РЕШЕНИЕ
№ 760
гр. Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20245300500988 по описа за 2024 година
Производство по чл.310 ГПК във вр. с чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение №434/26.01.2024г., постановено по гр.д.№7393/2023г., по
описа на ПРС, първи гр.с., с което се отхвърлят предявените от А. Р. К., ЕГН **********
от с. *** срещу „Санмина България“ ЕООД, с адрес област Пловдив, община Марица, с.
Труд, местност „Кошовете“, представлявано от А. Х., искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т. 1, 2, 3 КТ за признаване уволнението на А. Р. К. за незаконно и отмяната му; да се
възстанови ищецът А. Р. К. на предишната му работа, на “длъжността „***“ с НКПД *** в
„Санмина България“ ЕООД и за заплащане на ищеца А. Р. К. обезщетение по чл. 225 от КТ,
за времето през което е останал без работа, поради незаконното му уволнение в размер на
12 228.24 лева за периода 21.03.2023г. – 14.05.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 22.05.2023 г. до
окончателното й изплащане, като недоказани и неоснователни.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от А. Р. К. с ЕГН-**********, чрез
процесуалния му представител адв. Б. Б. против постановеното от първоинстанционния съд
решение, с твърдения за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост
и немотивираност, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се настоящата
инстанция да отмени обжалвания акт и постанови друг, с който да уважи предявените
искове като основателни. Претендират се разноски, съгласно представения списък с
1
направени такива..
Въззиваемата страна „Санмина България“ ЕООД, чрез процесуалния представител
адв.Д. моли да се отхвърли жалбата като изцяло неоснователна и да се потвърди
първоинстанционния акт , като правилен и законосъобразен.Не претендират разноски.
Възразяват за прекомерност на направените от другата страна разноски..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран от А. Р. К., ЕГН ********** против „Санмина
България“ ЕООД, с искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2, 3 КТ за признаване
уволнението на А. Р. К. за незаконно и отмяната му; да се възстанови ищецът А. Р. К. на
предишната му работа, на “длъжността „***“ с НКПД *** в „Санмина България“ ЕООД и да
се присъди на ищеца А. Р. К. обезщетение по чл. 225 от КТ, за времето през което е останал
без работа, поради незаконното му уволнение в размер на 12 228,24 лв. за периода
21.03.2023 г. - 21.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба - 22.05.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, които суми да бъдат платени по банкова сметка с IBAN *** в ***.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ,
първоинстанционният съд е приел, на първо място, че оплакването за нарушена
предварителна закрила е неоснователно. Посочил е, че доколкото ищецът е декларирал, че
не се ползва от закрила по чл.333 КТ в представената пред работодателя декларация, то е
налице недобросъвестност на работника и неполагане на дължима грижа, с оглед на което
последният не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. На
следващо място, съдът е приел, че работодателят е извършил подбор при спазване на
разпоредбата на чл.329 КТ, поради което издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение се явява законосъобразна и не подлежи на отмяна. Предвид отхвърляне на
главния иск и съответно обусловеността на исковете за възстановяване на предишната
работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа, са отхвърлени като
неоснователни и останалите предявени искове.
Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят навежда два основни
довода: На първо място твърди, че при изготвяне на декларация по чл.333 от КТ, е
посочил, че се ползва със закрила по чл.333 КТ, като в тази връзка навежда твърдения, че
съгласно указанията дадени на декларацията се „зачертава невярното“, а в конкретния
случай невярното е, че „ не се ползва от закрила по чл.333 КТ“; че към момента на
връчване на декларацията и заповедта е казал на свидетелката Н. С., в качеството и на
представител на работодателя, че е *** на синдикална организация на КНСБ „Санмина
2
българия „ ЕООД; че цялостната преценка на събраните доказателства навеждат на извода,
че работодателят е бил надлежно уведомен за ползваната от ищеца закрила по чл.333 КТ, но
въпреки това е уволнил ищеца. В тази връзка навежда оплаквания, че незаконосъобразно
първоинстанционният съд вменява на ищецът недобросъвестност, приемайки, че
последният умишлено е въвел работодателят във заблуждение. На второ място твърди, че
изводите на първоинстанционният съд, че работодателят при спазване на законовите
изисквания е извършил подбор, са неправилни, доколкото видно от приложените по
делото документи има критерии, които са в пълно разминаване с нормативно
определените, което обстоятелство от своя страна води до незаконосъобразност на
извършения подбор.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./
В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.
ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата
инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради
което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства, като след преценката им намира наведените в жалбата доводи за основателни
по следните съображения:
Безспорно е, че трудовото правоотношение между ищеца и „Осрам“ ЕООД, е
възникнало на основание сключен трудов договор № *** г., като на същата дата е
подписана и длъжностна характеристика за длъжността „***“ с код по НКПД *** в
търговското дружество. През 2021 г. „Осрам“ ЕООД прехвърлило дружествения си дял на
„Санмина България“ ЕООД, по силата на който ответното дружество придобива качеството
на работодател на ищеца. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед №
*** на прокуриста на „Санмина България“ ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предложение второ от КТ, считано от 21.03.2023г.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това: дали работодателят е бил
надлежно уведомен от работника за наличието на предварителна закрила по чл.333 КТ и
дали е законосъобразно извършен подбора от работодателя.
Безспорно се установява, че работодателят е поискал да събере информация от
работника за закрилата по чл.333 ал.3 КТ. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС,
когато работникът или служителят е дал отговор на работодателя при запитване за
закрилата по чл.333 ал.3 КТ, тогава работодателят е задължен да спази изискванията да чл.
333, ал. 3 КТ и да поиска и получи предварително съгласие от съответния синдикален орган.
3
Когато обаче, работникът или служителят не даде отговор, работодателят не е обвързан от
спазването на чл. 333, ал. 3 КТ. В конкретният случай, с оглед наведените от страните
твърдения , следва да се даде отговор добросъвестен ли е бил работникът по смисъла на чл.
8, ал. 1 КТ, когато при запитване от работодателят е дал отговор в процесната декларация
по чл.333 КТ и в случай, че е налице укриване на обстоятелства от страна на работника,
отпада ли закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ?
Ищецът твърди, че с попълване на декларация по чл.333 КТ и съобразявайки се с
указанията дадени в самата декларацията, а именно: че „невярното се зачертава“, то
последният е дал информация на работодателят, че се ползва от закрилата на чл.333 КТ.
Работодателят оспорва наведените от ищеца твърдения, че последният е декларирал пред
него обстоятелството, че „се ползва със синдикална закрила по смисъла на посочената
разпоредба“. Посочва, че преди да се пристъпи към прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, на последния на 20.03.2023г. била връчена за попълване
декларация по чл. 333 КТ, в която работникът е отбелязал чрез подчертаване, че „не бил
трудоустроен, че не страда от заболяване, посочено в Наредба № 5 на МНЗ и не се ползва
със закрилата на чл. 333, ал. 3 от Кодекса на труда“.
От събраните по делото доказателства / л.19 от делото на ПРС/, се установява, че
действително на 20.03.2023 г. ищецът е попълнил декларация по чл. 333 КТ. Съгласно
указанията дадени в декларацията, деклариращият е следвало да „зачертае невярното“.
Видно обаче от съдържанието на декларацията, не са налице зачертавания в какъвто смисъл
са указанията, а подчертавания от деклариращия „че не бил трудоустроен, че не страда от
заболяване, посочено в Наредба № 5 на МНЗ и не се ползва със закрилата на чл. 333, ал. 3 от
Кодекса на труда“. Декларацията е попълнена от ищеца без да са спазени изисванията за
„зачертаване на невярното“, поради което съдът приема, че доколкото същата не е
правилно попълнена, то съдържанието и носи протИ.речива информация.
Както по –горе вече бе отбелязано, в тежест на работодателя е да събере
информация от работника или служителя дали последният се ползва от закрилата по чл.
333, ал. 3 КТ. В конкретният случай е налице отговор, но той не носи точна информация
относно отразените от работника обстоятелства, което повдига спор между страните дали
работникът се ползва или не се ползва със закрилата на чл. 333, ал. 3 от Кодекса на труда“.
Не би могло да се приеме, в какъвто смисъл е направено възражение, че незнанието на
работодателя е резултат на недобросъвестност от работника по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ,
нито че е налице липса на отговор от страна на работника или служителя, след отправено
до него питане за закрила, което би освободило работодателят от носенето на отговорност
за нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ. Доколкото декларацията е носила неясна информация,
то в тежест на работодателя е било да предприеме допълнителни действия по изясняване и
събиране на информация относно закрилата по чл.333 КТ, имайки предвид, че при всяко
прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, при които е предвидена закрила,
работодателят следва да се информира за наличието на такава, с оглед спазване
изискванията на чл. 333, ал. 3 КТ. Като не е сторил това, а е предприел последващи
4
действия по извършване но подбор, то работодателят е допуснал нарушение на
предвидената в чл.333 ал.3 КТ предварителна закрила при уволнение.
Гореизложеното обосновава незаконосъобразността на извършеното уволнение със
Заповед № *** на прокуриста на „Санмина България“ ЕООД, поради което същото следва
да бъде отменено, а ищецът ищецът А. Р. К. възстановен на предишната му работа, на
“длъжността „***“ с НКПД *** в „Санмина България“ ЕООД. Доколкото неспазване
изискванията на чл. 333, ал. 3 КТ обуславят незаконосъобразността на извършеното
уволнение, съдът не намира за необходимо за разглежда втория наведен довод за
незаконосъобразност на извършения подбор от работодателя.
Установи се, че за процесния период ищецът е останал без работа, както и че
обезщетение по чл. 225 от КТ, съгласно заключението на вещото лице З. М., което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно, за времето през което е останал без работа,
поради незаконното му уволнение възлиза на сумата в размер на 11 346.48 лв. за периода
21.03.2023 г. - 21.09.2023 г. Ето защо същото следва да бъде присъдено, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 22.05.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, които суми да бъдат платени по банкова
сметка с IBAN *** в ***.
Като е достигнал до различни от горните изводи и е отхвърлил предявените исковете
с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2, 3 КТ, първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 1 600лв
пред първата инстанция и в размер на 1 600лв пред втората инстанция. Не следва да бъде
уважено възражението за прекомерност на претендираните разноски, предвид фактическата
и правна сложност на делото, както и проявената процесуална активност на процесуалния
представител на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №434/26.01.2024г., постановено по гр.д.№7393/2023г., по описа
на ПРС, първи гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № *** на
прокуриста на „Санмина България“ ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение
второ от КТ, с което е прекратено трудовото правоотношение с А. Р. К., ЕГН **********
от с. ***, считано от 21.03.2023г. и като такова го ОТМЕНЯ, като ВЪЗСТАНОВЯВА
ищецът А. Р. К. на предишната му работа, на “длъжността „***“ с НКПД *** в „Санмина
България“ ЕООД
5
ОСЪЖДА „Санмина България“ ЕООДс адрес област Пловдив, община Марица, с.
Труд, местност „Кошовете“, представлявано от А. Х. да заплати на А. Р. К., ЕГН
********** от с. ***, обезщетение по чл. 225 от КТ, за времето през което е останал без
работа, поради незаконното му уволнение в размер на 11 346.48лв / единадесет хиляди
триста четиридесет и шест лева, и четиридесет и осем стотинки/ за периода 21.03.2023
г. - 21.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 22.05.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, които суми да бъдат платени по банкова сметка с IBAN *** в ***.
ОСЪЖДА „Санмина България“ ЕООДс адрес област Пловдив, община Марица, с.
Труд, местност „Кошовете“, представлявано от А. Х. да заплати на А. Р. К., ЕГН
********** от с. *** направени пред двете инстанции разноски общо в размер на 3 200лв/
три хиляди и двеста лева/
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, с жалба в едномесечен
срок от деня на обявяването му – 12.06.2024г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6