Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 18.06.2021г.

                                              

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2233 по описа за 2018г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 646, ал. 2, вр. ал. 3 и ал. 7 от ТЗ, евентуално чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6, вр. ал. 3 от ТЗ, евентуално чл. 135 от ЗЗД.

 

С първоначалната  искова молба по делото вх. № 136932 от 23.10.2018г. от ищеца С.В.П., синдик на „И.к.“ АД (в несъстоятелност), са изложени  твърдения, че с Решение № 2040 от 01.11.2017г. по т.д.н. № 375/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, е било открито производство по несъстоятелност срещу „И.к.“ АД поради неплатежоспособност  с начална дата на неплатежоспособността  31.12.2014г. Производството по несъстоятелност е било открито по молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, депозирана в съда на 18.01.2017г. С Решение № 617/21.03.2018г. съдът е постановил прекратяване на дейността на предприятието на дружеството и е обявил същото в несъстоятелност. С Определение № 3605/06.07.2018г. е бил назначен  настоящият синдик на дружеството.

Съгласно чл. 649, ал. 1 от ТЗ синдикът на дружеството, за което е открито производство по несъстоятелност, е активно легитимирана страна да предяви отменителен иск за обявяване за недействителни на извършени от длъжника сделки в законоустановения период, с които същият уврежда кредиторите на несъстоятелността. Исковете по делото са предявени в законоустановения едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, а по основателността на исковете са изложени следните обстоятелства:   

С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 14.09.2015г. „И.к.“ АД е прехвърлило в собственост на  „Н.И.“ ЕООД 100 дружествени дяла, всеки с номинал от 5 лева, представляващи 100% от капитала на „В.К.“ ЕООД, с ЕИК *****. Обстоятелството е било вписано по партидата на „В.К.“ ЕООД в търговския регистър на 25.09.2015г. Продажната цена от 500 лева не е била платена ефективно, а с размера й е било погасено задължение на „И.  к.“ АД към купувача до размера на сумата от 500 лева. Прехвърлянето на дяловете, както е било посочено и в самия договор, е било извършено на основание решение на съвета на директорите на „И.к.“ АД  като даване вместо изпълнение. Към датата на прехвърляне на дяловете, „В.К.“ ЕООД е било собственик на два недвижими имота в гр. София, както и съгласно обявения в търговския регистър годишен финансов отчет и баланс за 2015г. е било с финансов резултат печалба и без задължения. Дяловете от капитала на „В.К.“ ЕООД са били прехвърлени за сума от 500 лева, като стойността им значително надхвърля уговорената между страните продажна цена.

Прехвърлителната сделка уврежда несъстоятелното дружество – извършена е била с цел да бъде осуетено принудително изпълнение срещу дялови участия на длъжника. Участниците в сделката са били недобросъвестни. Конкретно се сочат задължения на несъстоятелното дружество към „Корпоративна търговска банка“ АД и Национална агенция за приходите и обстоятелството, че в съвета на директорите на „И.к.“ АД и в управлението на „Н.И.“ ЕООД е участвало едно и също лице – Б.Г.Т..  Купувачът на дяловете „Н.И.“ ЕООД е учредено на 10.08.2015г. от предполагаем кредитор на „И.к.“ АД – Т.И.С., чуждестранно юридическо лице. На 01.09.2018г. между трите дружества е бил сключен договор за новация, по силата на който старият кредитор е заменен с нов – „Н.И.“ ЕООД. Съгласно договора „Н.И.“ ЕООД изрично е заявило, че  като заместващ кредитор знае за невъзможността длъжникът да изпълни задълженията си за плащане към стария кредитор, посочен в договора. Задълженията на несъстоятелното дружество към „Н.И.“ ЕООД не са били изискуеми – с договора за новация не са били уговорени падежи за плащане, а видно от текста на договора за покупко-продажба на дялове, той е сключен след датата на договора за новация. Касае се за сделка, сключена при условията на абсолютна симулация единствено с цел длъжникът да прехвърли в собственост на трети лица свое имущество, за да избегне изпълнение от страна на своите кредитори. Синдикът оспорва, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба на дяловете от капитала на „В.К.“ ЕООД е било налице ликвидно и изискуемо вземане в полза на „Н.И.“ ЕООД.      

При изложеното ищецът иска по реда на чл. 646, ал. 2, вр. ал. 3 и ал. 7 от ТЗ да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прогласена недействителността  по отношение на кредиторите на „И.к.“ АД (в несъстоятелност) на извършената от „И.к.“ АД и „Н.И.“ ЕООД покупко-продажба на 100 дружествени дяла всеки с номинал от 5 лева, представляващи 100 % от капитала на „В.К.“ ЕООД, с ЕИК *****, съгласно договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 14.09.2015г., вписан по партидата на „В.К.“ ЕООД с вписване вх. № 20150925133340, а в случай че тези искове се приемат неоснователни, при условията на евентуалност да се разгледат искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6, вр. ал. 3 от ТЗ, а в случай, че се приемат за неоснователни и тези искове, при условията на евентуалност исковете да се разгледат като такива по чл. 135 от ЗЗД, с присъждане на разноските по делото.      

 

 

С допълнителната искова молба твърденията и исканията на ищеца се потвърждават.

 

 

Ответникът „И.к.“ АД (в несъстоятелност), по отношение на когото е приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 4 от ГПК, не е подал отговор на исковата молба.

 

С подаден отговор ответникът „Н.И.“ ЕООД  оспорва предявените исковете.

Основно възразява за добросъвестност, за неспазване на сроковете по чл. 646, ал. 2 и чл. 647, ал. 1  от ТЗ и че е налице изпълнение в кръга на обичайната дейност на длъжника по чл. 646, ал. 5 от ТЗ, при подробно развитие съображения относно приложното поле на разпоредбата – че след като самият дълг е възникнал в кръга на обичайната дейност на търговеца и осигурява нейното осъществяване чрез сключване на договори за парични заеми, то изпълнението на тези изискуеми парични задължения също е в кръга на обичайната търговска дейност на несъстоятелния длъжник. Подробно се излагат съображения по възникнало задължение на „И.к.“ АД от 18.06.2014г. Дългът е бил разсрочен с изрично посочени падежи и вноски. С договора от 14.09.2015г. длъжникът е изпълнил свое изискуемо парично задължение на основание съществуващо между него и ответника „Н.И.“ ЕООД облигационно правоотношение във връзка с договор за паричен заем.  Не е налице нееквивалентност на престациите. Стойността на придобитите права съответства на стойността на прехвърленото имущество (дружествени дялове), поради което не може да се направи извод за намаляване масата на несъстоятелността и увреждане на кредиторите. Недопустимо е изследването стойността на дяловете. Ответникът излага конкретни съображения по това как следва да се определи стойността на дружествените дялове. По отношение на исковете по чл. 135 от ЗЗД се оспорва, че не е налице такава хипотеза. Не е налице знание на договарящите страни за увреждане на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Знанието, че длъжникът има дългове, не е достатъчно, трябва да се съзнава увреждане. Обстоятелството е в доказателствена тежест на ищеца (Решение № 61/01.03.2016г. по гр.д. № 4578/2015г. на ВКС, ГК, ІVг.о.). Извеждат се конкретни доводи за липса на доводи и умисъл за увреждане.

 

Възраженията, оспорванията и правните доводи се поддържат и в допълнителния отговор.

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

С  Решение № 2040 от 01.11.2017г. по т.д.н. № 375/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав, постановено по реда на  чл. 630, ал. 1 от ТЗ, е  било открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, на ответника „И.к.“ АД, с начална датата на неплатежоспособността 31.12.2014г.

Решението  е било постановено въз основа на  молба по чл. 625 от ТЗ от 18.01.2017г. на кредитора „Х.Б.“ АД.

В решението, въз основа на заключение на съдебна финансово-икономическа експертиза, при която са били съобразени обявените в търговския регистър годишни финансови отчети от дружеството, включително за 2014г., обявен на 28.08.2015г., е било прието, че към 31.12.2014г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.0000, е бил 0. 8309  - наличните краткотрайни активи на длъжника не са били достатъчни за покриване на текущите му (краткосрочни) задължения. Било е  налице обективно състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори.

 С решение от 21.03.2018г. съдът по несъстоятелността е постановил прекратяване на дейността на предприятието на дружеството и е обявил същото в несъстоятелност. 

Посочените обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства, както и от вписаните обстоятелства и обявените актове по партидата на несъстоятелното дружество в търговския регистър, които съдът е обявил за общоизвестни по реда на чл. 155 от ГПК. 

Междувременно на 18.06.2014г. между „Издателско-полиграфически комплекс Родина“ АД, заемодател, и „И.к.“ АД, заемател, е бил сключен договор да заем за сума от 20 000 000 евро. Сумата е постъпила по сметка на „И.к.“ АД на 18.06.2014г. в „Корпоративна търговска банка“ АД. Съгласно договора тя е трябвало да бъде върната до 18.06.2015г.

По делото за обстоятелствата са представени договор за заем и извлечение за движение по сметка към 30.06.2014г. с титуляр  „И.к.“ АД.

Вземанията на   „Издателско-полиграфически комплекс Родина“ АД по договора за заем са били прехвърлени частично на дружеството „Синетик“ ЕООД съгласно договор за цесия от 05.01.2015г., за което длъжникът е бил уведомен на 08.01.2015г., а това дружество ги е прехвърлило на „Т.И.С.“ ЛТД, чуждестранно юридическо лице със седалище и адрес в Белиз, Белиз Сити, съгласно договор от 06.03.2015г.

Съгласно споразумение от 10.07.2015г., сключено между чуждестранното дружество и    „И.к.“ АД, задължението по договора за заем към  „Т.И.С.“ ЛТД  е било посочено в размер на 16 677 400 евро. Също съгласно споразумението задължението е било разсрочено.  129 787 евро е трябвало да бъдат платени до 20.08.2015г., а на двадесето число  през следващите единадесет месеци – по 129 783 евро. До 20.08.2025г. е трябвало да бъдат платени по 140 000 евро, отново на 20-то число от всеки месец. При неизпълнение на кое да е от задълженията, цялото задължение е ставало предсрочно изискуемо. Изрично в т. 6 от споразумението е било посочено, че длъжникът „И.к.“ АД не разполага с финансова възможност да погаси задължението си към новия кредитор, в следствие на което е било подписано и споразумението за разсрочване на задължението.

Сумата по първата падежна дата по споразумението от 10.07.2015г. – 20.08.2015г., не е била платена и е  имало  изявление от кредитора за предсрочна изискуемост.

Това е било констатирано на  извънредно заседание на съвета на директорите на „И.к.“ АД, съгласно протокол от 24.08.2015г., когато е била обсъдена възможността за погасяване чрез предлагане на други способи за изпълнение, различни от паричното плащане. Взето е било решение, включително за сключване на договори за частична новация и даване вместо изпълнение с прехвърляне на собствеността върху дялове и акции в търговски дружества, освен другото, дялове на „И.к.“ АД в дружеството „В.К.“ ЕООД, с ЕИК *****. „И.к.“ АД е било едноличен собственик на капитала на това дружество от 08.06.2015г.   

На 14.09.2015г. между „И.к.“ АД и „Н.И.“ ЕООД, дружество вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията на 17.08.2015г. с едноличен собственик на капитала „Т.И.С.“ ЛТД, е бил сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове (като даване вместо изпълнение), съгласно който са били прехвърлени дружествените дялове на „В.К.“ ЕООД като даване вместо изпълнение на парично задължение на 500 лева – 100 дружествени дяла, всеки с номинал от 5 лева, общо 500 лева, представляващи 100% от капитала на дружеството. В договора е било посочено, че с договор за новация от 26.08.2015г. съществуващо задължение между „И.к.“ АД и  „Т.И.С.“ ЛТД  частично в размер на 500 лева е новирано с уговорка за даване вместо изпълнение чрез прехвърляне на право на собственост върху дружествени дялове от капитала на „В.К.“ ЕООД на нов кредитор „Некст Инвест“. Погасителният ефект на задължението в размер на 500 лева е трябвало да настъпи от датата на вписване на договора в търговския регистър.

Вписването относно новия едноличен собственик на капитала на „В.К.“ ЕООД е било от 25.09.2015г.

Обстоятелствата се установяват от представените по делото договори, както и вписванията, заличаванията и обявяванията в търговския регистър по партидите на „Н.И.“ ЕООД и „В.К.“ ЕООД.

Също съгласно представен по делото писмен договор на 01.09.2015г. между „Т.И.С.“ ЛТД, „И.к.“ АД и „Н.И.“ ЕООД  е бил сключен договор за новация, в който страните са констатирали съществуването на налично, валидно и изискуемо вземане на „И.к.“ АД към чуждестранното дружество от 16 677 400 евро, както и невъзможност на длъжника да изпълни задължението точно и в срок. Дотогавашният кредитор е бил заменен с „Н.И.“ ЕООД, по отношение на който „И.к.“ АД се е задължило да изпълнява задълженията по споразумението от 10.07.2015г.

Вземания на „Н.И.“ ЕООД срещу  „И.к.“ АД  по договора за новация са били включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност съгласно Определение № 1518/15.03.2018г. на съда по несъстоятелността, обявено в търговския регистър.

Не се установява предявен и уважен иск по чл. 694 от ТЗ, с който да е отречено качеството на  „Н.И.“ ЕООД кредитор на несъстоятелния длъжник.      

Съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза справедливата пазарна стойност на дяловете, които „И.к.“ АД е прехвърлило от капитала на „В.К.“ ЕООД към датата на сключване на договора  от 14.09.2015г. е в размер на 203 000 лева, равностойни на 100 броя по 2030 лева за  брой.

Вещото лице е работило въз основа на последния изготвен баланс на „В.К.“ ЕООД към 31.12.2014г., обявен в търговския регистър при Агенция по вписвания. Този баланс е бил приет за меродавен при непроменени условия и обстоятелства за целите на оценката към 14.09.2015г. По делото не са били представени междинен баланс и отчет на приходите и разходите към 14.09.2015г. за целите на експертизата. На ответниците е било указано да съдействат за представянето на тези документи в открито съдебно заседание на 25.02.2021г., съгласно чл. 161 от ГПК, след искането на вещото лице. Поради това  съдът приема, че оценката на прехвърлените дялове и към 14.09.2015г. е била такава, каквато е дало вещото лице – 203 000 лева. 

За времето от 12.08.2014г. до 22.10.2015г. член на съвета на директорите на  „И.к.“ АД е бил Б.Г.Т., управител на „В.К.“ ЕООД от 08.06.2015г. Б.Г.Т. е бил управител на „Н.И.“ ЕООД от 01.12.2015г. до 24.12.2015г.

 

При тези установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

 

По иска по чл. 646, ал. 2, вр. ал. 3 и ал. 7 от ТЗ

 

Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, може да предяви  искове по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД.

По делото като първи отменителен иск, предявен в срока по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, относно договора за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 14.09.2015г., сключен между ответниците, синдикът на  „И.к.“ АД (в несъстоятелност) се е позовал на обстоятелства чл. 646, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението,  извършено от длъжника след началната датата на неплатежоспособността, в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, при  знание на кредитора,  че длъжникът е  неплатежоспособен. Отмяната в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 от ТЗ е поради недобросъвестността на кредитора (знанието на кредитора за неплатежоспособността)  и  поради това, че с изпълнението на длъжника на парично задължение, което не е изискуемо (не е имало причина за предприетото изпълнение) се нарушава установения ред на удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността. Справедливото удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността е законоустановена цел на производството по несъстоятелност съгласно чл. 607, ал. 1 от ТЗ и при извършеното действие тя не може да бъде постигната.

В случая при целта на  договора от 14.09.2015г. кредиторът „Н.И.“ ЕООД да получи в собственост дружествените дялове на „В.К.“ ЕООД вместо парична сума,  дължима по договора за заем от 18.06.2014г. (чл. 240 от ЗЗД), след извършените  цесии от 05.01.2015г.  и 06.03.2015г. (чл. 99 от ЗЗД) и сключения договор за новация от 26.08.2015, съответно 01.09.2015г. (чл. 107 от ЗЗД),  се е касаело за изпълнение на  парично задължение в хипотеза на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД – получаване от кредитора в собственост на нещо друго вместо дължимото.  Договорът за прехвърляне на дялове е бил сключен след началната дата на неплатежоспособността на „Инфраструктурана компания“ АД и в двегодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, която е била с дата 18.01.2017г. 

Приложимостта на двугодишния срок е в хипотезата на чл. 646, ал. 3 от ТЗ – кредиторът „Н.И.“ ЕООД  е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен, т.е. че не е можел да плаща паричните си задължения като обективно трайно състояние.

По-конкретно е приложима  презумпцията по чл. 646, ал. 4, т. 2 от ТЗ -  кредиторът „Н.И.“ ЕООД е знаел обстоятелства, въз основа на които е можел да направи обосновано предположение да наличието на неплатежоспособност. В договора от 01.09.2015г. за новация от длъжника е била призната изрично  невъзможност да изпълни задълженията си към „Т.И.С.“ ЛТД, когото „Н.И.“ ЕООД е заменил като кредитор, обстоятелство  изрично включено и в  съдържанието на договора. Поради липсата на пари и бърза ликвидно имущество от длъжника са били предприети и действия за погасяване на задължението към „Н.И.“ ЕООД като нов кредитор чрез даване вместо изпълнение.

  Също от обявения на 28.08.2015г. в търговския регистър годишен финансов отчет за 2014г. на „И.к.“ АД е можело да бъдат изведени данни за краткосрочните  задължения и краткотрайните активи на дружеството през 2014г., така както е възприел по-късно и съдът по несъстоятелността при откриването на производството по несъстоятелност, т.е. при това обявяване в търговския регистър  кредиторът „Н.И.“ ЕООД е бил още в състояние са узнае обстоятелства, обосноваващи предположение за наличие на неплатежоспособност, съгласно чл. 646, ал. 4, т. 2 от ТЗ.

По делото липсват посочени и представени доказателства, които да опровергават знанието на кредитора за неплатежоспособността, и следва да се приеме осъществена хипотезата на чл. 646, ал. 3 от ТЗ. 

Без значение е, че не са налице предпоставките за приложимост на презумпцията по чл. 646, ал. 4, т. 1 от ТЗ относно знанието за неплатежоспособността поради това, че длъжникът и кредиторът са свързани лица, така както се твърди в исковата молба – поради заеманите от Б.Г.Т. длъжности. Това физическо лице е било член на съвета на директорите на „И.к.“ АД, съответно  управител на „Н.И.“ ЕООД в различни, несъвпадащи периоди, съгласно възприетото от фактическа страна и не се касае за „свързани лица“ по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ.

   

Въпреки възприетите от съда обстоятелства относно извършеното от длъжника изпълнение на парично задължение при знание от страна на кредитора, че длъжникът е неплатежоспособен,  искът по чл. 646, ал. 2 от ТЗ не може да бъде уважен, тъй като  погасеното парично задължение не е било неизискуемо. Прехвърлянето на дружествените дялове е било за погасяване на задълженията на  „И.к.“ АД по договора за заем, за който се установя, че е действително сключен с превода на заемната сума на „И.к.“ АД по банков път. Съгласно споразумението от 10.07.2015г., сключено между длъжника и „Т.И.С.“ ЛТД след цедиране на вземането на този кредитор, към 20.08.2015г. „И.к.“ АД е дължала поне  129 787 евро. Не се установява, нито се твърди падежът относно тази вноска да е бил променян, нито  към  14.09.2020г.  тази сума да е била погасена, при което изпълнението от 14.09.2015г. е било по изискуемо задължение. Дори да се приеме, че при новиране на задължението по договор, в който  страна е било дружеството „Н.И.“ ЕООД, не е бил уговорен срок, така както твърди и ищецът – синдик по делото, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Качеството на  „Н.И.“ ЕООД като кредитор е било прието в производството по несъстоятелност с включване на вземания в списъка на приетите вземания.      

Или предявеният иск по  чл. 646, ал. 2, вр. ал. 3 и ал. 7 от ТЗ следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Без значение е дали се касае за изпълнение в кръга на обичайната дейност на длъжника по чл. 646, ал. 5 от ТЗ, както възразява ответникът „Н.И.“ ЕООД.

 

По иска по  чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 от ТЗ

 

Хипотезите на чл. 647, ал. 1 от ТЗ, след изм. ДВ, бр. 20 от 2013г., обхващат, освен другото, възможността да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността  възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок  преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността (чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ).  Преценката дали даденото надхвърля по стойност полученото е към момента на самата оспорена сделка (така Решение № 111 от 02.11.2011г. по т.д. № 893/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 1 от 01.02.2013г. по т.д. № 48/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 1 от 21.04.2016г. по т.д. № 2750/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Както се посочи по-горе, справедливото удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността е  цел на производството по несъстоятелност.  Отмяната в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ  се обосновава с факта, че въпреки възмездността на сделката, като нейна последица имуществото на длъжника е било намалено значително и без основание, което е  в рамките на две години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и в период, когато длъжникът вече е бил неплатежоспособен. Поради това такава сделка, макар възмездна, се отменява с последицата по чл. 649, ал. 2 от ТЗ – възможност за предявяване на обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, при което и кредиторите ще се удовлетворят по предвидения в закона ред.

В случая са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

С договора от 14.09.2015г. несъстоятелният длъжник е прехвърлил притежаваните във „В.К.“ ЕООД дружествени дялове възмездно – за погашение на негово парично задължение, но сумата на погашението, съгласно уговореното в договора  е била  500 лева, при което при справедливата пазарна стойност на прехвърлените дялове като имущество към 14.09.2015г., съгласно възприетото от фактическа страна, 203 000 лева, даденото значително надхвърля по стойност полученото – над 400 пъти.  Сделката е била  в период  по-малък от две години от подаване на молбата на кредитор по чл. 625 от ТЗ, въз основа на която е било постановено решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ по отношение на несъстоятелния длъжник, както и след началната дата на неплатежоспособността. 

   Или като основателен, а и допустим – предявен от легитимирано лице в предвидения преклузивен срок (чл. 649, ал. 1 от ТЗ), искът по делото следва да бъде уважен с обявяване на договора за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 14.09.2015г., сключен между „И.к.“ АД и „Н.И.“ ЕООД с предмет  100 дружествени дяла всеки с номинал от 5 лева, представляващи 100 % от капитала на „В.К.“ ЕООД, за относително  недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „И.к.“ АД (в несъстоятелност).

 

По исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6, вр. ал. 3 от ТЗ, евентуално чл. 135 от ЗЗД  

 

Тъй като тези искове са предявени при условията на евентуалност – ако искът по чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 от ТЗ, не бъде уважен, те се оставят без разглеждане.

 

По разноските  

 

При изхода на делото от ответниците е  дължимо заплащането на  държавна такса по исковата молба, съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 6 от ТЗ.

С оглед  на стойността на престацията по оспорения договор за прехвърляне на дружествени дялове – 500 лева,  дължимата държавна такса по иска  по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ е  50 лева (чл. 71, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК).

Ищецът е поискал присъждане на направените разноски. Установява разноски за платено възнаграждение за вещо лице от 350 лева и 500 лева разноски за адвокат по договор за осъществяване на процесуално представителство от 28.05.2019г., общо 850 лева. По реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските в половината от размера им (425 лева) следва да бъдат възложени на ответника „Н.И.“ ЕООД.  Останалата част остава фактически в тежест на ответника – несъстоятелно дружество, от масата на несъстоятелността на което са били  направени разноските. Да бъде осъдено това дружество за разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца, означава да бъде осъдено да ги заплати само на себе си,  което  действие е лишено от смисъл.

 

Воден от горното съдът                                         

                                                     

                                               Р Е Ш И:

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „И.к.“ АД (в несъстоятелност) срещу „И.к.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,  и „Н.И.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, партер,  иск с правно основание чл. 646, ал. 2, вр. ал. 3 и ал. 7 от ТЗ.  

ОБЯВЯВА за относително недействителен, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „И.к.“ АД (в несъстоятелност), по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, предявен от синдика на „И.к.“ АД (в несъстоятелност) срещу „И.к.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,  и „Н.И.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, партер, договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 14.09.2015г., сключен между „И.к.“ АД и „Н.И.“ ЕООД, с предмет  100 дружествени дяла всеки с номинал от 5 лева, представляващи 100 % от капитала на „В.К.“ ЕООД, с ЕИК *****, вписан по партидата на „В.К.“ ЕООД в търговския регистър при Агенция по вписванията с вписване вх. № 20150925133340.

ОСТАВЯ без разглеждане предявените при условията на евентуалност  от синдика на „И.к.“ АД (в несъстоятелност) срещу „И.к.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,  и „Н.И.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, партер, искове с правно основание чл. 647, ал. 1,  т. 6, вр. ал. 3 от ТЗ, и  чл. 135 от ЗЗД. 

ОСЪЖДА „И.к.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,  и „Н.И.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, партер,   да заплатят по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, сумата от  50 лева (петдесет лева) държавна такса по исковата молба по делото.

ОСЪЖДА „Н.И.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, партер, да заплати по сметка на масата на несъстоятелността на „И.к.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,  сумата от  425  лева (четиристотин двадесет и пет лева), разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

                                                                        Съдия: