МОТИВИ
по Н.О.Х.Д. № 237/2013 г. по описа на Р.нски окръжен съд, Наказателно отделение
Р.нска окръжна
прокуратура е внесла обвинителен акт по бързо производство №663/2013г. по описа
на ОП - Р., БП №1029/2013 г. на ОД на МВР - Р. против Б.Й.Ф. - за това, че на
03.04.2013 г. в с. Ч. в., абл. Р. предложил дар – пари – 1 бр. банкнота с
номинал 2 лева със сериен №ЯА452156, 1 бр. банкнота с номинал 20 лева със
сериен №БМ9624940, 1 бр. банкнота с номинал 5 лева със сериен №БВ5917636, 1 бр.
банкнота с номинал 5 лева със сериен №БД373179, сума в размер на 32 лева на
длъжностни лица при ПУ „Ч. в.” към ІІ РУП ОД на МВР – Р. – м. п. и. М.Н.М. и м.
п. и. П.Т.П. за да не извършат действия по служба – да не осъществят по
отношение на него контролна дейност и да не му съставят актове за
административни нарушения по ЗДвП, ЗБЛД и КЗ - престъпление по чл. 304, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение спрямо подс. Ф.,
като счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Сочи, че в рамките
на съдебното дирене предвид начина на протичане на производството (по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК) е било установено
осъществяването на инкриминираното престъпно деяние – както от обективна, така
и от субективна страна. Конкретизира, че от цялата доказателствена съвкупност
се доказва авторството на извършеното в лицето на привлеченото към углавна
отговорност лице, осъществяването на изпълнителното деяние по предлагане на дар – сумата от 32 лева, на
длъжностни лица и с цел последните да не осъществят свои задължения по служба. Пледира
за постановяване на съдебен акт с осъдителен диспозитив като предлага на
подсъдимият да бъдат отмерени наказания лишаване за свобода за срок от две
години, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години и
глоба в размер на 2000 лева.
Защитата смята, че обвинителната
теза не е правно издържана. Моли съдът да постанови присъда, с която подс. Б.Ф.
да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението по чл.304, ал.1 от НК. Навежда на първо място твърдение за неправилност в квалифицирането на
извършеното от страна на държавното обвинение, като конкретизира, че съобразно
отразената в обвинителния акт фактическа обстановка изпълнителното деяние е
следвало да се квалифицира като „опит за даване на дар”, а не като „предлагане
на дар” от страна на подсъдимия. На второ място посочва, че при изземване на
предмета на престъплението от страна на органите на досъдебното производство е
било допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото протокола за оглед,
инкорпориращ процесуалното действие по изземване не е бил одобрен от съответния
компетентен първоинстанционен съд. Сочи още, че не е било доказано по
изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин, че процесните банкноти са били
във фактическата власт на подс. Ф. като се позовава на заключението на
дактилоскопната експертиза, според която върху иззетите банкноти не са били
открити дактилоскопни следи. На последно място акцентира върху съдържащите се в
ЗДвП – чл.165, ал.2, т.7 правила касаещи начина на извършване на проверки по
ЗДвП от страна на п.те служители – единствено и само на места, на които е
осигурено видеонаблюдение. В последния смисъл развива доводи за нарушаване на
цитираното правило от страна на п.те служители в конкретния случай. В обобщение
посочва, че следва да бъде постановен акт с оправдателен диспозитив.
В съдебно заседание подсъдимият Б.Й.Ф.
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като в рамките на
съдебното дирене се възползва от правото си по чл.115, ал.4 от НПК и не дава
обяснения. В последната си дума сочи, че е невинен.
Производството пред настоящия
съдебен състав се е развило по реда на гл.ХХVІІ, чл.371, т.1 и сл. от НПК,
доколкото в съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие съдът
при условията на чл.372, ал.3 е одобрил депозираното от страните в
производството съгласие да не се провежда разпит на свидетелите П.П., М.М., И.Н.,
Р.Х. и И.И., както и разпит на експерта по назначената в досъдебното
производство дактилоскопна експертиза, а да се ползва съдържанието на
протоколите за разпит и заключението, съдържащи се на л. 22, л. 17, л. 20, л.
21 и л. 23 и л.25-30 от досъдебното производство.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 18 и чл.
19 НПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.Й.Ф. е роден на ***
***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
не работи, с ЕГН **********.***.
Подс. Ф. бил правоспособен в.ч на
МПС, категория „В” и „М”, като със заповед №3275/2012 г. в сила от 22.10.2012
г. на сектор ПП – гр. Плевен, свидетелството му за правоуправление било отнето.
На 03.04.2013 г. подс. Ф. бил
заедно със свидетелите Б.А. и Б.Н.. Въпреки, че нямал правоспособност за
управление на тежкотоварни автомобили – категория „С” и въпреки, че
свидетелството му за правоуправление било отнето той управлявал товарен камион
марка „МАН”, модел 8.163 с ДК №Р **** РК, който бил натоварен със слънчоглед.
Подс. Ф. не разполагал и с документ за самоличност, а управляваното от него
превозно средство не било със сключена задължителна зА.ховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Същият нямал и документ, удостоверяващ
произхода на превозвания товар. Двамата свидетели се возели в кабината на
автомобила, като се движели от с. О. в посока с. В.. Подс. Ф. бил без поставен
обезопасителен колан.
На същата дата - 03.04.2013 г. свидетелите
М.М., П.П. и Р.Х. – м. п. и.и, категория „Д” при РУП „Ч. в.” към Второ РУП при
ОД на МВР – гр. Р., изпълнявали служебните си задължения на територията на с. Ч.
в.. Същите били назначени на смяна от 08.30 ч. до 17.30 ч., като част от
дейността им включвала осъществяване на контрол по ЗДвП, Закона за българските
лични документи и Кодекса за зА.ховането. По силата на Заповед № З-5791 от 19.12.2012 г. на Директора на ОД
на МВР – Р. всеки един от тях разполагал и с правомощието да съставя актове за
установяване на административни нарушения и да осъществява контролна дейност по
спазване на разпоредбите на ЗДвП, ЗБЛД и КЗ, вр. ЗДвП. Свидетелите били
разположени на територията на с. Ч. в., установъчен пункт на ул. „Г. С. Р.” №**,
в непосредствена близост до сградата на полицейското управление в селото. п.те
служители били със служебен автомобил марка „О.”, мод. „А.” с ДК №Р **** АР-бял
на цвят, обозначен със сини на цвят надписи „Полиция”, разположени на предния
капак на превозното средство, по дължина от двете страни и на задния му капак.
Видимостта към спрения автомобил не била ограничена от препятствия и същият бил
видим за в.чите на пътни превозни средства от разстояние около 200 – 300 метра.
Задната му част била в посока №** на ул. „Г. С. Р.”, а предната - към платното
за движение. Всеки един от свидетелите бил със съответно униформено облекло и
отличителни знаци.
Около 11.50 ч. на 03.04.2013 г.
свидетелите М.М., П.П. и Р.Х. забелязали управлявания от подс. Ф. товарен
автомобил, който се движел бавно в посока гр. К.. Същите забелязали, че камионът
е неизправен, тъй като предното му ветроупорно стъкло било спукано, поради
което решили да извършат цялостна проверка на в.ча и превозното средство. За
целта св. П. със стоп палка подал знак за спиране. От своя страна подс. Ф.,
който забелязал отдалеч п.те служители и служебният автомобил, се подчинил и
спрял управляваното превозно средство. Св. П. се представил, като поискал от
подс. Ф. в качеството си на в.ч на автомобила да представи СУМПС, документите
на камиона, документ за самоличност и такъв, удостоверяващ произхода на
превозвания товар. Подсъдимият представил единствено документ за регистрация на
превозното средство и пред св. П. заявил, че не разполага с други документи. За
установяване на самоличността си той казал трите си имена, както и ЕГН. При
първоначалната проверка св. П. установил още, че гумите на управляваното от
подсъдимия превозно средство и задният теглителен мост били износени до
гладкост. Същият забелязал и че в превозното средство броят на пътниците
надвишавал максимално допустимия. От своя страна подсъдимият, малко след това
слязъл от камиона и помолил св. П. да не му съставя акт, като предложил „да
почерпи”. Последният му разпоредил да се върне обратно и да изчака
приключването на проверката в автомобила. Веднага след това той се придвижил до
служебния автомобил и седнал на предната му седалка и след като при справка
установил, че подс. Ф. е с отнето СУМПС, както и че въобще не разполага с
правоспособност за управление на товарен автомобил започнал съставянето на АУАН
с бланков №263810. В този момент, в непосредствена близост извън превозното
средство бил св. М.М., а св. Х. бил при пътното платно. От своя страна подс. Ф.,
предвид множеството извършени и констатирани нарушения по ЗДвП, ЗБЛД и КЗ решил
да предложи пари на п.те служители, като целял по този начин да ги уговори да
не му съставят актове. В изпълнение на така взетото решение той взел сума в
размер на 32 лева - 1 бр. банкнота с номинал 2 лева със сериен №ЯА452156, 1 бр.
банкнота с номинал 20 лева със сериен №БМ9624940, 1 бр. банкнота с номинал 5
лева със сериен №БВ5917636, 1 бр. банкнота с номинал 5 лева със сериен
№БД373179, излязъл от вътрешността на камиона, пресякъл пътното платно, приближил
се към п.я автомобил и застанал зад него, като поставил парите сгънати до
дясната му задна гума. Действията му били забелязани от св. М.М., който го
попитал какво прави, а подсъдимият се приближил към него като му посочил към
задната гума на автомобила и му казал, че е оставил пари за да се „почерпят”
заедно с колегите му. Поискал от св. М. и да накара св. П. да не му съставя
АУАН. В този момент до тях се приближил и св. Х. на когото св. М. споделил за предложението
на св. П. и му показал поставената сума от страна на подсъдимия. Пред св. Х.
подсъдимият отново заявил, че е оставил парите за да могат п.те служители да се
почерпят и за да не му съставят актове. Свидетелите М., П. и Х. не взели
банкнотите, а веднага сигнализирали за случилото се дежурният служител при
Второ РУП ОД на МВР – Р. – св. И.И. и подс. Ф. бил задържан. В сградата на ПУ „Ч.
в.” му били съставени АУАН № № 263810/03.04.2013 г.; 629731/03.04.2013 г. и
263784/03.04.2013 г.
Непосредствено след напускане на
сградата на полицейското управление подс. Ф. споделил със св. А., че е бил
задържан от п.те служители за съставяне на актове и тъй като е дал пари на
полицаите.
На същата дата бил извършен оглед
на местопрестъпление и с огледен протокол от 03.04.2013 г. били иззети в
качеството на веществени доказателства 1 бр. банкнота с номинал 2 лева със
сериен №ЯА452156, 1 бр. банкнота с номинал 20 лева със сериен №БМ9624940, 1 бр.
банкнота с номинал 5 лева със сериен №БВ5917636, 1 бр. банкнота с номинал 5
лева със сериен №БД373179.
В рамките на производството била
назначена дактилоскопна експертиза, от чието заключение било установено, че
върху иззетите веществени доказателства няма годни за изследване дактилоскопни
следи.
Изложената
фактическа установка съдът възприе въз основа на свидетелите П.П., М.М., И.Н., Р.Х.,
И.И. (последните приобщени на основание чл.373, ал.1, вр.
чл.283 от НПК), Б.А.
(както дадените непосредствено и устно пред настоящия съдебен състав, така и
приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2,
пр.2 от НПК), Б.Н. и Й. Й.; заключението на дактилоскопната експертиза (л.25-30
от дс. пр.); приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: заверен
препис на АУАН №629731, (л.8 от дос.пр.), заверен препис на АУАН №263784 (л.9
от дос.пр.), заверен препис на АУАН №263810 (л.10 от дос.пр.), протокол за
оглед от 03.04.2013 г. (л.11 от дос.пр.) и фотоалбум към него (л.15-16 от
дос.пр.), писмо от ОД на МВР – Р., сектор ПП (л.34, л.36 от дос.пр.), справка
за извършени нарушения по ЗДвП (л.35 от дос.пр.), заверен препис от заповед
№Із-1745 от 28.08.2012 г. (л.38-40 от дос.пр.), заверен препис от заповед
№Із-1741 от 28.08.2012 г. (л.41 от дос.пр.), заверен препис от заповед №з-5761
от 19.12.2012 г. (л.42-45 от дос.пр.), типова длъжностна характеристика (л.47-48
от дос.пр.), препис – извлечение от регистър (л.55 от дос.пр.) и свидетелство
за съдимост на подс. В. Д., както и от приобщените на основание чл.284 от НПК
веществени доказателства 1 бр. банкнота с номинал 2 лева със сериен №ЯА452156,
1 бр. банкнота с номинал 20 лева със сериен №БМ9624940, 1 бр. банкнота с
номинал 5 лева със сериен №БВ5917636, 1 бр. банкнота с номинал 5 лева със
сериен №БД373179.
Като цяло събраните в хода на съдебното дирене доказателства са
безпротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, което с оглед
предписанията на чл.305, ал.3, пр.1 от НПК не налага подробното им анализиране
и съпоставка.
Съдът
възприе и постави в основата на доказателствените си изводи относно главния
факт, предмет на доказване показанията на свидетелите – п. служители, участвали
в процесната проверка на подс. Ф. – свидетелите П.П., М.М. и Р.Х.. Всеки един
от тях точно, последователно и логично отразява личните си възприятия относно времето,
мястото и авторството на извършеното деяние в лицето на подсъдимия в настоящото
производство. Свидетелите П., М. и Х. по един безпротиворечив начин
възпроизвеждат и предшестващите инцидента събития – по спиране на автомобила на
подсъдимия за осъществяване на проверка, констатираните от тяхна страна нарушения
в качеството им на длъжностни лица и поведението на Б.Ф.. В унисон един с друг
свидетелите Х. и М. описват и точните изрази на подсъдимото лице, както и
жестовете на същия, с които Ф. е осъществил поведение по предлагането на
парична сума с цел избягване на административното му наказване за
констатираните от страна на п.те служители редица нарушения по ЗДвП, ЗБЛД и КЗ.
Косвено и производно изложеното от тяхна страна се подкрепя и от показанията на
св. И.И. и св. Б.А. (последните в частта, приобщена от досъдебното
производство, предвид констатираното от настоящия съдебен състав съществено
противоречие с казаното от него в рамките на съдебното дирене). Така св. И.
пресъздава непосредствено заявеното от страна на дежурния екип относно
поведението на Ф. по предоставяне на парична сума за препятстване на
констатирането на извършените от негова страна нарушения. От своя страна св. А.
в унисон с изложеното от свидетелите – п. служители посочва, че непосредствено
след напускането на сградата на полицейското управление подсъдимият е споделил,
че е бил задържан за съставяне на актове, както и защото е дал пари на
служителите на РУП „Ч. в.”. По несъмнен начин твърденията на тримата свидетели,
касателно времето, мястото и авторството на извършеното се подкрепят от всички
гласни доказателства, а изложеното от тяхна страна относно отправеното на
процесната дата предложение за предоставяне на дар – парична сума – освен от
показанията на св. А., още и от приобщените веществени доказателства - 1 бр.
банкнота с номинал 2 лева със сериен №ЯА452156, 1 бр. банкнота с номинал 20
лева със сериен №БМ9624940, 1 бр. банкнота с номинал 5 лева със сериен
№БВ5917636, 1 бр. банкнота с номинал 5 лева със сериен №БД373179. В обобщение
несъответствие, непоследователност или противоречивост не бе констатирана в
изложеното от страна на тази група свидетели, поради което същото се постави в
основата на доказателствените изводи на настоящия съдебен състав относно
релевантните за производството факти, част от главния предмет на доказване,
очертан от процесуалната разпоредба на чл.102 от НПК и съобразно повдигнатото
спрямо подс. Ф. обвинение.
Възприеха
се като доказателства относно значими за производството фактически положения и
показанията на свидетелите И.Н. и И.И.. Първият свидетел, ведно с приобщените
писмени доказателства - заверен препис от заповед №Із-1745 от 28.08.2012 г.,
заверен препис от заповед №Із-1741 от 28.08.2012 г., заверен препис от заповед
№з-5761 от 19.12.2012 г. и типова длъжностна характеристика, пряко свидетелства
за длъжностното качество на свидетелите М., Х. и П., за конкретните им
правомощия – както по принцип, така и тези възложени им на процесната дата.
Показанията на св. И. се възприеха като косвено и производно доказателство в
насока времето и мястото на извършване на проверката, за отделните елементи от
същата (относно правоспособността на в.ча-подс. Ф.), както и относно конкретно
депозираното от страна на подсъдимия предложение за предоставяне на дар на
проверяващите служители. В този смисъл и в унисон с изложеното от страна на М.,
Х. и П., св. И. посочва, че е получил сигнал от тях, в качеството им на дежурен
а., че лице с имена Б.Й.Ф. им е предложило пари за да не му се съставят актове
за допуснатите нарушения.
Съдът
даде вяра и на показанията на свидетелите Б.Н. и Й. Й., които допринасят за
изясняване на времето и мястото на извършване на деянието. Изложеното от тях
относно други факти не беше зачетено от страна на настоящата съдебна инстанция,
доколкото не касае значими за производството факти.
Възприе
се изложеното от страна и на св. Б.А. при разпита му в рамките на съдебното
дирене относно времето, мястото на извършване на проверката от страна на п.те
служители като в тази насока съдът отчете, че показанията на св. А. са в унисон
с цялата доказателствена съвкупност. Що се касае за споделеното от страна на
подсъдимия, непосредствено след освобождаването му от сградата на полицейското
управление – настоящият състав възприе като истинно казаното от негова страна в
рамките на досъдебното производство и приобщено при условията и по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. В последната насока съдът съобрази
обстоятелството, че посоченото от него пред органите на предсъдебната фаза (че
подсъдимият е споделил с него, че е предложил пари на полицаите и затова е бил
задържан) е освен житейски логично и подкрепено с редица доказателства –
гласните, събрани чрез разпит на свидетелите М., Х., П. и И. и веществените –
приобщените банкноти. Също така беше отчетена и явната колебливост и
противоречивост в изложението му в рамките на съдебното дирене пред настоящия
съдебен състав, която на самостоятелно основание наложи изключване на обратното
му твърдение по отношение на същите факти. Така следва да се посочи, че първоначално
същият категорично заяви, че подс. Ф. не е споделял нищо за даване на пари на
полицаите, а след прочитане на показанията му от досъдебното производство и
констатиране на същественото противоречие, същият промени позицията си, сочейки
първоначално, че не помни, а впоследствие, че е чул за 32 лева паднали от джоба
на подсъдимия. В обобщение – в тази част съдът даде вяра на показанията на св. А.
от досъдебната фаза.
Съдът възприе и заключението на
дактилоскопната екпертиза като обективно и компетентно изготвено.
Съдът даде вяра и на приобщените по реда на чл.283
от НПК и подробно изброени по-горе писмени доказателства, които прецени за
относими към предмета на доказване в настоящото производство. Тук следва да се
посочи, че настоящият съдебен състав не възприе дов. на упълномощения защитник
на подс. Ф. за негодност на огледния протокол, в частта, в която същият
инкорпорира процесуалното действие по изземване на веществени доказателства. В
последната насока както нееднократно и теорията и съдебната практика се е
произнасяла съдебната санкция, реализирана като контрол на съда върху част от
действията на органите на досъдебното производство, предпоставя неизменно
конкретно засягане на лични права на гражданите по смисъла на чл. 8 т. 1 и т. 2
от ЕКЗПЧОС. Последното касае предвиденото и допустимо по закон частично
ограничаване на същите по смисъла на Глава четиринадесета от НПК, принципно
възможно и допустимо като ограничителна мярка по чл. 158, 161, 164 и чл. 165 от НПК при осъществяване на способите за събиране и проверка на доказателства. В
конкретния случай изземванете на веществените
доказателства, инкорпорирано в огледен протокол от 03.04.2013 г. не е извършено
при условията на чл.161 ал.2 от НПК и съответно това процесуално следствено
действие не е подлежало на съдебен контрол по реда на цитираната по-горе
разпоредба. Касае се за извършен оглед на обществено място-улично пространство
в с. Ч. в. (пред №** на ул. „Г.С. Р.”).
От това следва, че осъществяването на изземването при реализирания оглед не е
свързано с ограничаване на правата на определени физически или юридически лица.
Видно от разпоредбите, уреждащи съдебния контрол (чрез разрешение, респективно последващо
одобрение) волята на законодателя е била да обезпечи законността именно на
такива процесуално следствени действия, които неизменно са съпроводени с
накърняване, респективно ограничаване на правата на гражданите, а в определени
хипотези и на обществени организации. От тук, доколкото не се касае за оглед на
помещение с жилищно или друго предназначение, а за публично място не е налице
засягане на каквито и да е права и съответното процесуално действие, с което са
били иззети веществените доказателства не подлежи на одобряване. В този смисъл
и съдът възприе протокола за оглед, инкорпориращ две следствени действия за
годно по смисъла на процесуалния закон доказателствено средство.
С
оглед на изложеното по-горе съдът при формиране на доказателствените си изводи
взе предвид и веществените доказателства по делото, иззети с анализирания протокол
за оглед - 1 бр. банкнота с номинал 2 лева със сериен №ЯА452156, 1 бр. банкнота
с номинал 20 лева със сериен №БМ9624940, 1 бр. банкнота с номинал 5 лева със
сериен №БВ5917636, 1 бр. банкнота с номинал 5 лева със сериен №БД373179.
Възприетата за несъмнена
фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Обвинителният акт е внесен в съда
против подсъдимия Б.Й.Ф. за престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 1 от НК.
Доказаната съставомерност на деянието по този текст от закона предполага позитивното
наличие на няколко предпоставки: първо – подсъдимият да е имал конкретно
обективирано и целенасочено поведение, посредством което е дал външен и
недвусмислен израз на волята си да отправи оферта; второ - офертата да
представлява предоставяне на дар или друга облага, която може да доведе до
облагодетелстване на лицето, към което е отправена, трето – облагата (с паричен
или непаричен еквивалент) да не се следва на лицето, към което е отправена,
четвърто – офертата да е отправена до лице с длъжностно качество по смисъла на
чл. 93, т. 1 от НК с оглед заеманата от него длъжност и естеството на
служебните му задължения – за да извърши или не за в бъдеще правомерни действия
по служба и пето – деецът да съзнава всички тези обстоятелства.
Тези препоставки, преценени наред
с очертания в чл. 246 от НПК предмет на доказване, предполагат установяване на
обстоятелствата, че на 03.04.2013 г. подсъдимият Б.Ф., е заявил недвусмислено
на длъжностните лица М.Н.М. и м. п. и. П.Т.П., че ще им предостави парична сума
от 32 лева, за да не изпълнят задълженията си по служба, като не осъществят по
отношение на него контролна дейност и да не му съставят актове за административни
нарушения по ЗДвП, ЗБЛД и КЗ.
Доказателствената съвкупност по
несъмнен начин установи наличието на законовоизискуемите условия за ангажиране
на наказателната отговорност на подсъдимия.
От обективна страна, подсъдимият Ф.
е предложил на свидетелите М.Н.М. и П.Т.П. неследващ им се дар. Тук следва да
се посочи, че настоящият съдебен състав намира, че такъв е бил предложен и на
третия п. служител, участвал в проверката – св. Х., но доколкото за същия
липсва обвинение в акта по чл.246 от НПК, то последното не следва да се
анализира и подлага на правна преценка (още повече, че не води до каквато и да
е промяна, както във фактическото описание на извършеното, така и в правната му
квалификация). Предлагането на подкуп като форма на изпълнителното деяние
представлява отправянето на оферта до съответното длъжностно лице. За
съставомерността на това деяние не е необходимо деецът да е уточнил
подробностите относно времето и мястото, на което ще бъде предоставен подкупът,
нито как точно ще стане предаването му, а достатъчно е ясно и недвусмислено да
е заявил, че предлага сумата или другата облага във връзка с длъжностното
качество на лицето, респ. във връзка с изпълняваните от него служебни
задължения и тази оферта да е доведена до неговото знание, т.е. то да я е
възприело. В случая отправянето на офертата (предложението за подкуп) е било
извършено в присъствие на длъжностни лица при ПУ „Ч. в.” към ІІ РУП ОД на МВР –
Р., пред които подсъдимият в словесна форма, както и с жест изрично е заявил,
че в непосредствена близост (до гумата на служебния автомобил) е оставил
парична сума, която предоставя във връзка с длъжностното качество и с
изпълняваната от тях служебна функция.
Не могат да бъдат споделени доводите
на защитата за неправилна квалификация на извършеното с оглед индивидуализацията
на формата на изпълнителното деяние и съответно - твърдението, че в конкретния
случай е налице опит за даване на дар. Особеност както на активния, така и на
пасивния подкуп е обстоятелството, че законодателят третира като завършено
деяние и предварителната престъпна деятелност предхождаща фактическото даване
на облагата или дара. В този смисъл и до момента на преминаване на последните в
патримониума на длъжностното лице (което предпоставя и съгласие на последното)
дейността по предварителното договаряне – по първоначалното депозиране на
офертата следва да се квалифицира като предложение. Т.е. възведена е в
престъпление предприетата инициатива от страна на дееца за даване на дар или облага.
В конкретния случай паричната сума не е била предоставена във властта на
проверяващите п. служители, липсвало е и съответно съгласие от тяхна страна за
получаването и, като подс. Ф. е оставил банкнотите в близост до управлявания от
тяхна страна автомобил. Непосредствено след това той с думи и жестове е
направил предложение към тях (да я вземат от мястото, където е била оставена и
да се обогатят) и предвид липсата на последващо поведение от тяхна страна към
приемане на офертата и последващо вземане на сумата, деятелността му е останала
в тази предварителна, но законодателно уредена като довършено престъпление
престъпна дейност. Тук следва да бъде посочено и обстоятелството, че при
подкупа в неговия завършен вид (даване, респ. приемане на дар или облага)
винаги е налице едно координиране на двете страни на тази своеобразна,
забранена от закона сделка и предвид изложеното по-горе относно възвеждането в
престъпление на по-отдалечените във времето отделни действия, насочени към
нейното сключване (предложението и обещанието), опитът е невъзможен по мнението
на настоящата съдебна инстанция.
На инкриминираната дата М.Н.М. и П.Т.П.
не просто са заемали длъжността м. п. и. ПУ „Ч. в.” към ІІ РУП ОД на МВР – Р., а
в рамките на работното си време са били натоварени да осъществяват контролна
дейност по отношение на в.чите на пътни превозни средства в района на с. Ч. в.,
установъчен пункт на ул. „Г. С. Р.” №**. Във връзка с длъжностното си качество и
включването им като част от п. екип и с оглед констатираната техническа
неизправност на управляваното от подсъдимия превозно средство те са го спрели
за проверка и след установяване на редица допуснати от негова страна нарушения
– на ЗДвП, ЗБЛД и КЗ са пристъпили към съставяне на АУАН. Последното те са
предприели с оглед правомощията им, произтичащи от заповед №Із-1745 от
28.08.2012 г., заповед №Із-1741 от 28.08.2012 г.,
заповед №з-5761 от
19.12.2012 г. и конкретно заеманото от тях
служебно положение.
Не следва да се възприемат и
доводите на защитата на подс. Ф., че предвид нарушаването на правила от
специалния закон, свързан с контрола на движението по пътищата извършеното от
страна на подсъдимия няма престъпен характер. Дори и да се приемат твърденията,
че при осъществяване на процесната проверка от страна на п.те служители е било
допуснато нарушение на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, то последното би се отразило
единствено и само на законосъобразното протичане на
административнонаказателното произвоство срещу подс. Ф., но не и на
наказателната му отговорност, обусловена от неговото конкретното поведение,
субсумиращо признаците на престъпния състав на чл.304 от НК. Липсват каквито и
да е законови основания, които да налагат приложението на нормите на ЗДвП в
рамките на наказателното производство, респективно тяхното съобразяване при
ангажиране на углавната му отговорност – както от процесуална, така и от
материално правна гледна точка.
Парите са били предложени от
подсъдимия, за да не извършат свидетелите действия, произтичащи от заеманата от
тях длъжност – в качеството си на м. п. и.и, подсъдимият е поискал от тях да не
му съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, ЗБЛД и
КЗ (с каквито правомощия всеки един от тях е разполагал).
Доказателствената съвкупност
установява по несъмнен начин, че деянието подсъдимият е извършил умишлено, при
форма на вината пряк умисъл. За наличието му съдът изходи от обективно
установените действия на дееца, които представляват външен израз на представите
и мисловната му дейност. Действията на подсъдимия са били осъществени в строга
логическа последователност и ясно показват, че той е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици. В тази връзка съдът прецени обстоятелството, че
подсъдимият е бил отведен в сградата на полицейското управление, бил е наясно,
че причина за това е подаден сигнал от гражданин за съпричастността му към
углавно престъпление, както и с обстоятелството, че избягване на наказателна
санкция чрез предлагане на парична сума е правно запретено, чрез криминализирането
му.
По
изложените съображения, съдът призна подсъдимият Б.Й.Ф. за виновен в
извършването на престъпление по чл.304, ал.1 от НК.
Като причини за извършване на деянието,
съдът отчете ниското правно съзнание на Ф. и незачитането на установения в
страната правов ред, в частност този касаещ дейността на отделните
длъжностни лица при реализиране на техните служебни функции.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия Ф., съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства - чистото му съдебно минало и липсата на каквито
и да е противообществени прояви, относително ниския размер на предложения дар, както и оказаното съдействие
във всеки един момент от развитието на наказателното производство.
Отговорността на дееца се
отегчава от обстоятелството, че чл. 304 от НК защитава значими обществени
отношения, имащи за последица неправомерното и нежелано развитие и на други
обществени отношения, търпящи отклонение от очакваното им законосъобразно
протичане, както и от обстоятелството, че той е предложен по отношение на три длъжностни
лица.
Предвид изложеното досежно
личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът прецени, че наказанието на подсъдимия следва
да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства,
към минимума на предвиденото в наказателния закон.
След анализ на относителната
тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че целите на наказанието ще
получат успешна реализация спрямо подсъдимия Ф. чрез налагане на наказание от една
година лишаване от свобода, доколкото именно санкция с посочената
продължителност би била достатъчно строго наказание спрямо подсъдимия и би
въздействала възпиращо спрямо евентуално бъдещо незаконосъобразно поведение.
Едновременно с това тя ще въздейства предупредително и възпиращо и върху останалите
членове на обществото, т. е. ще бъде постигната и генералната превенция на
наказателната репресия.
Настоящият съдебен състав счете,
че изтърпяването на така отмереното по отношение на подс. Ф. наказание лишаване
от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното наказание
е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан преди това (по
отношение на предходното му осъждане е настъпила реабилитация по право), като
неизолирането от нормалната му житейска среда успешно ще подпомогне
реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока съдът
намери, че по отношение на конкретната личност на Ф. не се явява за необходима
неговата социалната изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото
изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно
изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна репресия, която
постига справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно
въздействие върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс.
В конкретния случай за да достигне до този си извод съдът отчете правното
значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице
обстоятелство и най-вече чистото му
съдебно минало, инцидентният характер на проявата, ниското му правосъзнание,
обусловено от цялостното развитие на обществените отношения в страната – все обстоятелства, разкриващи го като лице
с невисока степен на обществена опасност. Неизменно беше отчетено и
последващото му поведение – оказаното от негова страна процесуално съдействие.
В този смисъл и съдът счете, че в пълнота са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на определеното му наказание лишаване от
свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
При определяне на размера на
кумулативното наказание – глоба съдът отчитайки изложените по-горе констатации
относно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и съобразявайки имотното състояние на подсъдимия, отмери наказанието
в размер към минимума на предвиденото – от 1000 лева.
На основание чл. 307а от НК съдът
се произнесе и отне в полза на държавата предмета на престъплението – паричната сума от
32 лева.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ВСС
сумата от 81.27 лв. по сметка на
Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство).
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: