Р Е
Ш Е Н
И Е № 99
гр. Пловдив, 17.03.2020 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
при секретаря Нели Богданова, като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 810/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се Решение № 130 от 29.07.2019 г., постановено по т.д. № 72/2018 г. на Окръжен Съд – Кърджали в частта, с която ЗК „ Л. И. „ АД – гр. С., ЕИК … е осъдено на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на Н.А.В., ЕГН – ********** сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от В. неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане, причинено вследствие настъпило на 24.01.2018 г. в гр. К. ПТП, виновно причинено от водача на л.а. „ Ф. П. „, рег. № … С. Ф. А. със задължителна застраховка гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2018 г. / датата на изтичането на срока по чл. 497 ал. 1 т.1 от КЗ /, а за разликата от уважения размер от 40 000 лв. до пълния предявен такъв 80 000 лв. искът е като неоснователен отхвърлен.
Жалбоподателят ищец В. обжалва решението в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази част и уважаване на иска изцяло. Претендира разноски.
Жалбоподателят – ответник обжалва решението в осъдителната му част за разликата от 27 000 лв. до присъдените 40 000 лв. с оплаквания за неправилност и искане за отмяна в тази част и отхвърляне на иска в размер над 27 000 лева. Обжалва и в частта, с която е определен началния момент на законната лихва върху обезщетението, в която насока поддържа че тя е присъдена считано от датата на деликта – настъпването на ПТП, а не съобразно предявяването на извънсъдебната претенцията на пострадалия застрахователя. Претендира разноски за две инстанции, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Отговори по жалбите не са депозирани.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ от Н.А.В. срещу ЗК „ Л. И. „ АД за репариране на имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 24.01. 2018 година.
По делото е безспорно установено че на 24.01.2018 г. в гр. К. е настъпило ПТП, при което ищецът – пешеходец е бил ударен от л.а. „ Ф. П. „, рег. № … – собственост и управляван от С. Ф. А.; че ПТП е по вина на водача на лекия автомобил и че вследствие ПТП на ищеца е причинена фрактура на лява бедрена кост - закрито счупване на тазобедрената шийка, съответно болки и страдания вследствие травмата, представляващи неимуществени вреди. Няма спор и е установено също така и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ гражданска отговорност „ между виновният за ПТП водач и ответното застрахователно дружество, както и проведена между увредения и дружеството процедура по чл. 380 от КЗ, при която последното не е заплатило обезщетение.
На база заключението на СМЕ и показанията на свидетелите М. П. В. и В. К. А. окръжният съд е определил неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., който размер е приет за съответен на претърпените болки и страдания и като така справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съответно до този размер искът е уважен, а за разликата до пълния предявен от 80 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
И двете жалби са досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въззивника – ищец поддържа че определения размер за обезвреди на неимуществените вреди от 40 000 лв. е силно занижен и като така несъответен на претърпяните от него значителни болки и страдания от травмата. Справедлива по смисъла на чл. 52 от ЗЗД счита да е сумата 80 000 лв. – пълния предявен размер на претенцията.
Въззивника ответник поддържа че приетия от съда размер обезвреда от 40 000 лв. не е съобразен с критериите за справедливо овъзмездяване на вредите по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като се явява прекомерно завишен и несъответен на търпяните от пострадалия ищец болки и страдания. Поддържа че справедливия размер обезщетение е 27 000 лева.
Механизмът на ПТП и фактическата обстановка във връзка с настъпването му са тези, установени от първоинстанционния съд. Безспорно е установена и вината на водача на МПС, както и че пострадалият – ищец не е допринесъл за увреждането. Заявеното на първа инстанция от въззивника – ответник възражение за съпричиняване е прието за неоснователно и този извод на съда не се оспорва с жалбата, съответно това възражение не се възвежда във въззивното производство.
От заключението на СМЕ е безспорно установено че в пряка причинна връзка с ПТП е полученото от въззивника - ищец увреждане, представляващо фрактура на лява бедрена кост - закрито счупване на тазобедрената шийка, което е наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение с поставяне на ортопедичен имплант. В травматологично отделение е постъпил на 24.01.2018 г., проведеното е казаното по горе оперативно лечение, изписан е на 13.02.2018 г. и същия ден е постъпил в отделението по физиотерапия на същата болница - за рехабилитационни процедури за преодоляване последиците от счупване на крайника. Изписан е на 23.02.2018 г., същия ден е постъпил в отделението за продължително лечение на болницата, откъдето изписан на 05.03.2018 г. с диагноза – ограничаване способността за придвижване, изход от заболяването - подобрение. Описаното увреждане е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, причинила трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период повече от месец, като и към момента на изготвяне на експертизата – януари 2019 г., е налице затруднение в придвижването на В., което е с практическа стойност. Предвид напредналата му възраст е напълно възможно при натоварване на левия крак да чувства болка с различен интензитет в областта на тазобедрената става на този крайник. С оглед което наложително е придвижването на пострадалия да е с помощни средства, както и защото поради ампутация на лявата му ръка / до рамото / през 2003 г., той по - трудно запазва равновесие при ходене.
Според показанията на свидетеля М. В. – съпруга на ищеца, същият непосредствено след ПТП е постъпил в болницата в неадекватно състояние поради силните болки и преживения стрес, бил и напълно дезориентиран. Повече от три месеца не е можел да стане от леглото, като свидетелката лично го е обслужвала в дома им след изписването му от болницата. Понастоящем / разпита е в с.з. на 19.02.2019 г. / започнал да се движи, но трудно и освен с помощни средство – бастун, патерица, трябвало да има и придружител. Понякога чувствал и болки в крайника. Станал нервен, раздразнителен, на моменти дезориентиран. Преди ПТП, въпреки ампутираната ръка, той се движел нормално, пазарувал и дори шофирал и лекия си автомобил.
В горния смисъл са и показанията на свидетеля В. А. – съпруга на племенника на ищеца, която е също с непосредствени впечатления от възстановяването на ищеца след травмата, като и лично е полагала грижи за него в рехабилитационното отделение, в което към онзи момент е била рехабилитатор. Поради възрастта и особено заради ампутираната лява ръка възстановяването е било по трудно – липса на достатъчно опора за да се изправи във вертикално положение, наличие на вертигинозен синдром / трудно запазва равновесие /. След изписването и към февруари 2019 г. – когато е разпита й, заявява да няма преки възприятия за състоянието му, но от телефонни разговори – с него и със съпругата му, знае че макар и бавно и с патерица, се движи и излиза и на разходки извън дома си.
С оглед така установеното неоснователно е и възражението на въззивника - ответник за завишен, поради което и несправедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, размер на обезщетението от 40 000 лева. Установено е по делото че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на тазобедрената става на левия долен крайник. Лечението й е оперативно, възстановяването е продължило и след оперативните интервенции и повече от година, като и в момента ищецът е с ограничена двигателна способност - има затруднения в придвижването си и може да го осъществява само с помощни средства, както и изпитва болки в крайника при натоварване. С оглед което неоснователно е поддържаното от въззивника - ответник че лечението и последващото го възстановяване е протекло с обичаен, нормален ход, че ищецът е възстановен напълно и не изпитва функционални затруднения при осъществяване двигателната активност на крайника. Факта че затрудненото и непълно и към настоящия момент възстановяване на ищеца са и по причина на възрастта му и ампутираната ръка не са основание за намаляване размера на обезщетението. За целия продължителен период на лечение и възстановяване е търпял силни болки, значително интензивни непосредствено след причиняване на увреждането и операцията. Това му физическо състояние е дало отражение и върху неговата психика – изнервеност, раздразнителност. Неоснователно е поддържаното че показанията на свидетелите В. и А. са общи, неконкретни, че не се установявал начина, по който свидетелите узнали за състоянието на ищеца, както и че показанията им са в противоречие с останалия събрани доказателства – медицинските данни, относно лечението и възстановяването на В.. Напротив – с оглед гореизложеното, показанията на тези свидетели са ясни и конкретни, основават се на лични техни възприятия и са в съответствие с представената по делото медицинска документация – посочена и коментирана в заключението на СМЕ и на изложеното в аключението. С оглед което настоящата инстанция намира че искания от въззивника ответник размер обезвреда от 27 000 лв. – както и размер под определения от окръжния съд 40 000 лв., не би бил съответен но причинената на ищеца телесна увреда и претърпените вследствие на нея болки и страдания, тъй като се явява силно занижен.
С оглед така изложеното жалбата на ответника досежно размера на присъденото обезщетение е неоснователна. Неоснователна е тя и в частта й досежно началния момент на присъдената върху обезщетението законна лихва. Невярно е възражението че тя е присъдена, считано от деликта. Тя е присъдена съобразно предявената от пострадалия извънсъдебна претенция пред застрахователя и след изтичане на срока за доброволно заплащане на обезщетението от негова страна – от който момент застрахователят е в забава, като по делото е безспорно че в срока не е платил обезщетение.
Предвид горното жалбата на ответното застрахователно дружество е изцяло неоснователна.
Неоснователна е и жалбата на въззивника – ищец досежно определения размер обезщетение за неимуществените вреди от 40 000 лева. Изводът на първостепенния съд че така посочената сума е съответна на претърпените от него болки и страдания настоящата инстанция намира за правилен с оглед изложеното по горе относно вида и степента на увредата, продължителността на лечението и последвалия го възстановителен процес, търпяните болки и страдания – физически и от психо - емоционално естество. Противно на твърденията на жалбоподателя, определения от окръжния съд размер обезвреда е съобразен и с понесените от него болки и страдания, произтичащи от наличието на факти и обстоятелства във връзка с допълнителните индивидуални затруднения относно възстановяването му – неговата възраст и ампутираната му през 2003 г. лява ръка, поради което в тази насока не са налага завишаване на така определения размер от въззивния съд. Съществуващата в страната през 2018 г. икономическа обстановка също не е основание за завишаване. Икономическата обстановка - работна заплата и социално –икономическите условия за живот и тяхната динамика към датата на ПТП / януари 2018 г. / и в процеса на лечение и възстановяване, са сред релевантните обстоятелства, които се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и в тази насока окръжният съд не е изложил конкретни мотиви. Но настоящата инстанция като съд по същество намира че определения размер обезщетение е съответен и на този критерий, поради което завишаване в тази връзка не следва да се постановява – отчитайки съответните за релевантния период доходи и разходи на средностатистическото българско домакинство, сред които и това на въззивника – ищец.
С оглед изложеното изцяло неоснователна е и жалбата на въззивника – ищец.
Поради неоснователността жалбите и на двете насрещни страни направените от последните за тях разноски остават за тяхна сметка, съответно на адвоката на въззивника – ищец не се определя и присъжда възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, а на въззивника ответник не се определя и присъжда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал.8 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 130 от 29.07.2019 г., постановено по т.д. № 72/2018 г. на Окръжен Съд – Кърджали в частта,
с която ЗК „ Л. И. „ АД
– гр. С., ЕИК … е осъдено на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на Н.А.В.,
ЕГН – ********** сумата 13 000 лв.
/разликата от 27 000 лв. до
40 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени от В.
неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане, причинено вследствие
настъпило на 24.01.2018 г. в гр. К. ПТП, виновно причинено от водача на л.а. „
Ф. П. „, рег. № … С. Ф. А. със задължителна застраховка гражданска отговорност
при ЗК „ Л. И. „ АД – гр. С., ЕИК …, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.06.2018 г. / датата на изтичането на срока по чл. 497 ал. 1 т.1
от КЗ / до окончателното й изплащане, и в
частта, с която искът на Н.А.В., ЕГН – ********** за осъждането на ЗК „ Л. И. „ АД – гр. С., ЕИК … да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди е
Отхвърлен за разликата над 40 000
лв. до пълния предявен размер от 80 000 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: