Решение по дело №1622/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 311
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20181100901622
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 13.02.2020 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав            

                                             

    СЪДИЯ : М. БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1622 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 145 от ТЗ.

Ищецът “Т.-И.**” ЕООД, ЕИК *****, твърди, че ответникът Н.И.В., ЕГН **********, е бил управител на ищцовото дружество. Твърди, че през 2000 г. ответникът Н.И.В. учредява еднолично дружество с ограничена отговорност “Т.-К.****” ЕООД. Твърди, че на 06.03.2006 г. между “Т.9.” ООД като възложител и “Т.-К.****” ЕООД като изпълнител е сключен договор за изграждане на склад и магазин, подобрения в съществуващи складови помещения и изграждане на Шоурум в складова база за хранителни стоки, на стойност от 283 768,33 лева. Твърди, че на 09.02.2009 г. между “Т.9.” ООД като възложител и “Т.-К.****” ЕООД като изпълнител е сключен договор за извършване на СМР и вертикална планировка на обект 15 099 дка в местността “Татар Мезар” – гр. Пазарджик, на стойност от 275 397,65 лева. Твърди, че и по двата договора ответникът Н.И.В. е действал в качеството си на управител и на двете дружества, а другият съдружник в “Т.9.” ООД – Г. Г.Г. не е информиран за поетите задължения. Твърди, че и по двата договора не са изпълнени изцяло строително-монтажните работи, описани в договора, а само частични работи. Ищецът твърди, че твърди, че на 11.10.2012 г. ответникът Н.И.В. в качеството си на управител на двете дружества сключва спогодби към всеки от договорите, с които вземанията по съответния договор са признати от “Т.9.” ООД, като е уговорено, че в случай на неизпълнение спорът ще бъде отнесен за разрешаване пред Арбитражен съд – гр. София.

Ищецът твърди, че ответникът Н.И.В. е инициирал арбитражно производство, като е действал като управител на двете спорещи страни, като “Т.9.” ООД е осъдено да заплати на “Т.-К.****” ЕООД суми по договорите за строителство и разноски. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист, издаден по арбитражното решение, е образувано срещу “Т.9.” ООД изпълнително дело № 20158820400984 по описа на ЧСИ Г.Т., с рег. № 882 на КЧСИ. Твърди, че по същото е проведена публична продан на имоти на ищцовото дружество, като взискателят “Т.-К.****” ЕООД е обявен за купувач на поземлен имот с идентификатор 55155.27.191 за сумата от 63 383 лева, както и на поземлен имот с идентификатор 55155.27.192 и находящите се в него сгради – сграда с идентификатор 55155.27.192.1, сграда с идентификатор 55155.27.192.2, сграда с идентификатор 55155.27.192.3, сграда с идентификатор 55155.27.192.4, сграда с идентификатор 55155.27.192.5 и сграда с идентификатор 55155.27.192.6, за сумата от 367 921 лева. Твърди, че са причинени вреди на дружеството и от продажбата чрез публична продан по изпълнителното дело на поземлен имот с идентификатор 55155.508.388 и находящите се в него сгради – сграда с идентификатор 55155.508.388.1, сграда с идентификатор 55155.508.388.2, сграда с идентификатор 55155.508.388.3 и сграда с идентификатор 55155.508.388.4, за сумата от 342 600 лева.

Ищецът твърди, че тези вреди са настъпили като последица от виновното нарушение от страна на ответника на произтичащите от закона и дружествения договор задължения да организира и ръководи дейността на “Т.9.” ООД, да осигури стопанисването и опазването на имуществото му и да контролира разходването на финансовите средства.

Ищецът твърди също, че “Т.-К.****” ЕООД е използвало 10 години (в периода от 01.01.2008 г. до 01.07.2018 г.) имот с площ от 1 260 кв.м. в “Стоково тържище Пазарджик”, собственост на “Т.9.” ООД, без да бъде събиран наем от страна на ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество. Твърди, че ответникът не е положил дължимата грижа да събере наемните вноски и с бездействието си е причинил вреда на ищцовото дружество. Ищецът твърди, че общата стойност на невнесените наеми за горепосочения период е в размер на 1 126 224 лева с ДДС.

Ищецът твърди също, че на 02.06.2014 г. между “Т.9.” ООД като продавач и “Т.-К.****” ЕООД като купувач е сключен договор за покупко-продажба на десет моторни превозни средства за сумата от 3 100 лева. Твърди, че продажната цена е значително занижена, тъй като дори бракуването и продаването на МПС за скрап би донесло приходи на ищцовото дружество в десетократно по-голям размер от продажната цена от 3 100 лева. Твърди, че вредата за ищцовото дружество касателно тази сделка е в размер на 150 000 лева.

Твърди, че към момента на подаване на исковата молба ответникът е заличен като управител и съдружник в “Т.9.” ООД, поради което едноличен собственик на капитала е Г. Г.Г.. Твърди, че на 17.07.2018 г. едноличният собственик на капитала на ищцовото дружество е взел решение за предявяване на иск срещу управителя Н.В. на основание чл.137, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати следните суми:

1. сумата от 25 100 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 773 904 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби), причинени на ищцовото дружество от ответника в качеството му на управител на същото, в резултат на сключени между “Т.9.” ООД и “Т.-К.****” ЕООД договори от 06.03.2006 г. и 09.02.2009 г., споразумение от 11.10.2012 г. и проведено във връзка с вземанията на “Т.-К.****” ЕООД по договорите принудително изпълнение по изпълнително дело № 20158820400984 по описа на ЧСИ Г.Т., с рег. № 882 на КЧСИ чрез публична продан на имоти на ищцовото дружество – поземлен имот с идентификатор 55155.27.191, поземлен имот с идентификатор 55155.27.192 и находящите се в него сгради – сграда с идентификатор 55155.27.192.1, сграда с идентификатор 55155.27.192.2, сграда с идентификатор 55155.27.192.3, сграда с идентификатор 55155.27.192.4, сграда с идентификатор 55155.27.192.5 и сграда с идентификатор 55155.27.192.6, поземлен имот с идентификатор 55155.508.388 и находящите се в него сгради – сграда с идентификатор 55155.508.388.1, сграда с идентификатор 55155.508.388.2, сграда с идентификатор 55155.508.388.3 и сграда с идентификатор 55155.508.388.4;

2. сумата от 2 900 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 1 126 224 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби), причинени на ищцовото дружество от бездействие на ответника в качеството му на управител на същото, изразяващо се в бездействие за събиране на наемни вноски от “Т.-К.****” ЕООД за периода от 01.01.2008 г. до 01.07.2018 г. за ползвана площ от 1 260 кв.м. в “Стоково тържище Пазарджик”, собственост на “Т.9.” ООД;

3. сумата от 2 000 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 150 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби), причинени на ищцовото дружество от ответника в качеството му на управител на същото поради сключването на 02.06.2014 г. между “Т.9.” ООД, като продавач, и “Т.-К.****” ЕООД, като купувач, на договор за покупко-продажба на моторни превозни средства (осем автомобила, ремарке и колесар).

Ответникът Н.И.В. подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че не са налице елементите от сложния фактически състав на управленския деликт и не са настъпили вредоносни последици за ищцовото дружество.

Сочи, че в процесния период Г. Г.Г. също е бил управител на “Т.9.” ООД, като е имал същите права и достъп до документацията на дружеството. Твърди, че през 2003 г. е издаден ДРА № 14/17.02.2003 г. от НАП – гр. Пазарждик на стойност 495 160 лева и всички имоти на ищцовото дружество “Т.9.” ООД са възбранени с постановления за предварителни обезпечителни мерки. Твърди, че поради това дружеството е нямало възможност от м. 02.2003 г. до края на 2008 г. да развива дейност, а през 2008 г. окончателно е преустановило дейността си. Сочи, че всички строителни дейности по двата договора за строителство са извършени в съответствие на българското законодателство и със знанието на двамата съдружници в “Т.9.” ООД. Сочи, че в резултат на извършеното по двата договора цената на имотите се е увеличила многократно.

Сочи, че с протокол от общото събрание на съдружниците на “Т.9.” ООД, подписан от двамата съдружници, е взето решение за продажба на единия имот на ул. “Мильо Войвода” № 1А, като за имота е получена висока цена в резултат на извършените подобрения. Твърди, че действията на ответника като управител са довели до положителен резултат от дейността на дружеството и на Г. Г.Г. са изплатени дивиденти от 245 927 лева по банков път в резултат на добрите финансови резултати на дружеството.

Ответникът сочи, че задълженията на “Т.9.” ООД към “Т.-К.****” ЕООД за имота в местността “Татар Мезар” – гр. Пазарджик представляват стойността на значителни подобрения, направени през годините от страна на “Т.-К.****” ЕООД, което дружество поддържало имота. Сочи, че поради невъзможност на “Т.9.” ООД да се разплати с “Т.-К.****” ЕООД се е стигнало до провеждането на арбитражно производство и снабдяването с изпълнителен лист.

Ответникът въвежда доводи, че по изпълнително дело № 20158820400984 по описа на ЧСИ Г.Т. изнесените на публина продан имоти са продадени на по-висока цена от задълженията и ЧСИ е следвало да възстанови сумата от 56 833,76 лева на “Т.9.” ООД, като по сметка на “Т.9.” ООД е постъпила сумата от 28 416,88 лева на 28.07.2017 г., а другата част от 28 416,88 лева по искане на Г. Г.Г. е преведена по личната му сметка. Ответникът твърди, че с извършените от него действия се е увеличила стойността на недвижимите имоти, от което се е облагодетелствал и съдружника Г. Г.Г.. Сочи, че по арбитражното дело е имало пълномощно за адвокат, предоставено от Г.Г..

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че не е плащан наем за ползваните площи. Сочи, че от 2012 г. базата се отдава под наем за използване от търговци срещу наем, за което има сключени договори, издавани са фактури и са извършвани плащания. Сочи, че ищцовото дружество се е издържало от тези наемни отношения.

Ответникът сочи, че отчуждените МПС са стари и без остатъчна стойност.

Ответникът претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения срещу предявените искове.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото и се установява от служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на ищцовото дружество “Т.-И.**” ЕООД, че от учредяването на дружеството през 1994 г. до 13.12.2017 г. ответникът Н.И.В. е бил управител на същото.

Представено е решение от 17.07.2018 г. на едноличния собственик на капитала на “Т.-И.**” ЕООД на основание чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ за предявяване на иск срещу управителя Н.И.В. за имуществени вреди, причинени на дружеството.

Не се спори между страните по делото и се установява от служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на третото лице - “Т.-К.****” ЕООД, че управител и едноличен собственик на капитала на същото е Н.И.В..

Представен е от ищеца договор от 06.03.2006 г., сключен между “Т.9.” ООД, представлявано от управителя Н.В., като възложител, и “Т.-К.****” ЕООД, представлявано от управителя Н.В., като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши “Изграждане на склад (321 кв.м.) и магазин (65 кв.м.), подобрения в съществуващи складови помещения № 1 и № 2 и изграждане на “Шоурум”, в складова база за хранителни стоки, кв. 4, парцел ІV, находящ се на ул. “******.

Съгласно чл. 4 и чл. 6 от договора, стойността на договорената работа възлиза на 283 768,23 лева, която сума се заплаща от възложителя в едномесечен срок от подписване на договора.

Представен е от ищеца договор от 09.02.2009 г., сключен между “Т.9.” ООД, представлявано от управителя Н.В., като възложител, и “Т.-К.****” ЕООД, представлявано от управителя Н.В., като изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши “СМР и вертикална планировка на обект 15 099 дка в местността “Татар Мезар” – гр. Пазарджик”.

Съгласно чл. 4 и чл. 6 от договора, стойността на договорената работа възлиза на 275 397,65 лева, която сума се заплаща от възложителя в едномесечен срок от подписване на договора.

Представени са от ищеца две извънсъдебни спогодби от 11.10.2012 г. между “Т.9.” ООД, представлявано от управителя Н.В., като длъжник, и “Т.-К.****” ЕООД, представлявано от управителя Н.В., като кредитор, с които длъжникът “Т.9.” ООД признава, че дължи на кредитора “Т.-К.****” ЕООД сумата от 283 768,23 лева по договора от 06.03.2006 г. и съответно сумата от 275 397,65 лева по договора от 09.02.2009 г. и се задължава да изплати съответната сума в срок до 11.10.2013 г. В чл. 3, ал. 2 от спогодбите е уговорено, че при спор същият ще бъде отнесен за разрешаване пред решаващ орган, състоящ се от един арбитър, назначен служебно от председателя на Арбитражен съд София при сдружение ППМ съобразно неговия правилник. 

Представено е от ищеца Решение от 02.07.2014 г. по арбитражно дело № 1074/2014 г. на Арбитражен съд София, с което “Т.9.” ООД е осъдено да заплати на “Т.-К.****” ЕООД следните суми: сумата от 275 397,65 лева, представляваща възнаграждение по договор за строителство от 09.02.2009 г. и допълнителна спогодба от 11.10.2012 г., сумата от 283 768,23 лева, представляваща възнаграждение по договор за строителство от 06.03.2006 г. и допълнителна спогодба от 11.10.2012 г., сумата от 20 000 лева – разноски за процесуално представителство и сумата от 12 068 лева – арбитражна такса и 50 лева – депозит за разноски във връзка с производството.

По делото е изискано и представено от Арбитражния съд препис от арбитражно дело № 1074/2014 г. В същото се намира писмен отговор от Н.В. като управител на “Т.9.” ООД, в който се признава, че строително-монтажните дейности по сключените договори са извършени в посочените срокове, но дружеството няма възможност да заплати задълженията си. Н.В. е получил и арбитражното решение.

Няма данни в арбитражното производството “Т.9.” ООД да е представлявано от управителя Гечев, като пълномощно от същия с молба за преписи е депозирано едва на 19.06.2015 г., т.е. почти една година след постановяване на арбитражното решение.

Представен е и изпълнителен лист, издаден въз основа на гореописаното арбитражно решение.

Видно от представеното от ищеца постановление за възлагане на недвижим имот, издадено на 13.04.2017 г. по изпълнително дело № 20158820400984 по описа на ЧСИ Г.Т.,*** действие Окръжен съд – Пазарджик, след проведена публична продан на поземлен имот с идентификатор 55155.27.191 в гр. Пазарджик, собственост на “Т.9.” ООД, имотът е възложен на купувача “Т.-К.****” ЕООД за сумата от 63 383 лева с ДДС, от която сума данъчната основа е в размер на 52 819,17 лева, за която е извършено прихващане по чл. 461 от ГПК, а дължимият ДДС е в размер на 10 563,83 лева.

Видно от представеното от ищеца постановление за възлагане на недвижим имот, издадено на 13.04.2017 г. по изпълнително дело № 201588204009984 по описа на ЧСИ Г.Т., след проведена публична продан на имоти, собственост на “Т.9.” ООД, са възложени на купувача “Т.-К.****” ЕООД поземлен имот с идентификатор 55155.27.192, ведно с попадащите в имота функционално свързани сгради – сграда с идентификатор 55155.27.192.1, сграда с идентификатор 55155.27.192.2, сграда с идентификатор 55155.27.192.3, сграда с идентификатор 55155.27.192.4, сграда с идентификатор 55155.27.192.5 и сграда с идентификатор 55155.27.192.6, за сумата от 367 921 лева с ДДС, от която сума данъчната основа е в размер на 306 600,83 лева, за която е извършено прихващане по чл. 461 от ГПК, а дължимият ДДС е в размер на 61 320,17 лева.

Видно от представеното от ищеца постановление за възлагане на недвижим имот, издадено на 13.04.2017 г. по изпълнително дело № 20158820400984 по описа на ЧСИ Г.Т., след проведена публична продан на имоти, собственост на “Т.9.” ООД, са възложени на купувача “Т.-К.****” ЕООД поземлен имот с идентификатор 55155.508.388, ведно с попадащите в имота функционално свързани сгради – сграда с идентификатор 55155.508.388.1, сграда с идентификатор 55155.508.388.2, сграда с идентификатор 55155.508.388.3 и сграда с идентификатор 55155.508.388.4, за сумата от 342 600 лева с ДДС, от която сума данъчната основа е в размер на 285 500 лева, а дължимият ДДС е в размер на 57 100 лева, като за сумата от 228 666,24 лева е извършено прихващане по чл. 461 от ГПК.

Във връзка с публичните продани е представена и сметка от 10.03.2017 г. по изпълнително дело № 20158820400984 по описа на ЧСИ Г.Т., в която са включени и вземанията на взискателя “Т.-К.****” ЕООД по издадения изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение.

От ЧСИ Г.Т. по изпълнително дело № 20158820400984 са изискани и представени преписи от поканата за доброволно изпълнение, връчена на 15.09.2015 г. на Н.В. като управител на “Т.9.” ООД, съдебно-техническа експертиза за определяне на пазарната стойност на недвижими имоти, разпределение от 09.02.2016 г., сметка по делото от 10.03.2017 г.

Представено е от ответника извлечение от сметка на “Т.9.” ООД (стр. 196 от делото), от което се установява, че на 28.07.2017 г. е преведена от ЧСИ Г.Т. сумата от 28 416,88 лева, както и че сума от 28 416,88 лева е преведена към Г. Г.Г. с посочено основание “захранване”.

Представен е от ищеца и договор от 02.06.2014 г. между “Т.9.” ООД, представлявано от управителя Н.В., като продавач, и “Т.-К.****” ЕООД, представлявано от управителя Н.В., като купувач, с който ищцовото дружество продава на “Т.-К.****” ЕООД десет моторни превозни средства за общата сума от 3 100 лева, която следва да бъде изплатена в десетдневен срок от сключването на договора.

Представени са от ответника и са оспорени от ищеца следните писмени доказателства: Договор за наем от 02.01.2008 г. между “Т.9.” ООД и “Т.-К.****” ЕООД; Договор за наем от 01.06.2004 г. между “Т.9.” ООД и “Т.-К.****” ЕООД; Анекс от 01.07.2009 г. към Договор за наем от 01.06.2004 г.; Договор за наем на автомобил от 01.04.2006 г. между “Т.9.” ООД и “Т.-К.****” ЕООД; Анекс от 01.07.2008 г. към Договор за наем на автомобил от 01.04.2006 г.; Анекс от 01.01.2009 г. към Договор за наем на автомобил от 01.04.2006 г.; Анекс от 01.11.2010 г. към Договор за наем на автомобил от 01.04.2006 г. По искане на ищеца с определение от 23.04.2019 г. на основание чл. 183 от ГПК съдът е задължил ответника да представи тези документи в оригинал или официално заверен препис. В случая въпреки дадените от съда указания, ответникът не е представил документите в оригинал или в официално заверен препис, поради което същите са изключени от съда от доказателствата по делото на основание чл. 183, изр. второ от ГПК.

С оглед на горното без значение се явява откриването на производство по чл.193 от ГПК за оспорване на истинността на тези документи досежно авторството (подписа на Г.Г.).

Представени са от ответника и са приети като доказателства по делото фактури за наемни цени на търговски складове и МПС, както и извлечения от банкови сметки за част от процесния период.

Представени са от ответника Приемо-предавателен протокол за извършени СМР от 03.07.2006 г. и Приемо-предавателен протокол за извършени СМР от 07.05.2009 г., подписани между възложителя “Т.9.” ООД, представлявано от управителя Н.В., и изпълнителя В.И.– за “Т.-К.****” ЕООД. В приложения препис от арбитражното дело не се установява да са представени двата приемо-предавателни протокола.

По делото е изслушано, оспорено от ищеца и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещо лице Б.Т.. Вещото лице дава заключение, че са извършени СМР съгласно двата договора за строителство от 06.03.2006 г. и 09.02.2009 г., като ги посочва в табличен вид. При изслушване на заключението в проведеното на 15.10.2019 г. съдебно заседание вещото лице сочи, че не се е интересувал от строителни книжа, нито са му предоставяни протоколи за скрити работи. Казва, че всички видове СМР, които е посочил в таблицата, са по приемо-предавателните протоколи по делото, както и количеството. Съдът не кредитира заключението на съдебно-техническа експертиза на вещо лице Б.Т., доколкото същият се е съобразил единствено с приемо-предавателните протоколи по делото. Не са му предоставяни протоколи за скрити работи – приложение № 12 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, и въпреки извода на вещото лице, част от посочените в заключението СМР житейски не могат да бъдат установени на място без такива документи (напр. направа на легло за полагане на инертни материали, ръчно оформяне на легло за полагане на инертни материали, натоварване и превоз на земни маси, доставка и уплътняване на настилка, кофраж, арматура, замазки, поставяне на кабели, направа на ВиК инсталация, др.).

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М.С.. Вещото лице дава заключение, че при проверката в счетоводството на “Т.9.” ООД не е представено счетоводно отчитане на договорите от 06.03.2006 г. и от 09.02.2009 г., решението по арбитражно дело № 1074/2014 г. на Арбитражен съд – София и горепосоченото изпълнително дело, както и че в обявените ГФО за 2006 г. и за 2009 г. няма данни за начислени разходи за строителство чрез възлагане.

Вещото лице дава заключение, че при проверката в счетоводството на “Т.-К.****” ЕООД не са издадени фактури за извършените СМР по договори от 06.03.2006 г. и от 09.02.2009 г., съответно след завършване на обектите не са начислени текущо през съответната година вземания от ищеца “Т.9.” ООД и текущи приходи. Сочи, че не са представени на експертизата счетоводни регистри и първични документи за отчетени разходи във връзка с предоставените строителни услуги и материали.

Вещото лице дава заключение, че са отчетени проданите на имотите в счетоводството и на двете дружества.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещо лице Л.Г.. Вещото лице сочи, че на отправеното писмено запитване от него към страните по делото относно налични при тях строителни книжа, касаещи разрешено и извършено строителство в недвижимите имоти, посочени в договорите от 06.03.2006 г. и от 09.02.2009 г., сключени между “Т.9.” ООД като възложител и “Т.-К.****” ЕООД като изпълнител, такива не са били предоставени по посочена причина, че не разполагат с тази документация.

Вещото лице сочи, че след отправено писмено запитване до Дирекция “Архитектура и тeриториално устройство” към Община Пазарджик и осъществено посещение на 27.11.2019 г. в техническия отдел на общината, била предоставена информация, след проучване в архивите на Дирекцията, че в периода след м. март 2006 г. не е разрешавано и не е регистрирано извършването на строителни дейности и изграждането на обекти в недвижим имот с идентификатор 55155.508.804, находящ се на адрес: гр. Пазарджик, ул. “Мильо Войвода” № 1 А. Не е разрешавано и не е регистрирано извършването на строителни дейности и изграждането на обекти, също така, в недвижими имоти с идентификатори 55155.27.191 и 55155.27.192, находящи се в местността “Татар Мезар”, гр. Пазарджик, в частност одобряването на инфраструктурен строеж - Доставка и монтаж на районно осветление, включващо монтаж на кабели, ел. табло с часовник и прожектори (т. 18 от Приемо-предавателен протокол за извършени СМР от 07.05.2009 г.).

Вещото лице дава заключение, че от приложените по делото материали и след извършените огледи на обектите, в които е следвало да се извърши строителство, съгласно предвиденото в договорите от 06.03.2006 г. и от 09.02.2009 г., вещото лице не е установило данни в периода 06.03.2006 г. - 07.05.2009 г. да е разрешавано и изпълнявано строителство.

От разпита на свидетелката М.Я. се установява, че същата е била арбитър по арбитражно дело със страни “Т.-К.****” ЕООД и “Т.9.” ООД, както и че адвокат на Г.Г. е искал достъп до делото след постановяване на арбитражното решение.

От разпита на свидетеля Д.Д.се установява, че познава Г.Г. и Н.В., както и че имало обтегнати отношения между съдружниците в ищцовото дружество.

При разпита свидетелят Л.Г.казва, че е работил за “Т.9.” ООД от края на 2002 г. до началото на 2004 г., като част от строителна бригада. Казва, че познава имота в м. “Татар Мазар” в гр. Пазарджик, на който са работили основно – строили оградата на обекта, извели канализация до външната канализация на шосето, изравнявали терена в имота. Казва, че познава и имота на ул. “Мильо Войвода” в гр. Пазарджик, в който били офисите на на фирмата. Казва, че във втория имот правили складова база – в имота имало стари сгради, които те възстановявали, наливали бетон и правили метални конструкции. Казва, че виждал имотите след 2004 г., като имотът м. “Татар Мазар” е така, както са го оставили.

От разпита на свидетелката Б.Г., която е съпруга на управителя на ищцовото дружество – Гечев, се установява, че познава Н.В. от 1993 г. Казва, че през 1994 г. той и съпруга й са основали общото дружество “Т.9.” ООД. Казва, че през 1995 г. – 1996 г. В. и Г.са взели решение да преустановят общата си дейност, но дружеството продължило да съществува. Казва, че взаимоотношенията на двамата са се влошили през 2015 г., когато съпругът й разбрал, че с абритражно решение е осъдено общото дружество.

Съдът преценява показанията на свидетелката Г.с оглед всички други доказателства по делото съгласно чл. 172 от ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост на същата като съпруга на управителя на ищцовото дружество.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 145 от ТЗ, управителят отговаря имуществено за причинените на дружеството с ограничена отговорност вреди.

В Решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, Т.К., І Т.О., е прието, че отговорността на управителя по чл. 145 от ТЗ е особен вид имуществена отговорност, която е обусловена от мандатното и от органното правоотношение между управителя и дружеството, т.нар. “управленски деликт”. За да бъде ангажирана отговорността на управителя по този ред, е необходимо да се докаже наличие на виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което за дружеството са произлезли вреди.

В Решение № 129/02.09.2016 г. по т.д. № 1002/2015 г. на ВКС, Т.К., І Т.О., и Решение № 188/20.12.2016 г. по т.д. № 1525/2015 г. на ВКС, Т.К., II Т.О, е прието, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ на общото събрание на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския регистър, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 от ТЗ.

В случая е представено от ищеца решение на едноличния собственик на капитала на “Т.-И.**” ЕООД за търсене на ищуществена отговорност на Н.И.В. в качеството му на управител на дружеството, който към момента на предявяване на иска е заличен от търговския регистър. С оглед на това съдът приема, че е налице изискуемата процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 от ТЗ и същият е процесуално допустим.

Не се спори между страните и се установява от справка в Търговския регистър по партидата на “Т.-И.**” ЕООД, че ответникът е бил управител на това дружество в процесния период.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че от ответника Н.И.В. като управител на ищцовото дружество “Т.9.” ООД са сключени поредица от сделки с “Т.-К.****” ЕООД, представлявано също от Н.В. като управител и едноличен собственик на капитала, както следва: договор от 06.03.2006 г. за възлагане на СМР, договор от 09.02.2009 г. за възлагане на СМР, две спогодби от 11.10.2012 г. С двете спогодби от 11.10.2012 г. се признава, че ищцовото дружество дължи на кредитора “Т.-К.****” ЕООД сумата от 283 768,23 лева по договора от 06.03.2006 г. и съответно 275 397,65 лева по договора от 09.02.2009 г. и се задължава да изплати съответната сума в срок до 11.10.2013 г.

В случая не е налице законова пречка едно и също лице – Н.В., като органен представител по силата на закона на две търговски дружества - “Т.9.” ООД и “Т.-К.****” ЕООД, да представлява същите при сключването на една сделка. В тази хипотеза не се прилага забраната на чл. 38, ал.1 от ЗЗД (така в т. 2 от Тълкувателно решение от 15.11.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Действията на управителя обаче имат правно значение в отношенията между дружеството и управителя за отговорност за вреди на последния към дружеството, като действията му следва да бъдат разгледани през призмата на грижата на добрия търговец, каквато е задължен да полага управителя в дружествените работи.

В случая от разпита на свидетеля Л.Г.се установява, че строително-монтажните работи в двата имота на дружеството в гр. Пазарджик (на ул. “Мильо Войвода” и в местността “Татар Мезар”) са извършени до 2004 г. От изслушаното и прието допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г. се установява, че няма данни в периода 06.03.2006 г. – 07.05.2009 г. да е разрешавано и извършвано строителство съгласно предвиденото в договора от 06.03.2006 г. и в договора от 09.02.2009 г., подписани от ответника като управител на “Т.9.” ООД. Представените от ответника два приемо-предавателни протокола за извършени СМР от 03.07.2006 г. и 07.05.2009 г. не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, включително заключението на вещото лице Г. и писмените доказателства от арбитражното производство. Същите не се установява да са представени пред арбитражния съд, разгледал претенцията на третото лице “Т.-К.****” ЕООД към “Т.9.” ООД. Не се установява да са издавани и съответни разрешения от компетентните органи и документация за такива СМР, както сочи вещото лице Г., нито да е представена налична при страните строителна документация за такива СМР. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че липсва счетоводно отразяване на вземания, съответно задължения по договорите за СМР в счетоводствата на “Т.-К.****” ЕООД и на “Т.9.” ООД. Следователно не се доказа от ответника да са извършени възложените СМР съгласно договора от 06.03.2006 г. и договора от 09.02.2009 г. Поради това неоснователни остават възраженията на ответника, че в имота в местността “Татар Мезар” са извършени значителни подобрения от страна на “Т.-К.****” ЕООД. След като не се доказа да са извършени от изпълнителя “Т.-К.****” ЕООД възложените СМР по двата договора, то същият няма право на съответното възнаграждение за възложената работа (по аргумент от разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД).

Сключените от управителя Н.В. спогодби от 11.10.2012 г., с които се признават задълженията на “Т.9.” ООД към изпълнителя “Т.-К.****” ЕООД, без да се уточнява каква част от възложеното и кога е изпълнена, увреждат ищцовото дружество. Прави впечатление, че вземането по договора от 06.03.2006 г. е било и погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД към 06.04.2011 г., т.е. преди сключването на спогодбата от 11.10.2012 г.

В качеството си на управител ответникът е задължил дружеството “Т.9.” ООД с горепосочените суми по спогодбите, без да се установява извършването на насрещната престация по двата договора за възлагане на СМР. Обвързването със задължение за плащане на парична сума в посочените размери, без да се установява извършена насрещна престация, не е в интерес на ищцовото дружество и сочи на липса на положена грижа на добрия търговец.

Предвид уговорените в двете спогодби арбитражни клаузи и поради липса на доброволно плащане, спорът е отнесен за решаване пред арбитражен съд. Пред арбитражния съд и двете дружества - ищецът “Т.-К.****” ЕООД и ответникът “Т.9.” ООД са представлявани от управителя Н.В., съответнто от упълномощен от него адвокат. Н.В.  в качеството си на управител на “Т.9.” ООД е признал всички факти и обстоятелства по арбитражното дело (писмен отговор до Арбитражния съд – гр. София, приложен на стр. 297 от настоящото дело).

С Решение от 02.07.2014 г. по арбитражно дело № 1074/2014 г. на Арбитражен съд - София “Т.9.” ООД е осъдено да заплати на “Т.-К.****” ЕООД сумата от 275 397,65 лева, представляваща възнаграждение по договор за строителство от 09.02.2009 г. и допълнителна спогодба от 11.10.2012 г., сумата от 283 768,23 лева, представляваща възнаграждение по договор за строителство от 06.03.2006 г. и допълнителна спогодба от 11.10.2012 г., както и разноските в арбитражното производство. В арбитражното производство всички книжа, адресирани до “Т.9.” ООД са получавани от управителя Н.В..

Съдът намира за неотносими към предмета на спора свидетелските показания на свидетелката М.Я., тъй като кога управителят Г.се е запознал с арбитражното дело и съответно с арбитражното решение не е от значение за претенцията на дружеството за обезвреда по реда на чл. 145 от ТЗ срещу другия управител Н.В..

Неотносими към предмета на спора са и показанията на свидетелите Д.Д.и Б.Г., доколкото разривът в личните отношения между съдружниците не е част от предмета на доказване в настоящото производство.

Въз основа на изпълнителния лист, издаден по арбитражното решение, е образувано изпълнително дело от “Т.-К.****” ЕООД срещу длъжника “Т.9.” ООД. В резултат на проведено принудително изпълнение по същото, на публични продани имотите на ищцовото дружество са придобити от взискателя “Т.-К.****” ЕООД, като част от продажната цена е прихваната срещу вземанията на взискателя към “Т.9.” ООД. Предвид действията на управителя Н.В. е осъществено намаляване на имуществото на ищцовото дружество вследствие на проведеното принудително изпълнение в полза на взискател търговско дружество, чийто едноличен собственик и управител е настоящият ответник. Вредата се изразява в загубата на собствените на дружеството недвижими имоти, продадени по реда на индивидуалното принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията на третото лице – кредитор “Т.-К.****” ЕООД, и придобити от това дружество.

Вредата възлиза на сумата от 745 487,12 лева, представляваща разликата между сумата от 773 904 лева (сбора от продажните цени на отчуждените чрез публични продани имоти, собственост на “Т.9.” ООД) и сумата от 28 416,88 лева (преведена от ЧСИ Г.Т. към “Т.9.” ООД на 28.07.2017 г.). Обстоятелството, че сума в същия размер от 28 416,88 лева е преведена от дружеството към Г. Г.Г. на 28.07.2017 г. е без значение, доколкото дружеството е получило от съдебния изпълнител част от събраната сума при принудителното изпълнение от отчуждаване на имуществото му, която сума следва да се приспадне при изчисляване на размера на вредата. В случая настъпилите вреди са в пряка причинна връзка с действията на ответника като управител на ищцовото дружество. В резултат на публичните продани ищцовото дружество е претърпяло загуба, тъй като е лишено принудително от правото на собственост върху свои недвижми имоти и получената срещу отчужденото право парична сума е използвана за погасяване на гореописаните задължения, с които ответникът като управител е задължил дружеството (така в Решение № 41/20.07.2016 г. по търг. дело № 3314/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

Неоснователно е възражението на ответника за знанието на другия управител Г. Г.Г. за извършваните действия и за предоставяне от този управител на пълномощно по арбитражното дело. Обстоятелството дали в процесния период дружеството е имало и друг управител не санира извършените от ответника като управител действия. Управителят, действащ като орган от името на дружеството, носи лична имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди, съгласно чл.145 от ТЗ. Доколкото управителят е едноличен орган на управление на търговското дружество, същият носи самостоятелно имуществената отговорност за причинените вреди в резултат на извършените от него действия. Когато законодателят предвижда солидарна отговорност на органите на търговското дружество, това е изрично уредено в закона – така в чл. 240, ал. 2 от ТЗ за отговорността на съвета на директорите (колективен орган на управление); чл. 69, ал. 2 от ТЗ за отговорността при сделки, сключени в процес на учредяване; чл. 152, ал. 1 от ТЗ за отговорността на няколко управители към третите лица кредитори при намаляване на капитала, т.н. В разпоредбата на чл. 145 от ТЗ такава не е предвидена и може да възникне само по силата на договор за управление или решение на общото събрание, което не се установява по делото. Но дори и при солидарната отговорност увреденото лице може да избере към кого да предяви претенцията си, съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД.

Останалите възражения на ответника относно издаден данъчен ревизионен акт, добрите финансови резултати на дружеството, разпределяне на дивиденти и др. се явяват ирелевантни за предмета на спора, тъй като не касаят сочените от ищеца конкретни действия на ответника като управител.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният като частичен иск с правно основание чл. 145 от ТЗ в размер от 25 100 лева е основателен и следва да бъде уважен.

 

Ищецът твърди настъпили имуществени вреди (претърпени загуби), причинени на “Т.-И.**” ЕООД от Н.И.В. като управител, поради бездействие на последния да събира наемни вноски от третото лице “Т.-К.****” ЕООД за периода от 01.01.2008 г. до 01.07.2018 г. за ползвана площ от 1 260 кв.м. в “Стоково тържище Пазарджик.

След като се твърди наличие на облигационна връзка с характеристиките на договор за наем, следва да се установи от ищеца валидното възникнало облигационно правоотношение между сочените страни, основанието за ползването на имота, предаването на имота за ползване, цената за ползването му. По делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи категоричен извод за предоставянето на гореописания имот на “Т.-К.****” ЕООД за временно възмездно ползване и ползването на същия от това дружество през процесния период от 01.01.2008 г. до 01.07.2018 г., както и за размера на наемната цена. Поради това не може да се приеме, че това трето лице е дължало заплащане на наемна цена съгласно чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, която ответникът като управител на ищцовото дружество да е длъжен да събира и да не е събирал. Представените от ответника фактури, издадени от ищцовото дружество на “Т.-К.****” ЕООД, не могат да обосноват категоричен извод за предоставяне на посочения по-горе имот под наем на третото лице, тъй като във фактурите е посочено само “търговски складове”, “производствена база”, “складов терен”, без конкретизиране на имота. С оглед на горното твърденията на ищеца за вреди от несъбран наем за горепосочения имот се явява неподкрепена с доказателства.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният като частичен иск с правно основание чл. 145 от ТЗ в размер от 2 900 лева е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 

Ищецът твърди настъпили имуществени вреди (претърпени загуби), причинени от ответника в качеството му на управител със сключването на 02.06.2014 г. между “Т.9.” ООД, като продавач, и “Т.-К.****” ЕООД, като купувач, на договор за покупко-продажба на моторни превозни средства.

Не се спори по делото и се установява от сключения на 02.06.2014 г. договор, че продавачът “Т.9.” ООД, представлявано от ответника в качеството му на управител, е прехвърлило на купувача “Т.-К.****” ЕООД, представлявано от ответника Н.В. в качеството му на управител, правото на собственост върху десет движими вещи – моторни превозни средства, ремарке и колесар, за общата продажна цена от 3 100 лева. В случая е отчуждено имущество на “Т.9.” ООД, което отчуждаване, за да бъде в интерес на ищцовото дружество, следва да е извършено срещу еквивалентна насрещна престация. Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори, в случая договор за покупко-продажба на движими вещи, може да се приеме за неполагане на грижата на добрия търговец, дължима от управителя на търговското дружество при изпълнение на функциите му. В случая не се установява от ищеца нито техническото състояние на движимите вещи към датата на продажбата – 02.06.2014 г., датата на производство и регистрация на същите, нито пазарната им стойност. Поради това остава недоказано твърдението на ищеца за занижаване на цената на продадените движими вещи. Следователно не се установява неправомерно намаляване на имуществото на ищцовото дружество. С оглед на горното не се установява вреда, причинена на “Т.9.” ООД от ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество от сключването на тази сделка.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният като частичен иск с правно основание чл. 145 от ТЗ в размер от 2 000 лева е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски по делото в общ размер на 5 455 лева, от които 1 200 лева – държавна такса, 2 315 лева – депозити за вещи лица и 1 940 лева – адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, който следва да се приеме за достатъчно доказателство за плащането съгласно указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед на горното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 4 564,20 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева, платено в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който следва да се приеме за достатъчно доказателство за плащането съгласно указания, дадени в т. 1 от горецитираното тълкувателно решение.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. В случая минималното адвокатско възнаграждение в исковото производство, определено по чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 430 лева. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението на ищеца е основателно и уговореното от ответника адвокатско възнаграждение в исковото производство следва да бъде намалено до минималния размер от 1 430 лева, който да се вземе предвид от съда при изчисляване на разноските по делото на ответника.

С оглед на горното и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер от 233,52 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Н.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Т.-И.**” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 145 от ТЗ, сумата от 25 100 лева (двадесет и пет хиляди и сто лева) – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 773 904 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на “Т.-И.**” ЕООД от Н.И.В. в качеството му на управител на “Т.-И.**” ЕООД, в резултат на сключени между “Т.9.” ООД и “Т.-К.****” ЕООД договори от 06.03.2006 г. и 09.02.2009 г., споразумение от 11.10.2012 г. и проведено във връзка с вземанията на “Т.-К.****” ЕООД по договорите принудително изпълнение по изпълнително дело № 20158820400984 по описа на ЧСИ Г.Т., с рег. № 882 на КЧСИ чрез публична продан на имоти на ищцовото дружество – поземлен имот с идентификатор 55155.27.191, поземлен имот с идентификатор 55155.27.192 и находящите се в него сгради – сграда с идентификатор 55155.27.192.1, сграда с идентификатор 55155.27.192.2, сграда с идентификатор 55155.27.192.3, сграда с идентификатор 55155.27.192.4, сграда с идентификатор 55155.27.192.5 и сграда с идентификатор 55155.27.192.6, поземлен имот с идентификатор 55155.508.388 и находящите се в него сгради – сграда с идентификатор 55155.508.388.1, сграда с идентификатор 55155.508.388.2, сграда с идентификатор 55155.508.388.3 и сграда с идентификатор 55155.508.388.4.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.-И.**” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, против Н.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 145 от ТЗ, за сумата от 2 900 лева (две хиляди и деветстотин лева) – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 1 126 224 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на “Т.-И.**” ЕООД от Н.И.В. в качеството му на управител на “Т.-И.**” ЕООД, изразяващо се в бездействие за събиране на наемни вноски от “Т.-К.****” ЕООД за периода от 01.01.2008 г. до 01.07.2018 г. за ползвана площ от 1 260 кв.м. в “Стоково тържище Пазарджик”, собственост на “Т.9.” ООД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Т.-И.**” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, против Н.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 145 от ТЗ, за сумата от 2 000 лева (две хиляди лева) – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 150 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на “Т.-И.**” ЕООД от Н.И.В. в качеството му на управител на “Т.-И.**” ЕООД поради сключването на 02.06.2014 г. между “Т.9.” ООД, като продавач, и “Т.-К.****” ЕООД, като купувач, на договор за покупко-продажба на моторни превозни средства.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Т.-И.**” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 4 564,20 лева (четири хиляди петстотин шестдесет и четири лева и двадесет стотинки) - разноски по делото пред СГС, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Т.-И.**” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 233,52 лева (двеста тридесет и три лева и петдесет и две стотинки) - разноски по делото пред СГС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :