Р Е
Ш Е Н
И Е № 446
гр.Пловдив,31.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на
секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело
№199/2017 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно и субективно активно
съединени искове по чл.226,ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищците А.Х.Р. и А.С. Р.твърдят,че са
родители на З.А.Р.и че тя е починала на 04.07.2015 г. вследствие на ПТП в
гр.Кечкемет,Унгария,което е било причинено от Ф.А.,роден на *** г. в
***.Твърдят,че последният на датата 04.07.2015 г. в 14,25 ч. извън жилищната
област на Кишкунфеледьхаза, Унгария е управлявал МПС и се е движел на дясната
вътрешна страна на магистрала М5 от Будапеща в посока към Сегед с лек автомобил
„Ауди А4“ с ****,който бил собственост
на Н.М. Р..Твърдят,че по време на движението поради невнимателност е преминал
на външната лента за движение и на лентата за аварийно спиране и е разбил
предпазната преграда,след което се е свлякъл на страничния банкет и пътната
канавка,вследствие на което един път се е преобърнал.В резултат на
произшествието пътуващата в средата на задната седалка на леката кола *** З.А.Р.,поради претърпени тежки
наранявания,починала на място.В уточняваща молба с вх.№11883 от 13.04.2017 г.
/л.82-ри по делото/ ищците са заявили,че водача на лекия автомобил „Ауди
А4“-Ф.А. е признат за виновен за причиненото от небрежност пътно транспортно
произшествие,описано в исковата,с присъда от 07.06.2016 г.,постановена по дело
1.В.15/2016/14 от Районен съд-Кишкунфеледьаза, Унгария,която е влязла в сила на
07.06.2016 г.
Ищците твърдят още,че участник в
описаното по-горе ПТП е била и ищцата А.С. Р.,която пътувала на лявата страна
на задната седалка на леката кола.От удара същата претърпяла пневмоторакс на
лявата страна,фрактура на ключицата и счупване на VI-VII леви ребра,като в продължение на 6
дни е била в лечебно заведение.Възстановителният й процес продължил
дълго,придружен с болки и за ищцата било невъзможно да се самообслужва.От друга
страна освен болките и страданията,които е изпитала от собствените си травми,ищцата
страдала и от загубата на дъщеря си З.А.Р.,починала от произшествието.Ищците
твърдят,че и към момента на подаване на исковата молба не са могли да преживеят
загубата на единственото им дете.В резултат на смъртта на дъщеря им те
претърпени силни болки и страдания и заявяват,че за тях тази загуба е
невъзвратима-те са загубили най-скъпото за тях човешко същество.Същите
заявяват,че като родители продължават да преживяват смъртта на детето си,защото
това е трагедия,която дава отпечатък за цял живот.Претърпените болки,страдания
и всички други нематериални последици от загубата на дете за тях не се
ограничават само с изживените от родителите в момента на загубата болки и
страдания,а продължават и след това,което обстоятелство ищците считат,че също
следва да бъде отчетено.В житейски аспект те считат,че със смъртта на детето си
са загубили изключително важна опора в своя живот-човекът,който с оглед
установените взаимоотношения би им оказал нужната подкрепа и би им помагал в
трудностите и всякакви житейски ситуации.
На следващо място ищците твърдят,че с
две заявления от 04.08.2016 г. с посочени в ИМ входящи номера са отправили
покана до ответника Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“АД-гр.София с ЕИК
********* да им изплати обезщетение за причинените им неимуществени
вреди,явяващи се следствие от настъпилото ПТП.Твърдят,че са водили с ответника
преговори за подписване на извънсъдебно споразумение,но не успели да стигнат до
спогодба.
Предвид горните твърдения ищците молят
да бъде постановено съдебно решение,с което да бъде осъден ответника Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“АД-гр.София с ЕИК ********* да заплати следните суми:на ищцата А.С. Р.и на
ищеца А.Х.Р. да заплати по 250 000 лв. за причинените на всеки от тях неимуществени
вреди от смъртта на дъщеря им З.А.Р.,ведно със законната лихва върху всяка от
сумите,считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,а на ищцата А.С. Р.да
заплати още и сумата от 50 000 лв. за пряко причинените й неимуществени вреди
вследствие от настъпилото на 04.07.2015 г. пътно транспортно произшествие,ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.Претендират и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС“АД с ЕИК
********* е подал в законния срок отговор на исковата молба,с който е оспорил
исковете по основание и размер.Твърди,че липсват доказателства за валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,по
силата на което същият да е пасивно легитимиран ответник.Наред с това оспорва
исковете като завишени по размер спрямо действителната вреда и обичайните
стойности на обезщетенията,присъждани от съдилищата за подобен род вреди към
датата на ПТП.Прави възражение за съпричиняване на вредата от ищцата А. Р.,като
твърди,че същата е пътувала без поставен предпазен колан и така се е поставила
в превишен спрямо нормалния риск и е получила вреди,които е можела да избегне
или ограничи,ако беше изпълнила законовото си задължение и беше положила
необходимата грижа за безопасността си като постави предпазен колан.Заявява,че
детето З.Р.също е било без поставен предпазен колан,респективно не е била в
детско столче,“като така съпричинява вредата си“.
Ответникът още заявява,че прави
възражение за независимо съпричиняване в условията на съизвършителство /чл.53 ЗЗД/ на вредата,вследствие смъртта на З.Р..В тази насока поддържа,че нейната
майка и ищца А. Р.е съпричинила вредата,като с безотговорното си и противоправно
поведение,като не е поставила обезопасителен колан на детето си или не го е
поставила в детско столче,го е поставила в превишен спрямо нормалния риск,което
е реализиран посредствоч деянието на друго лице,в случая водача на
автомобила.Твърди,че А. Р.е съпричинила смъртта на малолетната З.Р.с
противоправното си бездействие,изразяващо се в неполагането на дължимата по
закон грижа за безопасността на пътника и нейната дъщеря.
И на следващо място ответникът поддържа
в отговора си довода,че няма категорични доказателства за извършен деликт от
посоченото в исковата молба лице,а без да е установено кой е бил водач на
автомобила и дали е извършил деликт,исковете не могат да се приемат за
основателни.Претендира разноски.
В допълнителната си искова молба ищците
са заявили,че оспорват изцяло твърденията на ответника,че не е налице
застрахователно правоотношение между него и виновния водач.Наред с това считат
за несъстоятелно възражението на ответника,че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат,като в тази насока твърдят,че деликта е изцяло по вина на
водача на лекия автомобил-Ф.А..
Пловдивският окръжен съд,като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и
доводите на страните,приема за установено следното:
От приложените към делото,представени
от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства:доклад за пътно
транспортно произшествие с ранени лица от 04.07.2015 г. на Окръжно полицейско
управление-Бач-Кишкун,Унгария,Дирекция „Обществен ред“,отдел „Пътно движение“ и
подотдел „Автомагистрали“ и протокол от същата дата на същото Окръжно
полицейско управление,изготвен на местопроизшествието,както и от заключението
на назначената по настоящото дело комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза,изготвена от вещите лица В.С. и М.Б.,неоспорена от
страните и кредитирана от съда като обоснована,професионално и безпристрастно
извършена,се установяват твърденията на ищците за настъпилото на 04.07.2015 г.
пътно транспортно произшествие,описано в исковата молба.По-конкретно от тези
доказателства се установява,че на посочената дата в 14 часа и 24 минути извън
жилищната област на град Кишкунфеледьхаза в Унгария,лицето Ф.А.,роден в гр.****
на ****г.,се е движел на дясната вътрешна страна на магистрала М5 от Будапеща в
посока към Сегед с лек автомобил тип „Ауди А4“ с ****,който е бил собственост
на Н.М. Р.,като по време на движението на магистралата пред 111.500 метра
поради невнимателност е преминал на левия страничен банкет,след това рязко е
завъртял кормилото надясно и е преминал на вътрешната лента за движение и на
лентата за аварийно спиране,и след това се е свлякъл на страничния банкет и в
пътната канавка,вследствие на което един път се е преобърнал.Като цяло,от
комплексната експертиза,става видно,че по време на инцидента са настъпили
четири удара по колата,като първият е бил в дясната част на лекия автомобил със
страничната мантинела-дясна на платното за движение,вторият удар е настъпил на
2у6 м. вдясно от аварийната лента в средата на завъртането на лекия автомобил
„Ауди А4“ със следа по склона на канавката с диаметър 0,9 м.,третият удар е
настъпил на 10,8 м. по дължина на платното за движение и на 9,7 вдясно от
аварийната лента в средата на заораването на л.а. „Ауди А4“ с диаметър 1,4 м.,а
четвъртия удар е настъпил при падането на лекия автомобил извън платното за
движение.Установява се още,че вследствие на произшествието,пътуващата в средата
на задната седалка на лекия автомобил девет годишна З.А.Р.,която не е
използвала предпазен колан и не е била поставена в детско столче,е претърпяла
тежки наранявания /констатирани и в приожен към делото протокол от
съдебномедицинска аутопсия/ и е починала на място,като между нараняванията й и
настъпването на смъртта й е налице пряка причинно-следствена връзка,каквато
връзка е налице и между самите наранявания и настъпилото ПТП.Срещу причинителя
на гореописаното ПТП-Ф.А. е налице и присъда от 07.06.2016 г. по наказателно
дело №1.В.15/2016/14 на Районен
съд-Кишкунфеледьхаза, Унгария,влязла в сила на същата дата съгласно направеното
от същия съд официално удостоверяване,представена с превод на български език.С
нея Ф.А. е признат за виновен за гореописаното ПТП,за това,че е причинил същото
по небрежност и от него е настъпила смъртта на З.А.Р.,както и са претърпени
телесни увреждания от ищцата А. Р.и две други неучастващи по делото лица,които
също са пътували в горния лек автомобил по време на пътно транспортното
произшествие.За извършеното деяние на Ф.А. е наложено с присъдата и посоченото
в нея наказание.
От горния доклад на Окръжно полицейско
управление Бач-Кишкун,Унгария и протокол от местопроизшествието,изготвен от
същото полицейско управление,от комплексната експертиза и от назначената по
делото отделна съдебно-медицинска експертиза,чието заключение е изготвено от
в.л. Б.П. и също не е оспорено от страните,а и се кредитира от съда като
обосновано,професионално и безпристрастно извършено,се установява също така,че
ищцата А. Р.,която при горното ПТП е пътувала в същия лек автомобил на лявата
страна на задната му седалка,е претърпяла като последица от произшествието
следните травматични увреждания:левостранен пневмоторакс, счупване на левите VI и VII ребра,счупване на лявата
ключица.Всички травми,както сочи вещото лице П.,което при изготвяне на
заключението си е взело предвид и представената по делото медицинска
документация за ищцата,са получени вътре в купето на лекия автомобил,а всяка
една от тях е причинила на ищцата следните затруднения:счупването на лявата
ключица й е причинило трайно затрудняване на движение на левия горен крайник по
смисъла на чл.129 от НК,за около 2-3 месеца от датата на травмата при правилно
и обичайно протичащ оздравителен процес;левостранният пневмоторакс,който е
наложил и оперативно лечение,е причинил на пострадалата ищца разстройство на
здравето,временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК и счупването на
две леви ребра й е причинило временно разстройство на здравето,неопасно за
живота,пи смисъла на чл.130,ал.1 от НК,за около 25-28 дни от датата на травмата
при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.Съгласно същата
експертиза,от гореописаните травматични увреждания само счупването на лявата
ключица има траен характер-за около 2-3 месеца от датата на травмата,както се
посочи по-горе,докато продължава оздравителния й процес,а останалите травматични
увреждания имот скоропреходен характер,защото оздравителния им процес трае:за
счупените ребра под 1 месец,а за левостранния пневмоторакс-в рамките на 1
седмица.След завършването на оздравителния процес от счупването на лявата
ключица и счупването на левите ребра не би трябвало да останат неблагоприятни
последици или някакви усложнения,както сочи в.л.П.,като същото се отнася и за
левостранния пневмоторакс,чийто оздравителен процес е и най-кратък,но би
трябвало след първия месец след травмата да се спазва охранителен режим,за да
не настъпят усложнения.Най-силни болки и страдания,както заключава вещото
лице,ищцата А. Р.е търпяла непосредствено след нанасянето на травматичните
увреждания,а постепенно с времето те са намалявали до пълното им отзвучаване.За
счупената лява ключица и счупените две леви ребра,болките и страданията са били
налице до край на времето за оформянето на съединително-тъканния мазол /калус/
на счупените костни фрагменти,до около 15-18 ден след травмата,а после
страданието е продължило за ограничаването в движенията на лявата ръка до
изтичането на оздравителния й процес,поради имобилизацията й.По делото няма
данни след изтичане на обичайното време за оздравителния процес на получените
от ищцата травми,да е имало някакви усложнения от същите,нито пък данни самия
оздравителен процес да е продължил по-дълго от обичайното време.
На следващо място,от показанията на
свидетеля С.А.,който е братовчед на ищеца и поддържа близки отношения с него и
съпругата му /ищцата по делото/,като се вижда с тях често,както и от дадените
от свидетелката Н.А. показания,с която ищците се познават от 13-14 години и
също поддържат близки приятелски отношения,става ясно,че преди катастрофата
ищците са живеели заедно с дъщеря си З.Р.и както заявяват свидетелите,двамата ищци
са понесли много тежко смъртта на детето си,като ищцата А. Р.,след като е
разбрала за смъртта на дъщеря си,всеки ден плачела,първоначално дори не можела
да говори и само питала за починалата си дъщеря,а заради психическото си
състояние е била и в болница,дори направила и опит за самоубийство.Ищецът
А.Р.,както е видно от показанията на свидетелите,също психически преживявал
много тежко и трудно случилото се с дъщеря му и в тази връзка пиел лекарства,а
понастоящем и двамата ищци все още не са преживели мъката си от смъртта на
дъщеря им и поради това не могат да се почувстват нормално.Относно психическите
проблеми на ищцата е назначена по делото съдебно-психиатрична експертиза,чието
заключение е изготвено от в.л. д-р Д.К.,не е оспорено от страните и се кредитира
от съда като обосновано,безпристрастно и професионално извършено.От същото
заключение,основано както на извършен от вещото лице психиатричен преглед на
ищцата,така и на представената по делото медицинска документация за ищцата,а
също и на показанията на горните двама свидетели,се установява,че
непосредствено след катастрофата и след като е разбрала за смъртта на дъщеря
си,ищцата е преживяла състояние на остра стресова реакция,а след това е имало
близо двугодишен период на интензивно лечение във връзка с нейни психиатрични и
неврологични оплаквания,била е и трикратно хоспитализирана,проведено е било и
медикаментозно лечение поради рисково поведение-суициден опит.Първата й
диагноза е била „траурна реакция“, поради невъзстановяване след това й е поставена диагнозата „разстройство на адаптацията“,а след
едногодишно наблюдение й е поставена диагноза „рецидивиращо депресивно
разстройство“..През м. октомври 2016 г. ищцата е била представена на ТЕЛК и
инвалидизирана,както е установено в психиатричната експертиза,като е
преценено,че е налице периодично обостряне на състоянието й с тревожно
депресивен синдром,независимо от системното лечение,както и че дезадаптивното
разстройство след преживяна психотравма от личен характер не е било
преодоляно.И след като е преценено още от ТЕЛК,че независимо от системното
лечение на ищцата е налице персистиране на депресивна симптоматика със
соматизационни нарушения,описани в клиника по неврология,ревматология и др.,а
също и че са налице затруднения със справянето с ежедневните дейности,ищцата е
инвалидизирана до м. Януари 2018 г. с 60 % неработоспособност,за което по
делото е представено и експертно решение на ТЕЛК към „УМБАЛ-Пловдив“АД от
13.01.2017 г.След това поради бременност на ищцата и раждане на
дете,медикаментозното лечение е преустановено,но както вещото лице К. сочи,е
налице остатъчно тревожно хиподепресивна симптоматика и ищцата все още е
напрегната,суетлива,тревожна,чувствала се е виновна,има световъртеж и
нарушаване на концентрацията,неувереност независимо от хубавото събитие в
семейството-раждане на дете.Вещото лице К. сочи още,че към момента на
експертизата ищцата не приема психотропни медикаменти,но не се чувства
добре,като е заявила пред вещото лице,че се е променила като характер,станала е
друга,нищо не я радвало.След подробно обсъждане на прихическото състояние на
ищцата,изложено в експертизата,в.л. К. прави крайно заключение,че е налице
хронологична,причинно-следствена връзка между преживяното от ищцата ПТП на
04.07.2015 г. и последвалото посттравматично стресово разстройство на същата.
На следващо място,от приложената
справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд от
25.09.2017 г. става видно,че за лекия автомобил „Ауди А4“ с *****собственост на
Н.М. Р./ е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица №02114002214092,сключена на 29.08.2014 г. със
застрахователя ЗД „Бул Инс“АД,т.е. с ответното дружество,със срок на действие
от 29.08.2014 г. до 29.08.2015 г.Процесното ПТП от 04.07.2015 г. очевидно
попада в срока на действие на застраховката,от което следва извод,че по време
на настъпването му за лекия автомобил,участвал в произшествието,е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Въз основа на горната фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявените искове съдът квалифицира
като преки искове срещу застраховател по смисъла на чл.226,ал.1 от Кодекса за
застраховането-отм.,ДВ,бр.102 от 29.12.2015 г.Отменения Кодекс за
застраховането е приложим в случая на основание §22 от ПЗР на новия и действащ
понастоящем Кодекс за застраховането,обн. В ДВ,бр.102/2015 г. и влязъл в сила
от 01.01.2016 г.Съгласно посочения параграф,за застрахователните
договори,сключени преди влизането в сила на новия КЗ,се прилага част четвърта
от отменения КЗ,освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
новия КЗ.В случая процесния застрахователен договор,обективиран в
горепосочената застрахователна полица от 29.08.2014 г.,е сключен по време на
действието на част 4-та от стория КЗ и преди влизане в сила на новия кодекс,с
оглед на което и доколкото никоя от страните не твърди и не ангажира
доказателства относно наличието на друга уговорка по смисъла на §22 от ПЗР на
новия КЗ,то следва да се приеме,че споровете във връзка с процесния
застрахователен договор следва да бъдат разрешавани по реда на глава четвърта
от КЗ-отменен.В същата глава попада и чл.226,ал.1 от КЗ-отм.,на който се
основават процесните искови,предявени от двамата ищци срещу
ответникът-застраховател.
При преценката си за приложимото право
и квалификацията на исковете съдът съобрази и твърдяното от ищците,а вече и
установено по делото,обстоятелство,че процесният деликт /ПТП/ е настъпил на
територията на друга държава-членка на ЕС,а именно-Унгария.Наред с това обаче
съобрази,че произшествието е причинено от МПС с българска регистрация и от
водач-**,както е
отразено в представената присъда на унгарския наказателен съд,и този водач
/Ф.А./ е с обичайно местопребиваване в България.По делото не се спори още,че
двамата ищци и дъщеря им З.А. Р.,загинала при настъпилия на 04.07.2015 г. пътен
инцидент,са **, с обичайно местопребиваване в Р.Б. В
тази връзка,съгласно чл.105,ал.2 от КМЧП,когато причинителят на вредата и
увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване
в една и съща държава,прилага се правото на тази държава. По аргумент от чл.116 от КМЧП същото
право е приложимо и по отношение на иска на увреденото лице срещу
застрахователя,освен ако увреденото лице е избрало да основе иска си на
правото,приложимо към застрахователния договор.Предвид това,приложимият закон
относно репарирането на вредите от деликта,настъпил на 04.07.2015 г. при
процесното ПТП,е българският закон и конкретно,както вече се посочи
по-горе-отмененият Кодекс за застраховането,на основание на който всеки от
ищците е предявил своя пряк иск против ответника-застраховател.
По същество,за да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,следва да е налице
валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
него и делинквента /прекия причинител на увреждането/,както и да са налице
предпоставките на чл.45 от ЗЗД,пораждащи отговорността на прекия причинител на
вредите спрямо увреденото лице,а именно-да е извършено виновно от делинквента противоправно
деяние,от което да са настъпили в причинно-следствена връзка вреди за
пострадалия от съответно сочения вид.Застрахователят дължи обезщетение за
вредите,само когато застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице,т.е.
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител.
В случая,след съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства,съдът намира за доказан фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД,както и наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,сключен с
ответника-застраховател за автомобила,с който е причинено процесното
ПТП.Настъпването на произшествието на датата 04.07.2015 г.,описания в исковата
молба механизъм на същото,виновното му причиняване от Ф.А.,смъртта на
З.Р.,горните травматични увреждания на ищцата,както и пряката
причинно-следствена връзка между причиненото ПТП и смъртта на детето,а и между
същото ПТП и физическите травми на ищцата,се установиха от събраните по делото
доказателства.Част от писмените доказателства-доклад за ПТП с ранени лица и
протокол от местопроизшествието,както и постановената срещу Ф.А. присъда,са
изготвени от чуждестранни държавни органи-от унгарско полицейско управление и
унгарски наказателен съд.Това обаче не изключва автоматично доказателствената
им сила в настоящия исков процес,развиващ се пред български
съд.Присъдата,постановена от чуждестранен наказателен съд,доколкото няма данни
да е призната за изпълнение в България по съответния законов ред,не може да се
ползва със задължителна доказателствена сила по смисъла на чл.300 от ГПК и от
тази гледна точка в рамките на настоящото производство ищците дължат на общо
основание установяването на твърденията си относно противоправното
деяние,вината на дееца и причинната връзка с твърдяните увреждания.От друга
страна,съгласно разпоредбата на чл.31 от КМЧП,съдът преценява валидността на
чуждестранни официални документи съобразно правото на държавата,в която те са
били издадени.В случая изготвените от унгарското полицейско управление доклад
за ПТП и протокол от местопроизшествието представляват именно чуждестранни
официални документи и ответното застрахователно дружество не е заявило
оспорване на тяхната валидност,а и няма основания да се счита,че тези документи
не са съобразени с правото на Република Унгария,от чийто държавен орган са
издадени.Затова съдът приема същите чуждестранни официални документи за
надлежни писмени доказателства,ползващи се с доказателствена сила в настоящия
процес.На база същите и останалите събрани по делото доказателства,съдът
преценява сочения в исковата молба деликт за несъмнено доказан.
А предвид доказаното наличие на
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия
автомобил,с който е причинено пътното произшествие на 04.07.2015 г.,сключен с
ответника и действащ към момента на произшествието,съдът счита,че е установена
и материалноправната легитимация на ответника да отговаря по предявените искове
за неимуществени вреди.
На следващо място,причиняването на
смърт при ПТП,което носи белезите на граждански деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД,поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица,които поради
близката си родствена или житейска връзка с починалия търпят вследствие на
загубата му неблагоприятни последици,определени от закона като имуществени и
неимуществени вреди.В съдебната практика е наложено становището,че правото на
такова обезщетение имат най-близките на пострадалия,които поради биологично
предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни
връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или
неимуществени вреди от неговата загуба.В случая такива лица безспорно са ищцата
А. Р.и ищеца А.Р.,които са съответно майка и баща на загиналата при ПТП на 04.07.2015 г.
деветгодишна З.А.Р.и това се установи от приложеното към делото удостоверение
за наследници на последната,издадено от Община Пловдив на 20.12.2017 г. /л.181
по делото/.Следователно и двамата ищци разполагат с материалноправна
легитимация да търсят обезпечение за неимуществените вреди,претърпени и търпени
от тях вследствие смъртта на дъщеря им,причинена от гореописаното ПТП.
Съдът намира,че в настоящия процес е
доказано и настъпването на претендираните от ищците неимуществени
вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания от непреодолимата загуба на
починалото им малолетно дете З.Р..По-горе в настоящото решение се описаха
установените в тази насока факти на база събраните по делото гласни
доказателства,а по отношение на ищцата-и на база приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза и медицинска документация.Наред с това,по
делото се установиха и твърдяните от ищцата неимуществени вреди,претърпени от
нея като пряко пострадала и участвала в катастрофата на 04.072015 г.,като в
това отношение също се описа по-горе какви травматични увреждания са били
причинени на ищцата в резултат на настъпилото на посочената дата ПТП,какъв е
бил и колко е продължил възстановителния период от уврежданията,има ли
остатъчни последици от тях,какви болки и страдания е претърпяла ищцата от
нанесените й при катастрофата физически травми.
Вследствие на гореизложеното се налага
извода,че е установен фактическия състав на чл.226,ал.1 от КЗ както по
отношение на предявените от двамата ищци искове за обезщетяване от
ответника-застраховател на претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта
на дъщеря им З.Р.,така и по отношение на иска,предявен само от ищцата на същото
основание,за обезщетяване на неимуществените вреди,претърпени от нея като пряко
пострадала от процесното ПТП,настъпило на 04.07.2015 г.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост-чл.52 от ЗЗД.Справедливостта по смисъла на тази норма,както е прието в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС,не е абстрактно понятие,а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които
трябва да се отчетат от съда при определяне размера на обезщетението.Такива
обстоятелства при причиняването на смърт са възрастта на увредения,общественото
му положение,отношенията между пострадалия и близкия,който търси обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на пострадалия.Конкретните икономически условия
в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към
момента на увреждането като една от възможните форми на тези условия също
следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./,но те нямат самостоятелно и водещо значение за прилагането на принципа
за справедливост по чл.52 ЗЗД.
И още нещо-дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи
към момента,от когато е породено основанието за обезщетяване,тъй като вредата е
обективирана с настъпване на непозволеното увреждане.А във всички случаи,при
преценката за размера на обезщетението следва да се съобразят не само
претърпените вреди и страдания,но и тези,които ще продължат да бъдат търпени от
пострадалия във времето,тъй като продължаващите във времето болки и страдания
не са ново правопораждащо основание за вредата.Продължителността на
времето,през което се търпят и ще се търпят страданията,следва да се отрази и
на размера на дължимото обезщетение.
Предвид гореизложеното и като се
съобрази с това,че ищците са в най-близката възможна родствена връзка с
починалата им дъщеря З.Р.и са живеели заедно с нея,както и като взе предвид
времето на настъпване на пътното произшествие-2015 г. и възрастта на загиналото
дете по това време-***,а също и като се съобрази с интензитета на болките и страданията на
ищците от смъртта на дъщеря им и още като отчете,че загубата на дете от родител
е възможно най-тежката такава в житейски аспект и от тази гледна точка
преодоляването й във времето може да се очаква да е изключително трудно и дори
невъзможно,съдът намира,че в случая ще е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
двамата ищци да бъдат възмездени за търпените от тях неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря им чрез парично обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от
тях.
Съобразявайки принципа за справедливост
по чл.52 от ЗЗД и при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди,причинени на ищцата като пряко пострадала от процесното ПТП,както и вида
на причинените й при инцидента травматични увреждания,възстановителния период
от същите,който се установи,че не се отличава с голяма продължителност,изключая
периода на възстановяване от причиненото на ищцата счупване на ключица,а и като
отчете данните за вече настъпило пълно възстановяване от травматичните
увреждания,без да е имало физически усложнения на ищцата от същите,съдът счита
за справедливо да определи на ищцата обезщетение в размер на 25 000 лв. за
неимуществените вреди,които са й причинени вследствие настъпилото на 04.07.2015
г. произшествие като пряко пострадала от него.
В случая обаче крайният размер на
обезщетенията,дължими от ответника на ищците,следва да бъде определен и след
преценка на направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат както от ищцата,така и от загиналото малолетно дете З.Р..В тази връзка
ответникът поддържа,че ищцата А. Р.е пътувала без предпазен колан,като така се
е поставила в превишен спрямо нормалния риск и е получила вреди,които е можела
да избегне или ограничи,ако е беше изпълнила законовото си задължение и ако бе
положила необходимата грижа за безопасността си,като постави предпазен
колан.Ответникът поддържа,че и детето З.Р.също е била без поставен предпазен
колан,респективно не е била в детско столче,като така е съпричинило вредата
си.Ответникът се позовава на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и
в още един аспект,а именно-като не е поставила обезопасителен колан на детето и
не го е поставила в детско столче и по този начин е поставила самото дете в
превишен спрямо нормалния риск,който е реализиран посредством деянието на друго
лице-водача на лекия автомобил.По този начин,според ответника,ищцата е
съпричинила смъртта на малолетната си дъщеря З.Р.с противоправното си
бездействие,изразяващо се в неполагане на дължимата по закон грижа за
безопасността на пътника-нейна дъщеря.
Възражението на ответника,че ищцата
като пряко пострадала от процесния пътен инцидент е съпричинила собственото си
увреждане,съдът намира за неоснователно.В представените и изготвени от
унгарското полицейско управление документи е отразено,че А. Р.не е ползвала
предпазен колан по време на инцидента,когато е пътувала от лявата страна на
задната седалка на лекия автомобил,участвал в пътното произшествие.В
комплексната експертиза обаче,назначена по настоящото дело,е прието,че
най-вероятно към момента на настъпване на изследваното ПТП ищцата е била с
поставен предпазен колан,но той не е бил в състояние да ограничи движението на
тялото настрани,съответно да го предпази от удар.Поначало,както се сочи в същото
експертно заключение,предпазният колан е ефективен и предпазва основно при
челен удар при скорост до около 55-60 км/час.Но при страничен,заден или удар
отгоре или отдолу на купето,при висока скорост и при удар с тяло с голяма маса
защитата от предпазните колани на водача или на пътниците в превозното средство
е почти без значение за настъпване на травмите,въпреки че предпазните колани
ограничават движението на тялото в купето на автомобила.В случая,като се има
предвид механизма на настъпване на произшествието,описан подробно в
заключението на комплексната експертиза и по-специално къде и как са настъпили
ударите по леката кола,изводът,който се налага е,че дори и ищцата да не е
ползвала предпазен колан,то това не е спомогнало за причиняването на травмите,които
е получила вследствие при инцидента и обратното-не може от събраните по делото
доказателства да се направи заключението,че ползването на предпазен колан от
ищцата е щяло да доведе до предотвратяването или ограничаване на претърпените
от нея вследствие на инцидента вреди.По тази съображения съдът счита горното
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата
/относно собствените й травматични увреждания/ за неоснователно.В тази връзка
следва да се подчертае,че съпричиняването на вредата от страна на пострадалия
при даден деликт,което да обосновава намаляване на обезщетението за вредите от
деликта,не е налице във всички случаи,когато пострадалия е нарушил законови
правила за движение по пътищата или е проявил противозаконно бездействие,несъобразявавайки
се с такива правила.Принос по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е налице
тогава,когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
осъществяване на конкретния деликт и за възникване на вредите от него или е
улеснил механизма на увреждането,предизвиквайки по този начин и самите вреди.В
конкретния случай,предвид гореизложеното,не се установява ищцата поради
неизползването на предпазен колан да е улеснила причинените й при пътното
произшествие увреждания,нито се установява по този начин да е създала
предпоставки за осъществяване на този деликт и възникване на причинените й от
него вреди.
Неоснователни са и останалите заявени
от ответника възражения за съпричиняване.Относно З.Р.се установява с
категоричност,че не е ползвала предпазен колан по време на инцидента,както и че
не е била поставена в детско столче в онзи момент.Освен това,в комплексната
експертиза е отразено,че от гледна точка на максимална безопасност използването
на детска седалка следва да бъде комбинирано и с използването на триточков
предпазен колан.Конкретния лек автомобил обаче фабрично е бил оборудван с
двуточков колан за средата на задната седалка,където е пътувала З.Р.по време на
произшествието,и този вид колан,според вещите лица от комплексната експертиза,не
осигурява достатъчна обезопасеност на стоящия на същото място пътник.Поради
тази причина вещите лица считат,че мястото на З.Р.в автомобила не е било
безопасно подбрано,като това обстоятелство е довело до възможност тялото й да
контактува с интериора на автомобила,независимо дали е била с поставен колан и
детско столче.При тези обстоятелства рискът от нараняване на детето е бил
значително по-голям,съответно и възможността да се запази живота й.Въпреки
тези заключения на експертите от
комплексната експертиза,съдът счита за недоказано твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат,както от страна на пострадалото дете,така
и от майка му-ищцата А. Р..В тази насока съдът счита,че при направено
възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан,наличието на
обезопасителни колани в процесното МПС не се презумира,а следва да бъде
доказано от страната,която се позовава на съпричиняване на вредоносния
резултат-решение №19 от 08.02.2017 г. на ВКС по т.д.№50177/2016 г.,IV г.о.,както и решение №
27/15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г. II т.
о.В
случая комплексната експертиза установи,че процесната марка автомобил „Ауди А4“
има фабрично монтирани предни и задни предпазни колани.Но експертите не са дали
отговор на въпроса дали към момента на ПТП са били налични и технически
изправни коланите на задната седалка,с изключение на този от лявата страна на
седалката,за който вещите лица по снимковия материал за произшествието са
констатирали,че е наличен към момента на инцидента.С други думи,от гледната
точка на пълно и главно доказване на заявеното съпричиняване,ответникът
следваше да установи по категоричен начин,че за средната част на задната
седалка е имало монтиран към момента на инцидента предпазен колан и че той е
бил технически изправен.Обстоятелството,че фабрично има предпазни колани не
значи,че и към момента на процесното ПТП същите са били налични и изправни.С
оглед на това съдът намира,че остава недоказано и твърдяното от ответника
съпричиняване на вредата,изразяваща се в смъртта на детето З.Р.,както от нейна
страна,така и от страна на нейната майка-ищцата А. Р..
Предвид горните съображения съдът
счита,че не следва размерите на обезщетенията за неимуществени вреди да бъдат
намалявани на основание чл.51,ал.2 ЗЗД-поради съпричиняване на вредоносния
резултат от пряко пострадалите,респективно-от майката на пострадалото
дете.Затова същите обезщетения,дължими от ответника на ищците ще се присъдят в
приетите по-горе размери:по 150 000 лв. за всеки от двамата ищци за
неимуществените вреди,търпени от тях вследствие причинената при ПТП смърт на
дъщеря им З.Р.и още 25 000 лв. за ищцата за причинените й непосредствени вреди
от станалото на датата 04.07.2015 г. неимуществени вреди-болки и страдания от
физическите травми,нанесени й от това ПТП.Тези суми следва да се присъдят на
ищците ведно със законната лихва върху тях,считано от посочения в исковата
молба момент,т.е. от датата на подаване на самата искова молба пред
съда-24.03.2017 г. до окончателното им изплащане.Принципно съдът счита,че
законната лихва върху обезщетения от претендирания от ищците тип се дължи от
момента на увреждането,но предвид обстоятелството,че ищците претендират лихвата
от по-късен момент,ще се присъди именно от този момент,щом така е поискано от
тях.
За разликата над уважените размери до
пълните претендирани размери от по 250 000 лв. обезщетение за всеки от ищците
за репарация на неимуществените вреди,търпени от тях поради смъртта на дъщеря
им,причинена от процесното ПТП и за разликата над уважения размер от 25 000 лв.
до пълния претендиран размер от 50 000 лв.-обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди като пряко пострадала от процесното ПТП,предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищците
имат право на съдебни разноски съобразно на уважената част от исковете,но тъй
като по делото няма доказателства да са направили разноски за настоящото
производство,такива няма да им се присъдят.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК
ответникът също има право на разноски съобразно на отхвърлената част от
исковете.При съобразяване на това правило и като отчете наличните по делото
доказателства за извършени от ответника разноски за настоящото
производство-платено адвокатско възнаграждение в размер на 38 400 лв. с ДДС
/относно което ищците не са направили искане за намаляване на основание
чл.78,ал.5 от ГПК/,както и платени възнаграждения за вещи лица в общ размер от
726 лв.,на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ размер от
16006,09 лв. съобразно на отхвърлената част от процесните искове и заплащането
им следва да бъде възложено в тежест на ищците.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК,тъй като
ищците са освободени от заплащане на такси и разноски за настоящото
производство на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК,ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОС-Пловдив сумата от 13 000 лв. държавна такса
върху уважената част от исковете,както и сумата от 236,36 лв.-платени от
бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,р-н Лозенец,ул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на А.С. Р.с ЕГН
********** и на А.Х.Р. с ЕГН **********,и двамата със съдебен
адрес:***-адв.П.Т.,по 150 000 лв. /по
сто и петдесет хиляди лева/ за всеки от двамата,представляващи дължимо от
ответника на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ обезщетение за причинените на
всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им З.А.Р.с ЕГН
**********,починала на 04.07.2015 г. вследствие причинено на същата дата пътно
транспортно произшествие извън жилищната област на Кишкунфеледьхаза,Унгария от
Ф.А. при управлението от него на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №*****,за който
към момента на произшествието е имало действаща и сключена с ответното
дружество застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица
№02114002214092 от 29.08.2014 г.,ведно
със законната лихва върху горните две суми,считано от датата на подаване на
исковата молба пред съда-24.03.2017 г. до окончателното им изплащане,а на
ищцата А.С. Р.с ЕГН ********** да заплати още и сумата от 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/ обезщетение за
неимуществените вреди от пряко причинените й травматични увреждания
вследствие от настъпилото на 04.07.2015 г. пътно транспортно произшествие,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата
молба пред съда до окончателното й изплащане.
ЗА
разликата над уважените размери от по 150 000 лв. до пълните претендирани
размери от по 250 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете на А.С. Р.с ЕГН ********** и на А.Х.Р. с ЕГН
********** против Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“АД-гр.София с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за търпените
от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им З.А.Р.с ЕГН **********,починала на 04.07.2015
г. вследствие на станало на същата дата ПТП.
ОСЪЖДА А.С. Р.с ЕГН ********** и А.Х.Р. с ЕГН
**********,и двамата със съдебен адрес:г***-адв.П.Т.,да заплатят на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“АД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н Лозенец,ул.“Джеймс
Баучер“№87 сумата от 16006,09 лв. /шестнадесет хиляди шест лева и девет
стотинки/ съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,р-н Лозенец,ул.“Джеймс Баучер“№87 на основание чл.78,ал.6
от ГПК да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 13 000 лв.
/тринадесет хиляди лева/ държавна такса върху уважената част от исковете,както
и сумата от 236,36 лв. /двеста тридесет и шест лева и тридесет и шест
стотинки/-платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :