№ 33
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502435 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по две жалби на Прокуратурата на РБ срещу Решение №
261449 от 29.04.2022г. и срещу решение за поправка на очевидна фактическа
грешка № 261966 от 08.06.2022 г.по гр.д.№ 799/21 по описа на СГС,I -11
състав. В жалбата си срещу основното решение жалбоподателят Прокуратура
на РБ твърди, че решението, частта, в която е уважен предявения иск с правно
основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата 26 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 1 881,09лв. имуществени
вреди е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Моли да бъде
отменено изцяло или в условията а евентуалност да бъде намален размера на
обезщетението. Твърди, че е нарушен принципа на чл. 52 от ЗЗД, като
присъдените обезщетения не са съобразени с критериите за определяне на
техния размер и са определени произволно. Твърди, че приетия размер на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди не е обоснован по
никакъв начин от първоинстанционния съд. Счита, че необсъдждайки всички
направени възражения, съдът е допуснал процесуално нарушение. Моли да
бъде отменено решението или намалено обезщетението, както и да бъде
1
коригирано решението в частта за разноските.
В жалбата си срещу решението за поправка на очевидна фактическа
грешка, с което е присъдена законната лихва за забава върху обезщетението
за имуществени вреди, жалбоподателят Прокуратура на РБ твърди, че то е
недопустимо в частта, в която е присъдена законната лихва за забава за
периода от 20.01.2018г. до 20.01.2021г., тъй като такава е присъдена без да е
поискана с исковата молба и съдът се е произнесъл сврхпетитум. Моли в тази
част същото да бъде обезсилено, като недопустимо.
В срок не е подаден отговор на нито една от въззивните жалби от
ответника.
В откритото с.з. жалбоподателят, чрез прокурор Панчева поддържа
жалбите си.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява и не се
представлява.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно
първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа
страна:
На 31.03.2003г. срещу ищеца П. М. У. е бил внесен обвинителен акт
за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 20, ал.2 НК, като е
посочено, че е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ за
обвиняемия.
С присъда от 23.11.2007 г. по н.о.х.д. № 859/2003 г. по описа на СГС,
VI-ти състав подсъдимият П. М. У., неосъждан, е признат за виновен и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ от 4 години.
С определение по н.о.х.д. № 652/2013 г. по описа на Софийски
апелативен съд, НО, от 20.11.2013 г. е отменена, наложената през 1999
г. на подсъдимия У. мярка „забрана за напускане пределите на страната“, а с
определение от 04.03.2015 г. е отменена наложената му
мярка за неотклонение „парична гаранция“.
2
С присъда по н.о.х.д. № 652/2013 г. по описа на Софийски апелативен
съд, НО, подсъдимият П. М. У. е оправдан, като тази присъда е потвърдена с
решение на ВКС, по н.ох.д. № 1456/2015 г. от 28.01.2016 г. Производството в
неговата съдебна фаза е продължило близо 13 години. Не са представени
доказателства колко време е продължило досъдебното производство.
За периода от 01.01.2000г. до 04.03.2015г. ищецът е бил внесъл парична
гаранция в размер на 10 000лв.
Според показанията на разпитаната свидетелка З. У., съпруга на ищеца
от 1992 г., наказателното производство продължило много дълго и се
отразило негативно на здравословното и емоционалното му състояние.
Отразил се негативно на отношенията в семейството му и тези с приятелите
му, ищецът се депресирал. Свидетелката сочи, че съпругът й развил диабет
тип 2, сърдечни проблеми и високо кръвно налягане, като влошаването на
здравословното му състояние ставало постепенно. Във връзка с досъдебното
производство била ограничена възможността на съпруга й да пътува заедно
със семейството си в чужбина и да прави бизнес в чужбина. Съпругът й през
целия период на наказателния процес, както и към момента на депозиране на
показанията му имал бизнес с търговия на плодове и зеленчуци. Преди
налагането на мярката забрана за напускане пределите на страната той
пътувал до Великобритания и Германия по повод бизнеса си.
Според показанията на свидетеля Л. У. – брат на ищеца, срещу брат му
било водено наказателно производство някъде от 1992 г., 1993 г., 1994 г. и
същото продължило дълго време, но не знае за какво. Свидетелят сочи, че
докато било висящо наказателното производство не го е обсъждал с брат си.
С брат си се виждали по семейни празници, както и че от майка си знае, че
той имал здравословни проблеми, първоначално от 1996 г. – 1997 г. с
кръвното налягане, а през 2000 г. отключил диабет. Свидетелят сочи, че през
2001 г. – 2002 г. двама приятели на брат му му споделили, че гледат да стоят
по-далеч и да не ги свързват с него. Брат му споделил, че иска, а не може да
пътува извън страната.
При изискване на медицинската документация от ВМА по лечението на
ищеца за периода от 24.09.1999г. до 31.12.1999г. е отговорено, че липсват
данни за болнично лечение на ищеца през този период, а ако лечението му е
било провеждано амбулаторно, не е запазена документация за този период,
3
поради изтичане на срока на съхранението й. В тази връзка съдът е отменил
допусната съдебномедицинска експертиза.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2, ал. 1, т.
3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Съгласно цитираната разпоредба, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокурата, съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В конкретния случай се установява от събраните доказателства, че срещу
ищеца е било повдигнато и поддържано от ответника обвинение в тежко
умишлено престъпление, което в съдебна фаза е продължило близо 13 години.
Според разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ , отговорността на
Държавата е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени от виновно длъжностно лице.
Следователно Държавата носи пълна имуществена отговорност за
осигуряване на пълна обезвреда на претърпените вреди,
пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна,
поради което не е необходимо вредите да са причинени виновно от
длъжностните лица.
Установено е от събраните доказателства, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
повдигнатото и поддържано обвинение, за което е бил оправдан. Тези вреди
се изразяват в това, че ищецът е бил притеснен, депресиран, страхувал се е от
осъждане, притеснявал се е от изхода на делото. Воденото срещу него дело се
е отразило негативно на отношенията в семейството му и на тези с приятелите
му, като са събрани доказателства, че те са започнали да странят от него. По
време на производството са започнали и здравословните проблеми на ищеца,
като не е доказана пряката причинно-следствена връзка между тяхното
4
възникване и воденото производство, но според показанията на свидетелите
най-малко воденото производство е задълбочило здравословните проблеми на
ищеца.
От значение за определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е обстоятелството, че това производството е било със
срок надвишаващ рамките на разумно воденото наказателно производство,
което е допринесло за търпенето на вредите в по - продължителен срок.
Ищецът е търпял вреди и от наложената му мярка „забрана за напускане
пределите на страната“ за срок от 13 години, което видно от събраните
доказателства е било пречка за упражняване на търговската му дейност, както
и за свободното му движение със семейството му.
Отчитайки изложените обстоятелства, първоинстанционният съд
правилно е приел, че сумата от 26 000лв., представлява справедливо
обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди. Тя отчита в пълен
размер претърпените негативни последици от воденото наказателно
производство, като в същото време е съобразена и с икономическите условия
в страната и стандарта на живот.
В жалбата си ПРБ възразява, че сумата е произволно определена и не е
посочено в решението защо е в този размер. Настоящата инстанция намира,
че размера е съобразен с продължителността на доказаната съдебна фаза на
производството – 13 години, като обезщетението може да се приеме, че е по
2 000лв. на година.
Законосъобразно и в съответствие с установената съдебна практика е
уважен и предявения иск за имуществени вреди, представляващи пропуснати
ползи от неползването на сумата, внесена като парична гаранция. Съгласно
константната практика на ВКС обезщетението за пропуснати ползи от
внасянето на "парична гаранция", като мярка за неотклонение се определя в
размер на законната лихва върху внесената сума за периода от датата на
внасяне на сумата до датата на връщането й,
като началният момент, от който възниква вземането за обезщетение е установяването на незаконността на акта.
Размерът на мораторната лихва за забава за периода от 01.01.2000г. до датата
на връщане на сумата 04.03.2015г. е в размер на 18 881,09лв. и правилно
искът е уважен до този размер.
С оглед изложеното и тъй като правните изводи на настоящата
5
инстанция съвпадат изцяло с тези на СГС, следва да бъде потвърдено
основното решение в обжалваната му част.
Основателна е жалбата срещу решението, с което допусната поправка
на очевидна фактическа грешка. Действително е било налице разминаване
между волята на съда формирана в мотивите и двете обезщетения да бъдат
присъдени, ведно със законната лихва за забава, считано от 20.01.2018г. (тъй
като исковата молба е подадена на 20.01.2021г. и изтеклите лихви за
тригодишния период преди подаването й са погасени по давност), а в
диспозитива законната лихва за забава е присъдена само върху главницата за
неимуществени вреди, но е и върху главницата за имуществени вреди. В този
смисъл решението за поправка е било законосъобразно.
Поправеното решение, обаче е недопустимо в частта, в която е
присъдена законната лихва за забава върху обезщетението за имуществени
вреди за периода от 20.01.2018г. до 20.01.2021г., тъй като лихвата върху това
обезщетение е била поискана в исковата молба от датата на предявяване на
иска и само от тази дата следва да бъде присъдена.
По изложените съображения решението следва да бъде обезсилено в
частта, в която е произнесено по непредявен иск.
Страните нямат претенции за разноски.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261449/29.04.2022г. по гр.д.№ 799/21 по
описа на СГС, I-11, поправено с решение за поправка на очевидна
фактическа грешка № 261966 от 08.06.2022 г.по гр.д.№ 799/21 по описа на
СГС,I -11 състав в частта, в която е осъдена Прокуратурата на Република
България заплати на П. М. У. законната лихва за забава върху сумата
18 881,09лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, за периода
от 20.01.2018г. до 20.01.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261449/29.04.2022г. по гр.д.№ 799/21 по
описа на СГС, I-11, поправено с решение за поправка на очевидна
фактическа грешка № 261966 от 08.06.2022 г.по гр.д.№ 799/21 по описа на
СГС,I -11 състав в останалата обжалвана част.
6
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7