О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на 03.02.2020
г., в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 1536
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
І. По
редовността на разменените книжа.
Производството по настоящото дело е образувано по
исковата молба, заведена с вх. №27339/17.09.2019г., поправена по
реда на чл.129, ал.2 от ГПК с уточняващи молби вх. №29092/03.10.2019г. и вх. №32846/06.11.2019г.,
на И.Т.П., ЕГН **********,***, подадена чрез
пълномощник адвокат Я.Я..
Със същата срещу „ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е предявен частичен осъдителен иск за сумата 25 500 лева,
представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение, цялото в размер
на 51 004,80 лева, по сключена с
работодателя „Жера Тех” ООД,
ЕИК *********, застраховка „Злополука” по застрахователна
полица №0303/044353Т, със срок на
застрахователно покритие от 02.03.2017г. до 01.03.2018г., за 50 % трайно
намалена работоспособност, получена в резултат на трудова злополука, настъпила
на 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.11.2018г. – датата, на която е изтекъл срока по
чл.108, ал.1 от КЗ, до окончателното й плащане.
С разпореждане №11224/07.11.2019г. съдът е разпоредил
начало на размяна на книжа между страните, в хода на която са подадени писмен отговор вх. №35586/29.11.2019г.; допълнителна искова молба вх. №38683/31.12.2019г. и допълнителен отговор вх.
№2034/21.01.2020г., в които страните са изразили становища по насрещно
наведените твърдения, обосновали са своите възражения, формулирали са
доказателствени искания.
Осъществената размяна на книжа между страните съдът
приема за редовна. Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
ІІ. По
допустимостта на претенцията.
Предявените от ищеца искове съдът приема за
допустими.
Същите намират своето правно основание в чл.448 ал.7, във вр. с чл.441
от Кодекса на застраховането (КЗ), съответно чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Легитимацията на страните съответства на твърденията
за наличие на сключен от работодател застрахователен договор по групова
застраховка „Злополука” и настъпила трудова злополука с негов работник –
застраховано лице, вследствие на което е същият е с трайно намалена
работоспособност. Служебната справка в търговски регистър, воден
от АВ, удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран
застраховател. Сезиран е компетентен съд. Съдът приема, че предявените искове
са допустими.
Цената на главния иск, определена в съответствие с
разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е в размер на 25 500 лева, с оглед на което дължимата държавна такса е в
размер на 1 020 лева. С определение №3585/07.10.2019г. ищецът е бил освободен
частично от задължението за нейното плащане, а именно за сумата 800 лева.
Остатъкът от дължимата държавна такса в размер на 220 лева ищецът е внесъл
своевременно в указания му срок.
Страните не са направили възражение относно реда за
разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на спора и по
аргумент от чл.365, т.1 от ГПК същото следва да бъде разгледано по реда на
гл.32 ГПК.
ІІІ. По
доказателствените искания.
Представените от ищеца с исковата молба и от
ответника с отговорите на исковата молба писмени доказателства, съдът намира за
допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните.
Същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в
първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.
Искането на ищеца, направено в исковата молба, да
бъде задължен ответника на основание чл.190 от ГПК да представи
застрахователна полица №03/044353Т от 22.02.2017г. се оставя без уважение. От
една страна, както самия ищец, така и ответникът с допълнителния отговор са
представили заверени преписи от застрахователната полица и приложимите към нея
Общи условия. От друга страна, фактът, чието установяване се иска с този
документ, не само не се оспорва от ответника, а напротив, изрично се признава
от него.
Що се отнася до искането за задължаване на ответника да представи
цялата преписка по щета №111594/2018г. Фактът, че от ищеца е била предявена
претенция, датата, на която е сторено това, и произнесения по нея отказ за
плащане от страна на застрахователя, не се оспорват от застрахователя,
установяват се и от представеното с отговора на исковата молба писмо – становище по предявена претенция изх.№ 02-3507#4/18.02.2019г. С
оглед на това и доколкото понастоящем ищецът не е обосновал
конкретни твърдения за значението на тази преписка за релевантни за спора факти
и обстоятелства, съдът намира, че произнасянето по това искане следва да се
отложи за първото по делото заседание след изслушване на устните обяснения на
страните.
Като допустимо и относимо към предмета на спора се
преценява искането на ищеца за задължаване по реда на чл.192, ал.1 ГПК на НОИ
да представи административната преписка за настъпила трудова злополука,
образувана по декларация вх. №5101-03-290 от 05.12.2017г., поради
което същото се уважава.
Като съобразява оспорванията на ответника искането на ищеца за
установяване чрез гласни доказателствени средства на обстоятелствата, при които
е настъпила трудовата злополука, се преценява като допустимо и относимо към
предмета на спора, поради което се уважава.
Не следва на настоящия етап от процеса да се уважава искането на ищеца
да се назначи съдебно - медицинска експертиза за установяване на твърденията
му, че към датата на предявяване на застрахователната претенция той е с трайна
загуба на работоспособност, която е в причинно - следствена връзка с
претърпяната от него на 01.12.2017г. злополука на работното му място. За да
отхвърли това искане съдът съобразява становището на ответника, изразено в
допълнителния отговор, съответно липсата на оспорване от негова страна на тези
фактически положения.
Като относимо и допустимо към предмета на спора с оглед развитото
възражение по иска съдът преценява искането на ответника да се допусне съдебна
експертиза за установяване на причините за злополуката и евентуалната нейна
обусловеност от допуснати от пострадалия нарушения на правилата за безопасност.
В задачите на експертизата следва да се включи и въпроса на ищеца, поставен в
допълнителната искова молба.
Съдът намира за уместно да укаже на страните, че
преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва
след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като
именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават
релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя
тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с претенциите по чл.78 от ГПК за присъждане
на разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да предупреди
страните, че следва да представят списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи на
страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, като
обсъждането им ще се извърши в първото по делото заседание.
Страните могат да изложат становища по настоящото
определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени
указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и
съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на
спогодба, в който случай половината от държавната такса би била недължима
(аргумент от чл.78, ал.9 ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на ищеца И.Т.П., ЕГН **********,***, срещу
ответника „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Възраждане”, ул. „Света София” №6, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата 25 500 лева,
представляваща част от дължимо
застрахователно обезщетение, цялото в размер на 51 004,80 лева, по
сключена с работодателя „Жера Тех” ООД,
ЕИК *********, застраховка „Злополука” по застрахователна
полица №0303/044353Т, със срок на
застрахователно покритие от 02.03.2017г. до 01.03.2018г., за 50 % трайно
намалена работоспособност, получена в резултат на трудова злополука, настъпила
на 01.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 28.11.2018г. – датата, на която е изтекъл срока по
чл.108, ал.1 от КЗ, до окончателното й плащане.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на
част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи,
представени от ищеца с
исковата молба, и от ответника
с отговорите на исковата молба.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца И.П. да бъде задължен
ответника „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, да представи застрахователна
полица №03/044353Т от 22.02.2017г.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца И.П. за задължаване на ответника „ЗЕАД „БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.190 от ГПК да
представи цялата преписка по щета №111594/2018г.
за открито съдебно заседание след изслушване на устните обяснения на страната
за значението на тези документи за спора и обстоятелствата, установяването на
които се цели с тях.
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.192, ал.1 ГПК Национален осигурителен институт, Териториално
поделение – Варна (НОИ,ТП – Варна), на основание чл.192, ал.1 ГПК да представи
находящи се у него документи - цялата
административна преписка за настъпила трудова злополука с И.Т.П., ЕГН **********,
на 01.12.2017г. на работното му място, при работодател „Жера Тех” ООД, ЕИК *********, седалище гр.
Варна, образувана по декларация вх. №5101-03-290 от
05.12.2017г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на
съдебно- медицинска експертиза
за установяване на твърденията му, че към датата на предявяване на
застрахователната претенция -
06.11.2018г., той е с трайна загуба на работоспособност, съответно, че същата е
в причинно - следствена връзка с претърпяната от него на 01.12.2017г. злополука
на работното му място.
ДОПУСКА
на ищеца двама свидетели в
режим на водене за установяване на обстоятелствата, при които е настъпила
трудовата злополука на 01.12.2017г.
ДОПУСКА съдебно–техническа
експертиза, със следните задачи:
Вещото лице, след като се запознае с всички относими
писмени доказателства, както и относимите писмени документи, съдържащи се в
преписката на НОИ, ТП-Варна, по декларирана злополука с вх. №5101-03-290 от
05.12.2017г. и обявена за трудова с разпореждане №5104-03-50 от 19.03.2018г., да даде заключение относно следното:
1.
Да се анализират
причините, обстоятелствата за злополуката с ищеца И.Т.П., ЕГН **********, настъпила на 01.12.2017г. на територията на завода на „Солвей Соди” АД, находящ се в
гр. Девня, в цех „РМР”.
2.
Налице ли е
отклонение от обичайните действия и условия на труд от страна на пострадалия, в
какво се изразяват те?
3.
Могъл ли е с
поведението си ищецът да избегне злополуката, по какъв начин е могъл да стори
това?
4.
Какъв е механизма
на настъпване на трудовата злополука?
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 300 лева,
като
ЗАДЪЛЖАВА ответника
„ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД да внесе сумата в 5-дневен срок
от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с
представяне с писмена молба на платежни документи за внасянето й в
деловодството на Варненски окръжен съд – търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице А.М.П.,
съдебен експерт, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд,
раздел „Други съдебни експертизи”.
ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице, на основание чл.199 ГПК, да представи заключението си най-малко
една седмица преди съдебното заседание.
УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на
допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно
заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото
определение.
УКАЗВА на
страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото,
ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 от ГПК).
УКАЗВА на
страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно
разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай
половината от държавната такса би била недължима (аргумент от чл.78, ал.9 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото търговско
дело №1536 по описа за 2019г. за 05.03.2020г. от 09,00 часа, за която
дата да се призоват страните, като с призовките СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото определение.
Съобщенията до страните ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на
посочените по делото съдебни адреси чрез пълномощници (за ответника – по имейла
на пълномощника, посочен в отговорите на исковата молба).
Ведно с призовките на страните по делото ДА СЕ ИЗПРАТИ
и изготвения проект за доклад по делото, като им се укаже възможността в
съдебното заседание да изложат становища във връзка с него.
На ищеца ДА СЕ ИЗПРАТИ и препис от
допълнителния отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
по търговско дело №1536/2019г.
по описа на Варненски окръжен съд, т.о.
1.
Предмет на предявения иск е правото на
ищеца И.Т.П., ЕГН **********, в
качеството му на застраховано лице по групова застраховка „Злополука”, сключена
по застрахователна полица №0303/044353Т между
работодателя „Жера Тех” ООД,
ЕИК *********, и ответното дружество „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, да получи застрахователно обезщетение за настъпил покрит застрахователен
риск – трудова злополука, настъпила на 01.12.2017г. на работното му място - на територията на завода на „Солвей Соди” АД, находящ се в гр. Девня, в цех „РМР”, довела до 50 % трайно намалена работоспособност.
2.
Търсеното с иска застрахователно
обезщетение е в размер на 25 500 лева, съставляващо част от общо дължимата
му сума от 51 004,80 лева.
3.
Същото се претендира ведно със законната
лихва, считано от 28.11.2018г. – датата, на която е изтекъл срока по чл.108, ал.1 от КЗ, до окончателното му плащане.
4.
Правно основание на претенциите – чл.448 ал.7, във вр. с чл.441 от Кодекса на застраховането (КЗ), съответно
чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
5.
За обосноваване на главния иск ищецът излага следните
релевантни твърдения:
5.1. И.Т.П. е бил в трудово-правно отношение с дружеството –
работодател „Жера Тех” ООД, ЕИК *********, като по силата на сключен на
23.06.2014г. трудов договор е изпълнявал
длъжността „инженер производство”.
5.2. На 01.12.2017г. ищецът отишъл в завода на „Солвей Соди” АД, находящ се
в гр. Девня, който е възложил на „Жера Тех” ООД поръчка №********** за
обработка на „четвърти слой на тръбен сноп” - тръба 4 - 1 ВИ17.07.01-02.12,
тръба 4-2 ВИ17.07.01-02.13, тръба 4-3 ВИ17.07.01 - 02.14, за да направи
подготовка за работа на обект цех „Калцинация” за следващата седмица.
5.3. По пътя се отбил в цех „РМР” в „Солвей Соди” АД, за да провери и
проконтролира работата по нарязване на канали на нагревни тръби на струг;
5.4. помогнал на работниците да отрежат две тръби на механична ножовка, след
което отишъл до тоалетната, намираща се пред струга. На излизане от цеха ищецът
преминал покрай въртящата се на струг тръба, която увлякла работното му облекло
и го завъртяла няколко оборота.
5.5. След като колегите му видели какво се случва, спрели аварийно струга и
се обадили на медицински екип в „Солвей Соди” АД за оказване на първа помощ.
5.6. Същият ден ищецът бил приет в МБАЛ „Света Анна - Варна” АД, в отделение
по „Анестезиология и интензивно лечение”, като след извършване на необходимите
прегледи и изследвания му била поставена диагноза: травматичен шок, съчетана
травма - гърди, гръбначен стълб, крайници, контузио торацис, фрактура косте
VIII - IX - X вдясно, фрактура процеус спинози Th9 - ThlO, фрактура фаланги
проксималис ет медиалис дигити при педикс декстра и фрактура фаланги
проксималис дигити IV - V декстра авулзио фаланги проксималис халоцис синистра.
5.7. Изписан бил на 04.12.2017г. като е насочен за лечение в клиника по
неврохирургия в МБАЛ „Света Анна - Варна” АД, където постъпил същия ден. След
извършване на необходимите изследвания била поставена окончателна диагноза:
счупване на гръбначен прешлен закрито.
5.8. Впоследствие ищецът бил транспортиран в МБАЛ „Света Марина-Варна”, в
отделение по неврохирургия, където на 13.12.2017г. във връзка с поставената му
окончателна диагноза - счупване на Th10 прешлен, било проведено оперативно лечение: транспедикулярно под рентенографски
контрол чрез С-рамо поставяне на винтова стабилизационна система на Th9 прешлен
с два винта и Th11 прешлен с два винта. Бил изписан на 19.12.2017г., след 8 -
дневен престой в болницата.
5.9. Вследствие на получените травми ищецът И.П. бил напълно неподвижен за
период от 3 месеца, изпитвал е силни и непрестанни болки в гръдния кош,
гръбначния стълб и пръстите на двете ходила, не можел да се обслужва сам,
нуждаел се е от пълно подпомагане и грижи от близките си.
5.10. В последвалите този период месеци е започнал постепенно и с много бавни
темпове да се раздвижва, отново разчитайки изцяло на помощта на своите близки,
използвал и патерици. Процесите на рехабилитация и раздвижване били
изключително болезнени след принудителния период на обездвижване.
5.11. Към настоящия момент ищецът не може да стои изправен повече от 5 - 6
часа, има деформация на гръбначния стълб, като продължава да изпитва болки в
кръста, което го е лишило от възможността да полага трудовите си задължения в
„ЖераТех” ООД.
5.12. В резултат на получените физически увреждания ищецът И.П. е
нетрудоспособен. За периода 01.12.2017г. - 18.08.2018г. е ползвал отпуск по
болест, за което има издадени болнични листи. С експертно решение №3548, зас. №156 от 01.10.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ
„Света Марина” ЕАД - гр. Варна, му е определена 50 % трайно намалена
работоспособност за срок от три години.
5.13. С разпореждане №5104-03-50 от 19.03.2018г., издадено от Териториално
поделение на Национален осигурителен институт - Варна, декларираната от
работодателя „ЖераТех” ООД злополука, станала с И.Т.П. на 01.12.2017г., била
приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
5.14. Между
работодателя „Жера Тех” ООД и
ответното дружество „ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД,
ЕИК *********, бил сключен договор за групова застраховка „Злополука” по застрахователна
полица №0303/044353Т от 22.02.2017г., със срок на застрахователното покритие от 02.03.3017г. до 01.03.2018г.
5.15. Покритите рискове по тази застраховка са смърт, трайна загуба на
работоспособност, временна загуба на работоспособност на застрахования вследствие на трудова злополука, като посочената застрахователна сума
за едно лице е в зависимост от настъпилия риск.
5.16. В приложения към
застрахователната полица списък на служителите на застраховащия работодател „Жера Тех” ООД изрично е вписан и ищецът И.Т.П., ЕГН ********** (№17 в списъка).
5.17. Ответното дружество – застраховател било уведомено за настъпилото
застрахователно събитие, като по този повод на 06.11.2018г. била заведена щета
№111594/2018г.
5.18. С писмо изх. №02-3507#4/18.02.2019г. същото отказало да изплати на
ищеца дължимата сума по застрахователната полица настоявайки, че настъпилото
застрахователно събитие попада в хипотезата на чл.12, ал.2, т.7 от Общите
условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване”, поради което съставлява
изключен риск.
6.
Ответникът „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД оспорва по основание и
размер предявените искове.
7.
Не оспорва
следните релевантни твърдения на ищеца:
7.1. наличието на валидно
сключена с работодателя „Жера Тех” ООД групова застраховка „Злополука” по застрахователна полица №0303/044353Т от 22.02.2017г., със срок на застрахователното покритие от 02.03.3017г. до 01.03.2018г.;
7.2. настъпването на 01.12.2017г. на злополука, при която е пострадал ищецът
И.Т.П., с поставена диагноза
„Счупване на 10h прешлен”, която злополука е призната за трудова по смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО с влязло в сила разпореждане на НОИ, ТП – Варна;
7.3. причинена в резултат на тази злополука трайна загуба на
работоспособност за ищеца в размер на 50%;
7.4. фактът, че пострадалия служител И.Т.П. е включен в списъка на
застрахованите лица (работници и служители), представляващ неразделна част от
действащия застрахователен договор, посочен под №17 в него;
7.5. предявяване на 06.11.2018г. на претенция за плащане на застрахователно
обезщетение, по която застрахователят е постановил отказ за плащане,
позовавайки се на чл.12, ал.2, т.7 от приложимите към договора
за застраховка Общи условия.
8.
Твърди,
че процесната застраховка е сключена при условията на чл.441, ал.2 от
Кодекса за застраховането, има изцяло доброволен характер, като същата не се
препокрива и не съвпада със задължителната застраховка „Трудова злополука на
работници и служители“, сключвана при условията на Наредбата за задължителна
застраховане на работници и служители за риска „Трудова злополука”, както
неправилно се твърди в исковата молба.
9.
Същата е сключена
при действието на приложените към нея и представляващи неразделна нейна част
Общи условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване”, съгласно
уговореното в застрахователния договор.
10.
Според ответника, настъпилото
събитие е последица от груба небрежност, проявена от страна на пострадалия -
обстоятелство, което има правоизключващо значение, тъй като съставлява изключен
риск по смисъла на чл.12, ал.2, т.7 от
Общите условия (ОУ), поради което застрахователят не дължи плащане на процесната сума.
11.
В
тази връзка, позовавайки се на Протокол №5101-03-290#9 от 28.02.2018г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката от 01.12.2017г., ответникът твърди, че злополуката е
настъпила изцяло по вина на ищеца, в пряка и непосредствена причинна връзка с
поведението и действията му, при нарушаване на чл.ЗЗ от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд.
12.
Твърди, че
пострадалият е преминал прекалено близо до работещата машина, като дори съвсем
съзнателно е преместил ограничаващата преграда, поставена при работещата
машина, която е целяла предпазването на служителите от настъпване на трудова
злополука.
13.
Позовава се на длъжностната характеристика на
ищеца, съгласно която именно той е лицето, което отговаря за спазването на
правилата за охрана, безопасност и хигиена на труда, като следва да контролира
останалите служители.
14.
Според ответника
това поведение на пострадалия ищец представлява небрежност в нейната квалифицирана
форма - груба небрежност.
15.
Въз основа на тези твърдения и
като обосновава становище, че договарянето в конкретния случай на изключени рискове от застрахователно
покритие не само не противоречи на закона (аргументи от чл.449, ал.2, чл.345,
ал.9 КЗ; §1, т.3 от ДР, във вр. с чл.343 КЗ; чл.94 от ЗЗД), но съответства напълно на алеаторността на
застрахователния договор, неговият възмезден, двустранен и доброволен характер,
ответникът - застраховател счита предявените срещу него претенции на ищеца за
неоснователни и недоказани.
16.
Като
съобразява насрещните твърдения и възражения на страните съдът приема, че следните релевантни за спора факти са безспорни между тях:
16.1. Ищецът И.Т.П.,
ЕГН **********,
е бил работник в „Жера Тех” ООД,
ЕИК *********, назначен по трудов договор от 23.06.2014г. на длъжност „инженер производство”;
16.2. Между
работодателя „Жера Тех” ООД и
ответното дружество „ЗЕАД
„БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД,
ЕИК *********, е бил сключен договор за групова застраховка „Злополука” по
застрахователна полица №0303/044353Т от 22.02.2017г., със срок на застрахователното покритие от 02.03.3017г. до 01.03.2018г.;
16.3. Покритите с тази
застраховка рискове са: смърт на застрахованото лице в
резултат на трудова злополука, трайна загуба на работоспособност в резултат на
трудова злополука и временна неработоспособност в резултат на трудова
злополука;
16.4. Ищецът И.Т.П., ЕГН **********,
е включен в списъка на застрахованите лица (работници и служители),
представляващ неразделна част от застрахователния договор (посочен
изрично под №17 в него;
16.5. На 01.12.2017г. е настъпила злополука, при която ищецът И.Т.П. е пострадал, с поставена окончателна диагноза „Счупване на
10h прешлен”;
16.6. Злополуката е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с
влязло в сила разпореждане №5104-03-50 от
19.03.2018г. на НОИ, ТП – Варна;
16.7. В резултат на тази злополука на ищеца И.П. е причинена трайна загуба на
работоспособност в размер на 50%, определена с експертно решение №3548, зас. №156 от 01.10.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ
„Света Марина” ЕАД - гр. Варна;
16.8. Ответното дружество – застраховател било уведомено за настъпилото
събитие, като на 06.11.2018г. била заведена преписка по застрахователна претенция №111594/2018г.;
16.9. С писмо изх. №02-3507#4/18.02.2019г. застрахователят отказал да изплати
на ищеца застрахователно обезщетение, позовавайки се на чл.12, ал.2, т.7 от
Общите условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване”, с твърдение, че
настъпилото застрахователно събитие съставлява изключен риск.
17.
Основният
спорен между страните въпрос
е съставлява ли злополуката с пострадалия ищец И.Т.П. изключен риск по смисъла на чл.12, ал.2, т.7 от приложимите към застрахователния
договор Общи условия по застраховки „Злополука” и „Заболяване”.
18.
Във връзка с това
като релевантни за спора се определят следните факти и фактически положения:
18.1.
механизма на
настъпване на злополуката от 01.12.2017г., при която е пострадал ищеца И.Т.П.;
18.2.
извършени от страна
на пострадалия конкретни действия и/или бездействие, с което сам е причинил или
допринесъл за настъпване на уврежданията на телесното му здраве;
18.3.
противоправност на
тези действия и/или бездействия;
18.4.
вината на
пострадалия ищец и нейната форма;
18.5.
причинно-следствена
зависимост и обусловеност на получените увреждания и деятелността на ищеца, с
която е причинил или допринесъл за настъпване на злополуката.
19.
Установяването
на тези релевантни факти (т.20) е в доказателствена тежест на ответника „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД.
20.
В доказателствена
тежест на ищеца е
установяване на размера на претенцията му.
21.
За доказване на твърденията и възраженията си страните са представили
писмени доказателства, направили са и доказателствени искания за събиране на
други доказателства, по допустимостта на които и тяхната относимост към
предмета на доказване съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.
22.
Понастоящем ответникът не е навел твърдения
за конкретни факти и обстоятелства (действия и/или бездействия на пострадалия),
които да обосновават възражението му за наличието на хипотезата на чл.12, ал.2, т.7 от приложимите Общи условия по
застраховка „Злополука”. Твърдението му, че от
страна на пострадалия е проявена груба небрежност като е нарушена разпоредбата
на чл.ЗЗ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е
твърде общо и хипотетично, без да е посочено в какво конкретно се изразява.
23.
Понастоящем
ищецът не е навел твърдения
за конкретната хипотеза, посочена в застрахователния договор (раздел „Покрити
рискове и застрахователни обезщетения“), при която се претендира
застрахователно обезщетение, съответно за начина на неговото определяне (в т.ч.
и размера); не са посочени и представени и достатъчно доказателства за
установяване на претенцията по размер.
Съдия – докладчик по делото:
/Даниела Томова/