№ 12827
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110161643 по описа за 2023 година
Ищецът „ЗАД - .............“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
“Каско на МПС” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 7600 лв. за тотална
щета на застрахованото МПС „Шкода“ модел „Румстър“ с рег. № .............., резултат от ПТП
на 22.02.2018 г., в гр. София, причинено от водача на МПС „Дачия “ модел „Докер“ с рег. №
.............., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество
„............... Сочи, че ПТП настъпило при навлизане в лентата за насрещно движение на
............. на МПС Шкода и удар с неправилно завиващия междувременно наляво автомобил
Дачия. На двамата водачи били съставени актове за административно нарушение. Ищецът
предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на половината от платеното
обезщетение и ликвидационните разноски по определянето му от 15 лв. – общо 3815 лв.,
като чрез прихващане на насрещни задължения било погасено част от процесното такова.
Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лв. /частичен иск от
неплатеното регресно вземане в размер на 1785 лв./, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 10 лв. /частичен иск от
576.46 лв./ за периода от 08.11.2020 г. до 08.11.2023 г. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Признава, че МПС Дачия е имало сключена
застраховка ГО при него, както и механизма на ПТП и че е погасил извънсъдебно сума в
размер от 2030 лв. във връзка с настъпилото ПТП. Твърди, че ПТП е настъпило при съвина
на двамата водачи, като приносът на водача на автомобила застрахован при ищеца е по-
голям. Оспорва вредите с твърдения за липса на пряка причинна връзка с механизма на
ПТП, както и размера им. Твърди, че и ликвидационните разноски следва да се намалят
1
съразмерно на съпричиняването. Оспорва акцесорната претенция за лихви. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С протоколно определение от 17.04.24 г. е допуснато увеличение на исковете, като искът за
главница се счита предявен за сумата от 784.50 лв., а за лихва – за сумата от 253.35 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата относно настъпило ПТП на 22.02.2018 г., в гр.
София, между МПС „Шкода“ модел „Румстър“ с рег. № .............., предмет на застраховка
Каско при ищеца, и МПС „Дачия “ модел „Докер“ с рег. № .............., гражданската
отговорност на чийто водач била застрахована при ответното дружество, което погасило
извънсъдебно сумата от 2030 лв. по процесната щета.
От събраните по делото доказателства се установява, че механизмът на ПТП е следният: т.а.
Дачия Докер се движи по ул. Кап. Д.Списаревски с посока към бул. Хр. Колумб в лява лента
и в района на № 28, при наличие на пътна маркировка „непрекъсната разделителна линия“
водачът предприема маневра завиване на ляво. По същото време т.а. Шкода Румстър се
движи след автомобил Дачия и в района на № 28 предприема маневра за изпреварване,
навлизайки в насрещната лента за движение. Траекториите на автомобилите се пресичат и
настъпва удар между тях - в странична предна лява част за завиващия автомобил и в предна
дяна част за изпреварващия. Това е видно от заключението на приетата по делото САТЕ и
възприетия в него механизъм на ПТП и данните относно настъпилите увреждания по
автомобилите, които сочат на извода, че двамата шофьори едновременно са предприели
неправилните маневри, като всеки от тях е имал техническата възможност да възприеме
другия и да не предприема маневрата. В тази насока са и отбелязванията в протокола за
ПТП, който съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с материална доказателствена
сила относно удостовереното волеизявление, т.е. относно възприетите от длъжностното
лице факти. От друга страна, протоколът отразява и изявления на участниците в инцидента
и е подписан от тях, поради което следва да се приеме в тази си част като частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за водачите факти. Видно от протокола,
в него са отразени участвалите в ПТП превозни средства, мястото, на което са установени
след ПТП, особеностите на пътното платно – с четири ленти, схемата на ПТП, както и
2
видимите щети по двете моторни превозни средства. Срещу двамата водачи са съставени
АУАН – срещу водача на т.а. Шкода за нарушение на чл. 16, ал.1, т.3 ЗДвП, а срещу водача
на т.а. Дачия – на чл. 37, ал.2 ЗДвП. При така установените по делото обстоятелства следва
да се приеме, че и двамата водачи са виновни за настъпване на произшествието, като
водачът на л.а. Шкода при предприемане на маневра изпреварване /при наличие на
маркировка забраняваща тази маневра/ реализирал ПТП с неправилно завиващия наляво
товарен автомобил. Съгласно чл. 16, ал.1, т.3 ЗдвП, на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение
има четири и повече пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.
Съгласно чл. 37, ал.2 ЗДвП, водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо
наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, е длъжен да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. И двамата
водачи са извършили забранена от пътната маркировка маневра без да се съобразяват с
другия водач. Извършеното и от двамата водачи нарушение обосновава наличието на
съпричиняване по 1/2.
Според заключението на автотехническата експертиза щетите по автомобил Шкода са
получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател срещу
застрахователя по гражданската отговорност, до размера на 50% от стойността им.
Според заключението на автотехническата експертиза, към датата на ПТП стойността на
автомобил Шкода е 7465 лв. Стойността на възстановяване надвишава 70% от стойността на
автомобила. Налице е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Относно запазените
части вещото лице е дало заключение, че същите са на стойност 1866 лв. Предвид
изложеното размерът на дължимото обезщетение следва да се определи в хипотезата на
тотална щета, като от стойността на автомобила се извади тази на запазените части, т.е.
5599 лв. С половината от тази сума се съизмерява регресното право на ищеца, т.е. 2799.50
лв., с 15 лв. ликвидационни разноски. При приспадане на платените от ответника 2030 лв.,
дължими остават претендираните 784.50 лв. Искът следва да се уважи в цялост, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
За процесното вземане на ищеца законът е предоставил на длъжника срок, в който следва да
изпълни, поради което едва след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този
срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред
ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера
на вредата /ал.2/. В случая видно от приложената по делото покана, входирана при
ответника, претенцията е предявена пред него на 8.2.2019 г., като той не е изискал
допълнителни доказателства и забавата е настъпила с изтичане на 30 дни от получаването.
Лихвата се претендира от по-късна дата – 8.11.2020 г., считано от когато до 8.11.2023 г. тя
възлиза на 253.35 лева, за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
направените по делото разноски за държавна такса 100 лв., депозит в.л. 300 лв. /разноски на
3
свидетелите не са изплащани и не се дължат/ и 660 лв. адвокатско възнаграждение, общо
1060 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. София,
........... ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗАД ............“ АД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление
гр. София, .............., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 784.50 лв.,
представляваща неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по
застраховка „Каско“ за щети на МПС „Шкода“ модел „Румстър“ с рег. № .............., в
резултат на ПТП, настъпило на 22.02.2018 г. при съвина на водача на МПС „Дачия“ модел
„Докер“ с рег. № .............., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от 09.11.2023 г. до изплащането й, сумата от 253.35 лв. лихва за
забава от 8.11.2020 г. до 8.11.2023 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1060.00 лв.
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4