Определение по дело №139/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

намери за установено следното;

Подадена е искова молба от Д. С. – синдик на “. П.Е.(н), със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С." № 23 ЕИК *********, със служебен адрес на синдика: гр. М, ул. „А I" № 1, офис 11, против “. С. , със седалище и адрес на управление гр. Б., И. З., ЕИК , представлявано от В К В и “. П.Е.(н).

Ищецът сочи в исковата си молба, че срешение № 89 от 22.06.2011 година по търг. дело № 458/2010 година на Окръжен съд - Благоевград е открито производство по несъстоятелност за „М П. - Е. (в ликвидация), като е определена начална дата на неплатежоспособността 31.03.2001 година, дружеството - длъжник е обявено в несъстоятелност, спряно е производството по ликвидация, прекратена е дейността, постановени са общ запор и възбрана. Решението е обявено в Търговския регистър на 02.07.2011 година, не е обжалвано и е влязло в законна сила. В законоустановения срок и ред длъжникът е представил списък на плащанията над 1200 лв., извършени 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността.

След като ищецът се запознал с тези списъци, както и с наличната счетоводна документация, съхранявана в Дружеството, установил, че след началната дата на неплатежоспособността от “. П. - Е. са извършени плащания на ответното дружество, както следва: - По фактура № 1310/ 15.02.2002 год. са платени 422.40 лева на 15.02.2002год.

По фактура № 1314/ 21.02.2002 год. са платени 631,20 лева на 21.02.2002год.

По фактура № 1322/ 11.03.2002 год. са платени 518,40 лева на 11.03.2002год.

По фактура № 1324/ 15.03.2002 год. са платени 345,60 лева на 15.03.2002год.

По фактура № */ 03.04.2002 год. са платени 576,00 лева на 03.04.2002год.

По фактура № */ 12.04.2002 год. са платени 499,20 лева на 12.04.2002год.

По фактура № */ 19.04.2002 год. са платени 624,00 лева на 19.04.2002год.

По фактура № */ 09.05.2002 год. са платени 396,60 лева на 09.05.2002год.

По фактура № */ 27.05.2002 год. са платени 1 380,00 лева на 27.05.2002год.

По фактура № */ 11.06.2002 год. са платени 1 380,00 лева на 11.06.2002год.

По фактура № */ 11.07.2002 год. са платени 1 497,60 лева на 11.07.2002год.

По фактура № */ 18.06.2003 год. са платени 1 500,96 лева на 18.06.2003год.

По фактура № */ 07.07.2003 год. са платени 1 308,96 лева на 07.07.2003год.

По фактура № */ 29.07.2003 год. са платени 636,96 лева на 29.07.2003год.

По фактура № */ 06.10.2003 год. са платени 324,96 лева на 06.10.2003год.

Предвид горното се иска прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на плащанията по горепосочените фактури, платени на посочените дати и осъждането на ответника ДА ЗАПЛАТИ /да върне/ на „М П. - Е./в несъстоятелност/ гр. С. 2730, ул. „С." № 23, ЕИК , сумите по плащанията общо в размер на 12 051.84 лева, прогласени за нищожни.

Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 646, ал. 2, точка 1от Търговския закон нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, на следните действия и сделки: изпълнение на парично задължение независимо от начина на изпълнението. Твърди се, че описаното по-горе плащане е извършено след началната дата на неплатежоспособносттаи попада в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, поради което е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността. След като плащането бъде прогласено за нищожно, следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати (да върне) на “. П. - Е. в несъстоятелност сумите по плащанията, в общ размер на процесните 12 051.84 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба, до окончателното връщане на получената сума.

В исковата молба се правят искания по доказателствата.

В срока за отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК е постъпил такъв от ответника “. С. . Оспорва изцяло твърдението за сключени сделки между двете дружества, като се поддържа, че “. С. не е издало процесните фактури, а “. П. Е. /. не е извършвало плащания по тези фактури. Оспорват се и подписите положени върху фактурите с твърдение, че те не са положени от представляващо или упълномощено да представлява дружеството лице. В тази връзка се прави искане за представяне от страна на “. П. Е. в оригинал на приложените към ИМ 15бр. фактури и касови бонове. На следващо място в отговора на този ответник се сочи, че ако се установи в хода на процеса, че процесните фактури и касови бонове са действителни и издадени от двете дружества, както и че са налице условията на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, да бъдат обявени за нищожни плащанията по посочените договори и фактури. Отделно от горното се сочи, че в случай на уважаване на претенцията в частта за връщане на платени суми, плащането да се постанови да бъде едновременно извършено с предаването от страна на “. П. Е. /. на следните вещи: 85 и 1/2бр. “Рамки Ф 3000 преработени”, 1 бр. “Рамки Ф 3000 преработени-3 елемента” и 100 бр. “Лопатки за СКАТ”

В срока за отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК е постъпил такъв и от ответника “. П.Е. /., чрез особения представител адв. Ядков. Изразява се становище за нередовност на ИМ и недопустимост на втория предявен иск. На следващо място, предявените искове се оспорват изцяло, и по основание, и по размер. Прави се искане да бъдат представени в оригинал процесните фактури и касови бонове.

В срока по чл. 372 е постъпила допълнителна искова молба. Във връзка с отговора на особения представител на “. П. Е. /. се излагат доводи за неоснователност на наведените в същия твърдения.Поддържа се, че предявените искове са допустими, а втория иск предявен, като евентуален. Допълнително е представено, като доказателство хронологична ведомост сметка 401,Доставчици. Изразява се готовност за представяне в оригинал на 15 бр. фактури и 15 бр. касови бонове.

“. С. е представил допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

С оглед изложените в ИМ обстоятелства относно наличието на договорно правоотношение между страните по делото, след началната дата на несъстоятелност, намира, че е сезиран с правна претенция с правно основание чл.646,ал.2,т.1 от ТЗ за прогласяване на нищожност по отношение на кредиторите на плащания общо в размер на 12 051.84 лева. С оглед направеното уточнение от страна на представителя на ищеца във връзка с наведените твърдения в допълнително представената искова молба, вследствие отговора на ответника “. П. Е. в несъстоятелност, съдът счита, че следва да се приеме, че втория иск, предявен с ИМ, следва да се счита предявен при условията на евентуалност при положение, че се уважи първия иск, както и че е с правно основание чл. 55, ал. , предл.1-во ЗЗД, като получени без правно основание. В този смисъл, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 214, ал. 1 от ГПК и е направено изменение на иска, като същия е предявен при условията на евентуалност.

В подкрепа на исковете ищецът е представил писмени доказателства, като с допълнителната искова молба е представил допълнително искане за приемане, като доказателство по делото на копие от хронологична ведомост по сметка 401 доставчици по партидата на първия ответник.

При изложеното и с оглед наведените твърдения от ищцовата страна съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими.

Указва на ищеца, че е негова тежестта да докаже фактите на които основава претенцията си. В негова тежест е да докаже твърденията си за нищожност на извършените сделки във връзка с правната норма, на която се позовава чл. 646, ал.2, т. 1 от ТЗ, съответно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - за връщане на сумите, които са получили след началната дата на неплатежоспособност, като получени без правно основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД. Ищецът, следва да обоснове твърденията си за това, по какъв начин извършените сделки застрашават масата на несъстоятелността, евентуално са увредили останалите кредитори и по какъв начин е станало това.

В тежест на ответниците е да докажат своите твърдения също във връзка с направените възражения за неоснователност на исковите претенции.

Съдът намира, че представените към исковата молба писмени доказателства от ищеца са относими към предмета на спора и следва да бъдат приети като такива.

Съдът напътва страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства.

На основание чл. 183 ГПК задължава ищцовата страна да представи в оригинал приложените към ИМ заверени копия на 15 бр. фактури и 15 бр. касови бона.

УКАЗВА на ищеца, че е негова тежестта да докаже твърдяните обстоятелства от които черпи правата си. В негова тежест е да докаже твърденията си за нищожност на извършените сделки във връзка с правната норма, на която се позовава чл. 646, ал.2, т. 1 от ТЗ, съответно предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - за връщане на сумите, които са получили след началната дата на неплатежоспособност, като получени без правно основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД. Ищецът, следва да обоснове твърденията си за това, по какъв начин извършените сделки застрашават масата на несъстоятелността, евентуално са увредили останалите кредитори и по какъв начин е станало това. В тежест на ищцовата страна е да установи кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, а именно: наличие на производство по несъстоятелност, изпълнение на парично задължение след датата на неплатежоспособност. По исковата претенция с пр. основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищеца следва да докаже наличието на имущественото разместване, респ. неоснователността на това разместване, конкретно, липсата на правно основание. Ако ответника твърди, че е върнал неоснователно полученото или че е имал право да получи даденото и т.н., доказателствената тежест за тези обстоятелства пада върху него. В тежест на ответниците е да докажат своите твърдения също във връзка с направените възражения за неоснователност на исковите претенции, съобразно общия принцип на чл. 154 ГПК.

НАПЪТВА страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 23.10.2012 година от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението, което е окончателно, да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: