№ 437
гр. Враца, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Н. Петров
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело №
20241420103686 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против З. А. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. Враца, кв. „Младост“ бл. 8, вх. В, ет. 8, ап. 90.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД e подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу З. А. Л. за следните суми: 459,00 лева –
главница по договор за кредит № 9031-00032055, сключен на 26.08.2022 год. между „Микро
Кредит" АД и З. А. Л.; 43,72 лева – договорна лихва за периода от 01.01.2023 год. до
01.05.2023 год.; 88,42 лева – мораторна лихва за периода от 02.01.2023 год. до 27.05.2024
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2024 год. до
окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 15,92 лева – държавна
такса и 31,84 лева – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
заявлението.
За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1211/20.06.2024 год. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, като срещу нея е постъпило в срок възражение от него по реда на чл. 414 ГПК.
След указание до заявителя е предявен установителен иск за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 21.04.2023 год. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 год., сключен на
основание чл. 99 ЗЗД между ищецът "Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
1
********* и "Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на "Микро
Кредит" АД срещу З. А. Л., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № 9031-00032055 и
Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9031-00032055, сключени на
26.08.2022 год., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Поддържа се, че
в договора за паричен заем се съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че "Агенция за събиране на
вземания" АД /сега "Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на "Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Поддържа се,
че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за продажбата на вземането.
Излага се твърдение, че по силата на сключения на 26.08.2022 год. между „Микро Кредит"
АД и З. А. Л. договор MicroCredit № 9031- 00032055, по силата на който „Микро Кредит"
АД е предоставило на З. А. Л. паричен заем в размер на 700,00 лева. Твърди се, че условията
на договора за кредит се съдържат в отделните полета, отпечатани на лицевата страна на
формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем", като "Общите условия", при които се
отпуска паричния заем, са неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор
за заем". Излага се съображение, че подписвайки договора за заем, заемополучателят е
удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума в размер на 700,00 лева и се е
задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите Общи условия. Твърди се, че съгласно разпоредбите на Общите условия, в
съответствие, с които е сключен договора за паричен заем, заемополучателят с подписването
на договора за заем удостоверява, че предварително и безвъзмездно е получил стандартен
европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, че разбира и приема
клаузите на договора и Общите условия и се е съгласил да бъде обвързан с техните
разпоредби. Сочи се, че съгласно Общите условия, при които е подписан договора за заем,
заемополучателят се е задължил да върне заемната сума, ведно с договорната лихва, която е
в размер на 110,40 лева на осем равни месечни вноски, в размер на 101, 30 лева, като
първата от тях е платима на 01.10.2022 год., като по този начин страните договорили общ
размер на плащанията по заем в размер на 810,40 лева.
Поддържа се, че на основание подписан на 26.08.2022 год. от заемополучателя формуляр
"Искане за допълнителни услуги" между „Микро Кредит" АД и З. А. Л. е сключен Договор
за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9031-00032055, съгласно който "Микро
Кредит" АД се е задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги
описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на
заемополучателя при сключване на договора. Твърди се, че съгласно клаузите на сключения
договор за допълнителни услуги, клиентът по този договор дължи заплащането на пакетна
цена в размер на 539,52 лева, като му е предоставена възможност да я заплати на осем равни
месечни вноски, всяка в размер на 67,44 лева, първата от които платима на 01.10.2022 год.
Излага се твърдение, че на заемополучателя е начислена лихва за забава по договора за заем
в размер на 88,42 лева за периода от 01.01.2023 год. (датата, на която е станала изискуема
първата неплатена от заемополучателя погасителна вноска) до датата на подаване на
2
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, като за периода
13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение
на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Сочи се, че срокът на договора е изтекъл на
01.05.2023 год., с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
По тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Изтъква се, че процесният договор за паричен заем е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр.
чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма. Поддържа се, че е нарушено
изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Твърди се, че договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10, вр. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание - ГПР
(Годишният процент на разходите) по кредита. Излага се съображение, че в нарушение на
цитираната разпоредба на ЗПК ГПР е посочен единствено като процент, но без да са
описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Сочи се, че
липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита противоречи на чл.
19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Излага се съображение, че в процесния
договор за паричен заем е посочен единствено ГЛП, без обаче да става ясно как тази
стойност се отнася към ГПР по договора. Поддържа се, че описаните в съдържанието на
договора такси и разходи, в т.ч. възнаградителна лихва, такса за разглеждане и застраховка,
водят до различен от посочени в договора ГПР, предвид което се поддържа, че
действителният ГПР е в пъти по-висок от посочения и надхвърля максимално допустимия
праг на ГПР, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че в договора не
била посочена възнаградителната лихва, която заемополучателят дължи.
Излага се, че в процесният договор за паричен заем е уговорено, че заемополучателят дължи
такси за допълнителни услуги, като разходите за тях не са включени в ГПР. Поддържа се, че
е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предлож. второ ЗЗД.
Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребител,
кредиторът има право на лихва само върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Твърди се, че в нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в ГПР не са включени
разходите за заплащане на допълнителна такса, която по своята същност представлява
печалба за кредитора, поради което следва да е част от ГПР, с оглед на което и предвид
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, ответникът дължи връщане само на сумата,
представляваща главница по договора за паричен заем.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска
3
от съда да отхвърли предявените искове.
С Определение № 243/05.02.2025 год., съдът на основание чл. 232 ГПК е прекратил
производството по делото, в частта, с която ищецът е претендирал сумата от 337,20 лева за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 01.01.2023 год. до
01.05.2023 год.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1637/2024 год. по описа на
Районен съд – Враца се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление
е издадена Заповед № 1211/20.06.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 459,00 лева
– главница, дължима по договор за заем MicroCredit № 9031-00032055/26.08.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2024 г. до окончателното й
изплащане; 43,72 лева – договорна лихва за периода от 01.01.2023 год. до 01.05.2023 год.;
88,42 лева – лихва за забава за периода от 02.01.2023 год. до 27.05.2024 год., както и
разноските по делото – 15,92 лева – държавна такса и 31,84 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея. С Разпореждане №
4089/02.10.2024 год. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания заявителят
е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Представен е Договор за заем Microcredit № 9031-00032055/26.08.2022 год., сключен между
„Микро Кредит“ АД и ответника З. А. Л., съгласно който заемодателят е предоставил на
заемателя заем в размер на 700,00 лева, като заемателят се е задължил да върне отпуснатия
заем на 8 вноски съгласно погасителен план, всяка от които в размер на 101,30 лева.
Уговореният лихвен процент по заема е в размер от 40,49%, а годишния процент на
разходите (ГПР) е 48,90%. Посочено е, че начинът на усвояване на заема е следният: в брой
на касите на Изипей. Приети като доказателство са и Общи условия към договора за кредит.
Приет като доказателство е и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9031-
00032055/26.08.2022 год., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника З. А. Л.,
съгласно който „Микро Кредит“ АД предоставя на клиента при условията на договора пакет
от допълнителни услуги „Комфорт“, със срок 8 месеца, вноска 67,44 лева, включващ:
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД,
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право на участие в специални промоции.
Представен и приет по делото е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(Договор за цесия) от 30.03.2023 год., сключен между ищеца "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, в качеството му на цесионер и "Микро Кредит" АД като цедент, по силата
4
на който цесионерът е желае да придобие и да му бъдат прехвърлени регулярно вземания на
цедента, произтичащи от просрочени кредити на физически лица, на основание чл. 99 и чл.
100 ЗЗД, съгласно приложения към рамковия договор.
Представено е и потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3
ЗЗД от "Микро Кредит" АД, съгласно което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
от негово име, но за своя сметка, в качеството му на нов кредитор, всички длъжници по
вземанията, посочени в Приложение № 1 от 21.04.2023 год. по договора за извършеното
прехвърляне, ведно с пълномощно.
Прието като доказателство по делото е уведомително писмо изх. № УПЦ-С-МКР/9031-
00032055 от "Микро Кредит" АД чрез "Агенция за събиране на вземания" ЕАД до ответника
З. А. Л. за извършеното прехвърляне на вземания, съгласно което ответникът е уведомен, че
вземането на "Микро кредит" АД по Договор за заем Microcredit №9031-
00032055/26.08.2022 год. е изцяло прехвърлено на ответника "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с известие за доставяне.
По делото е изслушано и прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което договорения размер на паричния заем е изплатен на кредитополучателя в
брой на каса на "Изипей" АД на датата на подписване на договора. От страна на ищцовото
дружество не вещото лице не е представен документ, удостоверяващ изплащането на
сумата. По процесния договор за паричен заем Microcredit № 9031-00032055/26.08.2022 год.
от страна на ответника са направени четири вноски в размер общо на 510,00 лева, от които
241,00 лева - платена главница по договора, 66,68 лева - платена договорна лихва и 202,32
лева - платена допълнителна услуга. След направените вноски по договора са останали
дължими суми, както следва: 459,00 лева - главница, 43,72 лева - договорна лихва и 337,20
лева - задължение за допълнителна услуга. Вещото лице е посочило, че дължимото
обезщетение за забава, за периода от 01.01.2023 год. до 21.11.2024 год. възлиза на 84,55
лева.
С писмена молба вх. № 6180/25.04.2025 год., ответникът е поставил въпрос на вещото лице,
а именно "Ако към посочения в договора ГПР се включи като разход и начислената такса по
допълнителна услуга, ще надвиши ли това над допустимото ГПР по договора?".
В съдебно заседание вещото лице поддържа, че със сигурност размера на ГПР ще се увеличи
при това положение, но не може категорично да посочи, дали ще се надвиши
законодопустимия размер, тъй като изчислението става чрез приложението на формула,
каквато задача, обаче не е поставена с назначаването на съдебно-счетоводната експертиза.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 9 ЗПК за сумата от 459,00 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2024 год., до окончателното изплащане на
задължението и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2
ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 43,72 лева – договорна лихва за периода от 01.01.2023
5
год. до 01.05.2023 год. и 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 88,42
лева – обезщетение за забава за периода от 02.01.2023 год. до 28.08.2024 год.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „Микро Кредит“ АД и ответника е възникнало
облигационно отношение по договор за паричен заем, по силата на което за заемателя е
възникнало задължението за връщане на заетата сума и за заплащане на договорна лихва в
претендирания размер; настъпилата цесия между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за процесните вземания, както и уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. При установяването
на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване
на дълга. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По отношение на процесния договор за потребителски кредит приложение намират
разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между
страните представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да е
налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и
да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на
договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде
обявен за недействителен заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвата и другите разходи.
По делото не се доказа твърдението на ответника, че процесният договор за паричен заем е
нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в
закона форма, че е нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в каквато насока са и твърденията на ищеца.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
6
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата
норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания.
В случая уговорения в договора за допълнителни услуги към договор за потребителски
кредит MicroCredit № 9031-00032055 пакет от допълнителни услуги описани подробно в
Приложение № 1 към договора на стойност 539,52 лева представлява разходи по кредита,
които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите -
ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва
от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
В настоящия случай сумата по договора за кредит е в размер на 700,00 лева, а стойността на
пакета допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит MicroCredit №9031-00032055 от 26.08.2022 год. възлиза на 539,52
лева, т. е. сума доближаваща размера на главницата по договора за потребителски кредит.
Стойността на пакета допълнителни услуги не е отразена като разход при формирането на
оповестения ГПР от 48,90%, въпреки, че е включено в общия дълг и месечните вноски. Този
начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Сумата на уговорената неустойка подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните
вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито допълнително
възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на годишния процент на
разходите. Ответникът-кредитодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на
отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността за възприемане от страна на
потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на
кредита и е оповестил годишен процент на разходите, без да включи в него значителния
добавен разход на начислената неустойка по договора.
7
По повод преюдициално запитване от страна Районен съд – София е постановено Решение
на СЕС по дело С-714/22 от 21.03.2024 г., в което на поставения въпрос „Следва ли чл. 3,
буква „ж“ от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, като тези за такси за възможност за
отлагане и намаляване на вноски, представляват част от ГПР по кредита?“ е даден отговор,
че „разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането
му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.“ В настоящия случай съдът приема, че
невключването на разходите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в оповестения ГПР има за цел
именно да прикрие действителните разходи по кредита. Същевременно няма данни за
индивидуално уговаряне на клаузите, каквито не могат да се почерпят от самия договор,
който е сключен при общи условия и е очевидно типизиран. Следва да се посочи, че СЕС
последователно поддържа в практиката си /т. 90 от решение по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит
България/ и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на
потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране
на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България
изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да
се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да
поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият
размер“ на кредита според понятието по-горе).
Предвид всичко гореизложено, следва да се приеме, че посоченият в договора между
страните годишен процент на разходите не съответства на действителния такъв, определен
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, което налага изводът, че
в договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР. Очевидно посоченият в договора
ГПР не съответства на действителния ГПР и противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване
на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК води до неговата
недействителност.
Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се възприема буквално, а именно – при
посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
8
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК (така и определение № 60451 от 03.06.2021 г. по
гр. д. № 850/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 2449 от 16.05.2023 г. по в. гр. д. №
87/2022 г. по описа на СГС, решение № 4067 от 20.07.2023 г. по в. гр. д. № 9689/2022 г. по
описа на СГС, решение № 3609 от 04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049/2022 г. по описа на СГС,
решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826/2022 г. по описа на СГС, решение №
3764 от 11.07.2023 г. по в. гр. д. № 10944/2022 г. по описа на СГС, решение № 3868 от
13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на СГС, решение № 874 от 22.02.2023 г. по в.
гр. д. № 13474/2022 г. по описа на СГС и др.). Нищожните клаузи, съответно неспазването
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, не могат да
бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя
съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски
договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от
Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и доставчиците биха продължили да използват
посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни,
договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че
да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В настоящия случай, както вече беше изяснено, следва да се приеме, че
Договор за кредит № 9031-00032055, сключен на 26.08.2022 год. между „Микро Кредит" АД
и З. А. Л. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При
тези съображения подлежаща на връщане по силата на чл. 23 ЗПК е само чистата стойност
на кредита, без да се дължат лихва или други разходи по него, включително и лихва за
забава.
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице от страна на ответника по
процесния договор за потребителски кредит са направени плащания в размер на 510,00 лева.
Като взе предвид дотук изложеното, съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 190,00 лева - главница по договор за кредит № 9031-00032055, сключен
на 26.08.2022 год. между „Микро Кредит" АД и ответника З. А. Л..
Съдът намира за изцяло неоснователни и предявените акцесорни искове за сумата от 43,72
лева – договорна лихва за периода от 01.01.2023 год. до 01.05.2023 год. и за сумата от 88,42
лева – мораторна лихва за периода от 02.01.2023 год. до 27.05.2024 год., като същите следва
да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страни.
9
С исковата молба от страна на ищцовото дружество за претендирани разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева. В настоящото производство
ищецът е направил разноски за депозит за вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 350,00 лева. Ищецът не представя списък по чл. 80 ГПК.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК се следват разноски в размер на 224,99 лева
за настоящото производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от
лева 24,11 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1637/2024 год. по описа
на Районен съд – Враца, съразмерно с уважената част на исковете.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие сключен между ответника и
Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", БУЛСТАТ ********* от страна на адвокатското
дружество на ответника З. А. Лозано е предоставена безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника следва да бъде заплатено на адв. Д. М. М. от
ищцовото дружество съразмерно с отхвърлената част на исковете. Същото се определя в
минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (загл. изм. - ДВ., бр. 14 от 2025 год.). Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие
съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ., бр. 14 от 2025 год.) и осъжда другата
страна да го заплати. За настоящата съдебна инстанция предвид материалния интерес следва
да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., от което съразмерно с отхвърлената част на исковете
ищцовото дружество следва да заплати на адв. Д. М. М. сумата от 271,44 лева разноски в
настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. А. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Враца, кв. „Младост“ бл. 8, вх. В, ет. 8, ап. 90, ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 190,00
лева - главница по договор за кредит № 9031-00032055, сключен на 26.08.2022 год. между
„Микро Кредит" АД и З. А. Л., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – от 28.05.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед № 1211/20.06.2024 год. по ч. гр. дело № 1637/2024 год. по
описа на Районен съд - Враца, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата до пълният
претендиран размер от 459,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99
10
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 43,72 лева – договорна лихва
за периода от 01.01.2023 год. до 01.05.2023 год.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 88,42 лева – мораторна лихва за периода от 02.01.2023 год. до
27.05.2024 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК З. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
Враца, кв. „Младост“ бл. 8, вх. В, ет. 8, ап. 90, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 224,99 лева разноски в
настоящото производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от лева
24,11 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1637/2024 год. по описа на
Районен съд – Враца, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.
М. М. от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", БУЛСТАТ ********* сумата от 271,44
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ,
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11