Р E Ш Е Н И
Е
№ 21.12.2020 г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
дванадесет и шести ноември две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско
дело № 2546 по описа на съда за 2020
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано след като с влязло в законна сила
решение по въззивно гражданско дело 1126/2020 г. на ОС – Стара Загора е
отменено първоинстанционно решение по гр.д. 2014/2013 г. по описа на РС – Стара
Загора и делото е върнато на районния
съд с указания за ново разглеждане от нов състав, като повторното разглеждане
на делото да започне от фазата на насрочването.
Предявени са кумулативно обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 430, ал.1 и
ал.2 ТЗ. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ против „Енеа“ АД.
Ищецът твърди, че
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5696/ 2011 год. по
описа на Варненски районен съд, против К.П.М.
с ЕГН ********** ***, „ЕНЕА" АД,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост”, ж.к.
„Възраждане", к-с „Евро Сити", ул. „Идеал П." № 28 с ЕИК
*********, представлявано от К.П.М. и Т.П.Н.
с ЕГН ********** ***, за следните суми: главница в размер на 4 000 /четири
хиляди лева/, просрочена редовна лихва
в размер на: 58.32 лв. /петдесет и осем лева и 32 ст./, начислена за периода от
01.10.2010 до 01.11.2010 год., вкл.; просрочена
наказателна лихва в размер на: 470.65 лв. / четиристотин и седемдесет лева и 65
ст./, начислена за периода от 02.11.2010 год. до 13.04.2011 год., вкл. и
законната лихва върху главницата от
4 000 лв., считано от 14.04.2011
г. до изплащане на вземането, както и
90.58 лв. - съдебни разноски /държавна такса/. Длъжниците депозирали
възражения по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, поради което и в
изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът предявявал настоящите искове
за установяване на вземанията по заповедта.
Излага следните обстоятелства, от които произтичат
вземанията:
С Договор № 46635 от
07.05.2008 год. за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business (Договор за банков кредит), "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ("Банката") одобрила и
предоставила кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business
на
„ЕНЕА" АД, гр. Варна с ЕИК *********, представлявано от К. П.М. в размер на 4 000 лв. /четири хиляди
лева/ за обслужване на професионална или търговска дейност. В него подробно
били уговорени условията за усвояване и погасяване на кредитния лимит,
формирането на месечните погасителни вноски, лихвените условия и др. По същия
договор ответниците К.П.М. и Т.П.Н. се
задължили като Солидарни длъжници. Съгласно чл. 26 от Договора те се задължили
да отговарят солидарно с кредитополучателя „ЕНЕА" АД (при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД) за плащане
на всички дължими към Банката суми по Договора и последващо сключените анекси
към него, включително главница, лихва, комисионни, такси, евентуална
наказателна лихва и разноски. Кредитът бил усвоен изцяло. Този договор бил
изменен и допълнен с Анекс № 1/ 19.06.2008 год., Анекс № 2/ 07.01.2009 год. и
Анекс № 3/ 16.03.2009 год.
Кредитът следвало да се погасява чрез плащане на
минимални погасителни вноски /МПВ/, ежемесечно в размер на 5 % /пет процента/
от общата дължима сума, плюс непогасени вноски от предходен период, плюс сумата
на надвишението на кредитния лимит, но не по - малко от 10 /десет/ лв., респ. 5
(пет) евро., до 20- то число на месеца, за който се дължи.
Ищецът твърди, че на датите на падеж на минималните
месечни вноски - до 20-то число на месеците ноември 2010 год. и декември 2010
год. кредитополучателят и солидарните длъжници не платили съгласно чл. 25 от
договора, дължимите към Банката минимални месечни погасителни вноски. Съгласно
чл. 43, б. „а", във вр. с чл. 25 от договора за кредит Банката имала право
да обяви усвоеният и непогасен кредитен лимит, ведно с дължимите такси,
разноски, лихви и наказателна лихва за изцяло предсрочно изискуеми с писмено
предизвестие до Клиента. С писма изх. №930-1/ 11.01.2011 год., изх. № 930-2/
11.01.2011 год. и изх. № 930-3/ 11.01.2011 год. Банката уведомила ответниците,
че обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички усвоени и
непогасени суми по Договор за банков кредит № 46635 от 07.05.2008 год. за
кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business, Анекс № 1/ 19.06.2008г. , Анекс № 2/ 07.01.2009 год. и Анекс № 3/
16.03.2009 год. към този договор.
Ищецът твърди още, че в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е допуснал
техническа грешка при изписване на единния идентификационен код на длъжника
„ЕНЕА" АД,
Искането на ищеца до съда е
да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците „ЕНЕА" АД, представлявано от К.П.М., с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост", ж.к.
„Възраждане", к-с „ЕВРО СИТИ", ул. „Идеал П." № 28, К.П.М. с ЕГН **********,*** и Т.П.Н. с ЕГН ********** ***, че същите дължат солидарно на „Райфайзенбанк /България" ЕАД, с
ЕИК *********, гр. София, ул. „Гогол" № 18-20, представлявано от Изп.
Директор Ценка Калчева Петкова и Прокуриста Михаил Танев Петков по Договор №
46635 от 07.05.2008 год. за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard
Business. Анекс № 1/ 19.06.2008 год.
Анекс № 2// 07.01.2009 год. и Анекс № 3/ 16.03.2009 год. към този договор сумите по Заповед № 3901/ 26.04.2011 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 5696/ 2011 год. по описа на Районен съд - Варна, а
именно:
сумата 4 000
лв. /четири хиляди лева/ - главница;
сумата 58.32
лв. /петдесет и осем лева и 32 ст./, просрочена редовна лихва за периода
от 01.10.2010 год. до 01.11.2010 год.,
вкл.,
сумата 470.65
лв. /четиристотин и седемдесет лева и 65 ст./, наказателна лихва за
периода от 02.1 1.2010 год. до 13.04.2011 год., включително,
законната лихва върху
главницата, считано от 14.04.2011 год. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски
При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приемел, че липсвало идентичност на страните по заповедното и настоящото
производство по отношение на ответното дружество „ЕНЕА" АД /макар че не смята, че такава липсвала/,
поради грешно посоченият ЕИК в заявлението по чл. 417 ГПК, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника „ЕНЕА" АД, представлявано от К.П.М., с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост", ж.к.
„Възраждане", к-с „ЕВРО СИТИ", ул. „Идеал П." № 28, да
заплати на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, с ЕИК *********. гр.
София, ул. „Гогол" № 18-20, представлявано от Изп. Директор Ценка Калчева
Петкова и Прокуриста Михаил Танев Петков дължимите по Договор № 46635 от
07.05.2008 год. за кредитен лимит по международни кредитни карти MasterCard Business, Анекс № 1/ 19.06.2008 год.. Анекс № 2/ 07.01.2009 год. и Анекс № 3/
16.03.2009 год. кьм този договор, суми, а именно: 4 000 лв. /четири хиляди лева/ - главница, сумата 58.32 лв. /петдесет и осем лева и 32
ст./, просрочена редовна лихва за периода от 01.10.2010 год. до 01.1 1.2010
год., вкл., сумата 470.65 лв. /четиристотин и седемдесет лева и
65 ст./, наказателна лихва за периода от 02.1 1.2010 год. до 13.04.201 1
год., включително, законната лихва
върху главницата, считано от 14.04.2011 год. до окончателното й
изплащане, както и всички направени в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са представили писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно
призовано, не изпраща представител и не депозира по делото становище.
В съдебно заседание ответниците „ЕНЕА“ АД, К.П.М., и Т.П. М. (с предишно фамилно име Н.) редовно
призовани, не се явяват и не изпращат представител. Не депозират по делото
становища.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приетата като писмено доказателство по делото разпечатка от
деловодната програма на РС- Варна по ч. гр. д. № 5696/2011 г. по описа
на Районен съд – Варна (унищожено поради изтичане на срока за съхранението му), съдът е
издал в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу солидарно отговорните
длъжници „ЕНЕА“ АД, К.П.М., и Т.П. М. (с предишно фамилно име Н.) заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за сумите: сумата 4 000 лв. /четири хиляди лева/ - главница по договор № 46635 от 07.05.2008 год. за кредитен
лимит по международни кредитни карти MasterCard
Business. Анекс № 1/ 19.06.2008 год. Анекс № 2// 07.01.2009 год. и Анекс № 3/
16.03.2009 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.04.2011 год. до окончателното й изплащане; сумата 58.32 лв. /петдесет и осем
лева и 32 ст./ - просрочена редовна лихва за периода от 01.10.2010 год. до 01.11.2010 год. вкл. и сумата 470.65 лв. /четиристотин
и седемдесет лева и 65 ст./ - наказателна лихва за периода от 02.11.2010 год.
до 13.04.2011 год. вкл., както и за разноските по заповедното производство –
90.58 лева. Длъжниците подали възражения в срока по чл. 414 ‚ал. 2 ГПК, поради
което заявителят, в изпълнение на указанията на заповедния съд, е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията му по заповедта.
Видно
от договор № 46635 от 07.05.2008 год. за кредитен лимит по международни
кредитни карти MasterCard Business, сключен между „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, като кредитор и „Енеа“ АД, като кредитополучател и К.П.М. и Т.П.
М. (с предишно фамилно име Н.), като солидарни длъжници, Банката е одобрила кредитен
лимит на кредитополучателя по международна кредитна карта в размер на 4000
лева, с гратисен период без да се начислява лихва 50 дни, с краен срок на
погасяване 28.02.2011г., с уговорен редовен лихвен процент 15.8% (чл.5), с уговорена наказателна лихва
при предсрочна изискуемост на кредита – лихвата по чл. 5 +7 пункта (чл. 13). В
чл. 43 от договора, страните са уговорили, че банката има право да обяви
кредита изцяло за предсрочно изискуем с писмено предизвестие до клиента, ако
клиентът не спазил което и да е условие на Договора, предоставил е неверни
данни или има наложен запор, като в чл. 44 от същия е предвидено настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на 4 месечни погасителни
вноски от клиента, при поставяне под запрещение и в случай на неизползване на
кредитния лимит по уговорения начин.
С Анекс №
1/ 19.06.2008 год., сключен между Банката и „Енеа“ АД, страните са уговорили,
че приемат за установено, че към датата на Анекса размерът на непогасената част
от главницата по кредита е 4000 лева. Анекс № 2/ 07.01.2009 год. и Анекс № 3/
16.03.2009 год., са подписани освен от Банката и „Енеа“ АД, и от солидарно
отговорните длъжници и в тях също е отразено, че към датата на подписването им
непогасената главница е 4000 лева, като с Анекс № 3/ 16.03.2009 год. е
уговорено обезпечение на вземанията на Банката чрез учредяване в нейна полза на
договорна ипотека. И в трите Анекса е посочено, че крайният срок на договора
остава 28.02.2011г.
По делото са представени
известия за доставяне (л. 26 и сл. от гр.д. 6014/ 2013г. на РС – Стара Загора),
от които е видно че „Енеа“ АД, чрез К.М. на 14.01.2011 г. е получил от Банката
документ, а Т.П. – на 13.01.2011г. – без да е ясно какъв е този документ.
В представеното по делото
извлечение от счетоводните книги на Банката, е посочено, че датата на
последното плащане по горепосочения договор е 05.11.2010г., че датата на
предсрочна изискуемост е 07.02.2011г. и че задължението възлиза на : сумата
4 000 лв. – главница, сумата 58.32 лв. - редовна лихва за периода от 01.10.2010 год. до 01.11.2010 год. вкл. и сумата 470.65 лв. - наказателна лихва за периода от
02.11.2010 год. до 13.04.2011 год. вкл. или общо задължение в размер на 4528,97
лева.
От
заключението по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено, се
установява, че по счетоводните записвания на Банката, просрочените задължения
по горепосочения договор за кредитен лимит и анексите към него към дата –
21.09.2018г. (когато Банката цедирала вземанията си) са 4000 лева – просрочена
главница, 58.32 лв. - редовна лихва за периода от 01.10.2010 год. до 01.11.2010 год. вкл., 470, 65 - наказателна лихва
за периода от 02.11.2010 год. до 13.04.2011 год. вкл. и 2482,67 лева –
наказателна лихва за периода от 13.04.2011 год. до 18.12.2013 год. Вещото лице
е посочило, че наказателната лихва е била начислена в 22,8 % . По счетоводните
записвания на Баката длъжниците дължали и разноски в размер на 1243,25 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Представените
по делото договор за кредитен лимит по международни
кредитни карти и анексите към него, неоспорени от ответниците, установяват възникналите между страните
по делото валидни облигационни правоотношения.
В случая
ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 07.02.2011г.
Видно
обаче от представените по делото доказателства (два броя известия за доставяне),
от същите не е видно какъв документ е бил изпратен на длъжниците, за да се
приеме, че с него същите са били уведомени за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита. Още повече, че същите са получени от тях съответно на 14.01.2011 г. и на 13.01.2011г. и не става
ясно защо и на какво основание Банката е
приела дата 07.02.2011г. за дата на предсрочна изискуемост на кредита. Предвид
това, съдът намира за недоказано обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Крайният
срок на договор е изтекъл на 28.02.2011г., т.е. още преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и този
факт следва да бъде зачетен от съда.
Предвид горното и като взе предвид
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
ССЕ, съдът намира, че ответниците дължат на ищеца сумата от 4000 лева – за
главница и 58.32 лв. - редовна лихва за периода от 01.10.2010 год. до 01.11.2010
год. вкл. Пак на база същите доказателства, съдът приема, че ответниците не
дължат на ищеца претендираната в настоящото производство наказателна лихва, на
две основания: Първо, липса на доказателства за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, в който случай е уговорена тази наказателна лихва (виж
чл. 13 от договора) и второ, противоречието на тази уговорка с чл. 33, ал.1 и
ал. 2 ЗПК, съгласно които при забава на потребителя кредиторът има право само на законна лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая главницата е олихвена с договорния лихвен процент, увеличен с
„наказателна надбавка“ от 7 пункта, т.е. начислена е в процент от 22,8.
Предвид
гореизложеното установителните искове за установяване на дължимост на главница
и редовна лихва следва да бъдат уважени, а искът за установяване на вземане за
наказателна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото
не се е сбъднало условието, при което са предявени евентуално съединените
осъдителни искове – а именно прекратяване на производството по делото, то съдът
не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
По
отношение на разноските: Ищецът е направил следните разноски в настоящото дело:
169,42 лева – дължима ДТ, 250 лева – възнаграждение за вещо лице, като на
основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
представителя му в размер на 100 лева, или общо сумата от 519,42 лева. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство в
размер на 464,44 лева, съразмерно с уважената част от исковете. С оглед
приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в
размер на 81,17 лева, съразмерно с уважената част от искове. Ответниците не са представили
доказателства за направени разноски, поради което такива не им се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕА“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Стара Загора,
ул. "Цар Калоян" № 53А, ет. 2, ап. 4, на К.П.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
живущ *** и на Т.П. М. (с предишно фамилно име Н.),с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължат солидарно на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407,
район Лозенец, Експо 2000, ул. „Никола Вапцаров“ № 55, сумата от 4 000 лева – главница по договор №
46635/07.05.2008 год. за кредитен лимит по международни кредитни карти
MasterCard Business, ведно с Анекс № 1/
19.06.2008 год. Анекс № 2/ 07.01.2009 год. и Анекс № 3/ 16.03.2009 год. към
този договор, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 14.04.2011г. до изплащането й, както и сумата от 58.32 лева -просрочена редовна лихва за периода от 01.10.2010
г. до 01.11.2010 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 5696/2011г. по описа на Районен съд - Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявения от РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД против „ЕНЕА“
АД, К.П.М. и Т.П. М. (с предишно фамилно име Н.) иск за установяване на
вземане на Банката за сумата от 470.65 лева - наказателна лихва
за периода от 02.11.2010г. до 13.04.2011г.,
като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕНЕА“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Стара Загора,
ул. "Цар Калоян" № 53А, ет. 2, ап. 4, К.П.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
живущ *** и Т.П. М. (с предишно фамилно име Н.),
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят
на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, Експо 2000, ул.
„Никола Вапцаров“ № 55, сумата от 519,42 лева –
разноски по
настоящото дело и сумата от 81,17 лева -
разноски по ч.гр.дело № 5696/2011г. по описа на Районен съд –
Варна,
съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: