Решение по дело №4182/2016 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 14.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Кирилка Илиева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 4 182 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК на М.И.Д., Д.М.П. и Л.Х.Д.-К.срещу Държавата, представлявана от М.Р.Р.Б., че М.И.Д., Д.М.П. и Л.Х.Д.-К.са собственици на недвижим имот. Този недвижим имот представлява УПИ V-1406 от кв. 134 по регулационния план ма местността „Драгалевци разширение – север втора част“ Негови съседи са УПИ VIII-1525, улица, УПИ VI-1182 и УПИ IV-1406. Имотът е с идентификатор 68134.1971.2975. Ищците са със съдебен адрес ***, а ответникът е с адрес – М.Р.Р.Б., гр. С., ул. „*****“ *.

 

[2] ОСЪЖДА Д.да заплати на М.И.Д., Д.М.П. и Л.Х.Д.-К.2 010,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

 

[4] Ако ответникът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 388,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.

 

[5] Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Кръстю Статев.

 

 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] М.Д., Д.П., П.Д. и Л.Д.-К.[1] заявяват в искова молба от 06.04.2016 г., че са собственици на недвижим имот – УПИ V-1406 от кв. 134 по плана на гр. С., местността „Драгалевци разширение - север втора част“. Ищците твърдят, че са придобили собствеността на имота чрез възстановяване на собственост, отчуждена по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОГПНС).

 

[7] Ответникът Д.оспорва собствеността им, тъй като е издала акт за държавна собственост за този имот. Затова ищците молят съда да ги признае спрямо Д.за собственици на процесния имот (исковата молба, л. 2-6).

 

2. На ответника

 

[8] Ответникът Д.е оспорила частично предявения иск. Ответникът е заявил, че той е собственик на процесния имот, извън 712,00 кв. метра, които Д.е деактувала. Той твърди, че е собственик, тъй като процесният имот е попадал в стопанския двор на ТКЗС и собствеността му не е подлежала на възстановяване, а е останала държавна собственост. Затова Д.моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 46-52, както и протокола от с. з. на 24.03.2017 г., л. 215-219, 215 и 216).

 

3. На третото лице помагач

 

[9] К.С.оспорва предявения иск. Той е заявил, че собственик на имота е държавата, тъй като той е попадал в стопанския двор на ТКЗС и собствеността му не е подлежала на възстановяване, а е останала държавна собственост. Затова той моли съда да отхвърли иска (протокола от с. з. на 24.03.2017 г., л. 216).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[10] На 28.02.1946 г. Б.Т.е продал на М.Д. ливада от 3 231,00 кв. метра и намиращата се в нея постройка (нотариалния акт, л. 8). Няколко години по-късно, на 07.10.1948 г. Софийската комисия по ЗОЕГПНС е отчуждила този имот в полза на Д.(решението, л. 11). В същата година е бил издаден и акт за държавна собственост (акта, л. 14). Имотът е бил извън регулация (заключението на вещото лице П., л. 169-170). М.Д. е била обезщетена с облигации (сметката, л. 13). Не се спори, че впоследствие част от този имот, а именно 697,00 кв. метра, са били включени в стопанския двор на ТКЗС (протокола от с. з. на 24.03.2017 г., л. 215-216).

 

[11] М.Д. е починала на 12.06.1976 г. Тя е оставила за свои наследници по закон синовете си Х.Д. и М.Д. (удостоверението за наследници, л. 16).

 

[12] На 12.07.1993 г. Кметът на С.е издал заповед на основание чл. 1 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ). С нея той е наредил да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти и да се предаде на наследниците на М.Д. владението на имота, който е бил отчужден от нея през 1949 г. (заповедта, л. 19; заключението на вещото лице П.). Това е било направено (удостоверението, л. 20; протокола, л. 21). На 14.03.1996 г. нотариус И.Г.е издала на М. и Х.Д.нотариален акт за собственост на имота, чиято собственост им е била възстановена - дворното място и вилната сграда в него (нотариалния акт, л. 24).

 

[13] През 2001 г. целият имот е влязъл в регулация. От него са били обособени два парцела – процесния V-1406 и IV-1406 (заключението на вещото лице П.).

 

[14] На 16.03.2005 г. е починал М.Д.. Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си М.Д. и децата си Д.П. и П.Д. (удостоверението за наследници, л. 16).

 

[15] На 13.10.2005 г. е влязло в сила решение на СРС. С него СРС е отхвърлил иск на Х.и М. Д.за осъждането на К.С.да им предаде владението и ползването на стопанска постройка от 241,00 кв. метра. Тази постройка се е намирала в имота, който е бил отчужден от М.Д. през 1949 г., а след това собствеността е била възстановена на Х.и М. Д.(решението, л. 27-31).

 

[16] На 23.07.2007 г. е бил издаден акт за частна държавна собственост за УПИ V-1406, който е бил част от имота, възстановен на наследниците на М.Д. (акта, л. 33). На 10.12.2009 г. Областният управител е наредил да се отпише този акт (заповедта, л. 34). Това е било направено (удостоверението, л. 36). На 15.09.2014 г. обаче, е бил издаден отново акт за частна държавна собственост за УПИ V-1406 (акта, л. 39-40). Със заповед от 29.01.2016 г. Областният управител е наредил да е отпише от актовите книги този акт за частна държавна собственост за 712,00 кв. метра от УПИ V-1406, които не са попадали в парцел XVIIIа по парцеларния план на стопанския двор на ТКЗС „Витоша“, кв. Драгалевци (заповедта, л. 64-65).

 

[17] Междувременно, на 11.01.2015 г. е починал Х.Д.. Той е оставил за свои наследници по закон сина си Л.Д. и съпругата си Г.Д. (удостоверението за наследници, л. 17). Последната е починала на 28.12.2016 г. и е оставила за свой единствен наследник по закон сина си Л.Д. (удостоверението за наследници, л. 172)  

 

[18] Ищците са заплатили 775,00 лева държавна такса (л. 7), 400,00 лева за вещо лице (л. 164), както и 835,00 лева на адвокат (л. 5). Ответникът не е направил разноски по делото. Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[19] Ищците са предявили срещу Д.иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за признаване на установено, че ищците са собственици на процесния имот. Искът е основателен и съдът го уважава.

 

1. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК

 

[20] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно отношение. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ищецът да е собственик на недвижим имот; 2. той да иска това да бъде установено спрямо ответниците.

 

[21] Ищците са заявили, че са собственици на процесния имот, тъй като собствеността им е била възстановена по реда на ЗВСОНИ, като отчужден по ЗОЕГПНС. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ, възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Собствеността се възстановява, ако собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Получаването на облигации не се смята за обезщетяване (чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ).

 

[22] Предпоставките за уважаването на иска са две. Те са: 1. процесният имот да е бил отчужден от наследодателя на ищците по ЗОЕГПНС; 2. за отчуждаването наследодателят да не е получил обезщетение в пари или с равностоен недвижим имот, или обезщетяването да е било с облигации. 

 

[23] Съдът установи, че процесният имот е бил отчужден от М.Д. по ЗОЕГПНС. За отчуждаването М.Д. е получила обезщетение с облигации. М.Дермеджиева е наследодател на ищците.

 

[24] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът признава ищците за собственици на процесния имот по отношение на ответника.

 

[25] Д.е възразила, че собствеността за част от процесния имот не е подлежала на възстановяване, тъй като е попадала в стопанския двор на ТКЗС. Съгласно чл. 45, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ППЗСПЗЗ), земеделските земи в бившите стопански дворове ТКЗС и земеделските кооперации, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост. Следователно, за да остане определена земя държавна собственост по реда на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, е необходимо: 1. тя да е земеделска и да се намира извън урбанизираните територии; 2. да е останала след възстановяването на правата на собствениците; 3. да се е намирала в стопанските дворове на бившите ТКЗС и земеделски кооперации.

 

[26] Земеделски са земите, които не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон (чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ). Когато няма общ или подробен градоустройствен план, строителните граници на населените места се определят с околовръстен полигон (чл. 2 от ЗТСУ (отм). Следователно, ако един имот е в строителните граници на населено място, той е в границите на урбанизирана територия и не е земеделска земя.

 

 

[27] Съдът установи, че процесният имот е бил извън регулация. Следователно той не е бил урбанизирана територия и е земеделска земя. Собствеността на процесния имот обаче, е била възстановена на ищците по реда на чл. 1 от ЗВСОНИ, защото той е бил отчужден по ЗОЕГПНС. Ето защо имотът не е останал свободен след възстановяване на права на собствениците. Имотът се е намирал в стопанския двор на бивше ТКЗС. Налице са първата и третата предпоставка за основателност на възражението, но липсва втората предпоставка. Затова възражението на Д.е неоснователно.

 

3. По разноските

 

[28] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 2 010,00 лева.

 

[29] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът Д.да заплати на ищците 2 010,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: