Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 03.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 289 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Д.И.Р. ***, депозирана чрез адвокат С.М.от
Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 193/18.10.2021г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 1079/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-001662/10.06.2021г. на началник група
към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ – Шумен, с което на основание чл. 177, ал. 4, т.
2 и чл. 181, т. 3 пр. 1 от ЗДвП на Д.И.Р. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че нарушението е описано по начин, препятстващ надлежното
упражняване на правото му на защита. Твърди също, че му е вменено неизпълнение
на задължението за покриване на превозвания товар, а приложената от АНО норма
предвижда налагане на административно наказание при управление с неукрепен
товар. Доколкото описаното поведение на водача според наведените в жалбата
аргументи разкрива белезите на неизпълнение на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП, то
отговорността му е следвало да бъде търсена по реда на чл. 185 от ЗДвП, с оглед
обстоятелството, че в закона липсва специална санкционна разпоредба по отношение на реализирана простъпка по чл.
127, ал. 2 от ЗДвП. Касационният жалбоподател счита за незаконосъобразно НП и в
останалата му част, като сочи, че в НП липсват и мотиви за неприложимост на
института на „маловажния случай“ на административното нарушение. По тези
съображения касаторът отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на
направените в хода на въззивното производство разноски. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, Д.Р. не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която поддържа становище за неоснователност на оспорването.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 27.05.2021г. около
15.35 часа жалбоподателят в гр. Шумен, до „Летния театър“ в посока ул. „Герила“
управлявал товарен автомобил „Камаз 5511“ с рег. № *********, собственост на „С-М
строй“ ЕООД.
На преминаващия по това
време дежурен пътен екип на КАТ-Шумен им направило впечатление, че камионът
превозва големи буци пръст в насипно състояние, като същият не бил с покривало
и бил спрян за извършване на проверка. Същите установили, че проверявания
товарен автомобил превозва неукрепена насипна земна маса, която не е покрита с
покривало, каквото е изискването на закона. Това неизпълнение на изискванията
на нормативната уредба проверяващите категоризирали, като техническа
неизправност при укрепването на товара. Освен това нарушение, проверяващите
констатирали, че жалбоподателя не носи със себе си превозните документи,
определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения
във връзка с извършвания превоз.
За констатираното свидетелят
П.П.съставил на жалбоподателя АУАН бланкетен сер. GA № 445401/27.05.2021г.,
като приел че са нарушени изискванията на чл. 177, ал. 4, т. 2 и чл. 100, ал.
1, т. 4 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го
получил и подписал без възражения. По така съставения акт, в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН възражения не са постъпвали.
Въз основа на това, АНО
издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на санкционната процедура. Съдебният
състав формирал и извод за безспорната установеност на вменените на водача
нарушения, които решаващият състав приел, че не следва да бъдат възприемани за
„маловажни“. Воден от тези съображения съдът потвърдил атакувания пред него
правораздавателен акт.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка,
решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният
съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи по приложението на закона.
С пункт първи от НП на
касатора е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 4, т. 2
от ЗДвП, според която водач на превозно средство, управляващ го с неукрепен
товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 се наказва с
глоба в размер на 1000 лева при констатирани значителни неизправности при
укрепването на товара. „Значителни неизправности“ по силата на § 1, т. 72 от ДР
на ЗДвП, включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да
засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Като такава неизправност
контролните органи са възприели липсата на обезопасяване с покривало на
превозвания насипен товар – земна маса, описвайки дължимото от водача поведение
по пределно ясен и недвусмислен начин, който не е препятствал реализирането на
правото му на защита. Липсата на подходящо обезопасяване на насипния материал
съобразно изискванията на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, а именно Наредба
№ 7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари, в частност на т.
20.5.2 от Приложение № 1 към чл. 9, ал. 4 от подзаконовия нормативен акт,
представлява именно значителна неизправност. В тази връзка, касационният състав
не споделя твърденията на инициатора на настоящото производство, че неправилно
е била ангажирана отговорността му по реда на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП,
доколкото поведението му разкрива белезите на нарушение на чл. 127, ал. 2 от
закона, подлежащо на санкциониране по реда на общия санкционен състав на чл.
185 от ЗДвП. Това е така, тъй като изискването за покриване на превозвания
насипен товар е проявление на общото изискване за обезопасяване, съответно за
укрепване на товарите, а не различно по вид задължение за водача, каквато теза
застъпва касатора, което обстоятелство се установява при задълбочен прочит на
чл. 9, ал. 4 от цитираната наредба и на Приложение № 1 към него. В т. 20 от
приложението са конкретизирани методите на задържане на превозвания товар, като
в последващите подточки са прецизирани изискванията за обезопасяване на товара
съобразно вида му, като неподходящото обезопасяване на насипния товар
представлява именно значителна неизправност и е основание за търсене на
административнонаказателна отговорност по приложения от АНО санкционен състав
на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Деянието не разкрива белезите на „маловажна
простъпка“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид.
Неоснователна е и
претенцията на касатора за отмяна на пункт втори от НП. При извършената
проверка на водача, извършващ превоз на насипна земна маса, същият не е
предоставил на контролните органи превозните документи, каквото задължение
произтича за него от правилото на чл. 100, ал. т. 4 от ЗДвП и правилно е бил
санкциониран по установения в чл. 181, т. 3, предл. 1 от ЗДвП ред, тъй като
простъпката не се отличава от останалите деяния от този вид, а това препятства
приложимост на института на „маловажния случай“ на административното нарушение.
В заключение, настоящата инстанция споделя
изводите на Шуменския районен съд за липса на нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Такива не се установяват и в хода на
съдебното производство пред районния съд. Като е потвърдил процесното
Наказателно постановление, районният съд се е произнесъл със законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № № 193/18.10.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1079/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 03.02.2022 г.