РЕШЕНИЕ
№ 1108 , 26.09.2017г., Пловдив
Пловдивски
Окръжен съд ХІV
граждански състав,
на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Радослав Радев
Надежда Дзивкова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 2289 по описа за 2017 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. във вр. с чл.78 от ГПК.
Постъпила
е жалба от ЗАД „Армеец“, в качеството му
на длъжник по и.д. № 20179100400537 по описа на ЧСИ Р. Р., против постановление №
5733/31.07.2017г. за отказ на ЧСИ да намали дължимите разноски по
изпълнителното дело, дължими за адвокатско възнаграждение в размер до 200лв.. Поддържа
се неправилност на обжалвания акт поради това, че са налице предпоставките за редуциране на
претендираните от взискателя разноски за
заплатен адвокатски хонорар, т.к. делото не е от фактическа и правна сложност, дружеството
длъжник е с публично известни банкови сметки и дължимата сума може да бъде
събрана много лесно. Позовава се на разясненията, дадени в ТР№6/2013, ВКС.
Освен това се поддържа и че
пълномощникът на взискателя не е извършил някакви други действия по
изпълнителното производство, освен да поиска образуването му, а това не е
действие, което се отличава с фактическа и правна сложност. Претендира се
отмяна на обжалваното постановление и редуциране
на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение до установения
нормативно минимум, както и до редуциране на дължимите разноски по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Взискателят „Агросвят” ЕООД оспорва
жалбата като поддържа същата е
неоснователна. Счита, че като е намалил първоначално претендираните от
дружеството разноски до законово определения минимум, съдебният изпълнител е
уважил молбата на длъжника по изпълнителното дело и с оглед минимално
установените размери на адвокатските възнаграждения не е възможно да се
определи сума под вече определената, като така са съобразени и указанията в соченото
тълкувателно решение. Счита ,че твърдението, че се дължи адвокатско
възнаграждение само при реално извършени действия по изпълнителното
производство е абсурдно и несъстоятелно. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски за настоящето производство.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е допустима, но неоснователна.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице, в
срок, допустима е, а по същество е неоснователна,
по следните съображения :
Обжалвано
е постановление от 31.07.2017г., постановено по изп.д.№ 20179100400537 по описа
на ЧСИ Р. Р., с което е намален размера на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело, дължим от длъжника ЗАД „Армеец“ на взискателя „Агросвят 2“
ЕООД от 1500лв. на 1004,40лв. , като не е уважено искането на длъжника за
намаляване на същото на 200лв.
Възможността
за намаляване на претендирани от страната разноски е уредена в общата част на
ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира отговорността на страните за
разноски в производствата по различни правни спорове.
Изпълнителното
дело е образувано са събиране на парично вземане в размер на 27 405лв.
главница, ведно със законната лихва, 4164,62лв. мораторна лихва за периода 16.06.2015-12.12.2016,
както и 2654,99лв. или общо за събиране
на сумата от с натрупаната законна лихва – 35985,25лв. По делото е посочен
изпълнителен способ – запор на банкови сметки на дружеството и опис на недвижими имоти. Претендирани са
разноски, като е представен договор за правна помощ и съдействие, от който се
установява, че взискателят е заплатил на довереника си сумата от 1500лв.
С
оглед очертаната фактическа обстановка, съдът намира, че изпълнителното
производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. При това
положение следва, при направено възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат намалени до законово
определения минимум в Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като се ориентират около минимума.
Съобразно
с установения от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум за това вземане се дължат 200лв. за образуване на
изпълнително производство /чл.10, т.1/ и ½ от 1609,56лв. или 804,78лв./
чл.10, т.2/. Общо минимума на адвокатското възнаграждение е 1004,78лв.
В
обжалваното постановление съдебният изпълнител е намалил дължимия от длъжника
размер на разноски за адвокатско възнаграждение на 1004,40лв., при което се
установява, че той се е съобразил със законоустановените минимални размери по
Наредба №1/2004г. Съгл. чл.78, ал.5 от ГПК съдът / в изпълнителното
производство съдебният изпълнител/ може да намали размера на претендираното от
страната адвокатско възнаграждение по възражение на насрещната страна, но не
може да определи размер по-нисък от минимално определения в чл.36 от ЗА. Ето защо
в случая следва да се приеме, че постановлението, с което се редуцира
претендираното от взискателя възнаграждение е правилно и законосъобразно и
респ. липсва законово основание за определяне на по-нисък размер от
определения. Така липсва и основание за редуциране на размера на определената
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Подадената жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Ответникът
по жалбата „Агросвят 2“ ЕООД претендира присъждане на разноски в настоящето
производство. Съдът намира, че такива не се дължат в производството по
определяне на дължимите разноски, т.к. същото няма самостоятелен характер, в
който смисъл е и О№345/21.05.2015, ч.гр.д.№2664/2015, ІVг.о., ВКС.
По изложеното съдът
РЕШИ
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от ЗАД „Армеец“,ЕИК ****, в качеството му на длъжник по и.д. № 20179100400537 по описа на ЧСИ Р. Р., с район на действие
ПОС, против постановление № 5733/31.07.2017г. , с което не са намалени дължимите
разноски по изпълнителното дело, дължими за адвокатско възнаграждение в размер
до 200лв..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :