№ 1956
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100510286 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20145635/24.06.2021 г., постановено по гр. дело № 21203/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 53 с-в е осъдена Агенция „П.И.“, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул.
*******, да заплати на „Б. В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. *******, на основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 721,22 лева,
представляваща престирано на застрахованото лице по застраховка „Автокаско”
обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил „БМВ 330“, рег. № ******* от
настъпилото на 31.03.2019 г. на републикански път ПП I-4 км. 105+200 ПТП поради
попадането му в дупка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
27.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения иск за
горницата над 721,22 лв. до пълния предявен размер от 1535,06 лв. като неоснователен.
С решението е осъдена Агенция „П.И.“ да заплати на „Б. В.И.Г.“ АД на основание на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 444,51 лв.– разноски по делото, а Б. В.И.Г. АД е
осъден да заплати на Агенция „Пътна инфрастуктура“ на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 44
лева – разноски по делото.
Срещу решението в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил
исковата претенция за разликата над 721,22 лева до 1174,79 лева е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗАД „Б. В.И.Г.“.
Жалбоподателят сочи, че не са изложени мотиви защо кредитира едното заключение на
1
САТЕ, но не и другото, като неправилно е кредитирал първоначалната експертиза без да
обсъди допълнителното заключение на вещото лице, което според жалбоподателя
установява реалния размер на увреждането. Отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение до размер от 1 174,79 лева и уважаване на предявения иск.
Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил такъв от Агенция П.И..
Срещу постановеното решение в частта, с която предявените искове за уважени за
сумата от 721,22 лева е постъпила въззивна жалба от Агенция П.И.. Счита, че
първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно поради противоречие с
материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди, че по делото не са представени актуални общи условия към датата на ПТП –
31.03.2019 г. и датата на сключване на застрахователния договор 07.11.2018 г.; липсва
протокол, издаден от компетентния орган; длъжностното лице не било направило снимков
материал; разкривали се съществени противоречия между свидетелските показания и
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение. Счита, че водачът е допринесъл
за настъпването на вредоносните последици. Счита, че изводът на САТЕ за наличие на
причинноследствена връзка не следва да бъде кредитиран. Сочи, че застрахователят не е
извършил проверка за настъпили обстоятелства попадащи в регламентираните изключения
за отговорността му. Представената застрахователна полица била бланкова и не съдържала
застрахователните рискове. Твърди, че КАТ не бил уведомен за ПТП-то. Поддържа, че е
налице принос по чл. 51, ал.2 ЗЗД от страна на водача, тъй като се е движил със скорост,
която не му е позволила да спре. Отправя искане за отмяна в обжалваната част. Претендира
разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ЗАД „В.И.Г.“. Твърди, че в тежест на
другата страна е да докаже, че в общите условия са въведени промени, ако това се твърди от
същата. Представените общи условия са актуалните такива видно от публикуваните в
интернет сайта общи условия. Поддържа, че застрахователната полица е за Пълно каско,
което съгласно общите условия включва всички рискове без тези, които са посочени като
изключения. Освен това в т. 6.3 от Общите условия изрично е регламентирано, че за щети
по гумите в резултат от дупки и неравности по пътя, застрахователят обезщетява до две
увредени гуми и/или джанти в срока на действие на полицата. Всички доказателства
кореспондират помежду си и налагат извода за причинно следствена връзка. Не е налице
нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, която да изисква посещение от органите на КАТ и
съставяне на протокол за настъпило събитие. Счита, че в Наредба № Iз-41/12.01.2009 г.
изрично е предвидено, че в случай на повреди на МПС, които не са причинени от друго
ППС не се изисква посещение на място от органите на МВР и съставяне на протокол.
Поддържа, че предвидимо препятствие не включва неизправности и дупки по пътя, а
водачът е бил добросъвестен. Отправя искане за потвърждаване на решението в
обжалваната част .
Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът на основание чл.
2
410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД , предявен от Б. В.И.Г.“ АД, ЕИК ******* срещу Агенция „П.И.“,
ЕИК ******* за горницата над 1174,79 лв. до пълния предявен размер от 1535,06 лв.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Решението на СРС е правилно, като настоящият състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях.
За да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се установят
следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
действието на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което
отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в процеса следва да
докаже чрез провеждане на пълно и главно доказване обстоятелствата, на които основава
своите искания и възражения. В случай че това не е сторено, съдът е обвързан да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
По въззивната жалба на „Б. В.И.Г.“ АД:
Като част от доказателствената съвкупност по делото са приобщени представени с
исковата молба заявление за завеждане на щета и опис на имуществената претенция от
01.04.2019 г. за настъпилото на 31.03.2019 г. ПТП, на пътен участък на ул. „Бистришко
шосе“ посока от гр. София към с. Бистрица на 1 км. преди с. Бистрица , като ищецът,
управлявайки лек автомобил марка Фолксваген , модел „Пасат“, рег. № СВ № *******
попада в необезопасена дупка на тъпното платно. По делото е изслушана и приета САТЕ,
която въз основа на посочените в описа от 01.04.2019 г. щети дава заключение, че същите са
в причинна връзка с процесното ПТП, а стойността необходима за възстановяване на
процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
721,22 лева, като вещото лице е уточнило, че представената от сервиза фактура включва и
операции и нови детайли, които не са отразени в описа на ищеца - ремонт на предна броня,
халоген (нов) и средна долна решетка (нова). В първото по делото съдебно заседание,
ищецът е представил повторен опис от 05.03.2021 г. на същата претенция, съдържащ освен
посочените щети в първия опис допълнително фар мъгла и решетка пр. броня – ср. Въз
основа на така представения повторен опис е допусната допълнителна САТЕ, според която
стойността необходима за възстановяване на всички увреждания по лекия автомобил по
повторния опис е 1 174,79 лева.
Настоящият състав намира, че по делото не е доказана причинно-следствената
3
връзка за двете щети: фар за мъгла и решетка на броня по повторния опис от 05.03.2021 г.
На първо място, тези щети не фигурират нито в заявлението за настъпване на щетата, нито в
първоначалния опис от 01.04.2019 г., а освен това следва да бъде съобразен изминалия
значителен период от време /приблизително две години/ между ПТП -31.03.2019 г., първия
опис – 01.04.2019 г. и втория опис – 05.03.2021 г. Следва да се акцентира, че основното
САТЕ дава заключение, че щетите по първия опис -01.04.2019 г. са в причинно следствена
връзка с процесното ПТП, но такова заключение липсва по отношение на допълнителните
две щети, посочени във втория опис 05.03.2021 г. С оглед на това , правилно
първоинстанционният съд е кредитирал основното заключение на САТЕ, а не
допълнителното заключение на САТЕ, поради което възражението на въззивника – ищец е
неоснователно и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба на Агенция „П.И.“:
Същата е неоснователна.
Представената застрахователна полица „Каско стандарт“ с основни покрития
„Пълно каско“ съответства на изискванията на КЗ. Съгласно чл. 344, ал. 1 от КЗ
застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или
на друг писмен акт, а общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна
част от договора. Съгласно чл. 345 от КЗ е уредено и съдържанието на застрахователния
договор. Въззивният съд намира, че в случая писмена форма за действителност на договора
е спазена, доколкото същият е сключен във формата на застрахователна полица, като
същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. В общите
условия са регламентирани покритите рискове по тази застраховка. Процесният договор за
застраховка включва обезщетяване при настъпването на щети в резултат на
пътнотранспортно произшествие съгласно раздел Каско, Глава ІI "Покрити рискове и
изключения" от Общите условия на ищеца за застраховка с клауза "пълно каско", какъвто е
настоящия случая. Наред с горното, съгласно глава III, т. 6.3 от ОУ на ищеца е уредена
отговорността на застрахователя за обезщетение на две увредени гуми при наличие на ПТП
поради неизправност на пътя или дупка. Следователно настъпилите щети подлежат на
обезщетяване по договора за застраховка.
Неоснователно е твърдението, че не са представени актуалните Общи условия на
застрахователя. Видно е, че на л. 10-19 от делото са представени Общи условия, приети от
УС на 05.12.2011 г., променени с решение на УС на 21.05.2014 г., в сила от 09.06.2014 г.,
променени с решение на УС на 23.03.2016 г., с решение на УС от 06.06.2018 г. и решение на
УС на 06.08.2018 г., а процесното ПТП е настъпило на 31.03.2019 г. Поради изложеното
съдът приема, че представените Общи условия са актуалните към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Пътят, на който е настъпило произшествието, е републикански по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП). С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП,
следва да се приеме, че именно ответникът Агенция П.И. е задължен да осъществява
дейностите по поддържането и ремонта на процесния участък от републиканската пътна
4
мрежа. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на съответните служители или лица, на които е възложено
изпълнението на законовите задължения на ответника по изграждането, ремонта и
поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал.
1 ЗП. Следователно районният съд правилно е приел, че ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители.
Възражението за съпричиняване е от категорията възражения, които се
преклудират с изтичането на срока за отговор по чл. 131 ГПК/ в този смисъл Решение № 17
от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV ГО /, а такова не е въведено от ответника
в отговора на исковата молба по делото. Освен това, по приложението на нормата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е създадена константна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда
на чл. 290 ГПК решение № 21/03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г. на ВКС, II т. о., решение №
198/03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т. о. и други, по смисъла на които принос
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането. По делото не се установява поведение от страна на водача на МПС, с което да
е допринесла за настъпване на вредите. По делото е установено от свидетелските показания
на същата, че се е движила с около 60 км/ч. при ограничение на скоростта за движение извън
населени места 90 км/ч. Следователно възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 125 от ЗДвП , службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато: при произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; в произшествието участва пътно превозно средство,
което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това
създава опасност за движението; има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство; произшествието е с участието на пътно превозно средство на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра
на отбраната; между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. Съгласно чл. 6, ал.1, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се
5
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. По делото няма данни МПС да не е
било в състояние да се придвижи на собствен ход. Следователно процесният случай не
попада в нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП и по аргумент от чл. 6, ал. 1, т. 4 от
Наредбата, възраженията на въззивника - ответник са неоснователни.
Противно на твърденията на жалбоподателя, липсата на протокол за ПТП, в случая
когато не се изисква задължително посещаване на мястото на ПТП от страна на службите за
контрол на МВР, какъвто е и настоящият случай, може да бъде преодоляна чрез съответно
доказване на основните за спорното право факти /чл. 154, ал. 1 ГПК/, каквото в процеса е
проведено от страна на ищеца. Твърдението за липсата на снимков материал от
произшествието е неотносимо към предмета на спора, тъй като фактическият състав на чл.
410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други доказателства.
Свидетелските показания на св. В. съответстват на събрания по делото
доказателствен материал. Същите са житейски логични и последователни, поради което
настоящият състав ги кредитира в цялост. Заключението на основното САТЕ за наличие на
причинноследствена връзка между причинените щети по първия опис от 01.04.2019 г. и
процесното ПТП и за стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП в размер на 721,22 лева е
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, поради което при преценката му по
чл. 202 ГПК същото следва да бъде кредитирано в цялост. С оглед на това,
първоинстанционното решение в обжалваната част от въззивника – ответник е
законосъобразно.
По така изложените съображения решението на СРС в обжалваните части следва
да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на спора с оглед подадените от двете страни въззивни жалби, на
основание чл. 78 ГПК следва да бъде разпределена отговорността за разноски. Въззивникът
– ищец е претендирал адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на
764,94 лева с вкл. ДДС, от които за подаване на въззивна жалба 360 лева с вкл. ДДС и за
отговор на въззивна жалба 404,94 лева с вкл. ДДС. Въззивникът - ответник е претендирал
юрисконсултско възнаграждение в съдебното заседание пред въззивния съд.
Поради неоснователност на жалбата на въззивника – ответник, на
застрахователното дружество му се следват разноски в размер на 360 лева с вкл. ДДС,
намалени до този размер на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК поради направено възражение за
прекомерност. С оглед изхода по жалбата на въззивника – ищец, на същия не му се следват
разноски. В полза на Агенция „П.И.“ се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което определено по реда на чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК съобразно изхода по
спора е в размер на 38,61 лева.
6
Настоящият състав констатира, че в мотивите и диспозитива има несъответствие
относно застрахованото МПС и мястото, където е настъпило ПТП-то. Делото следва да бъде
върнато на СРС за извършване на преценка относно необходимостта от допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото
съдебно решение
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20145635/24.06.2021 г., постановено по гр. дело №
21203/2020 г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в в обжалваните части.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. ******* да
заплати на ЗАД „Б. В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. ******* сумата от 360 лева – разноски пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ******* да заплати на Агенция „П.И.“, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул.
*******, сумата от 38,61 лева – разноски пред СГС.
ВРЪЩА делото на СРС за извършване на преценка относно необходимостта от
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по
делото съдебно решение № 20145635/24.06.2021 г., постановено по гр. дело № 21203/2020 г.
по описа на СРС, ГО, 53 с-в съобразно мотивната част на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7