Р Е Ш Е
Н И Е
№ 896/17.05.2023г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пловдив, IХ-ти състав в открито заседание на четвърти май две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
Станка Журналова, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело №
2564/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.Р.Н., действащ като едноличен
търговец под фирма ЕТ „С.Р.Н.“, против Решение № 16/311/01356/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. №
03-РД/3380 от 07.09.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 336 090,68 лева, представляващо 100 % от предоставената
финансова помощ по договор № 16/311/01356 от 28.10.2014 г. между Държавен фонд „Земеделие“
и ЕТ „С.Р.Н.“ за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2007-2013.
Твърди се в
жалбата, че издаденото решение е недопустимо, незаконосъобразно, издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и противоречие с целта
на закона. Изложени са аргументи за това, че предприятието е икономически
жизненоспособно. Твърди се, че е постигната целта на мярка, а именно
„насърчаване и създаване на възможности за заетост и повишаване на доходите в
селските райони“, макар заложените приходи в бизнес плана да не са постигнати
на 100 %. Твърди се и че е изтекла погасителната давност по Регламент № 2988/95
г. за процедура по налагане на финасова корекция. С оглед на това се иска
отмяната на оспореното решение.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично, не се представлява се от процесуалния си представител. Същият в писмено
становище излага аргументи за отмяна на оспореното решение и иска решението да бъде отменено,
както и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се представлява, взема
становище чрез процесуалния представител, в което иска потвърждаване на
оспорения административен акт, излагат се аргументи за неоснователност на
жалбата и се претендират разноски по делото.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа
страна :
От събраните по делото
доказателства се установява, че между Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и
ЕТ „С.Р.Н.“ е сключен договор № 16/311/01356 от 28.10.2014 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
ПРСР 2007-2013, с който на едноличния търговец е предоставена безвъзмездна
финансова помощ (БФП), представляваща 70 % от одобрените и реално извършени
разходи, свързани с осъществяване на проект № 16/311/01356 от 31.05.2013 г.:
„Къщи за гости и заведение за хранене“, като първоначално одобрената БФП е в
размер на 336 090,68 лева. Видно от приложеното в административната преписка
писмо за оторизация на плащането от 19.11.2015 г. и уведомително писмо за
одобрение от 18.01.2016 г., във връзка с изпълнението на договора на 27.11.2015
г. жалбоподателя е изплатена сумата 336 090,68 лева.
Със заповед № 373866 от 17.06.2019 г. на началник отдел
„Регионален технически инспекторат“ е разпоредено извършването на проверка на
място на кандидат с УРН 607072 (жалбоподателя), констатациите от която проверка
са отразени в контролен лист и приложения. Контролният лист е връчен на
жалбоподателя за запознаване и е подписан без възражения от него.
С писмо с изх.№ 01-6500/8598 от 30.10.2019 г.
жалбоподателят е уведомен на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане във връзка с констатациите, направени след проверка на
изпълнението на договор № 16/311/01356 от 28.10.2014 г., при която е
констатирано неизпълнение на задължения по одобрения бизнес план.
На първо място, установено е неизпълнение на финансовите
показатели на одобрения бизнес план – от представените документи за три пълни
финансови години е констатирано средно аритметично изпълнение в размер на 3,02
%, което по години е: за 2016 г., първа прогнозна година – залегнали годишни
приходи общо 348 000 лева, общо реализирани приходи 4 962,60 лева или 1,43 %
изпълнение на одобрения бизнес план; за 2017 г., втора прогнозна година –
залегнали годишни приходи общо 351 000 лева, общо реализирани приходи 22 169,96
лева или 6,32 % изпълнение на одобрения бизнес план; 2018 г., трета прогнозна
година – залегнали годишни приходи общо 357 000 лева, общо реализирани приходи
4 736,94 лева или 1,33 % изпълнение на одобрения бизнес план.
На второ място, установено е неизпълнение по отношение на
броя работни места в одобрения бизнес план, който предвижда разкриване на 5
работни места – 1 управленски и 4 изпълнителски персонал, и постоянна годишна
заетост за тези 5 работни места, но реалното изпълнение е: за 2016 г. – здравно
и социално осигуряване за 1,33 броя средно годишно заети лица или 26,67 %
изпълнение на годишна база; за 2017 г. – здравно и социално осигуряване за 2
броя средно годишно заети лица или 40 % изпълнение на годишна база; за 2018 г.
– здравно и социално осигуряване за 1,58 броя средно годишно заети лица или
31,67 % изпълнение на годишна база. Съответно констатирано е, че за трите
последователни пълни финансови години поддържаното изпълнение е 33,33 %.
На трето място, при проверка на място контролните органи
са установили, че в съседство се изпълнява друг проект по мярка 311 от ЕТ „А.А.И.“,
че този едноличен търговец е купил от баща си имоти, които са били собственост
на родителите на жалбоподателя; че изпълнителят на дейност „Консултантски
услуги“ по проектите на ЕТ „А.А.И.“ и ЕТ „С.Р.Н.“ е „Кредит консулт“ ЕООД; че
съществува координация при подаване на документите по проектите – заявленията
за подпомагане са подадени в два последователни дни (30.05.2013 г. и 31.05.2013
г.), заявките за плащане са подадени в един и същи ден 14.10.2015 г.; че
аналогично съответствие е установено при регистрацията в Търговския регистър,
издаването на разрешенията за строеж, констативните актове за установяване
годността за приемане на строежите, нотариалните актове за покупко-продажба на
недвижими имоти. Т.е., контролните органи са установили индикатори за
изкуствено създадени условия по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба № 30 от
11.08.2008 г. – разделяне на едно инвестиционно намерение в две проектни
предложения с цел заобикаляне на ограничението за максималния размер на общите
допустими разходи за проект, фиксирано в чл.8, ал.2 от същата наредба.
Жалбоподателят е уведомен, че констатираните нарушения
представляват нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договор № 16/311/01356 от
28.10.2014 г., чл.2, т.2, чл.7, ал.2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от
11.08.2008 г., поради което и на основание т.4.4, б.“б“ и т.8.1 от договор №
16/311/01356 от 28.10.2014 г., чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3, т.1 от Наредба № 30 от
11.08.2008 г. и Правилата за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 ЗПЗП по мерките
от ПРСР 2007-2013 г. следва да му бъде наложена финансова санкция и издаден акт
за установяване на публично държавно вземане.
Жалбоподателят е уведомен също за точния размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ, определена поотделно за всяко от
трите нарушения съгласно т.30, т.18 и т.7 от приложение към раздел „Общи
положения“ от цитираните правила и съгласно чл.3, ал.1 от правилата, която не
допуска кумулиране на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ
за всяко едно от допуснатите нарушения по един и същ договор, в окончателен размер,
равен на най-големият определен размер за отделните нарушения. Жалбоподателят е
уведомен, че ДФЗ ще издаде решение за налагане на финансова корекция общо в
размер на 336 090,68 лева, представляващи 100 % от получената субсидия. На
жалбоподателя е указано, че в 14-дневен срок от получаване на уведомлението,
може да представи писмени възражения и нови писмени доказателства.
Ползвайки правото си на отговор, на 26.07.2022 г.
жалбоподателят е представил писмено възражение. Според жалбоподателя от определението
за устойчива заетост, дадено в № 1, т.26 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008
г., може да се стигне до извод, че е изпълнил изискване за създаване на
устойчива заетост, защото дори и назначаването на една бройка управленски
персонал води до увеличаване на работните места в региона. Като напълно
неоснователни и недоказани счита жалбоподателят твърденията за наличие на
индикатори за изкуствено създадени условия по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба
№ 30 от 11.08.2008 г. Жалбоподателят е възразил също относно реда, по който е
определен размерът на санкцията, и счита, че Правилата за определяне на размера
на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и
7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. нямат правна сила в договорните отношения
между него и ДФЗ, същите са приети след подписването на договора за
безвъзмездна финансова помощ и не са били действащи към датата на подписването
на договора.
На 11.02.2021 г. изпълнителния директор на ДФЗ е издал
акт за установяване на публично държавно вземане № 16/311/01356/3/01/04/01,
изх.№ 01-6500/8598 – предмет на настоящото съдебно производство, като е приел
за неоснователни възраженията на жалбоподателя. Същият е оспорен по съдебен
ред, като с Решение № 4923 от 23.05.2022 г., постановено по адм. дело №
8091/2021 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение е
отменен, тъй като е прието, че вместо АУПДВ е следвало да бъде издадено решение
за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
В тази връзка ДФ "Земеделие"
открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл.73, ал 2
от "Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни
фондове" (ЗУСЕСИФ). Общият размер на наложената финансова корекция е 336
090,68 лева, (словом: триста тридесет и шест хиляди деветдесет лева и шестедесет и осем ст.),
представляваща 100% от получената субсидия.
С писмо с изх. № 01-6500/8598#14 от 15.07.2022 г. е
предоставена възможност на ползвателя в 14-дневен срок от получаване му да
представи писмени възражения по отношение на основателността и размера на
финансовата корекция. Същото е връчено на адресата на 21.07.2022 г.
В указания 14-дневен срок, с писмо с вх. №
01-6500/9598#15 от 26.07.2022 г., в ДФ "Земеделие" е депозирано
възражение относно основателността и размера на финансовата корекция.
Възражението било обсъдено от УО и изложените в него доводи били приети за
неоснователни.
При изложената конкретика било издадено оспореното
решение от Изпълнителения директор на ДФЗ Г.Т..
В хода на съдебното производство е изготвена и приета
съдебно-икономическа експертиза. В заключението си вещото лице е разгледало
представения към жалбата бизнес план, както и наличния към присъединеното адм.
дело №610/2021 г. по описа на Административен съд гр.Пловдив бизнес план.
Прието е според представения към жалбата бизнес план, че за 2016 година
процента на изпълнение на приходите от нощувки е 4, 24154, за 2017 година той е
18, 47496, а за 2018 година е 3,85117. Сравнено с другите приходи от бизнес
плана приходите от нощувки за 2016 година са
3,53210 процента, за 2017 година са 15,3638, а за 2018 година са 3,08998
процента. Идентични стойности са получени и с оглед представения бизнес план,
находящ се в кориците на присъединеното дело. По отношение на процентът на изпълнение на приходите за
финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. към датата на извършената проверка на
място, съобразно заложените в приходната част на бизнес плана, неразделна част
от договора за всяка една от трите финансови години поотделно, както и
средно-аритметично за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г.? Сравнение
само на приходите от нощувки (31869.50 : 360 000)х100 = 8.852639%
средно-аритметично за трите години е прието следното :
Сравнение на приходите от нощувки и другите приходи по
бизнес план (31869.50 : 438100)х 100 = 7.27448% средно-аритметично за трите
години
Сравнение на всички приходи съгласно Бизнес план по
присъединено адм.дело 610/2021 г. на ПАС (31869.50 : 1059000)х100 = 3.00939%
средно-аритметично за трите години.
В бизнес плана на жалбоподателя е било планирано да бъдат
наети на работа като им бъде заплащано месечно възнаграждение и социални
осигуровки 2 лица за трите проверявани години. В действителност е било наето
едно лице за периода м.09.2016 г. - м.08.2018 г.
Относно процентът на изпълнение спрямо заложените
параметри за брой заети лица в бизнес плана на жалбоподателя за всяка една от
трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. поотделно е следният:
2016 г. - Планирана
заетост - 2 лица за 12 месеца, а действителна заетост - 1 лице за 4 месеца =
0.33 лица за 12 месеца Процент изпълнене = 16.5%
2017 г. - Планирана
заетост - 2 лица за 12 месеца, а действителна заетост - 1 лице х 12 месеца = 1
лице за 12 месеца Процент изпълнене = 50%
2018 г. - Планирана
заетост - 2 лица за 12 месеца, а действителна заетост - 1 лице х 8 месеца =
0.67 лица за 12 месеца. Процент изпълнение = 33.5%
Средно-аритметично за трите финансови години изчислението
е следното: Планирана заетост за 3 години х 2 лица = 6 лица, а действителна
заетост за (1x0.33) + (1x1) + (1x0.67) = 0.33 + 1 + 0.67 = 2 лица. Процент
изпълнение = (2 лица : 6 лица) х 100 = 33.33%
По искане на ответната страна е назначена и допълнителна
експертиза с оглед разлика в приложения бизнес план от жалбоподателят и този
представен в хода на административното производство. Видно от заключението на
вещото лице за 2016 година приходите от подпомаганата дейност са 1, 4260 % от
заложените в бизнесплана, за 2017 година те са 6, 3162 %, а за 2018 година са
1, 3269 от заложените или средния процент на изпълнение е 3, 0179. В сравнение
с другите приходи по бизнес плана те са следните : за 2016 година – 1, 3394 %,
за 2017 година – 0, 0594 %, а за 2018 година – 1, 2482 % или средно 2, 8366 %.
В бизнес плана на жалбоподателя е било планирано да бъдат наети на работа като
им бъде заплащано месечно възнаграждение и социални осигуровки 4 лица по
трудови правоотношения за трите проверявани години. В действителност е било
наето едно лице за периода м.09.2016 г. - м.08.2018 г. 4. Процентът на изпълнение спрямо заложените
параметри за брой заети лица в бизнес плана на жалбоподателя за всяка една от
трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. поотделно е следният: За 2016 г. - Планирана заетост - 4 лица за 12
месеца, а действителна заетост - 1 лице за 4 месеца = 0.33 лица за 12 месеца
Процент изпълнене = 8.25%; за 2017 г. - Планирана заетост - 4 лица за 12
месеца, а действителна заетост - 1 лице х 12 месеца = 1 лице за 12 месеца
Процент изпълнение = 25%; за 2018 г. -
Планирана заетост - 4 лица за 12 месеца, а действителна заетост - 1 лице х 8
месеца = 0.67 лица за 12 месеца Процент изпълнение = 16.75%. Средно-аритметично
за трите финансови години изчислението е следното: Планирана заетост за 3
години х 4 лица = 12 лица, а Действителна заетост за (1x0.33) + (1x1) +
(1x0.67) = 0.33 + 1 + 0.67 = 2 лица Процент изпълнение = (2 лица : 12 лица) х
100 = 16.67 %.
Заключенията на вещото лице се кредитират изцяло с
доверие. Следва да се подчертае, че различните стойности в заключенията идват
от различните бизнес планове, които жалбоподателят е представял в различни
моменти от производството – по оспорването на издадения АУПДВ, след това в хода
на административното производство преди издаване на оспореното решение за
финансова корекция, както и при подаване на жалбата, по която е образувано настоящото
производство. Независимо от това следва да се посочи, че за всеки от тези
бизнес планове не се доказва среден процент на приходи над 50 % за трите
проверявани години нито по отношение на приходи от нощувки, нито по отношение
на приходи в сравнение с останалите заложени приходи в бизнес плана. Под 50 %
средно е и заетостта на наетите лица.
С оглед на установените факти, съдът приема следното от
правна страна :
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган и в
отказа се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.
Оспореното решение е валиден административен акт- издадено е от компетентен
орган. Видно от представеното заседание на Управителния съвет на Държавен фонд
„Земеделие“ от 19.08.2022 г. за изпълнителен директор на ДФЗ София, е назначен Г.Щ.Т.,
който е заемал тази длъжност при издаване на оспореното решение. Същото е
подробно мотивирано, а в рамките на проведеното административно производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Предоставена е на основание чл.
73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ възможност на жалбоподателя да направи възражения и такива
са депозирани в предоставения 14- дневен срок.
На първо място следва да се посочи, че извършването на нарушението е
безспорно установено, като в тази насока са и мотивите на Решение № 4923 от
23.05.2022 г., постановено по адм. дело № 8091/2021 г. по описа на Върховен
административен съд, Първо отделение. Непостигането на заложените финансови
показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и
е налице основанието на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на
финансова корекция. В случая е налице неизпълнение на одобрените индикатори за
три пълни години- 2016, 2017 и 2018 г, като отчетените приходи от подпомаганата
дейност представляват са под 50 %. Ето защо, правилно на основание чл. 46, ал.
1 и ал. 2 вр. чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., както и на основание
на т. 8. 1 от договор № 16/311/01356 от 28.10.2014 г., във връзка с
неизпълнението на т. 4. 12 и т. 4. 18 и т.4.4, буква „б“ вр. с т.9.1, б. „г“ от договора, респективно чл. 16, ал. 2 от
Наредба № 30 от 11.08.2008 г, , и съгласно точка 30 и т.18 от Приложение към раздел I "Общи
положения" от публикуваните в брой 69 от 30.08.2019 г. на Държавен вестник
"Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 -2013 г. " е наложена финансова корекция
в размер на 336 090,68 лв., представляваща 100 % от отпуснатата финансова
помощ.
Основно възражение на жалбоподателят е свързано с противоречие на решението
с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 4923 от 23.05.2022 г., постановено по
адм. дело № 8091/2021 г. по описа на Върховен административен съд, Първо
отделение. Действително с това решение е отменен оспорения АУПДВ издаден спрямо
жалбоподателят, но в мотивите на същото се сочи, че са налице пороци, за които
обаче е следвало да се издаде РФК, а не АУПДВ. Изрично следва да се посочи, че
производството по издаване на РФК не е открито след изтичането на мониторинговия
период- същият е изтекъл на 23.10.2019 г., независимо, че производството по
издаване на РФК е открито на 15.07.2022 г. Това е така, тъй като проверката за
установяване на нарушението е извършена на 20-26.06.2019 г. и към този момент
петгодишния срок на мониторинг не е изтекъл. Обстоятелството, че
производствтото по издаване на РФК е открито на 15.07.2022 г. и жалбоподателят
е уведомен за възможността да депозира възраженията си по чл. 73 ал 2 от
ЗУСЕСИФ не променя този извод, тъй като неизпълнението на договора, което е
дало основание за налагането на ФК, е констатирано на 26.06.2019 г., когато
този петгодишен период от сключването му, още не е бил изтекъл. В тази насока е
и константната практика на ВАС- напр. Решение № 9703/28.09.21 г. по адм. д. №
2903 на ВАС 1 отд.
Неоснователно е и друго възражение - за изтекла давност за упражняване на
правомощието за налагане на ФК. Давността за упражняване на правомощието за
определяне на финансови корекции, съгласно член 3, параграф 3 от Регламент №
2988/95 е четири години и започва да тече от датата, на която продължаваната
или повторно извършена нередност е прекратена. В случая няма никакво съмнение,
че се касае за продължено нарушение- тъй като неизпълнението на одобрени
индикатори касае три поредни пълни години- 2016-2018 г., като липсват данни,
нередността да е прекратена и за следващата година, когато изтича срока на
договора. Ето защо следва да се приеме, че давността е започнала да тече от 28.10.2019
г. – датата на която е изтекъл срока на договора и до датата на издаване на
РФК, тази давност не е била изтекла.
Ирелевантно за спора е обстоятелството че финансираното оборудване е
работещо и налично, след като е констатирано неизпълнение на договорни
задължения – неспазване на бизнес плана за три пълни години, като
неизпълнението е значително.
Що се касае до наведените аргументи относно оспорване на компетентността за
издаване на „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от
ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година“
от ДФЗ следва да се посочи, че тези аргументи са неоснователни. Същите са
обнародвани в Държавен вестник, влезли са в законна сила и към момента не са
оспорени по надлежен ред /по реда на глава Десета, Раздел III от АПК/, поради което и са действащи
към момента и няма как да не бъдат отчитани и прилагани както от
администрацията, така и от съда.
По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното решение е
материално законосъобразно и жалбата против него като неоснователна следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за заплащане на разноските, следва на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, както и 300 – депозит за вещо лице.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пазарджик.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на С.Р.Н., действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „С.Р.Н.“,
против Решение № 16/311/01356/3/01/04/02
за налагане на финансова корекция с изх. № 03-РД/3380 от 07.09.2022 г.
на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 336 090,68
лева, представляващо 100 % от предоставената финансова помощ по договор №
16/311/01356 от 28.10.2014 г. между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „С.Р.Н.“ за
отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013.
ОСЪЖДА ЕТ „С.Р.Н.“, представлявано от С.Р.Н. да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ :