва един от елементите на
имуществената отговорност по чл.1, чл.1 от ЗОДОВ, а именно вредите да са
причинени, като пряка причинноследствена връзка от разглеждания в настоящото
производство незаконен административен акт или незаконно действие.
На основание изложените мотиви, исковата
молба на Д.М. за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена за целия размер от
30,00 лева, заплатени за съдебен лекар, сочени като пряк резултат от незаконното
задържане на ищеца, доколкото макар и доказани по размер, те не се явяват
директен резултат на твърдяното противоправно поведение на административния
орган, изразяващо се в нанесен от него на ищеца побой при и по време на
задържането му.
Съобразно този изход на процеса, при
материален интерес на иска в размер на 2030лв., уважена част в размер на 200лв.,
направени от ищеца разноски в процеса в размер на 500лв. адвокатски хонорар и
10,00 лева държавна такса, в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 59,26лв. При частично уважена
част от иска, разноски за ответника не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, III-ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Бургас, гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 да ЗАПЛАТИ на Д.К.М. ***, сумата от 200лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат
на отменена с Решение № 1164/03.02.2013г. по адм. дело № 6741/2014г. на Върховния
административен съд като незаконосъобразна Заповед № 383/05.12.2013г., издадена
от полицейски орган при Първо РУ на МВР – Бургас по реда на чл.63, ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2015г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Д.К.М. *** против
Областна дирекция на МВР – Бургас в ОСТАНАЛАТА й ЧАСТ, относно присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 200лв. до 2000лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковата молба на Д.К.М.
*** против Областна дирекция на МВР – Бургас за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер над 30лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Бургас, гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да
заплати на Д.К.М. *** сумата от 59,26лв. разноски по делото, представляващи
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: